№ 148
гр. С.З., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20235500900474 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.
415, ал.1, т. 3 от ГПК.
Посочено е в исковата молба, че въз основа на подадено Заявление по чл.
417 от ГПК от "Ю.Б." АД е образувано ч.гр.д. № 4018/2023 г., по описа на PC -
С.З. срещу Е. Ф. Г.. В рамките на същото производство, съдът е разпоредил
подаденото заявление да бъде изцяло отхвърлено. Заявява се, че поради това и
на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, за
ищеца и е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен
иск срещу Е. Ф. Г., за вземането на Банката.
Изложени са следните факти между страните:
Сочи се, че Е. Ф. Г. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б." АД
Договор за кредитна карта № ****. На дата 04.01.2023г. е преустановено
плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като
длъжника по договора за кредит е изпаднал в забава. Твърди се, че е
формирано просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на
изпадане в забава за главница и лихва - 05.01.2023г. С оглед формираното
просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата
24.07.2023 г., като до длъжника е изпратена покана. Отбелязва се, че след
1
направени три посещения на единствения адрес на длъжника, всяко едно с
интервал от поне една седмица, на 10.07.2023г. на адреса е залепено
уведомление. След изтичане на законовоустановения срок, а именно
24.07.2023г., поканата до длъжника е счетена за връчена. Посочено е, че с
поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение
на задължението по кредита. Твърди се, че към настоящия момент длъжникът
не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с
„Ю.Б.“' АД.
Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на
задължението по Договора е:
а) главница в размер на 38 667.29 лв., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението до окончателно плащане на сумата.
б) 2041.74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г.
до 24.07.2023 г.
в) 1723.45 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
04.01.2023г. до 17.09.2023 г.;
Сочи се, че дължимите по кредита суми се претендират от „Ю.Б.“ АД като
изцяло и предсрочно изискуеми, като счита вземането за предсрочно
изискуемо, считано от дата 24.07.2023. С настоящата искова молба се позовава
на предсрочната изискуемост по кредита, като ищецът изрично изразява
волята си за обявяване на вземанията по Договор за кредит **** за изцяло и
предсрочно изискуеми.
Посочва, че към настоящия момент задължението не е изпълнено доброволно
от длъжника, което от своя страна, обуславя интереса на „Ю.Б." АД да
предяви настоящия иск за сумите описани по-горе.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника Е. Ф. Г. да
заплати на „Ю.Б.“ АД следните суми:
а) главница в размер на 38 667.29 лв., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението до окончателно плащане на сумата;
б) 2041.74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г.
до 24.07.2023г.;
в) 1723.45 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
04.01.2023г. до 17.09.2023г.;
2
Във връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, моли съдът да се
произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното
производство, от които 848.65 лв.- държавна такса и 2771.35 лв. с вкл. ДДС -
адвокатски хонорар.
Претендира за направените разходи за съдебни разноски в настоящото
производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар в размер на
4853.52 лв., за което ще представи списък по чл. 80 от ГПК.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника, с който взема становище по допустимостта,
родовата и местната подсъдност на предявения иск.
Заявява, че с оглед изложеното в исковата молба относно правното
основание и размера на предявения иск, както и служебно установеното от
съда по отношение на постоянния и настоящия адрес на ответника, счита
предявения иск за допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд - С.З..
Взема следното становище по основателността на иска:
Счита ,че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и го оспорва
изцяло.
Намира, че в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно
доказване всички твърдени от него обстоятелства, включително, че между
страните по делото е сключен действителен договор за потребителски кредит,
че ищеца е изпълнил всички свои задължения по него и съответно, че
ответника не е изпълнил своите задължения по договора в претендирания от
ищеца размер и основание.
Счита, че представеният с исковата молба Договор за потребителски кредит
№ **** от 04.07.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като
е сключен:
1. В нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит (ЗКП), която предвижда, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора, като това изискване важи и за
свързаните с договора за потребителски кредит застрахователни договори и
3
ОУ към тях (в този смисъл са Решение № 110 от 16.05.2022 г. на ОС - С.З. по в.
т. д. № 1210/2021 г., Решение № 260239 от 13.10.2020 г. по в. гр. д. № 646 /
2020 г. на VIII състав на Окръжен съд - Пловдив).
2. В нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗПК, която предвижда, че
Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора, а такива разписани от
ответника липсват.
3. В нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
посоченият годишен процент на разходите (ГПР) е неправилно изчислен с цел
заобикаляне изискванията на закона, тъй като не включва всички общи
разходи по кредита. Съгласно § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Твърди се, че в договора липсват и данните въз
основа, на които е направено изчисляването на ГПР. Сочи се, че неспазването
на това изискване и посочването на неверен ГПР засяга два от съществените
принципа, на които се гради правото на ЕС - лоялна конкуренция и защитата
на потребителите, поради което това нарушение е съществено и води до
недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК
По отношение на въпроса възникнали ли са всички предвидени в закона и
процесния договор предпоставки за настъпване на последиците от
предсрочната изискуемост на кредита, счита, че постановеното от сезирания
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
първоинстанционен съд с Разпореждане № 6617 от 0б.11.2023г., постановено
по ч.гр.д.№ 20235530104018 по описа за 2023 година на РС- С.З. съответства
изцяло на фактическата обстановка, очертана с исковата молба и
представените с нея писмени доказателства.
Посочва се, че в заявлението и в исковата молба се твърди, че на 04.01.23г.
4
кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите вноски за
главница и лихва и че Банката е направила кредита изцяло и предсрочно
изискуем на 24.07.23г., с връчена покана до длъжника.
Отбелязва се, че съгласно чл. 19 от договора, всички уведомления и
изявления, във връзка с договора, трябва да бъдат направени в писмена форма
и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане
по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по
електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на
договора. В случай, че някоя от страните промени последно заявения си адрес
за кореспонденция, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, а до
получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до
стария адрес, ще се считат за получени.
Твърди се, че в случая, не е предприето връчване според посоченото в
договора. Сочи се, че кредиторът е избрал способ за уведомяване чрез ЧСИ
/съгласно чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва
всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения/. Намира, че следователно, начинът на удостоверяване на
връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
банката, че счита вземането по договора за предсрочно изискуемо, е поставен
в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, т.е.
уведомяването следва да бъде осъществено по реда на чл. 37-58 от ГПК, във
вр. с чл. 43 от ЗЧСИ, при спазване изискванията за редовност, които са
поставени към този способ за връчване.
Заявява, че видно от представените в заповедното, а и в настоящото
производство, протокол, разписка и уведомление от връчител при ЧСИ,
единственият адрес на длъжника е посетен на 20.06.23г., 02.07.23г. и 10.07.23г.
- когато е залепено уведомлението на входната врата и е пуснат екземпляр от
него в пощенската кутия. Посочва се, че връчителят не е събрал данни, че
адресатът не живее на адреса, следователно, за да пристъпи към връчване на
поканата чрез залепване на уведомление, е следвало в продължение на един
месец длъжникът да не е бил намерен на адреса, което изискване, в случая не е
изпълнено /няма един месец между първото и последното посещение/.
Твърди се, че поканата не е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Счита, че при упражняването на правото да обяви кредита за предсрочно
5
изискуем, кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността /Решение
на Съда на Европа по дело С-327/10 от
17.11.11г./.
Изложено е, че съгласно т. 1. на Тълкувателно решение № 8/2017 от
02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС „допустимо е предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК.
Заявява, че, ако съдът приеме, че представеният с исковата молба договор за
потребителски кредит е действителен, то ищцовата претенция следва да бъде
уважена само до размера на вноските с настъпил падеж преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които съгласно
представеното от ищеца Извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД с
изх. № 3068 са в размер на 3648.63 лв.
Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли изпяло като
неоснователен и недоказан предявеният от ищеца против ответника
осъдителен иск, както и да се остави без уважение искането на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, както и разноски по
заповедното производство.
При условията на евентуалност, ако се приеме Договор за потребителски
кредит № **** от 04.07.2022г. за действителен, моли да се постанови
решение, с което да се уважи ищцовата претенция до размера на 3648.63 лв.,
представляващи общ размер на просрочената и непогасена по договора за
кредит сума към 23.07.2023г., съгласно Извлечение от счетоводните книги на
„Ю.Б.“ АД с изх. № 3068, а за разликата над тази сума да се отхвърли иска
6
като неоснователен и недоказан.
Моли, възнаграждението като особен представител да му бъде преведено по
посочена банкова сметка.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът изразява
следното становище по делото:
Твърди, че сключеният между страните договор за кредит кореспондира с
императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като основните елементи на
договора за кредит са подробно описани в него. Сочи, че предмета на
договора, сумата на кредита, е описана в чл. 1 от Договора, като изрично е
посочено, че същата е в размер на 40 000лв., като част от отпуснатата сума е
послужила за погасяване на задължения по друг кредит, съгласно чл.2, ал. 3, а
именно - 4748.96 лв. са заплатени за погасяване на потребителски кредит към
Т.Б.А.Б. ЕАД и 1352,72лв. са заплатени за погасяване на кредитна карта към
П.И.Б. АД. Заявява, че останалата сума по отпуснатия кредит е предоставена
на кредитополучателя по негова сметка в Ю.Б. АД. Отбелязва, че срокът на
Договора е посочен в погасителния план, неизменна част от договора, като
последната от 120-те месечни вноски е на 04.07.2032г., с оглед на което следва
да се приеме, че падежът по кредита, преди обявяването му за предсрочно
изискуем, е бил на 04.07.2032г. По отношение на дължимия по договора
лихвения процент посочва, че същият е подробно описан в чл. 3, като за
улеснение на кредитополучателя му е предоставена и методология за
определяне на референтен лихвен процент, на който се е подписал и е
получил.
По отношение на направеното от ответника възражение за липса на общи
условия към договора, прави уточнение, че същият не е договор при общи
условия, а задълженията и правата на страните са индивидуално определени в
самия договор, с оглед на което не е необходимо на кредитополучателят да му
бъдат предоставяни допълнителни общи условия.
По отношение направените възражения за изчисления годишен процент на
разходите, счита същото за неоснователно, тъй като в чл. 11, ал.11, т. 2
страните са се договорили, че върху вземането по кредита следва да бъде
сключена застраховка „Защита на плащанията" като месечните премии следва
да бъдат включени в месечната вноска, съгласно посоченото в погасителния
план.
7
По отношение направените от ответника възражение за ненастъпила по
договора предсрочна изискуемост, ищецът счита, че същото е неоснователно
и следва да бъде оставено без разглеждане, като съображенията му са
следните - действително в чл. 19 от Договора, страните са се съгласили да
получават съобщения свързани с Договора на посочените си адреси, имейли и
телефони, като същото задължение е напълно изпълнено от страна на Банката,
като същата е изпратила официална покана по законовоопределения начин, а
именно чрез съдебен изпълнител, на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Заявява, че
предсрочната изискуемост по договора следва да бъде обявена с надлежно
връчена покана на длъжника, като същата следва да му бъде връчена лично
или чрез лице, което е открито на адреса му, както и при спазване на
разпоредбите на чл. 47 от ГПК. Посочва, че след изпълняване на процедурата
по чл. 47 от ГПК следва да се приеме изрично, че кредитора е направил
всички необходими действия за уведомяване на отсрещната страна за
настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи, че съгласно чл. 47 от ГПК, при
връчване на документи чрез залепване на уведомление, връчителят трябва да
посети адреса минимум три пъти, от които един от дните трябва да бъде
неприсъствен, и всяко едно от посещенията е направено в промеждутък от
поне една седмица, след което е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. В
рамките на 14-дневния срок от залепяне на уведомление на адреса, длъжникът
не е посетил кантората на съдебния изпълнител, с оглед на което счита
едномесечната процедура по чл. 47 от ГПК за изпълнена.
Изложено е, че съгласно ТР № 4 от 2013г. на ВКС, за надлежното обявяване
на предсрочна изискуемост по договор, следва да бъдат налице два елемента-
на първо място просрочие на една или повече погасителни вноски и на второ
място, насрещната страна да бъде уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост. Насрещната страна може да бъде уведомена, както с изрична
покана, така и чрез исковата молба, с която е образувано съдебното
производство. В случай, че се счете обявената по договора предсрочна
изискуемост за невалидна, моли да се има предвид, че с подадената искова
молба изрично се позовава на предсрочната изискуемост по договора, като
същата следва да се приеме, че е обявена с връчването на исковата молба на
ответника. Заявява се, че с настоящата искова молба упражнява правото на
ищеца да обяви договора за банков кредит за изцяло и предсрочно изискуем
съгласно уговорено между страните в чл. 14, ал. 1 от Договора. Излага доводи,
8
че съгласно приетото от ВКС в Решение с № 10/25.02.2020 по дело № 16/2019
на ВКС, II т.о. "ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422,
ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането". В тази връзка посочва и следната релв.нтна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, на която се позовава, а именно: Решение
№ 86 от 27.10.2020 г. по т. д. № 2118 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. отделение, съгласно което: „в хипотезата на обективирано в исковата
молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на
длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост."
Моли, да се остави без уважение като неоснователен подадения от ответника
отговор на искова молба, с който се иска отхвърлянето на предявения срещу
него иск и да се постанови решение, с което да се осъди ответника Е. Г. за
претендираните суми.
По делото е депозиран отговор на допълнителна искова молба от особения
представител на ответника, с който е взето становище, че с допълнителната
искова молба не се опровергават възраженията на ответника, касателно
недействителността на Договор за потребителски кредит № **** от
04.07.2022г. на основание чл.22 от ЗПК, които са изложени в писмения
отговор.
Поддържа всички направени с писмения отговор доказателствени искания,
тъй като счита, че те са обосновани и относими към настоящия правен спор и
са необходими за изясняване на правния спор от фактическа страна. Заявява,
че още повече, че съдът следи служебно за нарушаването на императивните
правила за формата на договорите и по силата на служебните си правомощия
би следвало да се убеди по безспорен и категоричен начин, че са спазени
императивните законови изисквания за действителност на договорите за
потребителски кредит във всички техни елементи.
Посочва, че от допълнителната искова молба е видно, че ищецът не оспорва,
9
че ответникът е сключил застраховка „Защита на плащанията“, като изрично е
посочил, че в погасителния план по процесния договор за кредит са включени
съответните свързани с нея месечни застрахователни премии. Твърди, че е
безспорно, че сключеният между страните застрахователен договор по
застраховка „Защита на плащанията“ представлява елемент от договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит (ЗКП) и неговото съответствие с императивните разпоредби на ЗКП е
от съществено значение за правния спор. Заявява, че въпреки това,
пренебрегвайки дадената му от съда процесуална възможност да отстрани
пропуска си да представи всички относими към претендираното право
писмени доказателства, отново е пропуснал да представи въпросната
застрахователната полица и всички относими към нея писмени документи, с
които разполага, поради което следва да бъде задължен от съда да го направи.
Отбелязано е, че по отношение на изложеното в допълнителната искова
молба относно настъпването на предсрочната изискуемост на претендираното
вземане, ищецът навежда същите аргументи, които са изложени в исковата
молба, поради което поддържа изцяло възраженията си, които са изложени в
писмения отговор по отношение на правните последици от позоваване на
предсрочна изикуемост, обявена с исковата молба в хипотезата на иск по чл.
422, ал. 1 ГПК.
Относно посоченият в договора годишен процент на разходите (ГПР), за
който претендира, че е неправилно изчислен с цел заобикаляне изискванията
на закона, тъй като не включва всички общи разходи по кредита, счита, че
единственият начин да се установи по безспорен начин е, като се допълни
съдебно-счетоводната експертиза, поискана от ищеца, с поставения в
писмения отговор въпрос, което в крайна сметка няма да натовари ответната
страна със значителни допълнителни разноски.
Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявеният от ищеца против Е. Ф. Г. осъдителен
иск за присъждане на ищеца на претендираните суми, както и да се остави без
уважение искането на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски, както и разноски по заповедното производство.
При условията на евентуалност, ако се приеме Договор за потребителски
кредит № **** от 04.07.2022г. за действителен, моли да се постанови
10
решение, с което да се уважи ищцовата претенция до размера на 3648.63 лв.,
представляващи общ размер на просрочената и непогасена по договора за
кредит сума към 23.07.2023г., съгласно Извлечение от счетоводните книги на
„Ю.Б.“ АД с изх. № 3068, а за разликата над тази сума да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
Третите лица –помагачи в процеса К.Ж.З.“ - клон Б., с ЕИК **** и
„К.О.З.“– клон Б., с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ****
не вземат становище по спора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4018/2023г. по описа на Районен съд -
С.З., „Ю.Б.“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК против Е. Ф. Г. за главница в
размер на 38 667, 29 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението
до окончателно плащане на сумата; 2 041, 74 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 04.01.2023г. до 24.07.2023 г.; 1 723, 45 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 04.01.2023г. до 17.09.2023 г. С
Разпореждане № 6617/06.11.2023г., постановено по ч.гр.дело №4018/2023г.
заявлението на „Ю.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е. Ф. Г. е отхвърлено, поради
липса на редовно връчване по чл.47 ГПК на поканата за предсрочна
изискуемост на кредита. С разпореждане, съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви осъдителен
иск за вземането си срещу ответника.
По делото не е спорно, че между "Ю.Б." АД и Е. Ф. Г. е сключен договор за
потребителски кредит № ****/04.07.2022 г., ведно с приложенията към него,
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 40 000 лв.
Длъжникът Е. Ф. Г. се е съгласил да върне сумата съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, като съгласно чл. 3 от договора се дължи
годишна лихва, за целия срок на издължаване на кредита, изчислена при
прилагане на променлив годишен лихвен процент, който представляваща сбор
от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер
на 3,85 %. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният
11
лихвен процент ПРАЙМ на "Ю.Б." АД за необезпечени кредити, в съответната
валута лв. или евро. В чл. 9 от договора е посочен годишен процент на
разходите по отпуснатия кредит 6,65 %, а общата сума, дължима от
кредитополучателя е 54 298, 87, с падеж на първа погасителна вноска –
04.08.2022 г., с падеж на последна погасителна вноска – 04.07.2032 г. В чл. 14,
ал. 1 е предоставено право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем при неплащане на една или повече погасителни вноски, което право
е предопределено от неизпълнение на ответника, като неизправна страна по
договора.
По делото са представени Покана за изпълнение от „Ю.Б.“ АД, с която се
обявява предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит и
Уведомление с изх.№15582/06.07.2024г. от ЧСИ И.С., залепено на входната
врата на адреса на длъжника Е. Г. на основание чл. 47, ал.1 от ГПК.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява
следното:
Размерът на дължимата главница, договорната лихва и мораторна лихва по
договора за кредит към датата на депозиране на исковата молба - 17.09.2023 г.
е както следва: главница в размер на 38 667, 29 лв., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; 2 041, 74 лв.,
представляваща договорна лихва и 1 723, 45 лв. начислена наказателна лихва.
Общият размер на просрочените и непогасени задължения по договора за
кредит към 23.07.2023 г. е 3 648, 63 лв. от които:
По сметка 54315411935557148046 „Просрочени заеми на граждани в лева“ в
„Ю.Б.“ ЕАД, клиент Е. Ф. Г. задължението за главница е в размер на 1580.18
лв.
По сметка 49655444935557148042 „Разчети за просрочени лихви редовна
главница“ задължението е 1831.58 лв. и е формирано както следва:
По сметка 49655431935557148045 „Разчети за просрочени лихви по
просрочия“ задължението в 236.87 лв. .;
По сметка 4965411935557148041 „Разчети просрочени такси“ задължението е
106.50 лв.
Вещото лице е извършило проверка на движението по банкови сметки №
BG52BPBI79351055714804 „Разплащателна сметка на граждани в лева“ и
12
сметка № BG79BPBI793651055714803 „Разплащателна сметка на граждани в
лева“ с титуляр Е. Ф. Г. и установява, че след 17.09.2023 г./датата на
депозиране на исковата молба в съда/ и до датата на издаване на извлеченията
по горепосочените банкови сметки -01.10.2024 г. не са извършвани
погасявания по претендираните задължения от „Ю.Б.“ ЕАД.
Платените суми за главница в размер на 1331,71 лв. , лихви в размер на
746,42 лв.и застрахователна премия - 120.20 лв. са отразени като намаление
дължимите вноски за главница, лихви и застраховки по счетоводните регистри
на „Ю.Б.“ ЕАД.При извършената проверка на движението по банкови сметки
№ BG52BPBI79351055714804 „Разплащателна сметка на граждани в лева“ и
сметка № BG79BPBI793651055714803 „Разплащателна сметка на граждани в
лева“ с титуляр Е. Ф. Г. освен дължимите суми за главница в размер на 1331,71
лв. , лихви в размер на 746,42 лв.и застрахователна премия - 120.20 лв.
/подробно описани в отговора на въпрос 2.1./ са събрани на 04.07.2022 г.
„автоматична такса“ - 390.00 лв. и банкови такси за наредени преводи от
сметките на титуляра в размер на 44.65 лв. за периода от 04.07.2022 г.
01.10.2024 г.
Годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в чл.9 от Договор за
потребителски кредит № **** от 04.07.2022г. Размерът му е 6,65% от общата
сума, дължима от Кредитополучателя, която съгласно погасителния план е
54 298, 87 лв. и е изчислен към момента на отпускане на кредита.В случая при
изчисляване на ГПР са включени лихви в размер на 10050,94 лв., застраховка
2 902.81 лв./ по Договор № **** /2022 г. / и такса - 390 лв., конкретизирани в
погасителния план приложен и подписан към Договор за потребителски
кредит № **** от 04.07.2022г.Размерът на ГПР по Договор за кредит не
надвишава 6,65%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
13
води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи.
Съдът приема, че процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря
на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20
от ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения
кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума,
общият размер, който потребителят следва да върне. В чл. 9 от договора е
посочено, че ГПР е в размер на 6, 65 %, като от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че при изчисляване на ГПР са
включени лихви в размер на 10050,94 лв., застраховка 2 902.81 лв./ по Договор
№ **** /2022 г. / и такса - 390 лв., конкретизирани в погасителния план
приложен и подписан към Договор за потребителски кредит № **** от
04.07.2022г.Размерът на ГПР по Договор за кредит не надвишава 6,65%.
Поради това уговореният ГПР не надвишава петкратния размер на законната
лихва, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК Ето защо съдът
намира, че не е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че в настоящия случай
процесният договор отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 от ЗПК и не е налице недействителност, която да
обоснове приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
потестативното право на банката – кредитор; банката да заяви, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да
достигне до кредитополучателя. Когато изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда
14
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми /в този
смисъл Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК,
Решение № 147/26.01.2021 Г. по т. д. № 2256/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение
№ 60009/02.06.2021 Г. по т. д. № 2891/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
50098 от 10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 869/2021 г., II т. о., ТК/.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай предсрочната
изискуемост на кредита е надлежно обявена на длъжника Е. Ф. Г. с направено
изявление в исковата молба към която е приложено уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. В настоящото производство, на
ответника е назначен особен представител. Поради това следва да се
възприеме становището изразено в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, в което е посочено, че на основание чл. 47, ал. 6
ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните
с факта на връчване правни последици. Поради това се налага извод с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения
представител на ответника, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
03.06.2024 г.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
ответникът Е. Ф. Г. дължи на „Ю.Б.“ АД следните суми: главница в размер на
38 667, 29 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
окончателно плащане на сумата; 2 041, 74 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 04.01.2023г. до 24.07.2023 г.; 1 723, 45 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 04.01.2023г. до 17.09.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, ответникът следва да установи
пълно и главно, че е изпълнил задължението си за заплащане по договор за
потребителски кредит № ****/04.07.2022 г., но доказателства в тази насока не
са представени. Поради това съдът намира, че предявените искове са
основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени.
В настоящия случай към исковата молба е приложена покана за обявяване
на предсрочната изискуемост на задълженията до длъжника Е. Ф. Г.. Препис
от исковата молба, ведно с приложенията, включително и покана за обявяване
15
на предсрочна изискуемост са връчени на 03.06.2024 г. на особения
представител на ответника. От тази дата всички вземания на ищеца по
процесния договор са станали изискуеми и от този момент следва да бъде
присъдена и законна лихва върху вземането за главница в размер на 38 667, 29
лв., а не от датата на подаване на заявлението, както е претендирано от „Ю.Б.“
АД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Е. Ф. Г. следва да заплати на
„Ю.Б.“ АД главница в размер на 38 667, 29 лв., по договор за потребителски
кредит № ****/04.07.2022 г. ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. –
датата на обявяване на предсрочната изискуемост до окончателното плащане;
сума в размер на 2 041, 74 лв., представляваща договорна лихва за периода от
04.01.2023г. до 24.07.2023г. и сумата от 1 723, 45 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 04.01.2023г. до 17.09.2023г.
По отговорността за разноски:
В настоящия случай по ч. гр. д. № 4018/2023 г. по описа на Районен съд –
С.З., „Ю.Б.“ АД е заплатил следните разноски: държавна такса в размер на
848, 65 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 771, 35 лв.
В настоящия случай, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е отхвърлено, не следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 771, 35 лв.
Единствената привилегия, от която може да се ползва ищеца в хипотезата на
отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК е да му бъдат заплатени разноските
за държавна такса в размер на 848, 65 лв., която е заплатил в рамките на
заповедното производство.
С оглед изхода на делото Е. Ф. Г. следва да заплати на „Ю.Б.“ АД направените
разноски в по ч. гр. д. № 4018/2023 г. по описа на Районен съд – С.З. за
държавна такса в размер на 848, 65 лв.
По разноските в настоящото производство:
В настоящото производство ищецът „Ю.Б.“ АД е направил следните разноски:
държавна такса в размер на 848, 65 лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 4 854 лв. и възнаграждение за изготвяне на съдебно
– счетоводна експертиза в размер на 895 лв. или в общ размер на 6 597, 65 лв.
Ищецът „Ю.Б.“ АД претендира адвокатско възнаграждение в размер на
4 853, 52 лв., но по делото не са представен доказателства за неговото
16
заплащане, поради което не следва да бъде присъдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Ф. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ул. **** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление7
гр.С., **** главница в размер на 38 667, 29 лв., по договор за потребителски
кредит № ****/04.07.2022 г. ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. –
датата на обявяване на предсрочната изискуемост до окончателното плащане;
сумата от на 2 041, 74 лв., представляваща договорна лихва за периода от
04.01.2023г. до 24.07.2023г. и сумата от 1 723, 45 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 04.01.2023г. до 17.09.2023г.
ОСЪЖДА Е. Ф. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ул. **** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление7
гр.С., **** направените разноски в по ч. гр. д. № 4018/2023 г. по описа на
Районен съд – С.З. за държавна такса в размер на 848, 65 лв.
ОСЪЖДА Е. Ф. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ул. **** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление7
гр.С., **** направените разноски в настоящото производство в размер на
6 597, 65 лв.
Решението е постановено при участието на „К.Ж.З.“ - клон Б., с ЕИК **** и
„К.О.З.“– клон Б., с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ****
като трети лица помагачи на страната на ответника Е. Ф. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.С.З., ул. ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския апелативен съд.
17
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18