Решение по дело №1143/2018 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 705, 23.05.2018г., Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Окръжен съд                                            VІІ граждански състав,

на  двадесет и трети май                            две хиляди и осемнадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова

                                                                             Катя Боева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

гражданско дело  №1143 по описа за 2018 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Л.Д.Б., в качеството й на длъжник по  и.д. № 20118210402372,  по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 14.12.2017г., с което е оставена без уважение молбата й за прекратяване на производството на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ, т.к. изпълнителни действия спрямо нея не са извършвани от 17.05.2012г., когато е вписана възбрана върху неин имот. Следващо изпълнително действие е насрочване на опис на движими вещи на 21.03.2013г., който обаче не е извършен. Поради това счита, че на 17.05.2014г. или най-късно на 21.03.2015г. изпълнителното производство спрямо нея  прекратено по силата на закона. Извършените след тази дата изпълнителни действия са незаконосъобразни и не могат да санират прекратяването на изпълнителното производство  спрямо нея. Поддържа, че извършените спрямо останалите солидарни длъжници изпълнителни действия не могат да санират изтичането на срока за премиране на производството спрямо нея. Моли съд да отмени отказа за прекратяване на изпълнителното производство.

Ответната страна, взискател по делото, А.Х.П. оспорва подадената жалба като счита същата за неоснователна. Поддържа , че изпълнителното производство при солидарни длъжници е единно и за всички текат едни и същи срокове, респ. предприемането на изпълнителни действия спрямо единия препятстват изтичането на сроковете за перемпция на останалите солидарни длъжници. Моли да отхвърлян на подадената жалба.  

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че  жалбата е  допустима, но неоснователна, като излага съображения, че изпълнителното производство е единно спрямо всички солидарни длъжници.

След като прегледа материалите по делото и прецени  доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство,  в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. № 20118210402372,  по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано  по молба на „Сосиете женерал експресбанк“ АД за събиране на вземането му от солидарните длъжници Т.В.М.,  Л.Д.Б. и А.Х. П., последните в качеството и на поръчители. Междувременно в резулат на две цесии, взискател по делото е станал А.П..  С молба от 14.12.2017г.  Л.Б. е поискала прекратяване на изпълнителното производство по отношение на себе си на основание  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като за период от повече от две години спрямо нея не са били предприети изпълнителни действия. С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 14.12.2017 г. съдебният изпълнител е оставил молбата  без уважение, като мотиви не са изложени.

            При така установеното фактически, съдът намира следното от правна страна :

Нормата на  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право, а постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно действие. От материалите по процесното изпълнително дело се установява, че същото е образувано на 12.12.2011г. Наложени са запори върху банкови сметки на длъжницата в различни банки на 27.04.2012г. Наложена е и възбрана върху недвижим имот на Б., вписана във вх. Рег.№11145/17.05.2012г. ПДИ до този длъжник е връчена на 22.05.2012г. Насрочен е опис на движими вещи  дома на Б. на 05.02.2013г. Такъв е насрочван и за 21.03.2013г. Данни за извършването на някой от тези описи, обаче по делото няма, нито пък има сведения, защо не са извършени. Насрочен е опис на недвижим имот на 02.07.2015г., но също не е извършен. По изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия само спрямо останалите двама длъжника. Предвид изложеното следва да се приеме, че изпълнителното производство спрямо жалбоподателката е прекратено по право на основание  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като за период от повече от две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия спрямо нея. Последното изпълнително действие спрямо нея е налагането на възбрана на 17.05.2012г. Насрочените в последствие описи не са били извършвани, без да има данни за причините за това.  Без значение в случая се явява и обстоятелството, че по изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия по отношение на другите двама  солидарни длъжници. По аргумент от нормата на чл. 125, ал.1 ЗЗД тези действия не пораждат правни последици за останалите длъжници. Предвид възникващите в изпълнителното производство различни изпълнителни правоотношения между кредитора и всеки от длъжниците, то срокът по  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник и при изтичането му изпълнителното производство спрямо него се прекратява. /В този смисъл е налице и съдебна практика на ВКС- Решение № 48 от 14.07.2016 г. на ВКС по т.д.№ 404/2015 г./.

            С оглед изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Разпореждането на съдебния изпълнител, с което се отказва прекратяване на производството следва да бъде отменено и да се постанови, че изпълнителното производство е прекратено по отношение на жалбоподателката.

            По изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 14.12.2017г., по и.д. № 20118210402372,  по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС, с което е оставена без уважение молбата на Л.Д.Б., ЕГН **********, й за прекратяване на производството по делото  на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА :

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.. 433, ал.1, т.8 от ГПК, производството по и.д. № 20118210402372,  по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС,  по отношение на длъжника Л.Д.Б., ЕГН **********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ :