Р Е Ш Е Н И Е553
гр.
Пазарджик, 26.11.2012 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двайсет и шести октомври две
хиляди и единайста година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Г. МЛАДЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова
гр. д. N 338 по описа за 2012 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС. Предмет на
кумулативни претенции е правото на собственост върху няколко недвижими имоти, находящи се в гр.
Велинград. Исковете са предявени от името на „Стройком“ ЕООД /Н/ -
гр.Велинград, представлявано от синдика С.М.Ж. ***. В исковата молба се твърди,
че дружеството е собственик на процесните имоти, придобити от него по силата на
универсално му правоприемство с бившето общинско предприятие СП“БКС“ –
Велинград, чиито активи и пасиви по нарочен баланс към 31.03.1993 г. е поело
изцяло. Ищецът се позовава на решението за регистрацията си като търговско
дружество от 09.08.1993 г., в което били отразени обстоятелствата относно
размера на капитала и доказателствата за имуществото, което било включено в
този капитал – баланс, оценка и пр. Твърди се, че до 31.12.2009 г. всички
процесни имоти са били включени в капиталовите сметки на дружеството в баланса
му. Спорът с ответника възниква поради това, че с решение на Общинския съвет от
24.06.2010 г. имотите били „извадени“ от капитала на дружеството. Синдикът,
като представител на обявеното в несъстоятелност дружество, счита че това
решение не поражда правен ефект, защото е станало не по установения със закона
ред и по конкретно – не били изпълнени специалните изисквания, произтичащи от
чл. 137 и чл. 149-151 ТЗ. Не било извършено и съответното вписване на намаление
на капитала, с което вписване чл. 140 , ал.3 и 4 свързва действието на
решението на намалението. За това се твърди, че имотите и до сега продължавали
да бъдат собственост на ищцовото дружество.
Освен, че били „извадени“
от капитала на дружеството, те били и фактически иззети, като Община – гр.
Велинград ги предоставила с решение на Общинския съвет на ОП“Спортни имоти и пазари“. С тези действия, като владеещ
несобственик общината лишила действителния собственик, в лицето на ищцовото
дружество от възможността да упражнява своето право на собственост върху
имотите. За това синдикът предявява от негово име иска за установяване на
собствеността му и осъждане на ответника да предаде владението върху имотите.
Преписи от исковата молба
и приложенията към нея са изпратени на ответника, който е подал писмен отговор с
законния срок. Възраженията на ответника са следните:
1. Че общината е станала собственик на
имотите, по силата на взетото решение на общински съвет за изваждането им от
капитала на търговското дружество. Твърди се, че това е извършено
законосъобразно, тъй като в качеството на едноличен собственик на капитала на
дружеството общината, чрез общинския съвет, можела да се разпорежда с тези
имоти, които били част от „допълнителния резерв на капитала му“. Общинския
съвет действал в съответствие със своите правомощия, като и двете му решения,
споменати в исковата молба, били преминала процедурата за преглед за
законосъобразност и били влезли в сила и породили своето действие като валидни
административни актове, „приети от едноличния собственик на капитала“.
2. Срещу твърдението за липса на вписване на намалението на капитала, ответникът противопоставя възражения, че това не е било необходимо, тъй като имотите, предмет на решението на Общинския съвет, не били включени в капитала на дружеството като апортна вноска, а като част от „допълнителния резерв“ на капитала се разпоредила с тях, изваждайки ги от там, което правомощие имала като едноличен собственик. Обратно – дружеството никога не е могло да се разпорежда с тях ако това действие не се извършело от Общинския съвет.
След
като прецени събраните доказателства и доводите на страните и при съблюдаване на принципите за разпределение на
доказателствената тежест, съдът прие за установено следното:
Ищецът
основава претенцията си за право на собственост върху процесните имоти на
универсално правоприемство с бивше общинско предприятие. Освен, че ответникът
не оспорва фактите, с които се свърза възникването на собствеността в полза на
ищеца, представиха се убедителни доказателства, които ги установяват. С решение
от 09.08.1993 г. на фирмено отделение
при Пазарджишкия окръжен съд е регистрирано ЕООД“Стройком“- гр. Велинград,
чийто капитал е 100% собственост на общината. Дружеството поема активите и
пасивите на СП“БКС“-гр.Велинград, по неговия баланс към 31.03.1993 г.
Принадлежността на конкретните недвижими имоти, предмет на делото към капитала на бившето общинско
предприятие към момента на образуване на търговското дружество с сходния на
неговия предмет на дейност не се оспорва от ответника. По силата на универсалното правопримество с
посоченото предприятие имотите са станали собственост на учреденото търговско
дружество, а общината от своя страна е притежател на 100% от дяловете от
неговия капитал, но не и на вещни права върху земята и сградите, включени в
капитала. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 2, ал.4 от ЗОС.
Като извънсъдебно признание на ответника, че
всички недвижими имоти, за които се води делото, са станали част от капитала на
„Стройком“ ЕООД синдикът, представляващ дружеството се позовава на записаното в
съставените през 2002 г. АЧОС. В п.11 на всеки един от актовете, съставени
именно от Община – гр. Велинград е посочено, че имотът е включен в капитала на
търговското дружество /ищеца/, а като основание за това – фирменото решения за
първоначалната му регистрация от 1993 г. Тези изявления на общинската
администрация потвърждават осъщественото правно основание, от което ищецът
черпи вещните си права. Именно търговското дружество се води като собственик на
тези имоти според данните от имотния регистър, които са възпроизведени в
издадените скици за същите. Съществуват и данни в старите актове за държавна
собственост на имотите от 1992 г. според които имотите са били предоставени за
т. нар. „оперативно управление“ на СП „БКС“.
Съгласно чл.17а от ЗППДОП /отм./, действал към онзи момент и съдебната
практика по приложението му, имотите предоставени за ползване и управление на държавни
и общински предприятия, които се преобразуват в търговски дружества, стават
собственост именно на тези новообразувание дружества, какъвто е и настоящия
случай.
Като
не оспорва ищецът да е бил собственик на имотите преди осъщественото тяхно
„изваждане“ от капитала му, ответникът възразява, че те са преминали в негова, т.
е. в общинска собственост по силата на Решение № 155/24.06.2010 г., взето от
Общинския съвет. Това решение е и единственото основание за съставянето на
актовете за частна общинска собственост, които както е известно нямат
конститутивно десйствие, т.е. не създават права , а само констатират
съществуващи такива в полза на общината. Поради това при спор за
принадлежността на материалното право на собственост в тежест на общината е да
установи основанието за неговото възникване в своя патримониум.
Тезата
на ищеца е, че взетото решение за изваждане на имотите от капитала на
общинското търговско дружество не поражда правен ефект. Има се предвид
транслативния вещно-правен ефект, т. е. преминаването на собствеността върху
имотите от дружеството в общината.
Формално е било взето решение за изваждане на имотите от капитала на
дружеството и намаляването му с тяхната остатъчна стойност им балансова стойност, без обаче да е посочена
тях. Т. е. не става ясно какво е стойностното изражение на целеното намаление
на капитала, което е в нарушение на чл. 149 от ТЗ. Отделно от това няма
доказателства изобщо да са били предприети действия за изпълнение на
процедурата по чл. 150 от ТЗ, която цели охрана интересите на кредиторите и
осъществяването и е предпоставка за извършване на вписване на намалението на
капитала. И на последно място, но твърде съществено за решаване на настоящи
спор – ответникът признава, че намаляване на капитала, чрез изваждане на
недвижими имоти от същия, изобщо не е завявано за вписване в Търговския
регистър. Няма и доказателства за заявяване на такива промени и за тяхното
вписване. За това и ищецът с основание се позовава на разпоредбата на чл. 140,
ал.4 от ТЗ, според която намалението на капитала на дружество с ограничена
отговорност има сила от вписването му в търговския регистър, а не от вземане на
решението за това от общото му събрание, чието право в случая са упражнявани от
Общинския съвет, като изразител на волята на едноличния собственик в лицето на
Община – Велинград. Т. е. става дума за изрична разпоредба на закона,
предписващ по изключение конститутивно действие на вписването. По този въпрос
има задължителна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 от ГПК - Р. № 237/2012 г. по т. д. № 190/2011 г. и Р.
№ 81/2011 г. по т. д. № 647/2009 г. Съдът е длъжен
да се съобрази с тази практика на ВКС, която е по приложението на чл. 231 от ТЗ, тъй като в него е предвидено аналогичното на чл. 10 от ТЗ конститутивно
действие на вписването на намалението на капитала, що се отнася обаче до
акционерните дружества.
Следователно
няма съмнение, че решението на Общинския съвет за изваждане на имотите от
капитала на търговското дружество и преминаването им на „разпореждане“ на
общината няма само по себе си отчуждително действие и направените в тази насока
доводи и възражения от страна на ответника са неоснователни. Конкретно за
възражението за принадлежността на имотите към „допълнителен резерв“ , следва
са се посочи, че не стана съвсем ясно какъв смисъл се влага в това понятие.
Очевидно и това възражение цели да убеди съда в правото на общината, като едноличен
собственик на капитала да се разпореди с определени имоти, като ги извади от
него без да спазва изискванията на ТЗ що се отнася до намалението на капитала и
вписването в ТР. По изричната разпоредба на чл. 2, ал.4 от ЗОС обаче тези имоти
не са собственост на общината, а правата върху самия капитал се упражняват по
ред, установен с Наредба на общинския съвет, която в никакъв случай не би могла
да дерогира действието на императивните разпоредби от Търговския закон, каквато
е тази, придаваща конститутивно действие на вписването на намалението на
капитала.
Общината не оспорва, че собственикът на
имотите /ищеца/ е бил лишен и от владението върху тях, намерение за което е
заявено още с вземането на решението за изваждането им от капитала и
преминаване на разпореждане на общината. Последвало е решение № 156 на Общински
съвет, с което имотите се предоставят за безвъзмездно управление на ОП“Спортни
имоти и пазари“ – това поведение безспорно е изява на субективния елемент на
владението, както и на обективния, който в случая се осъществява чрез държането
на имотите от общинското предприятие, на което са предоставени.
Тъй
като ищецът, който е дружество в производство по несъстоятелност не е внесъл
предварително държавна такса по предявените вещни искове, ответникът следва да
бъде осъден за заплати такава в размер на 4% върху ¼ от данъчните оценки
на имотите, сборът от които е 657 110, 60 лв. или дължимата държавна такса
е общо 6 571, 11 лв.
Ищецът
е заявил искане за присъждане на разноски, но реално не е направил каквито и да
било в настоящия процес, поради което няма основание за заплащане на такива от
ответника.
По
изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Община – гр.
Велинград, представлявана от кмета на общината, че ищеца „Стройком“
ЕООД /Н/ - гр.Велинград, представлявано от синдика С.М.Ж. е собственик на
следните недвижими имоти, като осъжда ответника да предаде на ищеца владението
върху тях, а именно:
1.Недвижим имот,
находящ се в гр.Велинград, местността „Сивек”, представляващ:
Имот
№ 009129 по плана за земеразделяне на землището на град Велинград, местността
„Сивек”, начин на трайно
ползване „Полска култура”, с площ 15
771 кв.м., при граници на имота: север – имот 009131; юг – имот 009156-П.Банов;
запад – път.
2. Недвижим имот, находящ се в град
Велинград, представляващ:
УПИ
№ … от кв. 120, по плана на град Велинград, с площ
от 1 160 кв.м., ведно с построените в
същия:
2.1 Бензиностанция
с две колонки с площ 330 кв.м.
2.2 Автоканал с
площ 48 кв.м.
При
граници за УПИ – север УПИ ІІ-общ; изток – улица СОТ 123А – ОТ 120; юг – улица
СОТ 123 А – ОТ 120; запад – имот 2966.
3. Недвижим имот, находящ се в град
Велинград, кв.Индустриален, представляващ:
УПИ
№ .. –Общински, от кв. 120, по плана на град
Велинград, с площ от 3 470 кв.м., ведно с
построените в същия:
3.1 МС-портиерна
със ЗП от 12 кв.м.
3.2 МС-хале за
ремонт със ЗП от 145 кв.м.
3.3 МС-склад за
масло със ЗП от 20 кв.м.
3.4 Гаражни
клетки – 2 броя със ЗП от 100 кв.м.
При
граници за УПИ – на изток- терен на завод В.Сотиров; на юг – улица СОТ 123А –
ОТ 123 Б - 124; на запад – улица СОТ 123 А – ОТ 120.
4. Недвижим имот, находящ се в град
Велинград, кв. Лъджене, ул.Борислав, представляващ:
УПИ
№ … –2555 – За услуги, от кв. 354, по плана на
град Велинград, с площ от 288 кв.м., ведно с построената в същия:
2 МСБО – със ЗП от 197 кв.м.
При
граници за УПИ – на изток- УПИ ….; на юг – УПИ …, УПИ … – за цв.оранжерии; на
запад – УПИ ….; на север – ул.Борислав.
5. Недвижим имот, находящ се в град
Велинград, кв. Лъджене, ул. Евлоги Георгиев, представляващ:
УПИ
№ … –за цветни оранжерии, от кв. 354, по плана
на град Велинград, с площ от 4 543 кв.м., ведно с построените в същия:
5.1 Оранжерия №1 – със ЗП от 150 кв.м.
5.2 Оранжерия №2 – със ЗП от 144 кв.м.
5.3 Оранжерия №3 – със ЗП от 585 кв.м.
5.4 Оранжерия №4 – със ЗП от 856 кв.м.
5.5 МС №5 – със ЗП от 37 кв.м.
5.6 МС №6 – със ЗП от 22 кв.м.
При
граници за УПИ – на север- УПИ ІV-…, УПИ
V-…; на юг – ул.Евлоги Георгиев; на изток –
ул. Ивайло; на запад – УПИ ІІІ-….
ОСЪЖДА Община – Велинград да заплати по
сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 6 651, 11
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на преписи от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: