Решение по дело №961/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1175
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20237180700961
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2023 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1175/21.06.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

Председател : Здравка Диева

Членове : Величка Георгиева

Светлана Методиева

 

при секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 961 / 2023г., взе предвид следното :

            Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.

            М.Н.Б.,*** обжалва Решение № 28 от 09.03.2023г., постановено по АНД № 641/2022г. на РС – Асеновград, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № **********/18.10.2022г. на Началник РУ - Асеновград, за наложено му административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, на основание чл.80 т.5 ЗБЛД.

            Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му. Твърди, че полицаите са нарушили ЗМВР и НК, както и ЕКЗПЧ. Направен му е обиск без документи и са му взети лични вещи.

Ответникът РУ – Асеновград при ОД МВР – Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

            Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество е основателна.

1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № 8121з-1233 от 27.09.2022г. – т.2, 2.18 е приложена в преписката/, а АУАН № **********/01.10.2022г. е съставен от ст.полицай Н.Б. – полицейски орган от РУ – Асеновград при ОД МВР – Пловдив – лице от обхвата на т.1, 1.1 от цитираната заповед.

Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност с АУАН : При извършена полицейска проверка на 01.10.2022г. около 9ч. в Асеновград – Мл.Б. не представил български личен документ /лична карта/ или друг заместващ го документ. Самоличността била установена чрез справка в ОДЧ на РУ-Асеновград.

Установеният факт е квалифициран от правна страна за административно нарушение на чл.6 ЗБЛД : „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.”. Наложена е санкция в размер на 50лв. на основание чл.80 т.5 ЗБЛД : „Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което: 5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица;”.

В протокола от проведеното съдебно заседание по делото на РС – Асеновград е вписано като изявление на жалбоподателя – „Не мога да кажа, дали оспорвам фактите, описани в акта и наказателното постановление.” и „Моля, да ми отмените наказателното постановление, защото нямам средства да заплатя глобата”. Актосъставителят Н.Б. в качеството на свидетел заявил, че поддържа съставения АУАН и описал мястото на проверката и констатацията относно Б., който карал колело в насрещното движение, с което създавал предпоставка за ПТП. По тази причина с колегата му К.С. /отразен в АУАН като очевидец/ спрели за проверка лицето. Поискали му документ за самоличност, какъвто Б. нямал в себе си. След справка с ОДЧ установили данните му и съставили акт по ЗБЛД – за това, че не представя документ за самоличност, вкл. му бил съставен акт и по ЗДв.П. Свидетелят посочил още, че лицето им е познато като системен административен нарушител.

РС – Асеновград потвърдил НП с изводи за издаването му от компетентен орган, без допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Прието е, че нарушението е описано с всички елементи от неговия състав и наложената глоба е в минималния размер, който не би могъл да бъде коригиран.

2. Съгласно чл. 6 ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. В НП не е конкретизирано мястото на извършване на административното нарушение, но с препратката към АУАН, въз основа на който е издадено НП следва, че пропускът в съдържанието на НП /чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН/ не е съществен. АУАН и НП не съдържат данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението – чл.42 ал.1 т.4, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Отсъства информация за начина на извършване на проверката и за поведението на провереното лице. От друга страна се съобрази, че в случая не е спорно обстоятелството на извършване на проверка от компетентни длъжностни лица, включително не е оспорен факта на осъществена проверка. Според цитираната норма на чл.6 ЗБЛД - правилото за поведение е императивно и безусловно, поради което неговото спазване не се предпоставя от други обстоятелства. В случая не се твърди от страна на г-н Б. и не се установява да са били налице обективни причини, които да са попречили на лицето - при поискване, де се легитимира със съответния надлежен документ за самоличност. Не се поддържа също, че поради някакви други обстоятелства документът за самоличност е забравен в дома или на друго място.

Ведно с изложеното следва да бъде отчетено вписаното в АУАН по отношение провереното лице – пенсионер, при обвръзка с поддържаното пред АРС от лицето – няма средства да заплати глобата. Преписката не съдържа данни за други административни нарушения на ЗБЛД, нито за заявеното от актосъставителя като свидетел – системен административен нарушител. Тези обстоятелства имат значение за преценката за маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН вр. с §1 т.4 ДР ЗАНН, както и за спазване принципа за пропорционалност, осъществяващ се чрез преценката по чл. 28 ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици" е по-широко от понятието "вреди" и дори формалното нарушение да не изисква настъпване на вредни последици, липсата на такива е възприето да сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието, както е в конкретния случай. Част от описаните обстоятелства са съобразени при определяне размера на санкцията, но от друга страна - отсъстват данни за трайно неправомерно поведение. В тази вр. може да бъде прието, че санкцията е несъразмерна спрямо действителната обществена опасност на деянието и дееца.

            Мотивиран с изложеното и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 28 от 09.03.2023г., постановено по АНД № 641/2022г. на РС – Асеновград.

Предупреждава нарушителя М.Н.Б.,***, ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението не подлежи на обжалване.                  

 

 

 

Председател :

 

 

     Членове :