Решение по дело №53/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

За да се произнесе взе предвид следното:

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК окръжния съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/28.10.2009 г. по гражданско дело № 1131/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Осъжда Й. Д. Р. с ЕГН * от гр. К., кв. „В.” бл.*, . 10, ап. х да заплати на В. И. Д. – Р. с ЕГН * от гр. К., кв. „В.” бл. *, вх.*, . 5, ап. * разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 300.00 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

МОТИВИ:

Й. Д. Р. с ЕГН * от гр.К. обжалва решение № 15/ 28.10.2009 г. по гр. д. № 1131/ 2009 г. по описа на РС- Кърджали, с което му е наложена мярка за защита срещу домашно насилие в полза на В. И. Д.-Р. с ЕГН *, Г. Т. Н. с ЕГН * и И. Т. Н. с ЕГН *, всички от гр.К., кв. "В." бл.*, .5, ап.*, като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. И. Д.- Р., Г. Т. Н. и И. Т. Н., забранено му в срок от една година да приближава на 100 метра жилището на В. И. Д.- Р. находящо се в гр.К., кв. "В." бл.*, .5, ап.*, местоработата на В. И. Д.- Р. – кантора на ЧСИ Р. С. и местоработата на Г. Т. Н. –РЗОК – К. Със същото решение на Й. Д. Р. е наложена глоба в размер на 400.00 лв. и е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на 25.00 лв., а на В. И. Д.-Р. разноски по делото в размер на 300.00 лв. Твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като съдът нарушил пределите на диспозитивното начало, като е наложил мярка за защита от домашно насилие не само в полза на В. И. Д.-Р., но и по отношение на децата й. Крайния извод на съда за наличие на домашно насилие не бил доказан. Събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин осъществено от негова страна домашно насилие на 21.09.2009 г. спрямо молителката и в този смисъл в решението на районния съд липсвало анализ на доказателствата по делото. Не защитил правата си пред районния съд тъй като бил в нестабилно здравословно състояние, представил молба в тази насока, но съдът не я уважил . Моли съдът да отмени решението на районния съд и постановената заповед за защита или да намали размера на наложената глоба . В съдебно заседание поддържа жалбата и прави искане за допускане на гласни доказателства.Твърди, че описания случай в молбата не е станал на 21.09.2009 г., а на 20.09.2009 г..

В писмения отговор на въззивната жалба В. И. Д.- Р. от гр.К., чрез А. Д., твърди, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. При постановяване на решението районния съд се е съобразил с материалния закон, и е в съответствие с доказателствата по делото. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд и се присъдят разноски по делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

По делото не се спори, че В. И. Д.- Р. и Й. Д. Р. към 21.09.2009 г. са били във фактическа раздяла. Не се спори и относно обстоятелството, че В. И. Д.-Р. е майка на Г. Т. Н. и И. Т. Н., деца от първия й брак и към 21.09.2009 са живеели в едно жилище със страните по делото. В приложената към делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се описва случай, станал на 21.09.2009 г. около 10.30 – 11.00 часа, когато ответника Й. Д. Р. отишъл в домът на В. И. Д.-Р. безпричинно започнал да обижда дъщеря й Г. Т. Н., като я наричал проститутка като майка си, употребявал обидни думи, кълнял я, имал агресивно и скандално поведение към нея и децата й. Поведението на ответника било заплаха за В. Д. и децата, и В. Д.–Р. се обадила в РПУ-Кърджали. Веднага в домът й пристигнали полицаи и овладяли положението, като извели ответника от домът им.. Децата били силно травмирани от случилото се, а след този случай В. Д.- Р. и децата й били подложени на ежедневен психически тормоз от Й. Р. чрез телефонни обаждания, посещения в местоработата на В. Д.- Р. – кантората на ЧСИ Р. С. и на Г. Т. Н. – РЗОК-К., като говорел срещу В. Д.- Р. и дъщеря й пред колеги, обиждал ги, държал се арогантно пред колегите им. Едновременно с декларацията е подадена и молба от В. И. Д.-Р., в която подробно са посочени обстоятелствата за извършено домашно насилие на 21.09.2009 г. в гр.К. от Й. Д. Р. по отношение на молителката и децата й от първия брак чрез психическо насилие. Твърди се, че Й. Д. Р. и В. И. Д.-Р. са съпрузи и към 21.09.2009 г. са във фактическа раздяла. Като съпрузи живеели в едно жилище с децата на В. И. Д.-Р., Г. Т. Н. и И. Т. Н.. По време на съвместното им съжителство Й. Р. започнал да ограничава социалните и работни контакти на В. И. Д.-Р.. Този психически тормоз продължил и по време на фактическата раздяла – предизвиквал скандали, наричал нея и дъщеря й с обидни думи, носел със себе си газов пистолет и нож и от това обстоятелство психическия тормоз се засилил. Така на 21.09.2009 г., около 10.30 – 11 часа Й. Д. Р. отишъл в домът на В. Д. и започнал да обижда дъщеря й Г. Н. с обидни думи, кълнял, обиждал я, заплашвал я със саморазправа, гонел от домът В. Д.-Р. и децата, бил неудържим в агресивното си поведение, изразил на турски език заклинания, и се наложило да подаде сигнал до РПУ-Кърджали. Веднага в домът им пристигнали полицаи, извели ответника от жилището, но и след този случай продължил да тормози молителката и децата й чрез телефонни обаждания и набеждаване, посещавал молителката и дъщеря й в местоработата им, говорел на колегите им за молителката, създавал им дискомфорт на работното им место, обиждал дъщеря й на работното место пред колеги, телефонирал на нейни близки и говорел неистини за молителката. Определя поведението на ответника като упражняване на домашно насилие по отношение на нея и децата й чрез психическо насилие, което е пряка и непосредствена опасност за нейното и на децата й здраве.

За установяване на изложеното в молбата пред районния съд са разпитани в качеството на свидетели децата на молителката и нейния брат, които потвърждават изявленията в молбата за защита и описват фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашно насилие на 21.09.2009 г. . Пред настоящата инстанция св. М. установява, че на 20.09.2009 г. при посещение на адреса, на който живее молителката не констатирали акт на домашно насилие. Свидетелят твърди, че не е присъствал на извеждането на ответника от домът на молителката и не знае други полицаи да са посещавали адреса. При пристигане на автопатрула пред домът на молителката заварили ответника пред блока, поскали личната му карта, след това разговаряли със съпругата му в домът й, и установили, че тя се подразнила от това, че той отишъл да я безпокои, а ответника съобщил, че отишъл да си вземе дрехи от първа необходимост. Показанията на св. М. не са в съответствие с показанията на свидетелите, разпитани пред районния съд, за които, макар че са в родствена връзка с молителката, съдът не констатира заинтересованост от изхода на делото. Показанията им са последователни и подробно описват акта на домашно насилие, станал на 21.09.2009 г. С оглед на тези данни съдът приема, че акта на домашно насилие е извършен на 21.09.2009 г.

При тези данни съдът намира молбата за защита от домашно насилие за основателна. Установява се по делото, че молителката и децата и от първия брак, са подложени на постоянен психически тормоз от страна на ответника, изразяващ се в отправяне на словесни обиди на 21.09.2009 г. и след това, на нападки, заплахи , ограничаване на свободата на молителката и дъщеря й на работното им место, заклинания на турски език, агресивно поведение, размахване на ръце и викане без повод, заплахи за самоубийство, носене на оръжие, телефонни обаждания на близки на молителката и говорене срещу нея. По делото се установява, че и преди описаното по-горе домашно насилие на 21.09.2009 г. действията и поведението на ответника бележат тенденция към задълбочаване, тъй като е упражнявал психическо насилие над молителката и децата със същото съдържание. Тези обстоятелства се установяват и от представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.2, т. 3 от ЗЗДН представлява доказателство за издаване на заповед за защита. Или от изложеното следва извода на съда, че са налице основанията за издаване на заповед за защита, поради което молбата следва да се уважи. Като е направил същите изводи районния съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да останат направените по делото разноски от В. И. Д.-Р. в размер на 300 лв.

Водим от изложеното съдът постанови решението си.

Председател: Членове: 1. 2.