№ 326
гр. Велико Търново , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110101870 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 49 от Семейния кодекс.
Образувано е по предявен от В. Г. Й., чрез адв. Т. П. - ВТАК, срещу В. М. М.
иск с правно основание чл. 49 от Семейния кодекс, обективно съединен с небрачните
искове за упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца ***
В.М. и *** В.М.; за личните отношения на бащата с малолетните деца; за
местоживеенето на децата; за издръжката на децата и за фамилното име на съпругата.
В исковата молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че
страните по делото са сключили граждански брак на 15.11.2013 година в Гърция.
Посочва, че са живели там до септември 2016 година, когато се разболял бащата на
ищцата и последната се прибрала в България, като от тогава двамата не поддържат
никакви отношения и са във фактическа раздяла. Твърди, че по време на брака с
ответника са родени две малолетни деца - *** В.М., родена на 11.02.2017 година и ***
В.М., роден на 31.10.2019 година, които живеят с майка си. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което да бъде прекратен бракът между страните, като дълбоко
и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината за това; да й
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака малолетни деца *** В.М. и *** В.М., и местоживеенето им да бъде определено
при майката; да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата;
последният да бъде осъден да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен
представител издръжка в размер на 162.50 лева месечно, както и да бъде постановено
1
след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име Й..
Исковата молба е връчена редовно на ответника по делото чрез назначения му
особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. Развива съображения, че предявените по делото искове са
процесуално допустими, но по същество неоснователни, като оспорва всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено копие на Дубликат на Удостоверение за
сключен граждански брак от 11.06.2020 година, издаден въз основа на акт за
граждански брак № 51 от 10.04.2014 година на Община Петрич /л. 7 от делото/ се
установява, че страните по делото са съпрузи.
Видно от представените заверени копия на Удостоверение за раждане №
********** от 06.11.2019 година, издадено въз основа на акт за раждане № 1982 от
06.11.2019 година на Община Плевен и Удостоверение за раждане № ********** от
14.02.2017 година, издадено въз основа на акт за раждане № 0050 от 14.02.2017 година
на Община Горна Оряховица /л. 9 и 10/, страните по делото имат две малолетни деца
*** В.М., *** и *** В.М., ***.
По делото е изискан и изготвен социален доклад от Дирекция "Социално
подпомагане" град Елена /л. 58-59/, от който се установява, че страните по делото са се
разделили когато ищцата се прибира в Република България, за да полага грижи за баща
си. След завръщането й, същата установява, че е бременна и в последствие се ражда
детето *** В.М.. В последствие се ражда и детето *** В.М.. Основните грижи за децата
се полагат от майката и нейния съжител ***, които задоволяват адекватно
потребностите им. Осигурена е сигурна и спокойна семейна среда. Децата не познават
вписания в удостоверението им за раждане баща - В.М..
В съдебно заседание на 18.02.2021 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката *** заявява, че познава ***, а за *** само е чувала. От нея знае, че се е
запознала с него през 2013 година, чрез интернет и после е заминала при него в
Гърция. Три години са живели заедно и тя се прибирала в България заради баща си,
защото той се разболял. Знае, че тя остала да живее тук в България и приключила
връзката си с него. Посочва, че тя живее с ***. Той работи, а тя - не, гледа децата.
Свидетелят *** посочва, че познава ***, а *** - не. С нея живеят заедно от 2017
година, а връзката им е от месеци преди това. Знае за него, че са се запознали във
Фейсбук и че тя е отишла да живее в Гърция, където са се оженили. Заявява, че през
2016 година тя се прибрала заради баща си, който имал здравословни проблеми.
2
Посочва, че около 5 месеца след това установили връзка и оттогава живеят заедно с
двете деца. Заявява, че В.М. не се е обаждал и тя не го е търсила.
В проведеното на 18.02.2021 година съдебно заседание, по реда на чл. 59, ал. 6
СК, е изслушана майката на децата В. Г. Й., който заявява, че се е запознала с В.М.
през 2013 година във Фейсбук. Общували около 1-2 месеца, заминала при него и се
оженили. Посочва, че докато била с него в Гърция, забременяла със *** от друг мъж.
*** искал да отиде с него в Индия, но тя не се съгласила, защото той имал друга
приятелка. След това баща й се разболял и решила да се прибере в България, а той
казал, че не го интересува и да прави каквото иска. Заявява, че един единствен път го е
търсила да й направи пълномощно за социалните, но той отказал, тъй като детето не е
негово. Посочва, че с *** живеят в наследствената къща на баща й и той се грижи за
двете деца, като за *** полага грижи от 5 месечна възраст.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от Семейния кодекс, съединен с
небрачните искове за упражняване на родителските права по отношение на
малолетните деца *** В.М. и *** В.М.; за личните отношения на бащата с малолетните
деца; за местоживеенето на децата; за издръжката на децата и за фамилното име на
съпругата.
След съвкупна преценка на изложените от ищцата твърдения и събраните по
делото доказателства съдът приема, че сключеният между страните брак е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод по реда на чл.
49, ал. 1 СК, като съдът не дължи произнасяне относно вината за настъпилото брачно
разстройство, доколкото никоя от страните не направила изрично искане в тази насока.
Безспорно по делото се установи, че в отношенията между страните са налице
възникнали конфликти и различия, в резултат на което двамата взаимно са се
отчуждили. Това е довело до прекъсване на уважението и разбирателството между
съпрузите, като се е създала обстановка, при която духовната и физическата им
взаимност се е унищожила, а бракът им се е превърнал в една формалност. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, безспорно се установява, че същите
са се разделили, като през 2016 година ищцата си е тръгнала от Република Гърция и се
прибрала в Република България, като от тогава с ответникът не поддържат никакви
отношения и контакти. С оглед продължителната раздяла на страните по делото може
да бъде направен обоснован извод, че в отношенията им отсъстват взаимна любов и
привързаност, взаимно уважение и доверие, приятелските отношение и готовност за
взаимопомощ, липсва взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване
благополучието на семейството. При тези условия брачната общност между съпрузите
3
не е била възстановена през един продължителен период от време от около четири
години и смущенията в техните отношения са станали непреодолими. Отношенията на
съпрузите един към друг, техните отрицателни настроения и чувства, нежеланието на
единия или и на двамата съпрузи са важни показатели за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Предвид изложеното по-горе, искът за развод, като основателен и доказан,
следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК, когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно и без искане от страните следва да се произнесе
относно родителските права и мерките за упражняването им. Следва да се има предвид
и обстоятелството, че макар по делото да се съдържат данни, че ответникът не е
биологичен баща на децата *** В.М. и *** В.М., до оборване презумпцията, въведена в
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 СК по предвидения в чл. 62 СК ред, ответникът се смята
за техен баща, доколкото са родени по време на брака. В случая по делото майката на
малолетните деца *** В.М. и *** В.М. е направила искане да й бъде предоставено
упражняването на родителските права. Обстоятелствата, които съдът следва да
съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на
родителските права са примерно посочени в т. II от ППВС № 1/1974г., а именно
възпитателски качества и морален лик на родителите, полагани грижи и отношение на
родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социалната среда, в
която предстои да живеят децата, жилищно – битови и други материални условия на
живот. Част от тях са намерили отражение и в нормата на чл. 59, ал. 4 СК, като децата
имат интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този
родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по - способен да
полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и
изграждане като личности.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че майката е по-
пригодният от двамата родители за осъществяване на родителската власт върху
малолетните деца на страните. И към настоящия момент тя полага грижи за децата,
като видоно от изготвения социален доклад тези грижи са адекватни. Освен това
същата е осигурила сигурна и спокойна семейна среда за децата, които се чувстват
желани и обичани при нея. От друга страна бащата на децата не е български
гражданин, по делото не е известно къде се намира същият, а и от изготвения социален
доклад се установява, че децата не го познават. Въпреки че е задължен да изслуша този
родител по чл. 59, ал. 6 СК, ако същият не се яви в съдебно заседание, съдът дори да го
задължи да се яви пред него, не разполага с мерки за принуда, чрез които да осигури
присъствието му по делото /Решение № 244/15.07.2015г. по гр.д. № 7234/2014г. на IV
4
г.о., ВКС/. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че в интерес на децата е
упражняването на родителските права върху тях да се предостави на майката, което от
своя страна има за последица и определяне местоживеенето на децата при нея - в ***.
Предоставянето на родителските права на майката предпоставя уреждането на
подходящ режим на лични отношения между децата и другия родител. Право на всяко
дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Неговият
интерес налага осигуряването на възможност за най–пълноценни контакти с онзи от
родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за да може
същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага
грижи. Конкретният режим на лични отношения следва да отчита спецификите и
конкретните обстоятелства на случая. Доколкото от събраните по делото доказателства
се установява, че децата не се познават с вписания в акта им за раждане баща, същият е
с неизвестно по делото местопребиваване и липсва изградена каквато и да е връзка
между тях, както и с оглед възрастта на децата, настоящият съдебен състав приема за
адекватен следния режим на лични отношения: бащата да може да вижда децата всяка
първа събота от месеца от 10:00 часа до 15:00 часа в дома, в който живеят децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигури условия за живот, необходими
за развитието на детето. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловна.
Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на
непълнолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му и разходите,
които са необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който
отглежда детето. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
детето *** В.М. е на 4 години, а детето *** В.М. е на 1 година и половина. С оглед на
това настоящият съдебен състав приема, че същите имат потребности за храна и
облекло, като по делото не се установява наличието на специфични нужди за
отглеждането им. От събраните по делото доказателства се установява, че майката на
децата не работи по трудово правоотношение. По делото обаче липсват каквито и да е
данни за доходите на ответника, доколкото същият е с неизвестен адрес и не е
български гражданин. Като взе предвид доказаните нужди на децата, настоящият
състав счита, че размерът на издръжката, който ответникът следва да заплаща на
децата е в размер на 162.50 лева, като останалата част следва да бъде осигурявана от
майката, като се има предвид, че при непосредственото упражняване на родителските
права, тя дава част от същата в натура и неизбежно има задължение за възпитанието и
ежедневните грижи за децата.
5
Съдът приема, че издръжка, в посочения размер е съобразена с нуждите на
децата, както и с възможностите на родителите им, освен това размерът на същата е
определен в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна
заплата за страната, която от 01.01.2021 година е в размер на 650.00 лева.
С оглед направеното от ищцата искане, след прекратяването на брака съпругата
следва да продължи да носи фамилното име – Й..
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК сторените от
страните разноски остават в тежест на всеки от тях, както са направени. На основание
чл. 6, т. 2 ТДТГПК всеки от съпрузите дължи в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от по 25.00 лева, представляваща окончателната държавна такса по иска за
развод, но с определение № 1361 от 17.08.2020 година на съда по делото ищцата е
освободена от задължението за внасяне на такси и разноски по производството.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 468.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 49 от Семейния кодекс, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с акт за граждански брак №
51 от 10.04.2014 година на Община Петрич, между В. М. М., роден на **********
година - гражданин на Република Гърция и В. Г. Й. от ***, с ЕГН ********** по реда
на чл. 49, ал. 1 СК, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца *** В.М., *** и *** В.М.,
*** при тяхната майка В. Г. Й. от ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца *** В.М., *** и *** В.М., *** на майката В. Г. Й. от ***, с ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. М. М., роден на
********** година - гражданин на Република Гърция и малолетните деца *** В.М.,
*** и *** В.М., ***, както следва: всяка първа събота от месеца от 10:00 часа до 15:00
часа в дома, в който живеят децата.
ОСЪЖДА В. М. М., роден на ********** година - гражданин на Република
Гърция да заплаща на малолетните деца *** В.М., *** и *** В.М., ***, чрез тяхната
майка и законен представител В. Г. Й. от ***, с ЕГН **********, ЕЖЕМЕСЕЧНА
6
ИЗДРЪЖКА в размер на 162.50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/ за всяко едно от децата, считано от датата на постановяване настоящото
решение до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи фамилното си име
Й..
ОСЪЖДА В. М. М., роден на ********** година - гражданин на Република
Гърция ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер
на 493.00 лв. /четиристотин деветдесет и три лева/, от които 25.00 лева - държавна
такса по допускане на развода, 468.00 лева - държавна такса върху размера на
присъдената издръжка, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7