№ 213
гр. Варна, 29.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600236 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим СТ. Д. Д., редовно призован, явява се лично и с
адв.С.Х. Л. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от
преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Л.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Л.: – Ув. Апелативни съдии, моля да уважите депозираната жалба
въпреки липсата на подробно написана такава от мен с подробни мотиви.
Сигурен съм, че сте се запознали с изложените от мен твърдения още на
предходната фаза, във фазата на пледоарията когато имах възможност да
изложа подробно аргументите си, защо моя клиент следва да бъде оправдан и
няма да ги преповтарям.
Ще се опитам да обясня защо считам моя подзащитен за невиновен и
защо считам първоинстанционната присъда за неправилна.
На първо място считам, че са налице противоречиви в мотивите на
първата инстанция, т.к. от една страна първоинстанционния съд приема
свидетелските показания за достоверни, кредитира ги изцяло като
безпротиворечиви и отговарящи на останалата събрана доказателствена част
като материали по делото.
Четейки показанията обаче откриваме пълни противоречия с приетото от
съда.
Основния спор по настоящия казус беше налице ли са реалност на
доставките или не е налице такава.
Безспорно от свидетелските показания, както на свидетелката Йорданова,
така и на свидетеля Ивайло Даскалов се установи, че реалност на доставките е
имало. Съдът обаче приема, че свидетелските показания са достоверни, но
доставки, реалност на доставка не е имало. В това се изразява вътрешното
противоречие в мотивите на първоинстанционния съд. Цитирам по памет и
ще кажа, че единия от свидетелите заяви по отношение на рекламните
материали за наличието на багажник, цял багажник пълен със съответните
рекламни материали. Другия свидетел бе казал, че са в така наречената
баничарка, която се ползва за товарен превоз. От тази гледна точка считам, че
е налице противоречие в мотивите.
Продължавайки да разсъждавам в тази насока по отношение реалността
2
на доставка по делото безспорно се установи, че е извършвана една мащабна
транспортна дейност, за която са използвани камиони, в различния период от
време от 6 до 12 камиона до колкото си спомням.
Безспорно се установи, предвид събраните по делото доказателства
наличието на така наречените ЧМР, т.е. декларации за излизане, за транспорт,
няма никакво съмнение за дейността на фирмата.
Същевременно обаче, не се признават елементарни необходими за
дейността на фирмата фактури, на говорим въобще за гориво, говорим за
гуми. Извинявайте, но при една такава мащабна дейност, ами няма как гумите
да не се износят, при доказани хиляди километри и при приложена фактура,
за това, че са закупени гуми, първо прокуратурата, след това и съдът приема,
че това не е реално като доставка.
Не мога да се съглася с този извод и от тази гледна точка считам, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Абсолютно същото нещо е валидно и по отношение на рекламните
материали.
Обичайно по делата за злоупотреба с ДДС и то за транспортна фирма се
използват фактури за гориво, за това колко гориво е изразходвано. Ами ние
нямаме нито една фактура, която да сме използвали примерно, да е оспорена
въобще. Няма такава и в обвинителния акт, там изобщо не се коментира това,
просто защото това не е така. Ние гориво изобщо не е ставало на въпрос, че
ползваме неправомерно.
Нещо повече, позволявам си да изразя несъгласието си с принципа за
ангажиране на наказателна отговорност спрямо това лице до колкото той е
изяснен в материалите по делото. А той е следния, той като собственик на
фирма получава оферта, отива да си купува гуми, ремонтни дейности,
рекламни материали и т.н. получава оферта, отива да си ги купува, но познат
на познат му дава по-добра оферта. Ами отива да вземе там където е по-добра
офертата, защото е по-изгодно. Същевременно този човек, въпросния В.,
който е упоменат в мотивите на съда, който е безспорно установено лице, в
последствие починал, въпросния В. се оказва, че фактурите, които дава на
него, респективно на неговата фирма ами те не били издадени от фирмите,
3
които пишат там. Добре, хайде сега той да е виновен, затова, че В. му дава
такива фактури. Естествено добросъвестно той си ги дава на счетоводителя,
той си ги осчетоводява. И след това обвинението е към него. Той сега работи
като шофьор, тогава е имал фирма, която е била по-мащабна, свил си е
бизнеса, сега работи друга работа, но тогава все пак е бил управител на
фирмата, която се занимава с това.
От тази гледна точка считам, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, като Ви моля да я коригирате, като признаете за
невиновен подзащитния ми.
Алтернативно съм поискал по-леко наказание като ще Ви помоля пак,
ако прецените все пак, че са налице доказателства за извършване на
престъпна дейност да наложите по-леко наказание по отношение на моя
клиент.
ЖАЛБ.ПОДС.Д.: - Поддържам това, което каза адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, смятаме, че жалбата на подсъдимия е
неоснователна. Процесното деяние се вмества добре в така наречената
класическа схема за укриване на ДДС. Никой не оспорва, че процесното
дружество е било реално съществуващо, реално е осъществявал транспортна
дейност. Проблема е, че подсъдимия, с цел избягване на плащана на целия
дължим данък ДДС върху реализирания оборот се е снабдявал с фактури с
невярно съдържание, привидно издадени от фирми собственост на
малоимотни граждани, които са разпитани като свидетели по делото,
свидетеля Я., свидетеля Г. и тези фактури са отразявали всъщност сделки,
които никога не са били сключвани. Това се доказва от всички събрани по
делото доказателства, както писмени, така и гласни, които са подробно
анализирани от съда, който е дал отговор на всички възражения, които е
направила защитата, ние споделяме мотивите, които е изложила първата
инстанция и няма да ги преповтаряме пред Вас.
Тезата, че едва ли не въпросното лице В. всъщност бил осъществил
реално той сделката с подсъдимия, а пък му дал фактури, които не били от
същата фирма и прочие, прочие, всичко това са просто неправдоподобни
защитни позиции, с оглед на установената по делото въпросното лице В.,
4
който е починал и за съжаление не можем да го разпитаме сега, т.к. очевидно
всъщност е бил съучастник в тази процесна схема.
Моля да оставите жалбата без уважение.
По отношение на частта където се иска намаляване на наказанието,
считаме, че то достатъчно е снизходително, наложено е минималното
предвидено наказание лишаване от свобода от три години, което е отложено с
изпитателен срок от 5 години, който смятаме за адекватен, с оглед размера на
наложеното наказание, няма основание за приложение на чл.55 от НК.
Смятаме, че тази присъда ще има своето възпитателно въздействие,
правилно съдът не е наложил конфискация с оглед затрудненото финансово
състояние на подсъдимия.
Моля в тази насока за Вашето произнасяне.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Д.: - Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5