Решение по дело №6971/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 07.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                        Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  6971  по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Д.С.С., живущ *** твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 21.08.2014г. са му причинени телесни увреждания. Твърди, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС мотоциклет Хонда Хорсет Ц.М., която е установена с влязла в сила присъда. Ищецът е изпълнявал служебните си задължения като пътен полицай, подал е сигнал на водача М. да спре, но вместо това водачът е ускорил скоростта си и преминавайки покрай ищеца, мотоциклетът го закачил, в резултат на което тялото на ищеца са завъртяло и паднало на пътя. Ищецът получил счупване на вътрешния глезен на десния крак. постравматичен синдром. Бил хоспитализиран. Сочи, че все още не се е възстановил. Изпитва болки в областта на десния глезен. След инцидента бил лишен от динамичния си начин на живот, който се отразил и на работата му, свързана с присъствие на пътя. Ищецът сочи, че  увреждащият мотоциклет имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие, валиден към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени  вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 60 000лв., като частичен иск от 75 000лв. ведно с лихвата от деня на увреждането, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 410,40лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането. Процесуалният му представител претендира за възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.

            Ответникът Застрахователно акционерно дружество „А.” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличие на вина у застрахования при ответника водач на МПС. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване, като счита че ищецът има вина за настъпване на вредоносните последици, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Намира размера на иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Счита, че претендираните имуществени вреди не са относими към твърдените уреждания. Претендира за разноски.

Третото лице помагач Ц.Р.М. не заявява становище по исковете.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищецът е служител на МВР. В процесния ден, 21.08.2014г., около 21,50ч. като автопатрул изпълнявал патрулно-постова дейност и пътен контрол, нощна смяна, и се намирал на ул.Павел Пешев на територията на с.Поликраеще, Горна Оряховица, в близост до улично осветление. При извършване на полицейска проверка, с цел спиране на превозно средство мотоциклет Хонда Хорсет, ищецът пресякъл пътното платно и застанал в края на тротоара. Носел светлоотразителна жилетка и фенерче. Когато мотоциклетът наближил, ищецът подал сигнал на водача му да спре. Мотоциклетът намалил скоростта осезаемо - и видимо и по звук. Ищецът слязъл на платното за движение, за да укаже на водача мястото за спиране. На около 10-тна метра от ищеца, вместо да спре, водачът Ц.М. ускорил скоростта, и при преминаване покрай ищеца го закачил с мотоциклета. В резултат тялото на ищеца се завъртяло  и паднало, а мотоциклетистът продължил напред. Тази фактическа обстановка се установява от показанията на св. М.С./очевидец, пътувала в лек автомобил/ и  св.К.Н./колега на ищеца, също очевидец/.    

             Ищецът бил веднага хоспитализиран. Установено било счупване на вътрешния /медиалния/ глезен на дясната подбедрица. Проведено било стационарно лечение, при което по оперативен път е наместено счупването и е поставена метална остиосинтеза от два винта. Ищецът се придвижвал с патерици. През м.юни 2015г. е извършено второ оперативно лечение- извадени са металните тела. Ищецът е бил в болнични за временна нетрудоспособност в периода 21.08.2014г. - 24.11.2014г. и за периода 3.06.2015г. – 07.07.2015г. Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че ищецът се възстановявал в период от 6 месеца, но и в момента, при продължително стоене прав, глезенът му отича и го боли. При прегледа на ищеца вещото лице установило, че той е едър и тежък мъж с масивно телосложение. При прегледа глезенът му бил оточен с леко променена конфигурация на областта. Движението на вдигане на стъпалото нагоре било ограничено с около 10 градуса. Установена била слабо изразена палпаторна болезненост върху вътрешния глезен в областта на белега. Според вещото лице получената травма може да доведе до дискомфорт и болезненост при по-продължително натоварване. Ищецът направил разходи за остеосинтезно средство /2 специални винта/, за потребителска такса и за препарат за антитрамболична профилактика /“Зибор“/, чийто прием е 30 дни от момента на травмата. Тези разходи са свързани с възстановяването на ищеца. Представените фактури за тези разходи са на стойност 410,40лв.

Св.Т.С., съпруга на ищеца, установява, че след първата операция ищецът разчитал изцяло на чужда помощ за всички битови нужди. По лекарско предписание не му било позволено да стъпва на крака си два месеца. След като се върнал от болницата, свидетелката се грижила изцяло за него. Ищецът се придвижвал с помощта на патерици. Имал предписание да бъде в болничен за шест седмици, но се наложило да се върне по-рано на работа, защото свидетелката междувременно загубила работата си и доходът им намалял. Синът им бил студент и му осигурявали издръжка. Когато се върнал на работа, ищецът продължавал да има болки в крака, притеснявал се да стъпва на него, а работел навън като пътен полицай.  През лятото на следващата година се наложило да претърпи втора операция за премахване на винтовете в крака, след което около месец имал отново възстановителен период. Отново се наложило свидетелката изцяло да поеме грижите за съпруга си. Той ползвал помощни средства за придвижване, посещавал рехабилитационни курсове. Ищецът много харесвал  работата си на пътен полицай, но се наложило да я смени и да работи зад бюро, тъй като от продължителното стоене прав навън – в горещо и студено време, кракът му се подувал. Сега получавал по-ниско възнаграждение. Не можел да участва в туристически разходки в планината с приятели, както преди, станал и раздразнителен.

            С решение № 131/26.03.2015г. водачът Ц.М. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 пр.5 и 6 ,б.а, пр.2, вр. ал.1, б.б, вр. чл.342 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК ,вр. чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, чл.21 ал.1 и чл.103 ЗДвП. Признат е за виновен за това, че на 21.08.2014г.  около 21,50 . в с.Поликраище, общ.Горна Оряховица, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без да притежава необходимата за съответното МПС правоспособност, при управление на МПС – мотоциклет Хонда Хорнет с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата – движел се с превишена скорост спрямо максимално допустимата за движение в населено място, както и за категорията МПС, което управлявал; не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; не направил всичко възможно за да намали скоростта или да спре, при възникване на опасност за движението, както и при подаден сигнал за спиране от контролен орган не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, в резултат на което по непредпазливост причинил  средна телесна повреда на Д.С.С., изразяваща се в закрито счупване на вътрешния глезен на десния крак, довело до трайно затруднение в движението на долния десен крайник  за срок от 3-4 месеца, след което избягал от местопроизшествието.  

            Назначената и изслушана САТЕ, след събиране на гласни доказателства във връзка с ПТП, установява, че мотоциклетът се е движел в дясната пътна лента със скорост около 80 км/ч. , като към момента на удара скоростта му била 50 км/ч. Пострадалият полицай се е намирал на пътното за движение от дясно за посоката на мотоциклета. Водачът на мотоциклета е имал възможност да забележи пострадалия от по-голямо разстояние от опасната му зона за спиране 84м. Настъпил удар на долната част на мотоциклета в долната част на десния крак на пострадалия. Мястото на удара е на около 3 метра вляво от десния бордюр по посока на движението на мотоциклета  или на около 1 м. в дясно от средата на платното за движение. Според вещото лице пострадалият е направил опит да избегне удара, като е наклонил тялото си надясно за посоката на мотоциклета. И това е така, тъй като удар на тялото на полицая по кормилото на мотоциклета , което е най-издадената част на мотоциклета встрани , не е имало. А това би предизвикало падане на мотоциклетиста и мотоциклета върху платното за движение. Според вещото лице пострадалият полицай е имал възможност да предотврати удара , ако не навлиза в платното за движение преди мотоциклетът да е преустановил движението си.

            Мотоциклетът е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 11114001335787, покриваща 13.05.2014г.- 12.05.2015г., вкл. и датата на ПТП – 21.08.2014г.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е З.ължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила решение по чл.78а от НК / което им последиците на присъда/ от 26.03.2015г. на Районен съд Горна Оряховица съдът приема, че водачът на мотоциклет Хонда Хорнет Ц.М. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в резултат което е настъпила увредата на ищеца. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост.

               Въз основа на изслушаната съдебна медицинска експертиза съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите травматични увреждания на ищеца. Същите са му причинили болки и страдания. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водач на МПС, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. В резултат на ПТП за ищеца са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от получената травма, от лечението и нейния възстановителен период, и последиците от травмата, които са необратими.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

            Съгласно разпоредбата на чл. 226  ал. 1 от КЗ /отм./, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 21.08.2014г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по З.ължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на З.ължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава[1].  Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищеца болки и страдания от получената травма, последвалото лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмата и прогнозата за състоянието на ищеца  – 2-3 години след възстановителния период ще продължи да има болки в крака, които ще се усилват при промяна на времето, при стоене прав, при натоварване на крака, а ограничеността на движение на крака от 10 градуса ще остане трайно, и ще оказва влияние при клякане или ходене на пръсти, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 40 000лв. Ищецът е бил пътен полицай, на 44 години към датата на ПТП, обичал е работата си, бил е активен човек. След получената травма се наложило да смени длъжността си в МВР с по-ниско платена такава в същата система. Животът му се променил завинаги, тъй като новата работа не е негов избор, продължават болките в крака, преустановил е туристическа си активност, станал е раздразнителен, което безспорно влияние в отношенията в семейството му. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца към вредоносния резултат е неоснователно и следва да се отхвърли. Към момента на ПТП ищецът е изпълнявал служебни З.ължения на патрулно-постова и контролна дейност. За да ги осъществява, той следва да може да навлиза на пътното платно. В този смисъл той не е пешеходец по см. на чл.107 от ЗДВП и не подлежи на регулацията на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Съгласно чл.170 ал.3 от ЗДвП „при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“. Ясен сигнал със стоп-палка не може да бъде даден от тротоара на пътя. З.ължението на водача на МПС по чл.130 от ЗДвП е безусловно - при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Срещу това задължение на водача не стои задължението на контролния орган да се пази от движещите се автомобили и да спазва правилата за поведение на пешеходец. Напротив, неизпълнението на задължението на водача по чл.130 от ЗДвП съставлява административно нарушение. В конкретната обстановка, пострадалият се е намирал на осветено място, носел е светлоотразителна жилетка, чул е, че водачът на мотоциклета е намалил скоростта, което означава че го е възприел и ще спре движението на МПС. Като е навлязъл в средата на пътното платно, ищецът е посочил на водача къде да спре с оглед задължението му по чл.170 ал.3 от ЗДВП. Ищецът не е нарушил правило или законова норма, т.е. неговото поведение е било съобразено с правилата, поради което съпричиняване в случая не е налице.

            В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица – ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди се дължи от деня на увреждането - 21.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

            Искът за разликата до първоначално предявения размер от 60 000лв. като частичен от 75 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

            Основателна е имуществената претенция за сумата от 410,40лв. Съгласно заключението на СМЕ разходите на ищеца, на стойност претендираната сума, са във връзка с претърпяната травма. Сумата е заплатена от ищеца за закупуване на остеосинтезно средство /2 специални винта/, за потребителска такса и за препарат за антитрамболична профилактика /“Зибор“/. Върху сумата от 410,40лв. ответникът дължи лихва за забава от датата на поискването – датата на подаване на исковата молба. Неоснователна е претенцията на ищеца за лихва по чл.86 от ЗЗД от момента на деликта, тъй като към този момент разходът не е бил направен.

            По разноските.

Ищецът е освободен от такси и разноски по силата на закона - чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. не е правил разноски и такива не му се следват.

Неговият процесуален  представител моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

            Ответникът претендира разноски по списък- разходи за експертиза и за съдебно удостоверение и 1731лв. адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца оспорва претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

            Съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Действително няма представени доказателства за материалното състояние на ищеца, респ. неговото затруднение да заплати адвокатския хонорар на своя процесуален представител. Събраната по повод на причинените му неимуществени вреди информация /за финансовото състояние на семейството/, публичността на възнагражденията на служителите на МВР и забраната да полагат друг труд или упражняват друга дейност , т.е. невъзможността за допълнителен доход, обуславят извода, че ищецът е затруднен да заплати адвокатско възнаграждение. На основание чл.38 ал.2 от ЗАдв на процесуалния представител на ищеца се следва възнаграждение в размер на 2076лв. с ДДС.

            Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер и няма основания да бъде редуцирано. Размерът му е под минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват  разноски в размер на 638,88 лв., съобразно отхвърлената част от иска /33%/ - претендира се сума 1936лв. разноски , като при 33% отхвърлена част от иска се следват 638,88лв.

            При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1600лв. и разноски за медицинска експертиза в размер на 200лв.

            Водим от горното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК *******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Д.С.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 21.08.2014г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 21.08.2014г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при ЗАД „А.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №  № 11114001335787, период на покритие 13.05.2014г. - 12.05.2015г., водач Ц.Р.М., ЕГН **********, както и сумата от 410,40лв., ведно с лихвата за забава от 29.05.2015г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди,  като    ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 60 000лв., предявен като частичен от 75 000лв., както и иска за лихва за забава върху размера на имуществената претенция за периода 21.08.2014г . - 28.05.2015г., като неоснователни.

            ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД да заплати на адв.П.К.,*** на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от  2076лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Д.С.С. да заплати на  ЗАД „А.” АД разноски по делото в размер на 638,88лв. лв.

            ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на 1800 лв.

Решението е постановено с участието на Ц.Р.М., ЕГН ********** ***, като трето лице помагач на ответника.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: