РЕШЕНИЕ
№ 3831
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110118241 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с която по реда на чл. 422
ГПК са предявени положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *рещу А. К. К., ЕГН **********, гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 814,31 лв.
/осемстотин и четиринадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща дължим
сбор от главници за периода от 04.12.2020 г. до 22.06.2021 г., за незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени за периода от 20.01.2021 г. до 28.06.2021 г. за обект с аб.№ *, находящ се
в гр. В* и кл. № *, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението /26.08.2021 г./ до окончателното погасяване на задължението;
сумата от 27,16 лв. /двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължим
сбор от обезщетения за забава върху всяка от главниците за периода от датата, следваща
падежа по всяка фактура до датата 13.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 4550 от
31.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12597/2021
г. на ВРС, XVII с-в.
Ищецът „*“ АД твърди, че ответникът е клиент на дружеството, като същият има
незаплатени задължения за потребена електроенергия за обекта на потребление, които не са
заплатени на падежите, поради което и дължи и обезщетения за забава върху вземанията. В
тази връзка е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обосновава интереса му да предяви настоящите
искове. Моли за уважаването им и за присъждане на разноски. С допълнителна молба от
26.04.2022 г. сочи, че на 15.04.2022 г. ответникът е заплатил на каса сумите по процесните
фактури, ведно с дължимите лихви.
Ответникът А. К. К. подава отговор на исковата молба, чрез особения си
представител, с който оспорва исковете. Твърди, че не притежава качеството на потребител,
защото не е бил собственик или ползвател на обекта през процесния период. Сочи, че не са
изпълнени правилата в ОУ да е дал съгласие като съсобственик в предвидената за това
нотариална форма. Оспорва, че именно ответникът е заплатил вземанията. Не оспорва, че
задълженията са погасени. Оспорва, че реално е консумирал начислената ел.енергия.
1
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа отговора на
исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представената Справка от СВп-Варна се установява, че на 17.05.2003 г. е вписано,
че ответникът А. К. К. е закупил от * апартамент № *.
От представеното заявление 4912495/13.08.2018 г. за продажба на електрическа
енергия от „*“ АД при Общи Условия се установява, че А. К. К. е поискал промяна на
титуляра на партидата, като е посочил, че иска снабдяване с електрическа енергия на
съществуващ обект с кл.№ *и аб.№ *, който досега се е използвал от *, представляващ ап.№
*. Като документ за собственост е посочил нотариалния му акт от 2003 г.
Представени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„*“ АД, както и доказателства за одобряването и публикуването им.
Представено е извлечение от сметка от счетоводството на ищеца към 13.08.2021 г., от
което е видно, че за периода 20.01.2021 г. – 28.06.2021 г. са осчетоводени задължения на
ответника в размер на 814,31 лв. главница и 27,16 лв. лихва. Представена е и справка за
потреблението за периода 04.12.2018 г. – 22.06.2021 г. Представени са и издадените от
ищеца фактури за процесните задължения. Представено е и извлечение за фактури и
плащания.
От представеното заявление 6106816/13.04.2022 г. за продажба на електрическа
енергия от „*“ АД при Общи Условия се установява, че *К.а К.а е поискала промяна на
титуляра на партидата, като е посочила, че иска снабдяване с електрическа енергия на
съществуващ обект с кл.№ *и аб.№ *, който досега се е използвал от А. К. К., представляващ
ап.№ * Като документ за собственост е посочила нотариален акт за покупко-продажба от
2022 г.
Допълнително е представено извлечение за фактури и плащания, от които е видно, че
претендираните вземания по процесните фактури са погасени на 15.04.2022 г., ведно с
дължимите лихви. Представена е и справка за спиране и възстановяване на
електрозахранването на абоната.
Извършена е служебна справка в НБДН, от която се установява, че ответникът е
неженен.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за незаплатена
електроенергия и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че ответникът е потребител на ел. енергия за обект на потребление аб.№ *, находящ
се в гр. В* за процесния период; че е доставил на ответника начисленото с процесните
фактури количество ел.енергия, отчетена по предвидените в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „*” АД ред; изискуемостта на задължението и
размера на обезщетението за забава; че правилно е изчислил размера на дължимата от
потребителя сума. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил претендираните
вземания.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия съобразно предоставената му лицензия
на обособена територия, която включва и процесния обект в гр. Варна. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите без изрично писмено приемане.
2
По делото са представени тези общи условия. Представено е заявление за продажба на
електрическа енергия от самия ответник, както и доказателства, че същият е заплащал
задължения в тази връзка, поради което може да се направи категоричен извод, че страните
са били в облигационни отношения във връзка с процесния обект на потребление.
Установява се още от доказателствата по делото, че от 2003 г. ответникът е бил
едноличен собственик на процесния обект на потребление – ап. 11, докато не е продал
същия на *К.а К.а през 2022 г. В практиката се застъпва становището, че се изгубва
качеството на страна по договора за продажба на електрическа енергия след изгубване
правото на собственост, като ВКС с Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г.,
III г.о. приема, че продажбеното отношение между дружеството снабдител и клиента
възниква на основание ЗЕ и е обвързано с титулярството на вещното право на собственост.
Това становище е и още един аргумент за пасивната материалноправна легитимация на
ответника.
В рамките на процесния период на потребление 04.12.2020 г. до 22.06.2021 г.
ответникът е бил собственик на процесния имот и клиент на дружеството. Няма данни за
наличието на съсобственост за обекта или предоставянето му за ползване на друго лице в
този период. След юни 2021 г. електромерът е бил демонтиран, като през април 2022 г. е
поставено нов електромер, предвид подадено заявление от нов собственик на апартамента.
В съдебно заседание особеният представител е заявил, че не оспорва счетоводното
отразяване на задълженията на ответника. Не се оспорва и че реално и надлежно е отчетена
консумираната електрическа енергия в обекта, поради което и не са поискани специални
знания от вещи лица в тази насока.
Установява се, че в хода на процеса претендираните вземания за главница и лихви са
били заплатени на дружеството. Сумите са заплатени на каса, поради което не може да се
установи дали лично ответникът ги е погасил или това е сторило друго лице. Не може от
това да се направи извод дали задължението се признава, но от всички събрани по делото
доказателства може да се направи еднозначен извод, че вземанията са били дължими.
Доколкото съдът е длъжен да съобрази фактите настъпили в хода на процеса (чл. 235, ал. 3
ГПК), то и исковете следва да се отхвърлят, доколкото вземанията са погасени чрез плащане
и вече не се дължат.
Съобразно изхода от спора разноските следва да се присъдят в полза на спечелилата
делото страна, като в случая това е ищецът, независимо, че исковете са отхвърлени. С
неплащането на задълженията на уговорените между страните падежи ответникът с
поведението си е станал причина за образуване на делото, поради което и следва да понесе
отговорността за разноски.
Ищецът претендира суми за сторени разноски, за които е представил доказателства и
списък, в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 75 лв. държавна такса, 250 лв.
депозит за особен представител, 25 лв. държавна такса в заповедното производство и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, или общо в размер от 500 лв.
Същевременно съдът определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ответника в исковото производство в размер на 250 лв., за която сума е и внесен депозит
за назначения особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу А. К. К., ЕГН
**********, гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 814,31 лв. /осемстотин и четиринадесет лева и тридесет и една
3
стотинки/, представляваща дължим сбор от главници за периода от 04.12.2020 г. до
22.06.2021 г., за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 20.01.2021 г. до
28.06.2021 г. за обект с аб.№ *, находящ се в гр. * и кл. № *, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението /26.08.2021 г./ до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 27,16 лв. /двадесет и седем лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от
главниците за периода от датата, следваща падежа по всяка фактура до датата 13.08.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 4550 от 31.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12597/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН **********, гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производството и
сумата от 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща дължими съдебно-
деловодни разноски в исковото производство.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител адв. П. Т. Т.-
ВАК в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, за която сума ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен
касов ордер от Бюджета на съда.
Дължимите от ответника суми за разноски могат да се заплатят по представената със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение банкова сметка на ищеца в * АД, BIC: *,
IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4