Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 26.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 1035/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
433881/20.06.2018 г. по гр. д. № 9819/2017 г. по описа на СРС, 151с - в е признато
за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.Г.Р. ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца, както следва : сумата от 1 124, 59 лв., за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. ведно с такса за дялово разпределение, до топлоснабден
имот с адрес : гр. София, ж. к. „Света троица“ (Вълчо Иванов), бл. *********аб. № 166950, ведно със законна лихва за периода от
27.10.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 64, 48 лв. за периода от 15.09.2015 г.
до 20.09.2016 г., като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери. Ответникът
е осъден за разноски в исковото и
заповедното производства, съобразно изхода от спора.
Недоволен от решението в уважителната част е останал само
ответника Б.Г.Р., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи, че е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Основното оплакване в жалбата е,
че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, кой е собственик на
имота в процесния период и при какви квоти, по смисъла
на ЗЕ. Поради това не е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение
за доставка на ТЕ в периода, качеството и количеството на ТЕ. Според него пред
СРС е установено, че ответникът е собственик на 10/12 ид.
ч. от имота, а не на 7/12. Поддържа, че доколкото по делото се установява, че Г.Р.
е продала на Б.Р. 1/12 ид. ч. от имота по време на
брака му с И. Р., последната е следвало да се конституира като страна пред СРС,
вместо Г.Р.. Не е установено, да е налице действащ договор с ФДР към процесния период, като третото лице е възразило, че не
извършва дялово разпределение за имота. Според ответника, с приетите СТЕ и ССчЕ вземането не е доказано и по размер, тъй като
експертизите са работили само по документите при ищеца. Не са налице независими
доказателства за потребена реално ТЕ, тъй като
съгласно отчета от 11.05.2016 г. радиаторите са демонтирани. Поддържа още, че в
имота не се използва и ТЕ за БГВ. Неоснователно съдът е приел, че дяловото
разпределение се извършва съобразно Наредба № 16-334 и Методиката към нея. Съдът
не е изложил въз основа на кои доказателства е приел за установени фактите в
решението, поради което то е постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли
да се отмени
решението в уважителната част срещу ответника Б.Р. и да се отхвърлят изцяло
исковете срещу него. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната
жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 25.11.2019 г. ищецът
оспорва бланкетно жалбата, като моли да се остави без
уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските на
насрещната страна.
Ответниците П.С.Р.,
и С.С.Р., редовно уведомени, не са взели становище по
жалбата.
Становище по жалбата е взела
само ответницата Г.С.Р., депозирано в съдебно заседание, с което поддържа, че
решението на СРС е съобразено с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила.
Третото лице помагач на ищеца „Н.и.” ООД също не взема становище
по жалба.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната
проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Производството се развива след подадено в срок от
ответника Б.Г.Р. възражение по реда на чл. 414 ГПК. Решението се
оспорва само в частта, в която са уважени исковете срещу този ответник, като е влязло в сила в частите, касаещи исковете
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу П.С.Р., Г.С.Р.
и С.С.Р., както и в частите, в които исковете са
отхвърлени срещу Б.Г.Р. до пълните размери.
По съществото на жалбата и като съобрази наведените в
нея твърдения, настоящият въззивен състав намира
следното :
Във връзка с доводите за
неустановена собственост на процесния имот и недоказано
облигационно правоотношение с обжалващия ответник, следва да се отбележи, че съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според
тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената
й“.
Следователно, по изричното
разпореждане на закона, страна (потребител, клиент) по договора за доставка на
топлинна енергия е собственика на имота, физическото лице, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване
или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
Основателно и като е съобразил представените пред него
доказателства СРС е приел, че договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 16.03.1994 г. Г. С.Р.и Т. Д. Б. са придобили
правото на собственост върху процесния имот. Видно от
удостоверение от СО, р - н Илинден изх. № 77/14.06.2007 г. към момента на
придобиване на имота общият наследодател на ответниците
Г. С.Р.е бил разведен с наследодателката на Б.Р. – Т.
Б., по силата на влязло в сила решение на 25.06.1981 г.
Поради това, както е приел и СРС, Г. С.Р.и Т. Д. Б. са
придобили топлоснабдения имот в режим на обикновена
съсобственост - по 1/2 идеална част всеки от тях.
Видно от удостоверение № 41/31.01.2003 г. Т. Б. е
починала през 1997 г. и е оставила като единствен наследник сина си Б.Г.Р.. По силата
на наследственото приемство той е придобил 1/2
идеална част от имота, притежавана от Т. Д. Б..
Според удостоверение за наследници № 123456/28.02.2007
г. СО – р - н Илинден, общият наследодател на ответниците
Г. С.Р.е починал на 14.02.2007 г. като е оставил наследници Б.Г.Р. - син и С.Г.Р.
- син. Последният е починал на 21.11.2002 г., преди наследодателя си Г. С.Р.,
поради което и на основание чл. 10, ал. 1 ЗН е заместен в от своите низходящи
по закон ответниците Г.С.Р.а - дъщеря, П.С.Р. - син и
С.С.Р. – син и внуци на общия наследодател Г. С.Р..
По този начин, по силата на наследственото правоприемство, Б.Г.Р. е придобил 1/2 идеални части от топлоснабдения имот по наследство от майка си Т. Б., а
останалата 1/2 ид. част от имота е придобита общо по
наследство от Б.Г.Р., Г.С.Р.а, П.С.Р. и С.С.Р., като
наследници на другия наследодател Г. С.Р., като само Б.Р. е придобил 1/4 от
тази част.
С нот. акт № 92, том I, peг. № 79/2007 г. на нотариус Т.А., с peг. № 272 на НК на
26.06.2007 г. Г.С.Р.а е прехвърлила в полза на чичо си Б.Г.Р. собствеността
върху придобитата от нея по наследяване 1/12 идеална част от процесния апартамент. По делото липсват данни към приобретателят Б.Г.Р. да е бил в брак към момента на
възмездната сделка - 26.06.2007 г., каквито твърдения се поддържат във въззивната жалба. Дори това да е така, за тази част (1/12)
от задълженията за топлинна енергия съпрузите отговарят солидарно по смисъла на
СК, защото задълженията се поемат за задоволяване на жилищни нужди, доколкото
не се установява нищо различно в производството.
При това положение, в съответствие с доказателствата и
материалния закон СРС е приел, че по делото е установено, че в исковия период
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ответникът Б.Г.Р. е притежавал 10/12 ид. ч. (1/2 +1/4+1/12) от топлоснабдения
имот. Следователно, качеството му на съсобственик на имота е установено
безспорно в процеса. Освен това, качеството на ответника на собственик на
посочената идеална част от имота не се е оспорвало в процеса, видно от доводите
във въззивната жалба.
Както се
посочи и по - горе, установяването на качеството на ответника на собственик е
достатъчно, за да се приеме, че е налице облигационно правоотношение с ищеца по
доставката на ТЕ за имота. По силата на законовата уредба, облигационното
правоотношение с ищцовото дружество във връзка с
доставката на ТЕ е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на
Общите условия на ищцовото дружество. Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
ползващите лица, въпреки, че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Няма данни и не се излагат твърдения ответникът да
е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал прилагане
на специални условия, поради което основателно СРС е приел, че главните страни
са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на
топлинна енергия за битови нужди. Възраженията поддържани в жалбата, че между
страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение, са неоснователни.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода
Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Като съобрази
представените по делото доказателства, както и заключението на СТЕ съдът
намира, че по делото погрешно е посочена ФДР „Н.и.“ ООД, вместо правилната
фирма извършвала разпределението на адреса - „Техем сървисис“ ЕООД, с която има данни че е сключен договор с ЕС
на адреса за измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата.
Съдът намира,
че погрешното привличане като трето лице помагач от ищеца на „Н.и.“ ООД, вместо
на дружеството извършило реално дяловото разпределение в имота през периода - „Техем сървисис“ ЕООД, не променя
изводите за дължимост на суми за ползвана ТЕ от
потребителя.
Неоснователно
се поддържа, че не е бил налице валиден договор през периода с ФДР, доколкото в
представения по делото договор с ЕС изрично е предвидено, че се подновява с
всяка следваща година, ако никой от страните не го прекрати с писмено
предизвестие един месец преди изтичането на срока. (чл. 2. 4)
В случая СТЕ, която е
оспорена по принцип от ответника, без да се ангажират конкретни доказателства
във връзка с оспорването, е установила, че за периода м. 10.2014 г. – м.
04.2015 г. отчетът на уредите е направен при условията на неосигурен достъп до
имота по максимален специфичен разход на сградата (МСРС). Според експертизата в
имота има 3 броя отоплителни тела. За следващият период м.10.2015 г. – м.
04.2016 г. в главният отчет на ФДР е отбелязано, че отоплителните тела са
демонтирани, като липсва изричен протокол за демонтажа им. Не е подавана молба
от ответника за корекция на сметките му. При определяне дължимите суми за ТЕ
вещото лице е съобразило тези данни, както и обстоятелството, че в процесния период за имота не е начислявана ТЕ за БГВ. ТЕ за
сградна инсталация е начислявана съобразно
действащата в периода нормативна уредба – Наредба № 16-334/06.04.2007 г., на
база пълен отопляем обем на имота.
Следва да се отбележи освен това, че съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат
на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение
от избрания от тях търговец.
СРС основателно е взел
предвид заключението на СТЕ, която е определила реално сумите за потребление на
ТЕ дължими от абоната, без предишни просрочени неплатени сметки, без
изравнявания за периоди извън процесния. При
съобразяване на разпределената енергия, включително разликата между прогнозното
и действително потребеното количество енергия, след
прилагане на системата за разпределение на топлинната енергия, както и на нормативно
регулираните цени на топлинната енергия за периода, основателно СРС е приел, че
цялата сума за топлоенергия дължима за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имота е в размер на 1 905,
56 лв.
Настоящият
състав намира, че при определяне на сумите дължими само от ответника Б.Г.Р., в правилно приложение на
процесуалния закон и диспозитивното начало в процеса
и като е съобразил петитума на исковата молба и
рамките на заповедта по чл. 410 ГПК, СРС е признал задължения в тежест на
посочения ответник само до претендирания размер от 7/12 от общата сума.
Основателно искът е уважен за такъв размер въпреки, че в производството се
установява, че ответника Б.Р. е собственик на по – голям дял от имота - 10/12 ид. части.
По
отношение признатите задължения за лихви за забава във въззивната
жалба не се излагат никакви съображения, поради което съдът намира, че решението
следва да се потвърди в тази част както е постановено.
Доколкото крайните изводи на настоящият
състав съвпадат с изводите, до които е достигнал СРС, решението в оспорените
части е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. Същият извод
се отнася до решението в частта, в която са присъдени разноски в тежест на
ответника Б.Р., които са съобразени с изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски има въззиваемата страна – ищец. Въззивният
състав намира, че такива не следват да се присъждат в нейна полза понеже не са предприети
никакви процесуални действия от тази страна. Въззиваемият
- ищец е депозирал единствено бланкетна молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие, без да излагане каквито и да било
доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Молбата на „Т.С.” ЕАД не може да се окачестви като отговор по въззивната жалба, а на още по - голямо основание - като
действие на процесуално представителство. Доколкото въззиваемият
не се е явил в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с НМРАВ.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 433881/20.06.2018 г. по гр. д. № 9819/2017 г. по описа на СРС, 151 с – в в частта, в която е признато за установено, по
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.Г.Р. ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца, както следва : сумата от 1
124, 59 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. ведно с такса за дялово разпределение, до топлоснабден имот с адрес : гр. София, ж. к. „Света троица“
(Вълчо Иванов), бл. *********аб. № 166950, ведно със
законна лихва за периода от 27.10.2016 г. (подаване на заявлението) до
изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 64, 48 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 20.09.2016 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 08.11.2016 г. на СРС, 151 с-в, по гр.
д. № 60976/2016 г. и ответникът е осъден
за разноски в исковото и заповедното производства, съобразно изхода от спора.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в частите, касаещи исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу П.С.Р., Г.С.Р. и С.С.Р.,
както и в частите, в които исковете са отхвърлени срещу Б.Г.Р. до пълните размери.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Н.и.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.