Решение по дело №3531/2020 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  15.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №3531/2020г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искова с правно основание чл.432 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

  ИЩЕЦЪТ-М.Ж.П., твърди, че на 15.06.2019 г., около 13:30 часа, по път ТП-1-6, с посока от гр. София към гр. Бургас, се движи МПС марка „Рено“, модел „Лагуна“, с peг. № ******, управлявано от П.Н.Д.. В района на 171 км. + 640 м., в близост до отклонението за с. Буново, при кръстовището с път SFO 1430, водачът предприема маневра завой наляво, без да пропусне насрещно движещия се по път ТП-1-6, приближаващ от с. Мирково към гр. София, мотоциклет марка „Априлия“, модел „РСВ1000“, с peг. № ******, управляван от М.Ж.П., с което отнема предимството му и реализира ПТП, при което на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди. Излага, че по повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП № 11/15.06.2019 г., по описа на СПП при ОД на МВР - София. По случая е образувано ДП № 86/15.06.2019 г., по описа на РУ - Пирдоп, съотв. пр. пр. № 308/2019 г., по описа на РП - Пирдоп. Ищецът навежда, че в резултат от описаното ПТП са му причинени следните травматични увреждания: счупване на основата на четвърта и пета предноходилна кости на лявото стъпало като в деня на ПТП е направена операция, изразяваща се в мануална репозиция на фрактурата. На засегнатия крайник била поставена гипсова имобилизация. Сочи, че на 03.10.2019 г. е прегледан от специалист ортопед-травматолог поради налични оплаквания от оточност в областта на ляво ходило и изместване на пръстите. След извършени изследвания се установява оточност в областта на пета метатарзална кост, скъсяване на четвърта метатарзофалангеална дължина, както и данни за вторично зарастване на базата на пета метатарзална кост. Специалистите установяват и артрозни изменения на четвърта метатарзофалангеална става. Твърди, че след изписването от болницата е продължил лечението си в домашни условия, като през възстановителния период е изпитвал силни болки в областта на фрактурата и е приемал обезболяващи медикаменти. Прекарвал ежедневието си в леглото и  следвало да разчита на помощта на близките си за задоволяване на елементарните му битови потребности и хигиенни нужди. Навежда, че и  до настоящия момент здравето му не е напълно възстановено, тъй като продължава да изпитва болка в областта на травмата, а движението на увредения крайник е с намален капацитет. Ищецът излага, че освен силните физически страдания, ПТП се е отразило и на психиката му. Вследствие на изживения шок има понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връща към спомена за катастрофата. И към момента не е същият човек, който е бил преди ПТП, тъй като трудното движение на наранения крайник се отразява на социалния му живот. Отделно от претърпените неимуществени вреди, ищецът твърди, че в резултат от процесното ПТП са му причинени и имуществени вреди, съставляващи 152 лв. разходи за лечение, както и 15 000 лв. имуществени вреди в резултат от сериозното увреждане на предната част на мотоциклета му. Ищецът излага, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, предвид което е сезирал същото искане за изплащане на обезщетение. До настоящия момент обаче, въпреки изтичането на законоустановения срок, такова не му е изплатено. Предвид изложеното предявява настоящите искове с правно основание чл. 432 КЗ като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), предявена като частичсн иск от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2019 г. на път ТП-1-6, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датага 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение в размер на сумата от 152 лв. (сто петдесет и два лева), представляваща обезщетение за претърнени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2019 г., по път ТП-1-6, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъде осъден „З.Л.И." АД да му плати сумата от 6 857,60 лв. (шест хиляди осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет ст.), предявена частично от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, свързани с увреждането на мотоциклет марка „Анрилия", модел „РСВ 1000", с per. № ******, в резултат на процесното ПТП, ведно законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, вида и характера на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно –следствена връзка между евентуални такива и ПТП, както и претендирания размер. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, включително по размер. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответника. Прави доказателствени искания и претендира разноски за производството.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представените доказателства към претенция за изплащане на обезщетение- молба с вх. № 12071/12.09.2019 г., по описа на „З.Л.И.“ АД ; писмо с изх. № 7868/19.09.2019 г„ по описа на „З.Л.И.“ АД ; молба с вх. № 13895/22.10.2019 г„ по описа на „З.Л.И.“ АД ; молба с вх. № 2368/17.02.2020 г„ по описа на „З.Л.И.“ АД; писмо с изх. № 1641/19.02.2020 г.по описа на „З.Л.И.“ АД - се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представени са с исковата молба – фактура № **********/19.06.2019 г., за заплащане на потребителска такса, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, на стойност 12 лв., касаеща разходи за резултати от образна диагностика, ведно с фискален бон; фактура № **********/25.06.2019 г., издадена от „О.“ ЕООД, на стойност 140 лв., касаеща разходи за медицински изделия, ведно е фискален бон; фактура № **********/19.06.2019 г., издадена от „МБАЛ Лозенец“ ЕАД, на стойност 30 лв., касаеща разходи за медицински услуги, ведно е фискален бон, от които е видно, че ищецът е  изразходвал разходи във връзка с лечението на травмите, нанесени от процесното ПТП.

Представени е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на основите на IV-та и V-та предноходилни кости. Проведено е консервативно лечение. На 15 06 2019 г е направено безкръвно наместване и поставен гипс. Описаните телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Оздравителният и възстановителен период е продължил около 3 месеца. Ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 1 месец, болки с умерен интензитет за около 1,5-2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал значително. Ищецът изпитва болки и понастоящем при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав. Той ще изпитва болки при същите обстоятелства около 2 години след датата на ПТП. С оглед сегашното състояние на ищеца и давността на травмата не се очакват трайни последици от получените увреждания при процесното ПТП. Ищецът е изпитвал затруднения, изразяващи се в затруднено придвижване, помощ от близки за ежедневни и хигиенни нужди, нарушена комуникация. Вещото лице сочи също, че извършените разходи за 182,00 лв, описани в приложените финансови документи, са направени и са били необходими за лечение на получените при процесното ПТП телесни увреждания на М.П..

Съгласно заключението на АТЕ механизмът на процесното ПТП е следният: на 15.06.2019г., около 13:10 часа, лек автомобил Рено Лагуна с per. № ******се е движил по път I - 6 в посока към гр. Пирдоп. В района на км. 171^+6, отклонението за с. Буново, водачът е предприел маневра „завой наляво" към  Буново. По същото време в обратна посока - от гр. Пирдоп към гр. София се е движи мотоциклет Априлия РСВ 1000 с per. № ******. При извършването на маневрата „завой наляво" водачът на лекия автомобил не пропуска движещия се в права посока мотоциклет и навлиза в кръстовището. Следствие на това е настъпил удар между предна част на мотоциклета (преднат гума) върху задна дясна гума на автомобила. Мотоциклетът се е завъртял в посока обратна на часовата стрелка, при което деформира задна дясна врата, пада върху лявата си страна и хлъзгайки, като при това хлъзгане са се получили задираният върху асфалта достига до мястото, където е намерен при огледа. Процесното ПТП е настъпило, следствие на непропускане на движещият се в права посока мотоциклет от страна на водача на лек автомобил Рено Лагуна с per № ******, т.е. процесното ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия автомобил не е отнел предимството на мотоциклета. Вещото лице сочи, че по делото не е приложен опис на щетите по процесния мотоциклет от застраховател. В протокола за оглед на местопроизшествието е записано: „При подробния оглед на мотоциклета, се установи, че същият е със силно деформирана предна част-преден спойлер, фар, части за въздушната струя, арматурно табло и километраж." Съобразно тези описани, щети по мотоциклета, и механизма на настъпване на процесното ПТП, може да се твърди, че щетите които е получил мотоциклета са в причинна връзка с ПТП настъпило на 15.06.2019г. Действителна пазарна стойност на мотоциклет Априлия RS 1000 рег. № ******, определена към датата на застрахователнот събитие - 15.06.2019г. по метода на пазарните аналози, възлиза на 8 570,00 лв. с ДДС. (словом: осем хиляди петстотин и седемдесет лева). Вещото лице счита, че на процесния мотоциклет е увредена цялата предна част(посочено в огледния протокол) - най вероятно са увредени и телескопите, както и рамката, което означава, че мотоциклетът е тотално увреден и ремонтът е икономически неизгоден. Процесното ПТП е настъпило в светлата част от денонощието и дали мотоциклетът е бил със включен или не фар е без значение. Съобразно механизма на настъпване на процесното ПТП водачът на лек автомобил Рено е имал възможност да забележи приближаващия мотоциклет от момента, в който мотоциклетът е излязъл от левия за него завой. В момента на навлизане на предната част на автомобила върху лентата, принадлежаща на мотоциклета, последният е отстоял на 18м. от мястото на удара, от което следва извода, че ударът е бил непредотвратим за водача на мотоциклета, за водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране.

По делото е разпитан като свидетел деликвентът- Н.П.Д., който дава показания за процесното ПТП от своя гледна точка. Същият не намира причина в себе си за процесното ПТП, изтъква, че „завоят на мястото на ПТП е отвратителен“ и ако ищецът е карал с по-ниска скорост, е могъл според него да предотврати удара.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете са основателни.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин  от заключенията на АТЕ, според което причина за настъпване на произшествието е непропускане на движещият се в права посока мотоциклет от страна на водача на лек автомобил Рено Лагуна с per № ******, процесното ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия автомобил не е отнел предимството на мотоциклета.

Възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно, тъй като не се събраха доказателства в тази насока.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ и АТЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на ищеца, телесните увреждания, прогнозите за пълното възстановяване на ищеца,  както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от  12.12.2019г.(датата на произнасяне на застрахователното дружество).

Относно претенцията за имуществени вреди:

От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени детайлно от приетото заключението на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените вреди, съставляващи разходи за лечение, следва да се уважи изцяло- 152 лв.

От представените писмени доказателства и заключението на АТЕ настоящиет съдебен състав приема, че искът за имуществените вреди, представляващи обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, свързани с увреждането на мотоциклет марка „Априлия", модел „РСВ 1000", с per. № ******, следва да се уважи до 6 8570 лв. (шест хиляди осемстотин петдесет и седем лева). Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, че след като на процесния мотоциклет е увредена цялата предна част(посочено в огледния протокол) - най вероятно са увредени и телескопите, както и рамката, което означава, че мотоциклетът е тотално увреден и ремонтът е икономически неизгоден. Действителна пазарна стойност на мотоциклет Априлия RS 1000 рег. № ******, определена към датата на застрахователнот събитие - 15.06.2019г., по метода на пазарните аналози, възлиза на 8 570,00 лв. с ДДС, поради което и искът следва да бъде уважен до претендираните 6 857.60лв.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с уважената част от исковете ищецът има право на 3652.14 лв. от 5004.30 лв. направени разноски. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 463.27лв. от направени 1714.56лв.  След  коомпенсация на  ищеца следва да се заплати разноски в размер на  3 188.87 лв.

По изложените съображения съдът

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** 67А, представлявана от М.М.и П.Д., Изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. З.Т. да заплати на  М.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Слатина, ул. ******чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат ******, представлявано от адвокат Г.Б.Х. - управител, телефон на кантората: ******, електронна поща: със съдебен адрес:***,  по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  20 000 лв.  (двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума от 12.12.2019г. до окончателното му изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 30 000 лв.(тридесет хиляди лева); както  и следва да му заплати обезщетение в размер 152 лв.(сто петдесет и два лева) имуществените вреди, съставляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази суми от 13.04.2020г. до окончателното им изплащане; както следва да му заплати и сумата от 6 857,60 лв. (шест хиляди осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет ст.), представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, свързани с увреждането на мотоциклет марка „Априлия", модел „РСВ 1000", с per. № ******, заедно със законната лихва върху тази суми от 13.04.2020г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** 67А, представлявана от М.М.и П.Д., Изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. З.Т.  да заплати на  М.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Слатина, ул. ******чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат ******, представлявано от адвокат Г.Б.Х. - управител, телефон на кантората: ******, електронна поща: със съдебен адрес:*** след компенсация на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на 3 188.87 лв.(три хиляди сто осемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.      

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: