Решение по дело №499/2023 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ)

Образувано е по жалба на К. И. Б. от [населено място], [улица] Е. И. Б. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника им адвокат Б., срещу Заповед №206/30.06.2023г. на Кмета на Община Георги Дамяново, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на оспорващите е наредено да се премахнат незаконен строеж “Гараж и септична яма“ в УПИ XV, кв.14 по кадастралния и регулационен план на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] да почистят строителната площадка от строителни отпадъци. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като са изложени доводи, че е неправилна, необоснована, постановена при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В съдебно заседание оспорващите, чрез пълномощника си адвокат Б., поддържат жалбата си като в постъпила по делото писмена защита развиват обстойни доводи в подкрепа на жалбата си.

Ответника оспорва жалбата в постъпило до делото писмено становище и моли да бъде отхвърлена, като по същество на спора не взима становище.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №206/30.06.2023г. на Кмета на Община Георги Дамяново, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на оспорващите е наредено да се премахнат незаконен строеж “Гараж и септична яма“ в УПИ XV, кв.14 по кадастралния и регулационен план на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] да почистят строителната площадка от строителни отпадъци. Административният орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че в случая се касае за строеж пета категория, който по данни на оспорващите е изграден около 1972-1973г. без необходимите строителни книжа, което го е мотивирало да приеме, че като безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

От фактическа страна, а и не се спори между страните, се установява следното:

С жалба вх.№94-263/24.02.2023г. (л.11,12 по делото), Д. К. К. от [населено място] е сезирала Кмета на Община Георги Дамяново, че оспорващите са изградил незаконен строеж, който попада в неговия поземлен имот. На оспорващите е изпратена писмо изх.№94-263-1/17.03.2023г. (л.13 по делото), че на 22.03.2023г. ще се извърши проверка от служители на Община Георги Дамяново по изнесените данни в жалбата. На оспорващите е изпратена писмо изх.№94-263-2/23.03.2023г. (л.14 по делото), с което им е указано да представят документи във връзка с извършваната проверка.

С Констативен акт №1 от 29.05.2023 г. (л.18,19 по делото), при проверка, извършена от служител в Община Георги Дамяново е установен незаконен строеж гараж – масивна едноетажна сграда, стоманобетонна конструкция, тухлени стени и едноскатен бетонен покрив с размери дължина 5,20м., ширина 3,40м. и височина 2,10м, като септичната яма е изградена под гаража, който е изграден на границата на УПИ XIV, като регулационната граница пресича гаража и част от него попада в придаваемото място към УПИ XIV, за което е приложен протокол за плащане. В констативния акт е посочено, че строежа е изграден в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Оспорващият, К. И. Б. е подал възражение (л.20-22 по делото), с което е оспорил констативния акт.

С оспорената в настоящето производство Заповед №206/30.06.2023г. на Кмета на Община Георги Дамяново, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на оспорващите е наредено да се премахнат незаконен строеж “Гараж и септична яма“ в УПИ XV, кв.14 по кадастралния и регулационен план на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] да почистят строителната площадка от строителни отпадъци. Видно от приетите на л.23 по делото обратни разписки, административния акт е съобщен на оспорващия на 10.07.2023г., тоест жалбата с №94-805 от 18.07.2023г. (установяване на номера и дата на подаване е видна от писмо вх.№3557/04.08.2023г. – л.10 по делото), която е подадена чрез административния орган е подадена в законоустановеният срок и е допустима.

От така описаната фактическа обстановка, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В настоящият случай в административния акт е посочено, че строежа е пета категория, като тази констатация се установява и от настоящият съдебен състав, тъй като се следва от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б. ”в” от ЗУТ, тоест налице е компетентност на административният орган издал оспореният административен акт.

Административния акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, като в него са изложени фактическите и правните основание, които са мотивирали издаването му.

Основателно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК приложима във вр. с чл.228 от ЗУТ, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В производството по премахване на незаконно изграден строеж факти и обстоятелства от значение за случая са дали строежа е изграден с или без строителни книжа и дали строежа е търпим в хипотезата на §16 ПРЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими и дали е търпим в хипотезата на §127 от ПЗРЗИДЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че в административния акт е посочено, че строежа е изграден 1972-1973г., като това обстоятелство както в констативния акт, с които е започнало строителството, така и в оспорения административен акт е отразено като посочено от оспорващите без да има изясняване със събиране на надлежни доказателства относно годината на изграждането. Така направеното отбелязване е изцяло в противоречие с постъпилото възражение, което оспорващия К. И. Б. (л.20-22 по делото) е подал и с което е оспорил така посочената година. Вместо да съобрази, че годината на изграждане, която е посочената в констативния акт се оспорва от едно от лицата посочени за извършител и да събере доказателства в тази насока, административния орган е приел, че вообще не е постъпило възражение по констативния акт и изцяло формално без да събере относими за случая факти и обстоятлества е издал оспорения административен акт, като дори не е счел за необходимо да изложи мотиви по постъпилото възражение, а чисто формално е посочил, че такова не било постъпило в указания срок. Издавайки административния акт без да изясни годината на изграждане на строежа, тоест да изясни релевантни за случая факти и обстоятелства, административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е пряко свързано с изследване на обстоятелството дали строежа е търпим, респективно да направи преценка дали подлежи на премахване.

Описаното по-горе следва да бъде обсъдено и в контекста на събраните по делото доказателства и приетите и неоспорени по делото три съдебно технически експертизи изготвени съответно от вещото лице арх.Т., от вещото лице инж.Б. и вещото лице инж.А., които изцяло се кредитират от настоящия съдебен състав като безпристрастни и професионално изготвени. И трите вещи лица са категорични, че описания строеж за първи път е отразен в одобрените кадастрален и регулационен план от 03.03.1972г., тоест за да бъде отразен към тази дата той е бил извършен в един предхождащ период, който е различен от посочената в констативния акт и в оспорения административен акт като година на изграждане 1972-1973г. Обстоятелството коя е годината на изграждане, както стана дума по-горе е от особено съществено значение, тъй като въз основа на точното и установяване административният орган е следвало да изследва предпоставките за търпимост на строежа в хипотезата на §16, ал.1 ПРЗУТ или §127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ, а като не е сторил това административния орган е издал административния акт без да изясни релевантни за спора обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи, че в административния акт е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.55 от Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), но това обстоятелство се опровергава изцяло от факта, че ЗТСУ (отм.) е в сила от 01.06.1973г. (чл.206 от ЗТСУ – отм.), а както стана дума по-горе първото отразяване на строежа е в план приет на 03.03.1972г., което безспорно сочи, че строежа не е изграден в нарушение на сочената от административния орган разпоредба. С оглед посоченото нарушение на чл.55 от ЗТСУ (отм.), настоящият съдебен състав има възможност да констатира, че административния акт е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като посочената като нарушена разпоредба очевидно не е действала към момента на изграждане на строежа.

Доколкото соченото от административния орган като година на изграждане на строежа е изцяло опровергано от събраните по делото доказателства и приетите съдебно технически експертизи за настоящия съдебен състав от една страна не е налице процесуална възможност да излага заместващи мотиви на административния акт, а от друго и такава възможност не е налице, тъй като и трите вещи лица са категорични, че строежа е изграден преди 1972г., но и трите вещи лица не могат по категоричен начин да установят при действието на кой закон и кой строителни правила е изграден строежа, респективно не е налице възможност да се установи по безспорен начин дали строежа е търпим или нетърпим, тоест подлежащ или неподлежащ на премахване.

Пълния разбор на доказателствата изисква да се посочи, че от приетите по делото съдебно технически експертизи се установява по безспорен начин, че строежа е изграден без строителни книжа и по отношение на него не се установява да са водени процедури по узаконяването му. Пак с оглед пълнота следва да се посочи, че административния орган не е установил по безспорен начин какво е точното местоположение на строежа по действащия кадастрален и регулационен план, като в тази връзка не е извършена и преценка за това дали е бил допустим към момента на изграждането му. Следва да се отбележи, че в хода на административното производство не е извършен анализ дали в случая има надлежно приключило производство по уреждане на сметки по регулация между собствениците на двата съседни УПИ, респективно не е изследван въпроса какво е местоположението на строежа в хипотеза на действието на уредени или неуредени сметки по регулация.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №206/30.06.2023г. на Кмета на Община Георги Дамяново, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на оспорващите е наредено да се премахнат незаконен строеж “Гараж и септична яма“ в УПИ XV, кв.14 по кадастралния и регулационен план на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] да почистят строителната площадка от строителни отпадъци е незаконосъобразна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №206/30.06.2023г. на Кмета на Община Георги Дамяново.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.