№ 341
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 5 / 14.01.2022 г. по гр. д. № 274 / 2021 г. Пирдопският
районен съд се е произнесъл по реда на чл.127, ал.2 СК (спорна съдебна
администрация), като е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете П. П. Б. на майката Р. Н. Д., определил е
местоживеенето на детето при майката, определил е режим на лични
отношения на детето с бащата П. Т. Б. и е осъдил бащата да заплаща на детето
месечна издръжка от 250 лв., ведно със законната лихва.
Съдът е отхвърлил иска за издръжка за разликата до пълния предявен
размер от 300 лв. месечно.
С решението си районният съд е осъдил бащата да заплати на сина си на
основание чл.149 СК издръжка за минало време в размер на 2400 лв. за
периода от 27.04.2020 г. до 27.04.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер от 3000 лв.
Районният съд е възложил върху ответника дължимата държавна такса
1
от 456 лв. върху присъдения размер на издръжките.
Решението е обжалвано от ответника П. Б. в неблагоприятните за него
части, а именно относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, режима на личните отношения и присъдените издръжки.
Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност (необоснованост)
на съдебния акт. Направил е искане за неговата съответна отмяна и
постановяване на ново решение, с което родителските права да бъдат
възложени на бащата, като бъде определен режим на лични отношения с
майката, която да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на
първоинстанционен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
правилно. То е постановено в съответствие с релевантните за спора факти,
като интересът на малолетното дете е отчетен в максимална степен. Ето защо
на основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд се присъединява изцяло
към мотивите на районния съд както относно установената по делото
фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни
изводи.
В производството по чл.127, ал.2 СК съдът следва да прецени кой от
родителите може да осигури по-добри условия за нормалното физическо,
умствено, нравствено и социално развитие на детето в процеса на отглеждане
и възпитание (чл.124, ал.1 СК), за да се гарантира в най-висока степен
неговият интерес (чл.59, ал.4 СК). Обстоятелства, които има правно значение
за определяне мерките по чл.127, ал.2 СК, са били изведени в съдебната
практика (ППВС № 1 от 12.11.1974 г.) и са намерили нормативен израз в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК – възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Доказателствата по настоящото дело сочат, че и двамата родители
2
притежават родителски капацитет. Битовите условия и при двамата са много
добри. Родителите работят по трудово правоотношение и са в състояние да
издържат детето, осигурявайки му добър жизнен стандарт. И двамата
родители имат подкрепяща среда от свои най-близки кръвни роднини. Детето
е привързано към родителите си, като всеки един от тях безрезервно желае да
упражнява родителските права.
При така изложената равнозначност на възможностите възниква
въпросът кой от родителите е в състояние да разгърне в пълен обем своя
родителски потенциал при полагането на грижи за отглеждането и
възпитанието на детето.
Доказателствата са в полза на майката.
Установява се с показанията на свидетелката Д., че преди раздялата на
родителите непосредствените преки грижи за детето са били полагани
изключително от майката. Установява се с показанията на свидетелите Д. и
Ц., че когато детето пребивава при баща си, то бива обгрижвано
преимуществено от своите баба и дядо. Този извод те правят от
непринудените разкази на малолетния П., който споделял пред тях
преживяванията си в семейството на бащата. Освен това при предстоящи
посещения детето заявявало, че отива именно при дядо си, а не при баща си.
Показанията на посочените свидетели кореспондират с показанията на
свидетелката В. Б.а (майка на жалбоподателя), която говори подробно и
изчерпателно за грижите, които полага за детето заедно със съпруга си. Сина
си като родител тя споменава мимоходом и между другото.
Установява се с показанията на свидетелите Д. и Ц., които имат лични и
непосредствени впечатления, че бащата П. вози детето на предната седалка на
автомобила си. По този начин въззивникът поставя в потенциална опасност
живота и здравето на малолетния си син. Тези действия на бащата са и
антивъзпитателни, защото детето от най-ранна възраст трябва да бъде
научено, че при движение по улиците и пътищата се спазват строги правила,
които са създадени в интерес на всички хора.
Установява се с показанията на свидетелката Д., че срещите с бащата
обогатявали речника на детето със слова от уличния жаргон.
Установява се, че бащата работи трайно на трисменен режим, което
означава, че той ще разчита изключително на своите родители при
3
отглеждането на детето, а контактите между двамата ще бъдат ограничени.
Майката Р. от своя страна работи само през деня, като по същото време детето
е на детска градина. Вечер и през почивните дни тя има възможност
пълноценно да се грижи за П..
Тези обстоятелства са достатъчни, за да се направи извод, че е в
интерес на детето родителските права да бъдат упражнявани от майката. По
делото няма никакви данни, че упражняването на родителските права от Р. Д.
би се отразило негативно върху нормалното физическо, умствено, нравствено
и социално развитие на детето в процеса на отглеждане и възпитание. Няма и
обективни данни, от които да се направи обосновано предположение, че
майката би препятствала или ограничавала връзката между детето и бащата.
Действително, пред въззивната инстанция са представени жалба до
прокуратурата и сигнал до Дирекция «Социално подпомагане», подадени от
П. Б., в които той твърди, че майката не спазва определените от съда
привременни мерки в частта за личните отношения с бащата, както и че
самият той не знае къде се намира детето му, тъй като не го е виждал
продължително време. В случая обаче сме изправени пред свидетелстващи
документи, които нямат доказателствена стойност, тъй като съдържат
благоприятни изявления за страната, която ги е съставила. Доказателства за
установяване на твърденията в жалбата и сигнала не са били сочени.
Във въззивната жалба липсват конретни доводи срещу определения от
районния съд режим на лични отношения с бащата. При определянето на
режима районният съд е съобразил чл.59, ал.3 СК. Въззивната инстанция не
намира основание да го изменя.
По отношение на издръжките настоящият съдебен състав счита, че е
имало основание те да бъдат присъдени в претендираните с исковата молба
разумно заявени по-високи размери. Бащата е с високи доходи и би могъл без
никакви затруднения да подпомага финансово отглеждането на детето в
съответствие с неговите потребности. Тъй като обаче липсва въззивна жалба
от насрещната страна в отхвърлителните части на решението, положението на
жалбоподателя не може да бъде влошавано.
Развитите в жалбата конкретни доводи срещу първонистанционното
решение са неоснователни.
Районният съд не е «пренебрегнал умишлено обърканите, нелогични
4
показания на сина на ищцата В.», защото В. изобщо не е бил разпитван като
свидетел.
Вложените от въззивника парични средства за ремонт на къщата на Р. и
сестра й Л. Д. нямат никакво отношение към въпроса за родителските права.
Ремонтът е бил извършен по време на съвместното съжителство на страните и
преди раждането на детето. Вземанията, които П. би имал срещу
собствениците на имота, са ирелвантни за настоящия спор.
Представеното пред въззивната инстанция решение по ЗЗДН сочи, че е
била допусната защита на П. Б. от домашно насилие, извършено от Р. Д..
Няма данни Р. да е упражнявала домашно насилие по отношение на
малолетното дете. Напротив, доказателствата сочат на проявявана от нея
изключителна грижовност към П..
По-ниският месечен доход на майката не е от решаващо значение за
предоставянето на родителските права. Районният съд е изчислил на 780 лв.
нейния среден месечен нетен доход при брутно месечно възнаграждение от
около 1000 лв. Изчисленията са били направени за периода март 2020 г. –
февруари 2021 г. въз основа на служебна бележка, издадена от работодател. В
хода на производството обаче се установява увеличение на месечното нетно
трудово възнаграждение на майката, което към м. ноември 2021 г. вече е било
около 1000 лв. След фактическата раздяла на страните през м. април 2020 г.
майката е съумявала да се справи успешно с отглеждането на детето
съобразно получаваното трудово възнаграждение, като няма твърдения и
данни интересите на детето да са били неглижирани и двамата да са
изпаднали в нищета. Установява се също така, че от 09.05.2022 г. (след
образуване на въззивното производство) Р. е започнала работа при друг
работодател с договорено месечно брутно основно възнаграждение 1500 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,6%.
Обсъждането от районния съд на писмените защити не се е отразило по
никакъв негативен начин върху правилността на първоинстанционното
решение в обжалваните части.
Правилно районният съд е преценил, че бащата дължи издръжка за
минало време, тъй като не се установяа той системно да е осигурявал
средства за отглеждането и възпитанието на детето. Извършените от него
спорадични покупки и плащания представляват единствено изпълнение на
5
нравствен дълг. В същия аспект (изпълнение на нравствен дълг) следва да
бъдат ценени и подаръците, които са били правени на детето от неговите баба
и дядо.
В обобщение, решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата
страна направените разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност е неоснователно. Договореното и платено от
Р. адвокатско възнаграждение не надвишава съществено минимума от 400 лв.
по чл.21 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. Прекомерността по смисъла на чл.78,
ал.5 ГПК ще е налице, когато сме изправени пред фрапиращ случай на
надвишаване на минималните размери по Наредбата, респ. когато
възнаграждението е било договорено между страната и адвоката с очевидната
цел да се увреди насрещната страна. Тези хипотези не се установяват по
настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 / 14.01.2022 г. по гр. д. № 274 / 2021 г.
на Пирдопския районен съд, както следва:
- В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл.127, ал.2 СК съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете П. П. Б. на майката Р. Н. Д., определил е местоживеенето на
детето при майката, определил е режим на лични отношения на детето с
бащата П. Т. Б. и е осъдил бащата да заплаща на детето месечна издръжка от
250 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
- В ЧАСТТА, с която П. Т. Б. е бил осъден на основание чл.149 СК да
заплати на сина си П. П. Б. издръжка за минало време в размер на 2400 лв. за
периода от 27.04.2020 г. до 27.04.2021 г.,
- В ЧАСТТА, с която П. Т. Б. е бил осъден да заплати по бюджетната
сметка на съда държавна такса от 456 лв. върху присъдения размер на
издръжките.
6
В отхвърлителните части за издръжките решението не е било
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Т. Б. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на Р. Н. Д. от
гр. П., ЕГН **********, направените разноски от 500 лв. за въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7