РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА,

12.04.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско (брачно) дело № 70256 по описа за 2009 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 

Искът е за РАЗВОД и с правно основание чл. 99, ал. 1 СК (отм. ).

Ищецът А.И.Н. xxx твърди в исковата си молба, че с ответницата са законни съпрузи, сключили граждански брак на 5.09.1994г. в с. с., първи и за двамата и от който брак имат родени три деца: Е. –р. 7.07.1992г., Б. –р. 27.09.1994г. и И. –р. 14.11. 1995г. Твърди, че в началото съвместното им съжителство с ответницата живеели в дома на неговите родители. При отглеждането на децата помощ оказвала майката на ищеца, който твърди също така, че от 2007г. ответницата се дезинтересирала от семейството, не полагала грижи по отглеждането и възпитанието на децата, държала се студено с него. В тази връзка ищецът твърди, че от други хора разбрал, че ответницата му изневерява, за което лично се убедил на 30.05.2008г., когато тя напуснала домът им и без да го предупреди... По-късно ищецът разбрал, че тя живее с друг мъж в с. В. обл. Ловеч, с когото поддържала връзка от преди. Ищецът твърди, че провел много телефонни разговори с нея, дори с децата посетили населеното място, където тя се е установила, убеждавайки я да се върне, но без резултат.

Ищецът поддържа, че продължителната фактическа раздяла (датираща от 30.05.2008г. ) довела до отчужденост между него и съпругата му и в брачните им отношения е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, което е непреодолимо.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака три деца да бъдат предоставени на него, а ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за децата (съответно по 80 лева на месец за детето Е. и по 60 лева месечно за всяко от децата Б. и И.) за 1 година назад от завеждането на настоящия брачен иск, както и да постанови ответницата да носи след развода предбрачното си фамилно име А..

Ответницата К.А.Н. xxx не е изразила становище по иска.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Страните по делото са съпрузи, като бракът помежду им е сключен на 5.09.1994г. в с. Р. общ. В. обл. Монтана с Акт за граждански брак № 2 от същата дата. От брака си те имат родени три ненавършили пълнолетие деца, а именно: Е. А. Н. –р. 7.07.1992г., Б. А. Н. –р. 27.09.1994г. и И. А. Н. –р. 14.11.1995г., видно от представените заверени фотокопия от удостоверение за сключен гр. брак и 3 броя удостоверения за раждане на децата (прилож. съответно на л. 3 и на л. 4 – 6 от делото).

След сключването на брака съпрузите са живяли в дома на родителите на ищеца в с. Р. обл. Монтана. Данните по делото сочат, че в началните години на съвместния им живот отношенията между съпрузите са се развивали общо взето нормално, като при отглеждането на децата активна помощ им е оказвала майката на ищеца. Изглежда, че с течение на времето са се появили противоречия, които постепенно са се засилвани и съществено са се влошили през 2007г., когато ищецът забелязъл, че съпругата му видимо се е дезинтересирала от семейството и започнала да се държи хладно с него... На 30.05.2008г. без да го предупреди ответницата напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж в с. В. обл. Ловеч, където пребивава и към настоящия момент. Цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на родените от брака три деца към момента се полагат от ищеца подпомаган от своите родители, като обективните данни по делото несъмнено сочат, че ответницата се е дезинтересирала от семейството изцяло, не поддържа никаква връзка със съпруга си, както и с децата и изобщо не участва в осигуряването на тяхната издръжка. Опитите на ищеца да убеди съпругата си да се върне в семейното им жилище не довели до положителен резултат.

От началото на месец юни 2008 година страните са в трайна фактическа раздяла помежду си.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по един категоричен и несъмнен начин

от събраните по делото доказателства, вкл. и свидетелските показания на Е. Г. В.,

комуто съдът дава вяра предвид неговата незаинтересованост от изхода на делото и в същото време

като се има предвид че в показанията си споделя непосредствените си впечатления от съвместния

живот на страните, познава и двамата съпрузи и децата им, а показанията му пред съда са обективни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че в процесния случай се касае за брачна връзка, която е изпразнена от съдържание. От събраните доказателствата по делото е видно, че бракът между страните е лишен от смисъла, който законът и моралът влагат в него и към настоящия момент съществува само формално, като двамата съпрузи несъмнено са се отчуждили един от друг, а фактическата раздяла между тях, макар и датираща от началото на м. юни 2008г. се очертава като едно устойчиво и трайно фактическо състояние. Данните по делото без съмнение сочат за разкъсването на семейната общност по причини изложени по-горе и като логично последица се е стигнало до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Несъмнено, касае се за фактическо състояние, което е очевидно непреодолимо и не би могло да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения.

От гореизложеното следва извод, че в конкретния случай бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като това разстройство не може да бъде преодоляно, поради което и същият следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.

С оглед на доказателствата по делото следва да се приеме, че вината за растройството на брака е споделена, т. е. обща и на двамата съпрузи. В тази връзка би трябвало да се вземе предвид липсата на направено искане за установяване на изключителна вина на някой от съпрузите. Нещо повече, в самата ИМ петитумът е формулиран в смисъл разводът да бъде допуснат по вина и на двамата съпрузи, в каквато насока е и пледоарията на пълномощника на ищеца в хода на съдебните прения.

В съответствие с принципа за изчерпателност на брачния процес, установен в нормата на чл. 322,

ал. 2 ГПК заедно с иска за развод, задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване

на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име.

За да се произнесе по въпросите относно родителските права, режима за поддържане на лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца Е. А. Н. –р. 7.07.1992г., Б. А. Н. –р. 27.09.1994г. и И. А. Н. –р. 14.11. 1995г. съдът взе предвид следното:

По силата на чл. 106, ал. 2, изр. 1 СК съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства оглед интересите на децата.

По делото няма спор, че след фактическата раздяла между съпрузите (30.05.2008г. ) и трите деца живеят при баща си (настоящият ищец), който подпомаган от своите родители се грижи за тяхното отглеждане и възпитание. При тези данни и при положение, че майката трайно се е дезинтересирала от семейството и от децата съдът намира, че прякото изпълнение на родителските функции по отношение на трите деца и занапред (както досега) следва да бъде осъществявано от бащата-ищеца по делото, комуто се предоставят за упражняване родителските права.

В съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 СК (отм. ) на майката – ответницата К.А.Н. следва да се определи подходящ режим за поддържане на лични отношения с децата (доколко тя изобщо би проявила интерес да се възползва от него и да поддържа лични контакти с децата си е съвсем отделен въпрос), а именно: същата да има право да ги вижда всяка първа и трета събота от месеца от 09: 00 часа до 18: 00 ч., както да ги взема при себе си за един месец през лятото, несъвпадащ с евентуален годишен отпуск на бащата. Така определения режим за поддържане на лични отношения следва да се осъществява по местоживеене на децата.

Според чл. 82, ал. 1 СК (отм. ) родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката по силата чл. 84 СК (отм. ) се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Размерът на издръжката съгласно ПМС № 38/1985г. (обн., ДВ, бр. 52 от 5.07.1985 г. ; посл. изм., ДВ, бр. 117 от 17.12.2002г., в сила от 17.12.2002г. може да варира от 30 до 80 лева – в случаите, когато не е налице основание за определяне на издръжка под установения минимален размер (чл. 85, ал. 2 СК отм. ) или над установения максимален размер (чл. 85, ал. 3 СК отм. ). Съгласно чл. 142, ал. 2 от сега действащия СК (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 1.10.2009г. минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (т. е. ¼ от 240 лева към настоящия момент).

При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 86 СК (отм. ) може да бъде изменена или прекратена. Трайно установената съдебната практика приема, че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5 –70 – Пл. ВС). По силата на императивната правна норма на чл. 322, ал. 2 ГПК съдът допускайки развод е длъжен при всяко положение да се произнесе по въпроса за издръжката на децата дори и тогава, когато не е предявено такова искане.

Издръжка за минало време поначало може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска – чл. 87 СК (отм. ), съответно чл. 149 от сега действащия СК.

Както вече се посочи по-горе, цялостните грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката на родените от брака деца Е. –р. 7.07.1992г., Б. –р. 27.09.1994г. и И. –р. 14.11.1995г., които в момента са ученици се полагат от ищеца, докато майката (ответницата) не участва по никакъв начин.

Продължение на решението по гр. (бр. ) д. № 70256/2009г. на РС – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3

 

При това положение и с оглед на гореизложеното съдът, съобразявайки възрастта и потребностите на

трите деца (без такива с луксозен характер), намира, че за издръжката на децата ще са необходими

съответно по 160 лева месечно за Е. и по 120 лева месечно за Б. и И., които суми следва да се разпределят между двамата родители при равни квоти. Ето защо с настоящето решение следва да бъде осъдена ответницата да заплаща на месечна издръжка на трите деца, действащи със съгласието на своя баща (ищец по делото) месечна издръжка съответно по 80 лева месечно на Е. А. Н. и по 60 лева месечно на Б. А. Н. и на И. А. Н., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Настоящият съдебен състав не вижда законна пречка в случая издръжката да бъде присъдена и за минало време (за 1 година преди завеждането на настоящия иск), независимо че се касае за брачен иск..., като един такъв извод е мотивиран от следните съображения:

Действително, в ТР 11 – 69 – ОСГК (което все още не е загубило сила) се приема, че началният момент на служебно присъжданата издръжка е датата на влизане в сила на решението за развод. Следва да се има предвид обаче, че 1) цитираното тълкувателно решение се отнася до правни казуси при които са предявяват искове по чл. 28 – 29 СК (отм. ) – за определяне на по-голям дял на онзи съпруг при прекратяване на СИО поради развод и 2) същото ТР визира фактическа обстановка, коренно различна от установената в настоящия случай.

В горецит. ТР е прието също така, че правото на детето за издръжка в случай на развод възниква по силата на закона от факта, че заедно с прекратяването на брака съдебното решение по брачния иск прекратява и съвместното упражнение на родителските права и в тази връзка съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права, като определя мерките за самото упражнение, определя и издръжка. Този момент–прекратяването на съвместното упражнение на родителските права, настъпва с влизането в сила решението за прекратяване на брака, а в случай на обжалване на родителските права - с влизането в сила решението относно упражнението на родителските права по чл. 29 СК (отм. ). Тоест, едва с влизането в сила на решението за развод и за упражнението на родителските права престават да действат правилото за живеене на децата при двамата родители и правилото за упражнение на родителските права от тях заедно и поотделно. В този смисъл, служебно присъжданата издръжка се отличава от иска за издръжка по чл. 88, ал. 1 и чл. 79 СК (отм. ) по това, че тя се определя без иск от страните по брачния процес при допуснат развод и като част от мерките относно упражнението на родителските права. Правото на детето за издръжка в случай на развод възниква по силата на закона от факта, че заедно с прекратяването на брака решението по брачния иск прекратява и съвместното упражнение на родителските права.

В процесния случай обаче е безспорно и категорично доказано, че двамата съпрузи (страните по делото) са в трайна фактическа раздяла, датираща от края на май 2008г., като ответницата е напуснала семейното жилище и се установила да живее в друго населено място и от тогава не поддържа никакви контакти със съпруга и с децата си. Обективните данни сочат, че тя напълно се е дезинтересирала от семейството, включително и осигуряване издръжката на трите деца, за която се грижи единствено бащата... Съвместното живеене на съпрузите, както и съвместното упражняване от тях на родителските права спрямо децата е фактически прекратено най-малко 1година преди завеждането на настоящия иск за развод. Оттук логично следва, че за разлика от визираната в горецит. ТР 11 – 69 ОСГК фактическа обстановка не е налице основание в настоящия случай началният момент от който се дължи издръжка да съвпада с момента на влизане в сила на съдебното решение за развода... Още повече, че претенцията относно издръжката е заявена по недвусмислен начин от ищеца и в този смисъл тезата за служебно присъждане на издръжка, визирана в ТР 11 – 69 – ОСГК също не намира потвърждение в случая... Ето защо и предвид гореизложеното определената за трите деца издръжка се присъжда включително и за минало време, считано от 18.06.2008г. до настъпването на законоустановени причини и условия имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката, със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска до окончателното й изплащане.

По отношение на семейното жилище, находящо се в с. Р., по делото изобщо няма спор, че това жилище е собственост на родителите на ищеца, поради което и по съображения за изчерпателност на брачния процес същото следва да бъде предоставено нему за ползване след развода.

С настоящето решение следва да бъде постановено щото след развода ответницата К.А.Н. да носи предбрачното си фамилно име А..

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и с оглед на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК страните дължат и следва да довнесат по сметка на РС–Монтана 25.00 лева допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и да заплатят лева 288 лева д. т. върху размера на присъдената издръжка, 15 лева д. т. за промяна на име и по 5 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските по делото остават в тяжест на страните, така както са направени.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД между А.И.Н. xxx, ЕГНxxxxxxxxxx и К.А.Н. xxx (съдебен адрес: домът на Г. Ж. М. от с. с. ), ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен между тях на 5.09.1994г. в с. Р. общ.

В. обл. Монтана с Акт за граждански брак № 2 / 5.09.1994г., поради настъпилото в същия брак

дълбоко и непоправимо разстройство, за което ВИНА имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца Е. А. Н. –р. на 7.07.1992г. , Б. А. Н. –р. на 27.09.1994г. и И. А. Н. –р. на 14.11.1995г. на бащата А.И.Н. с посочени по-горе адрес и ЕГН.

ОПРЕДЕЛЯ на майката К.А.Н. режим за поддържане на лични отношения с родените от брака деца, както следва: същата има право да ги вижда всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 ч. до 18:00 ч. , както и да ги взема при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с евентуалния годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА К.А.Н. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАЩА на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца, действащи със съгласието на своя баща А.И.Н. месечна издръжка, както следва: по 80 (осемдесет) лева месечно да заплаща на детето Е. А. Н. –р. на 7.07. 1992г. и по 60 (шестдесет) лева месечно да заплаща на всяко от децата Б. А. Н. –р. на 27.09.1994г. и И. А. Н. –р. на 14.11.1995г., считано от 18.06.2008г. и за трите издръжки до настъпването на законо-установени причини и условия за изменяване и прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с. Р. общ. В. обл. Монтана се предоставя за ползване след развода от съпруга А.И.Н..

След развода съпругата К.А.Н. да носи занапред предбрачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА К.А.Н. и А.И.Н. с горе- посочени адреси и ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща допълнителна държавна такса за допускане на развода, сумата 288 (двеста осемдесет и осем) лева държавна такса върху размера на присъдените издръжки, сумата 15 (петнадесет) лева държавна такса за промяна на име и по 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: