РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20235300500416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника К. И. П. с ЕГН: ********** от
гр. ***, против разпореждане изх. № 105 683 от 02.12.2022 г., в което е
обективиран отказа на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824, с район на
действие ОС Пловдив да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №
611/2022 г. В жалбата се поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност, както и че по делото не са били извършвани
изпълнителни действия повече от две години, поради което и на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона. Моли съдът
да отмени разпореждането на ЧСИ, като постанови прекратяване на
изпълнителното дело.
Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е взел становище за
неоснователност на жалбата.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на
жалбата и за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като
обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на
ЧСИ Константин Павлов по изп.д. № 611/2022 г., намери за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по
изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е
1
против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от
ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело изп.д. № 611/2022 г. на ЧСИ Константин Павлов,
с рег. № 824 е образувано на 21.03.2022 г. по молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2015 г., издаден по ч.гр.д.№
16671/2014 г. на ПРС, и изп.лист от 25.02.2016 г., издаден по гр.д.№
1655/2015 г. на ПРС, изп.лист от 25.02.2016 г., издаден по гр.д.№ 6329/2015 г.
на ПРС и изп.лист от 20.09.2017 г., издаден по гр.д.№ 6329/2015 г. на ПРС в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, срещу К. И. П., а предмет
на изпълнението са парични вземания. С молбата за образуване на
изпълнителното дело са представени договор за продажба на вземания от
13.07.2020 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, уведомление до К. И. П. за прехвърляне на вземания, без
данни за връчване на длъжника, пълномощно до „ЕОС Матрикс“ ЕООД от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД относно уведомяването на длъжника.
На длъжника К. И. П. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена от същата на 16.09.2022 г., като същата е уведомена за извършената
цесия.
На 27.09.2022 г. по изп.дело е постъпила жалба от длъжника, имаща
характера на молба, с искане за прекратяване на производството поради
погасяване на вземането поради перемпция и давност. Молбата е оставена без
уважение с атакуваното тук разпореждане на ЧСИ от 02.12.2022. г.
Съдът намира, че така постановеният отказ да се прекрати
изпълнителното производство е законосъобразен.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Както се каза, изпълнителното производство по това изпълнително
дело / изп.д. № 611/2022 г./ е образувано на 21.03.2022 г., поради което към
датата на подаване на молбата за прекратяването му очевидно не е изтекъл
посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок.
Неоснователно е и искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство по съображения за изтекла погасителна
давност.
В ГПК не е предвидена възможност за длъжника да направи
възражение за давност пред съдебния изпълнител, тъй като той не разполага с
такова правомощие. Материалноправната защитата на длъжника в този
случай е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл.
439 от ГПК, като недължимостта на вземането, основана на възражение за
изтекла давност, може да се установи само от съда в исково производство.
2
С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 39/03.01.2023 г. на
длъжника К. И. П. с ЕГН: ********** от гр. ***, против разпореждане изх. №
105 683 от 02.12.2022 г., в което е обективиран отказа на ЧСИ Константин
Павлов, с рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. № 611/2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3