№ 11974
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20241110102392 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена първоначално в
Районен съд – Несебър, уточнена с молба от 01.04.2024 г. (на лист 8 от делото)
на „Хилс клуб и ризорт“ ЕООД срещу „Холидей вилидж аква невис“ АД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на метална мебелна конструкция с
прикачени мебели – лице от плексиглас с перфорирана ламарина, диодово
осветление, шкафове от ПДЧ, с монтирани термоплотове и рафтове за
бутилки и чаши, която се е намирала до стената над барплота в бар-басейн в
сграда с идентификатор 51500.201.13.4, и адрес: Н., м. „Ю. Б.“ към 13.10.2016
г. и осъждане на ответника да предаде владението върху тази вещ, а в условия
на евентуалност – ако се установи, че вещта не се държи от ответника,
последният да бъде осъден да заплати стойността – 12 100 лева.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2015 г. между ищеца и „Уктам
България“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който ищецът поел
владението на комлекс „Хилс клуб“ в Слънчев бряг, част от който е и имот с
идентификатор 51500.201.13.4, като това станало през юни 2015 г. През лятото
на 2015 г. ищецът бил поръчал мебелировка за комплекса, която била
изработена и доставена от трето лице до септември 2015 г., и включвала и
спорната конструкция – обзавеждане за бар. Малко след това обаче „Уткам
България“ ЕООД отстранило представителите на ищеца от курортния
комплекс и не ги допускало там, въпреки че ищецът бил поставил множество
вещи, което се установявало и от извършен оглед по частно гражданско дело
№ 703/2016 г. на Районен съд – Несебър, за обезпечаване на доказателства. На
1
29.07.2016 г. дружеството „Уткам България“ ЕООД било продало комплекса
на ответника, който от тази дата влязъл във владение. Твърди се, че това
включва и движимите вещи в комплекса, включително и описаната в исковата
молба. Иска се връщането или такова на равностойността. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Холидей
вилидж аква невис“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недоспутим
поради отвод за висящ процес – между страните имало други дела за същата
вещ, евентуално – като нередовна, тъй като имало два петитума и вещта не
била индивидуализирана, и евентуално – като неоснователен. Оспорва се
ответникът да е получавал движими вещи на ищеца, като същите не са му
били предоставени, и той се бил задължил да ги предаде на „Уткам България“
ЕООД при покупката на имота. Поради това никога не бил получавал вещи на
ищеца. При условия на евентуалност прави възражение за погасяване на иска
по давност, тъй като били минали 5 години от 2015 г. Иска отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът се представлява от адвокат В., който
поддържа исковете и моли съда да постанови решение, с което да уважи
главния или евентуалния иск. Ответникът не се явява и не се представлява.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 9 – 11 от същото)
съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че ответникът се
намира във владение на сграда с идентификатор 51500.201.13.4, и адрес: Н., м.
„Ю. Б.“, което е придобил на 29.07.2016 г.; че ищецът не владее същата сграда
от септември 2015 г.
Съгласно представеното на лист 83 – 85 от делото копие от искова
молба, депозирана първоначално в РС – Несебър, по която впоследствие е
образувано гражданско дело № 12496/2024 г. по описа на Софийския районен
съд, 169. състав, и уточнителна молба на лист 86 – 87 от същото дело, съдът е
сезиран с иск за установяване по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на следната движима вещ: мебел, включваща: 4 бр. шкафове ПДЧ
на стойност 150 лева всеки, или общо 600 лева; термоплот 1 бр. на стойност
1200 лева; декорации – перфорирана ламарина – 5 бр. по 200 лева, или общо
1000 лева; плексиглас с диодно осветление – 1 бр. на стойност 1600 лева,
находяща се в бар – басейн в имот с идентификатор 51500.201.13.4, с адрес: гр.
Н., м. „Ю. Б.“, и за осъждане на ответника да му предаде владението върху
вещта, а в случай, че се установи, че движимите вещи са повредени, изгубени
или негодни за ползване – за осъждане на ответника да заплати на ищеца по
високата стойност от покупната стойност на вещите – 3860 лева или пазарната
стойност към момента на завеждане на иска.
Съгласно Договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г.,
представен на лист 23 – 24 от гр. дело № 470/2023 г. на Районен съд –
Несебър, сключен между ищеца като възложител и неучастващото по делото
2
лице „Мебел груп корпорейън“ ЕООД като изпълнител, ищецът е възложил на
изпълнителя да извърши срещу възнаграждение изработка, доставка и монтаж
на обзавеждане по опис съгласно Приложение № 1, представляваща
неразделна част от договора за обект, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“.
Съгласно раздел V, т. 14 от договора приемането на работата се извършва с
двустранно подписан приемо-предавателен протокол.
Съгласно неподписана оферта от изработващия мебелите, в която е
посочено, че е изготвена на 20.06.2015 г., представена на лист 28 от
гражданско дело № 470/2023 г. на Районен съд – Несебър, дружеството
предлага изработването на следните мебели:
– мебел за бар-басейн, състояща се от метална конструкция, лице –
плексиглас с перфорирана ламарина, диодно осветление, шкафове – ПДЧ и
плотове – термоплот;
– рукванд – басейн, състоящ се от шкафове – ПДЧ, термоплот,
декорации – перфорирана ламарина и плексиглас с диодно осветление
– мебел за бар ресторант, състояща се от конструкция – масив чам, лице
– ПДЧ с алуминиеви лайсни и плотове – термоплот.
Съгласно приемо-предавателен протокол от 30.07.2015 г., представен на
лист 32 от настоящото дело, възложителят е приел изработката на 1 бр. мебел
за бар – ресторант, която се състои от масив чам, лице – ПДЧ 18 и 36 мм – в
два цвята, диодно осветление в PVC канали, термоплот 40 мм.
Съгласно заключението на оценителната експертиза, прието в
заседанието на 23.10.2024 г. (протокол на лист 49 по делото), а в писмен вид –
на лист 41 – 44, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, посочващо методите си на изследване, при оглед, извършен в
процесния имот в Несебър, в присъствието на представители на ищеца и на
ответника, се установява, че на бар – басейна в периода на 2015 г. е имало една
движима вещ, състояща се от метална конструкция, лице плексиглас с
перфорирана ламарина, диодно осветление, шкафове ПДЧ, плотове –
термоплот, с приблизително общ размер 4м/4м дължина и ширина, която вещ
към момента на огледа не е налична. Пазарната стойност на така описаната
вещ е 7 600 лева. При разпита си в съдебното заседание вещото лице посочва,
че при огледа органният представител на ищеца Й. е посочил, че през 2015 г.
във фоайето е била поставена процесната метална конструкция, а зад нея е
стояла секцията, като в момента е налице само секцията. При огледа
представителите на ответника са посочили, че нямат информация за периода
от 2015 г.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, прието в
заседанието на 04.12.2024 г. (протокол на лист 115), а в писмен вид – на лист
108 – 111, се установява, че придобиването на мебел за бар – ресторант,
състояща се от конструкция, лице – плексиглас с перфорирана ламарина,
диодно осветление, шкафове ПДЧ, плотове – термоплот, на стойност 9 856,00
лева без ДДС или 11 827,20 лева с ДДС, е осчетоводено в счетоводството на
ищеца на основание Договор за изработка, доставка и монтаж и е издадена
3
фактура № 409/12.10.2015 г. на обща стойност 369 969,74 лева с ДДС.
При разпита си в съдебното заседание, проведено на 20.01.2025 г.
(протокол на лист 120) свидетелят на ответника М. Г. дава показания, че от
пролетта на 2017 г. е работил на длъжността „отговорник басейн“ в „Хоридей
Вилидж Аква Невис“ АД в комплекс „Невис ресорт“, който се намира в к.к. С.
б., на изхода за гр. В.. Посочва, че не е виждал там вещ, представляваща бар-
басейн с лице от плексиглас, а във фоайето за релакс басейна има само мебел,
която наподобява конструкция за библиотека, с LED осветление, който е висок
около 2,5 – 3 метра, с 5-6 броя вратички за отделните шкафове, а отгоре има
термоплот, от дясната страна на конструкцията има голям шкаф, в който е
електрическото табло. Заявява, че не е влизал в комплекса преди постъпването
му на работа.
Съдът, като прецени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК –
като такива на заинтересовано лице, кредитира същите като логични,
непротиворечиви, отразяващи непосредствените му и съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове при условия на евентуалност:
главен - за осъждане на ответника да предаде на ищеца собствени на
последния движими вещи с правна квалификация по чл. 108 ЗС, и евентуален
– за присъждане на стойност на движими вещи, които служители на ответника
са загубили поради неполагане на дължимата грижа с правна квалификация по
чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По възражението за висящ процес:
При извършеното сравнение на исковите и уточнителните молби по
настоящото дело и тези по гр.д. № 12496/2024 г. по описа на Софийския
районен съд, 169. състав, съдът установи, че вещите, по отношение на които
се претендират права по двете дела, са различни. Предмет на производството
по посоченото дело е правото на собственост върху мебел на стойност 3860
лева, включваща: 4 бр. шкафове ПДЧ; термоплот 1 бр.; декорации –
перфорирана ламарина – 5 бр.; плексиглас с диодно осветление, за която се
твърди, че се намира в бар – басейн в имот с идентификатор 51500.201.13.4, с
адрес: Н., м. „Ю. Б.“, а предмет на настоящото дело е правото на собственост
върху метална мебелна конструкция с прикачени мебели – лице от плексиглас
с перфорирана ламарина, диодово осветление, шкафове от ПДЧ, с монтирани
термоплотове и рафтове за бутилки и чаши, която се е намирала до стената
над барплота в бар-басейн в сграда с идентификатор 51500.201.13.4, и адрес:
Н., м. „Ю. Б.“. Този извод на съда се потвърждава и от обстоятелството, че в
представената на лист 28 от гр. дело № 470/2023 г. на Районен съд – Несебър,
оферта, макар и неподписана, която съдът на основание чл. 178, ал. 2 ГПК
прецени наред с всички други доказателства по делото, вещите бар за басейн,
която е предмет на настоящото дело, и вещта рукванд за басейн, със съставни
части и цена като спорната вещ по гр.д. № 12496/2024 г. на Софийския
районен съд, 169. Състав, са посочени като различни такива и с отделни цени.
4
Поради това, не е налице идентичност между предмета на производството по
гр.д. № 12496/2024 г. на Софийския районен съд, 169. състав, и предмета на
настоящото производство, и не е налице основанието за прекратяване на
производството по настоящото дело.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е придобил
вещите въз основа на твърдения от него придобивен способ – договор за
изработка, и същите се намират в държане на ответника.
При съвкупната преценка на представените доказателства съдът намира,
че по делото не е доказано, че процесната вещ е придобита от ищеца по силата
на договор за изработка. В представения приемо-предавателен протокол не е
посочено, че вещ, представляваща бар за басейн е изработена и приета от
ищеца, а от преценката на представената оферта наред с всички други
доказателства по делото се установява единствено, че изпълнителят е
предложил на възложителя изработването на такава вещ, както и на рукванд за
басейн и на бар за ресторант. Затова и съдът не кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, според което придобиването на процесната
вещ е отразено в счетоводството на ответника, тъй като в заключението е
посочено, че в счетоводството е отразено придобиването на вещ,
представляваща бар за ресторант, което обстоятелство се установява и от
представения приемо-предавателен протокол, а спорът по настоящото дело се
отнася по вещ, представляваща бар за басейн, като разликата между двете
вещи се установява и от представената оферта. Единствено на база
твърденията на представители на ищцовото дружество, които са
заинтересовани от изхода на спора, че през 2015 г. такава вещ е била доставена
в комплекса, не може да се приеме за установено, че ищецът е придобил
правото на собственост върху нея.
Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Поради това, че по делото не беше установено, че твърдяната вещ
съществува, съответно не е установено, и че тя е собственост на ищеца, за да
търпи той вреди от противоправните действия на служители на ответника,
предявеният евентуален иск също следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът е доказал разноски в производство в размер на 200 лева
депозит за счетоводна експертиза, които ищецът следва да бъде осъден да му
заплати.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хилс клуб и ризорт“ ЕООД искове с
правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване
5
на установено по отношение на „Холидей вилидж аква невис“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Атанас Дуков“ № 32, че „Хилс
клуб и ризорт“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: общ.
Несебър, Свети Влас, ул. „Русалка“ № 128, е собственик на метална мебелна
конструкция с прикачени мебели – лице от плексиглас с перфорирана
ламарина, диодово осветление, шкафове от ПДЧ, с монтирани термоплотове и
рафтове за бутилки и чаши, която се е намирала до стената над барплота в бар-
басейн в сграда с идентификатор 51500.201.13.4, и адрес: Н., м. „Ю. Б.“ към
13.10.2016 г., и за осъждане на ответника да предаде владението върху тази
вещ, както и евентуалният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
стойността – 12 100 лева (дванадесет хиляди и сто лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Хилс клуб и ризорт“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: общ. Несебър, Свети Влас,
ул. „Русалка“ № 128 да плати на „Холидей вилидж аква невис“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Атанас Дуков“ № 32, сумата от
200 лева (двадесета лева) разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6