Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  …......... / 07.12.2020г., гр.Варна

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,  ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2020г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4055 / 2020г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по иск на Н.К.К. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.И.З. от САК, срещу  П.Б.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ, за приемане за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата по издадената Заповед за изпълнение №9656 /23.12.2019г. по ч.г.д. №20966/2019г., по описа на ВРС, 34-ти състав, а именно: сумата в размер на                1000.00 лева, по Запис на заповед от 07.10.2019 г. с падеж 07.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските в заповедното производство, както и разноските в исковото производство.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът сочи, че притежава вземане от ответника, представляващо негово задължение за сумата в размер на 1000 лева, по Запис на заповед от 07.10.2019 г., с падеж 07.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда -20.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

За вземането, сочи, че е издадена Заповед № 9656/23.12.2019г. по ч.гр.д.№20966/2019 г. по описа на Районен съд Варна, 34-ти с-в,  и изпълнителен лист. Ответникът е направил възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК против Заповед №9656/23.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 20966/2019 г. на Районен съд Варна, 34-ти с-в, след като е получил покана за доброволно изпълнение по образуваното изп.д.№20207110400064 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.№ 711 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Варна, вследствие на което с Разпореждане от 11.03.2020 г. по ч.гр.д.№20966/2019 г. на Районен съд Варна, 34 с. на  ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу посоченото лице в едномесечен срок от съобщението, получено на 01.04.2020 г., като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска.

По заповедното производство е посочена банковата сметка, актуална и понастоящем , по която ответникът се сочи, че би могъл да заплати задължението си, а именно: BIC: ***, IB AN BG83BPBI 7945 1065 3993 03 „Юробанк България" АД.

При изложеното, се настоява, че за ищецът се поражда правен интерес от предявяването на иска.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата претенция. Сочи се с отговора, че ищецът Н.К. Костадивом, е управител на фирма АН ГРУП БГ ЕООД, с БУЛСТАТ *********. На 30.08.2019г., ответникът е започнал работа в тази фирма, като общ работник на минимална работна заплата. Около месец след това, ответникът си намерил работа на друго място при по-добри условия. Тъй като по договор е трябвало да подаде предизвестие за два месеца, а се налагало да започне другата работа веднага, помолил управителя да го освободи бързо, като мислел, че затова няма да има проблеми. Ищецът К., се сочи, че поставил условие на ответника, да му подпише запис на заповед, като нямало да му плати заплатата и нямало да му оформи трудовата книжка.

Ответникът излага, че е подписал записа на заповед, на 07.10.2019г., а ищеца на същия ден подписал заповедта за уволнение на ответника. Другите си обещания ищецът се сочи, че  не е изпълнил, като нито  заплатил заплатата на ответника /дал му е само осемдесет лева за всичкото време, през което ответника е работил при него/, нито му оформил трудовата книжка. Заради трудовата книжка, ответникът излага, че  не е могъл да започне работа в другата фирма.

Сочи се от ответникът, че единствената причина да подпише записа на заповед е, че К. го е заплашил да стори това заради работата и е бил принуден от него да направи това.

Настоява се от ответникът, че не дължи на ищеца пари, поради каквито и да са други причини. Смята, че съдът трябва да признае записа на заповед за унищожен и да отхвърли искането на ищеца К. за заплащане от ответника на претендираните 1000 лева.

Прилага се от ответникът копие от трудовия му договор от 30.08.2019г., заповед за уволнение от 07.10.2019г., извлечение от трудовата му книжка, в два екземпляра.

Отправя се молба, да бъде задължет ищеца К., да представи доказателства за това какъв размер от заплатата на ответника е заплатил.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 20966/2019г. на РС – Варна, 34-ти състав, се установява, че в полза на ищеца по делото е издадена заповед за незабавно изпълнение  № 9656/23.12.2019г., за сумата 1000 /хиляда хиляди/ лева, дължима по издаден от длъжника на 07.10.2019г. с падеж на 07.11.2019г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявление по чл.417 от ГПК в съда – 20.12.2019г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 26,13 лева – за заплатена държавна такса и 300.00 лева – за адв.възнаграждение на основание чл.78, ал..1 от ГПК.

Записът на заповед е едностранна абстрактна правна сделка, за чиято действителност не е необходимо наличието на основание и задължението на длъжника не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича от самото му едностранно волеизявление на задължаване. Именно поради това кредиторът няма задължение да доказва каузалното правоотношение, от което произтича правото му да получи плащане.  Абстрактният характер на ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него.

При наведени от ответника конкретни твърдения за наличието на каузално правоотношение (какъвто е и разглеждания случай), в тежест на последния е при условията на главно и пълно доказване да установи, че записът на заповед е издадена във връзка с конкретно каузално правоотношение. Едва при доказване на тази връзка, в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземане по каузалната сделка, а в тежест на ответника – погасяването на това вземане.

Процесният запис на заповед е издаден на 07.10.2019г.,което обстоятелство не е оспорено от ответната страна. 

Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити на чл.535 ТЗ. Самото менителнично задължение обаче не е абстрактно. То възниква, за да постигне определена цел и зад него винаги стои конкретно каузално правоотношение. Предмет на иска по чл.422 от ГПК, е установяване съществуването на вземането по записа на заповед, поради което съдът е длъжен да направи проверка освен на формалните реквизити на записа на заповед и да изследва въпроса дали вземането по каузалната сделка, която той обезпечава, съществува, защото каузалната сделка не е предпоставка за действителността на записа на заповед, но е предпоставка за основателността на задълженията по него. При преценка на основателността на поетите със записа на заповед задължения, следва да се обсъждат основанията на конкретната каузална сделка.

Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед. Едва при наведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния  запис на заповед, на изследване подлежи и самото каузално  правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за  последица  погасяване на вземането по записа на заповед. По  правилото на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за  претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника длъжник релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

В случая, ответникат твърди, че процесния запис на заповед е издаден от него, тъй като си намерил работа при по-добри условия от тази, която заемал в управлявано от ищеца дружество. Сочи, че е бил принуден да подпише процесния запис на заповед, като условие за бързото му освобождаване от заеманата от него длъжност на „общ работник“, без спазване на уговорения 2мес.срок за предизвестие при напускане, която длъжност ответника изпълнявал във фирма АН ГРУП БГ ЕООД, ЕИК ********* , чийто управител се явявал самия ищец Н.К.. Настоява, че е подписал процесния запис на заповед под заплаха, поради което същия се явява унищожаем. Твърди, че не дължи никакви пари на ищеца по този запис на заповед и поради това отправя искане за отхвърляне на предявената искова претенция.

Записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като има задължителното законово съдържание, т.е съдържа всички императивно установени в чл.535 от ТЗ реквизитиСъщият съдържа наименованието „запис на заповед”  и в текста на същия се съдържа израза „запис на заповед”.  Със същия е налице безусловно обещание от страна на издателя – ответника по делото за заплащане на определена сума на посочено в ценната книга лице, в случая ищеца или на негова заповед.  Посочен е падеж – 07.11.2019г., на осн.чл.486, ал.1 от ТЗ, като на същата дата според отразеното, записа е  предявявен за плащане. В документа е посочено място на плащане, дата и място на издаване и подпис на издателя – задължилото се лице по записа на заповед. 

Записът на заповед, както бе посоено по-горе, материализира правото да бъде получена обозначената в него парична сума. Той е абстрактна сделка, при която основанието за  плащане не е елемент от съдържанието й.

В процесният случай, липсват доказателства издателят да е погасил някаква част от задължението си по ценната книга.

Гореизложеното сочи, че процесният  запис на заповед сам по себе си, като съдържащ всички нормативно установени реквизити по чл.535 от ТЗ, е достатъчно основание, за да се приеме, че ответника дължи на ищеца сумата по записа на заповед на посочения в ценната книга падеж.  Тъй като записът на заповед е редовен съгласно чл.535 от ТЗ, кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга, като няма задължение да доказва каузалното правоотношение, от което произтича правото му да получи плащане.З аписът на заповед е за него едновременно и основание и доказателство.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, релевира възражение от категорията на „абсолютните“ менителнични възражения за унищожаване на менителничната сделка, поради опорочаване на волята му, с оглед упражнени спрямо него натиск и заплаха, по смисъла на чл.30 ЗЗД, във вр. с чл.465 от ТЗ.

Съгласно чл.27 ЗЗД, договорите, сключени при заплашване, са унищожаеми.

Според чл.30 ЗЗД, заплашване е налице, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Съобразно цитираните норми, за да се засегне действителността на менителничното задължение, заплашването трябва да е извършено с цел да се застави заплашвания да поеме менителнично задължение по запис на заповед, т.е следва да е налице  причинно-следствена връзка между заплашването и издаването на записа на заповед от страна на заплашеното лице.

По делото не се установиха елементите от фактическия състав на упражнена спрямо ответника заплаха по смисъла на чл.30 от ЗЗД, за подписване на процесния запис на заповед.

В депозираният по делото отговор на 24.06.2020г., както и в допълнително становище от 23.10.2020г., ответникът сочи, че на 07.10.2019г. под натиск и заплашване е бил принуден да подпише записа на заповед, т.к. в противен случай ищеца  като негов работодател е заявил, че няма да го освободи от работа, няма да му плати дължимото по тр.договор и няма да му оформи трудовата книжка. А ответникът е желаел да напусне работата си при ищеца незабавно, без да спазва срок за предизвестие от 2месеца, т.к. си намерил работа при много по-добри за него условия, вкл. и заплащане. Не се излагат никакви конкретни твърдения и обстоятелства, уточняващи по какъв начин ищеца е  принудил ответника да подпише ценната книга, в какво конкретно се изразяват натиска и заплахата. Твърденията на ответникът, че е бил заплашен от ищеца, че ако не подпише записа на заповед, няма да бъде освободен от работа, няма да му се плати за изпълнената работа и няма да му се оформи трудовата книжка, съда приема, че не съставляват по своя характер „заплаха“ по смисъла на чл.30 от ЗЗД, доколкото подобни действия сами по себе си не са основание за поемане на менителничното задължение, предвид че дори и при осъществяването им, ищеца ще носи съответна административна или съдебна отговорност. Нещо повече, сам ответникът не представя доказателства за действително случилите се по сочения начин отношения между него и ищеца при подписване на процесния запис на заповед, като сочи, че няма свидетели на разговора му с ищеца, при който разговор е получил от последния посочените заплахи.  Факта, че датата на уволнението на ответникът съвпада с  датата на издаване на записа на заповед, също сам по себе си не доказва наличието на твърдяните заплахи от страна на ищеца към ответника, които са принудили последния да положи подпис и поеме задължение по менителничната книга.

При липсата на доказване на възраженията на ответника, за упражнено спрямо него заплашване с цел за поеме менителничното задължение по процесния запис на заповед, като и при липсата на доказана причинно-следствена връзка между заплашването и издаването на зепоса на заповед от страна на заплашеното лице - ответник по настоящото дело, следва да се приеме, че не е засегната действителността на ценната книга на твдърдяното основание по чл.30 от ЗЗД.

По гореизложените мотиви, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за признаване съществуването на вземането по процесния запис на заповед следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

Предвид този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца сторените разноски.

Съгласно т.12 от  ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС - ОСГТК, съдът съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

 В заповедното производство, заявителят е направил разноски в размер на 26,13лв. - внесена държавна такса и 300.00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът по настоящото исково производство, е направил разноски в размер на 300.00лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Следва на основание чл.78 от ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ВРС, сумата от 15.00лв., представляваща дължима в настоящото исково производство по чл.422 ГПК д.такса, след приспадане на заплатената в заповедното производство.

Мотивиран от  горното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И   :

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че отвеникът П.Б.Х. ЕГН **********, с адрес: *** , ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА ищеца  Н.К.К. ЕГН **********,***, на основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ, сумата в размер на 1000.00лв./хиляда лева/, представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 07.10.2019 г. с падеж 07.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление в съда - 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, която сума е присъдена с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по подадено заявление по чл.417, т.9 от ПК, по ч.гр.д. №20966/2019г. по описа на ВРС, 34-ти състав.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК, П.Б.Х. ЕГН **********, с адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца  Н.К.К. ЕГН **********,***, сумата от 300,00лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство с правно основание чл.422 ГПК, за заплатено адв.възнаграждение, както и сумата от 326,13лв., представляваща сбор от сторени разноски по ч.гр.д.№20966/2019г. по описа на ВРС, 34-ти състав/ в размер на 26,13лв. - внесена държавна такса и в размер на 300.00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение/.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК, П.Б.Х. ЕГН **********, с адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПО СМЕТКА НА Варненски районен съд, сумата от 15,00лв., представляваща дължима за доплащане държавна такса по гр.д.№4055/2020г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчването му със съобщение на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: