РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Павликени, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20244140100518 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. И. М. против
ПГАТ „Ц. Ц. “ - гр. П., с която е предявен иск с правно основание чл.128, ал. 2 КТ.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжността
„старши учител по Руски език и литература” при месечно възнаграждение в размер на 2208
лева. Трудовото й правоотношение било прекратено на 01.07.2023 г. поради придобиване на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че по силата на КДТ за системата на
училищното и предучилищно образование и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. на 10.08.2023 г.
било увеличено трудовото възнаграждение на всички педагогически специалисти с 15 %,
считано от 01.01.2023 г. Поддържа че на 03.06.2024 г. депозирала заявление до Директора на
учебното заведение да й бъде изплатена сумата, с която се е увеличило трудовото й
възнаграждение за периода, през който е полагала труд. Поддържа, че за периода 01.01.2023
г. – 01.07.2023 г. не й е платено увеличена част от трудово възнаграждение в общ размер
1987,20 лв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който не оспорва, че
страните са били във валидно ТПО, което е прекратено, основанието за прекратяване, че
работникът е престирал по това ТПО, както и приетото с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
увеличение на заплатите на педагогически специалисти, считано от 01.012023 г. Оспорва
дължимостта на исковите суми с аргумент, че разпоредбите от Анекс № Д01-192/10.08.2023
г. не са приложими по отношение на служители с прекратени ТПО преди датата на
подписване на анекса – 10.08.2023 г. Поддържа, че конкретното увеличение ползва само
заетите лица към момента на подписване на Анекса, сред които лица ищцата не попада.
В проведеното на 20.08.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата поддържа исковата претенция, като посочва, че ищцата е страна по Колективен
трудов договор, за което обстоятелство свидетелстват приложената Заповед за прекратяване
на ТПО и извлечения от банкова сметка, видно от които на ищцата са изплатени
обезщетения по КТД.
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за неоснователност на
претенцията.
1
От страните са представени писмени защити.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните изводи:
Страните не спорят, а и видно от приложения към исковата молба Трудов договор №
***/***2022 г. и Допълнително споразумение №***/***2022 г. към него се установява, че
помежду им е съществувало трудово правоотношение с посоченото в исковата молба
съдържание. По силата на цитираните договори ищцата е изпълнявала длъжността „Старши
учител по руски език и литература“ при ответника ПГАТ „Ц. Ц.“ – гр. П., с основно месечно
възнаграждение в размер на 1521,00 лева, допълнително възнаграждение от 1% за трудов
стаж и професионален опит, а съгласно допълнителното споразумение към договора и
допълнително възнаграждение по 70 лева за ученик за успешно завършено обучение.
Не се спори още, че ищцата е престирала работна сила по това правоотношение, което
със Заповед № ***/***2023 г. е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 12 КТ – поради
придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от
съдържанието на цитираната по-горе заповед е разпоредено изплащането на обезщетения с
основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 24 288 лева и на основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер
на общо 3111,16 лева. За тези обстоятелства свидетелстват и приложените от ответника
извлечения от банкова сметка, както и два броя платежни нареждания.
Страните не спорят и, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата
между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България,
Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на
българските учители към КНСБ, Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България е сключен
анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор /КТД/ за системата на
предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г. Със сключения анекс
№ Д 01-192 от 10.08.2023 г. КТД е променен чл. 27 и считано от 01.01.2023 г. като са
увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и
непедагогичския персонал в системата на образованието.
С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността “старши учител” да
бъде в размер на 1736 лева, считано от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
Спорът в настоящото производство е концентриран до това попада ли ищцата сред
кръга лица, спрямо които е приложимо процесното изменение на КТД, направено с Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати
на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023 г. /, доколкото към датата на приемане
на анекса вече са с прекратено трудово правоотношение.
Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01-269/06.12.2022 г., постигнатите между страните договорености са
минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите,
членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на
работодателите - страни по договора.
Т.е. за да е приложимо спрямо ищцата изменението на КТД, направено с Анекса от
10.08.2023 г., за нея следва да е приложим колективния трудов договор. Това следва от
правилото на чл. 57 КТ, която разпоредба определя кръга лица, ползващи се от по-
благоприятните разпоредби на КТД, а именно работници или служители, членове на
синдикалната организация, страна по договора и нечленуващи в синдикалната организация
работници и служители, присъединили се към сключения от техния работодател КТД чрез
подаване на писмено заявление до него или до ръководителя на синдикалната организация.
Тежестта на доказване на горните обстоятелства е върху ищеца и е разпределена с
доклада по делото. По делото липсват твърдения, че ищцата попада в първата група
работници и служители. Не са представени доказателства удостоверяващи членство на
ищцата към 10.08.2023 г. в коя да е синдикална организация, страна по КТД, за да бъде
обвързана ищцата от разпоредбите му и тези на анекса. Всъщност не са представени
абсолютно никакви доказателства, от които да се изведат данни за членствено
правоотношение на ищцата със съсловна организация. Не се установява и, че се е
присъединила към колективния трудов договор чрез подаване на писмено заявление за
присъединяване по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Отделно в самия КТД (чл. 6) е предвидена
2
възможност за присъединяване от работници и служители, които не членуват в синдикална
организация, но само към колективния трудов договор, сключен от тения работодател в
образователната институция, при условия и ред определен от страните. Липсват данни, а и
твърдения да са налице предпоставките и на тази хипотеза.
Не се установява, а и липсват твърдения за разпростиране на действието на КТД
съгласно чл. 51б, ал. 4 КТ.
Настоящият състав на съда не възприема довода на процесуалния представител на
ищцата, че Заповедта, с която е прекратено ТПО и разпоредените в нея обезщетения,
изплатени в последствие свидетелстват за обвързаност от КТД. В заповедта или платежните
нареждания липсва дори и бланкетно позоваване на КТД. Извършването на плащане на
опеделен брой (в случая над законово определения от 10 възнаграждения съгл. ЗПУО) не е
равнозначно на признание на спорното право.
Дори и да се приеме, че ищцата се е ползвала от по-благоприятните разпоредби на
колективния трудов договор към момента на прекратяване на правоотношението й с
ответната страна, за да се ползва от увеличението, предвидено в Анекса от 10.08.2023 г.
следва към този момент (10.08.2023 г.), макар и с прекратено правоотношение, да е член на
синдикална или съсловна организация, страна по КТД, за да бъде приложим последния
спрямо нея и след прекратяване на ТПО, тъй като изменението, направено с цитирания
анекс е с обратно действие. Обстоятелства от подобен род не са установени, а не се и
твърдят.
С оглед изложеното и доколкото не се установява изобщо ищцата да е сред лицата,
посочени в императива на чл. 57 КТ, а именно да е член на синдикална организация – страна
по колективния трудов договор или да се е присъединила при условията на чл. 57, ал. 2 КТ,
то тя не се ползва от по-благоприятните разпоредби на КТД, съответно измененията с
Анекса от 10.08.2023 г. Това обуславя изхода на спора в полза на ответната страна.
При това положение е безпредметно обсъждането на въпроса приложимо ли е
изменение на КТД, направено с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с което са определени нови
по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата /считано от
01.01.2023 г./, по отношение на служители, които към датата на приемане на анекса вече са с
прекратено трудово правоотношение, който отговор, според настоящия състав на съда е
положителен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера на ответника,
който е представил доказателства за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на
1000 лева.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. М. с ЕГН ********** против ПГАТ „Ц. Ц. “ - гр. П. с
ЕИК *** иск с правно основание чл.128, ал. 2 КТ за сумата от общо 1987,20 лв.,
съставляваща увеличена част от трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. –
01.07.2023 г. съгласно Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г.
ОСЪЖДА С. И. М. с ЕГН ********** да заплати на ПГАТ „Ц. Ц. “ - гр. П. с ЕИК ***
на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1000 (хиляда) лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
3