№ 28
гр. Враца, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500568 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
К. М. М. от гр.Роман,чрез процесуален представител адв.М.С. от ВТАК,е обжалвал
решение на РС гр.Враца от 18.10.2021г.,постановено по гр.д.№ 3144/2020г.,в частта,в която
е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.200 КТ за разликата от
уважената част 5498,81 до сумата 34498,81лв.,получена след приспадане от пълния предявен
размер от 35000 лв.на полученото застрахователно обезщетение в размер на 501,19 лв.по
застраховка „трудова злополука”
Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваната му част е
неправилно и необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на
ново от въззивната инстанция,с което предявения иск се уважи и за посочената сума.Излага
се,че неправилно и в разрез с доказателствата по делото първоинстанционният съд бил
приел,че въззивникът бил претърпял трудова злополука при допусната от негова страна
груба небрежност.На практика въззивникът бил изпълнявал по нареждане на работодателя
задължения на "***" ,без да има такава квалификация.Дори да се приеме,че злополуката е
станала при допусната груба небрежност от страна на въззивника,то процентът му на
съпричиняване е много по-малък от възприетия такъв от съда – не повече от
10%.Определеното общо обезщетение било значително занижено.С жалбата не се иска
1
събиране на нови доказателства.Излагат се подробни доводи и съображения.Претендират се
разноски за двете инстанции.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.Също претендира разноски.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване
по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява частично
основателна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от въззивника за причинени
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука с правно основание по чл. 200 ал. 1
КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Излага се в исковата молба, че ищецът работи по трудово правоотношение в
Железопътна секция - Враца на длъжност ***. На 16.10.2020 г., по време на товаро-
разтоварна дейност на пачки от стоманобетонни траверси на камион в монтажно-
демонтажна база Мездра, траверсите притиснали петия пръст от дясната ръка на въззивника,
което довело до пълна ампутация на пръста. С разпореждане на ТП на НОИ - Враца
злополуката била призната за трудова. Излага се, че болката, която е изтърпял ищецът по
време на инцидента и след това била нетърпима. Наложили се две операции – една по
спешност ,и втора, по време на която била извършена ампутацията. Ищецът твърди, че след
инцидента се чувства непълноценен човек – преди това е водил динамичен начин на живот,
освен работата по трудово правоотношение към ответника, е поддържал три къщи с градини
със селскостопанска продукция, помагал на познати с ремонтни дейности и рязане на дърва.
Твърди се още, че е затворен човек и емоционално зареждане получавал от удоволствието от
добре свършената работа. Радвал се, че може да помага на семейството си с със своя труд.
Поддържа още, че след изписване от болничното заведение, в което му била извършена
ампутация на пръста, той се затворил още повече в себе си, защото не искал да натоварва
близките си, но от това не се чувствал по-добре. Паднал духом. Разбирал, че няма да може да
води динамичния живот, който е водил до момента. Сочи, че загубата на пръста на дясната
му ръка възприема като внезапен шок, довел до неочакван обрат в живота му, като все още
не откривал смисъл в живота си занапред. Излага също, че болките му са много големи,
налага му се да взема обезболяващи, както и ,че го боли цялата дясна ръка и че са засегнати
сухожилията до лакътя му. Твърди, че получавал помощ от роднините в обслужването си.
Въззиваемият оспорва предявения иск. Не оспорва факта, че пострадалият ищец е
бил работник в ДП НКЖИ - Железопътна секция Враца по силата на трудов договор № 71 от
05.08.2014 г. и допълнително споразумение към него, на длъжност „***”.Не се оспорва
освен това и факта, че е налице трудова злополука,която е приета от НОИ за трудова
съгласно разпореждане № 37 от 29.10.2020 г. Поддържа се обаче в отговора на исковата
2
молба, че трудовата злополука се е осъществила в резултат на проявена от ищеца груба
небрежност,и, че приносът на пострадалия за злополуката е в много по-голям процент,
отколкото следва да се ангажира отговорността на работодателя, поради което прави
възражение за съпричиняване.
Твърди се от ответника, че пострадалият е бил инструктиран за безопасна работа и
не е спазил указанията, дадени с инструктажа, както и обичайната практика за насочване на
пачката от траверси, проявявайки груба небрежност и допринасяйки с поведението си за
увреждането. При товаренето на пачката с траверси на автомобил с кран, ищецът в разрез с
указанията и утвърдената практика си позволил да направлява пачката с ръце, а не с дървен
прът и това е станало причина при спускането им траверсите да притиснат пръстите му, и да
го наранят.Счита, че неспазвайки правилата за безопасни и здравословни условия на труд, за
които били провеждани ежедневни инструктажи, ищецът е проявил груба небрежност, като
се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си,
преимуществено в резултат на собственото си поведение. Счита, че претендираната сума е
завишена, като сочи, че се касае за петия пръст на ръката, както и че ищецът бил изписан в
добро състояние от болничното заведение, видно от медицинската документация. Намира,
че от претендираната сума следва да бъдат приспаднати изплатените на ищеца обезщетения
по направената от работодателя задължителна застраховка ”Трудова злополука”.
На основание чл. 219 ал. 1 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е
конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника. Третото лице – помагач
ангажира становище, с което поддържа направените възражения и оспорвания от страна на
ответника. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена
груба небрежност от страна на пострадалия. Подържа, че предявеният иск е силно завишен
по размер.
Установено е от приетия като доказателство по делото трудов договор №
71/05.08.2014 г., че въззивникът е изпълнявал длъжността „***” към ответника.
С декларация за трудова злополука с вх. № Ц 5101-06-27/20.10.2020 г. по описа на
ТП на НОИ осигурителят-ответник е декларирал злополука, настъпила в 10:20 часа на
16.10.2020 г. в монтажно-демонтажна база Мездра – временно работно място в
предприятието, при извършване на дейност по товарене и разтоварване на стоманобетонни
траверси на и от автомобил, като е посочено, че пострадалото лице е ищеца.
Според представеното по делото копие от длъжностна характеристика на
длъжността „***“ в длъжностните задължения на лицето е включено и товаране на жп
материали /релси, траверси, скрепителен материал и др./ от земя на камион, вагонетка,
моторен влекач и вагон и разтоварване на жп материали от вагон, вагонетка, моторен
влекач и камион.
С протокол № 2/16.10.2020 г. на комисия при ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“ – Железопътна секция – Враца, са обобщени резултатите от
извършеното разследване на злополука, станала на 16.10.2020 г.съгласно чл. 2 ал. 3 от
3
НУРРОТЗ. Като причини за възникване на злополуката е посочено, че при извършване на
дейност по насочване на пачка от стоманобетонни траверси, вдигната с кран от площадката,
при товаренето им на автомобил, вместо с предоставения му дървен прът пострадалият е
направлявал пачката с ръка. По време на инцидента пострадалият е хванал пачката с ръка и
при команда „спусни“, кранистката спуска пачката, като траверсите притискат малкия пръст
на дясната ръка на пострадалия. Отразено е, че пострадалият не е проявил отговорност и не
е изпълнил нарежданията на ръководителя на работата, което го е поставило в състояние,
застрашаващо безопасността на здравето му.
Установено е, че с разпореждане № 37/29.10.2020 г. на ТП - Враца към НОИ, на
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх. №
Ц 5101-06-27/20.10.2020 г. на ТП – Враца от осигурителя ДП „НКЖИ“ – Железопътна секция
– Враца, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Приложени по делото са план-програма за провеждането на ежедневен инструктаж,
утвърден от Директора на Железопътна секция Враца, както и извлечение от книгите за
ежедневен и периодичен инструктаж, водени от ответника,в които е отразено, че на ищеца е
бил проведен ежедневен инструктаж за безопасна работа на 16.10.2020 г., както и
периодичен такъв на 08.10.2020 г., за което той е положил подписа си в книгите.
Представена е и Заповед № 158/18.02.2020 г., от която е видно,че ответното
дружество е определило седем служители – „***и“, работещи в ЖП участък Мездра, които
да извършват работата с товарозахващащи приспособления и окачване на товари на куките
на повдигателните съоръжения, предвидени в чл. 55, т. 2 и т. 3, чл. 58 и чл. 59 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения,между които
не фигурира въззивника.
По делото е приета като доказателство и самата Инструкция за експлоатация и
техническа безопасност при работа с електрически кранове, изготвена от ответното
дружество./стр.126/В т.1,раздел 5 т Инструкцията е посочено,че се забранява работа с
крана,когато се обслужва от неправоспособен кранист,необучени ***и, или не са назначени
лица,които да отговарят за безопасната експлоатация на крана и безопасното преместване на
товарите.
По делото е прието писмо изх. № 03379/01.07.2021 г., изпратено от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ до страните, във връзка с молба, подадена от ищеца за
преразглеждане на определеното и изплатено застрахователно обезщетение за временна
загуба на работоспособност в продължение на 180 календарни дни.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение № 006-
00123328/14.04.2021 г. за изплатени парични обезщетения от Държавното обществено
осигуряване се установява, че ищецът е получил парично обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 16.10.2020 г. до 14.04.2021 г. в общ размер на 4 804,75 лв.
Представени са медицински документи относно полученото от ищеца увреждане и
лечението му,съдебномедицинско удостоверение № 256/2020 г., издадено на 03.11.2020 г. от
4
д-р Р. А. – съдебен лекар,болничен лист № Е20202131213 за временна неработоспособност и
медицински протокол на ЛКК № 431/20.10.2020 г., от които се установява, че ищецът е бил в
болничен отпуск за 37 календарни дни от 16.10.2020 г. до 21.11.2020 г.,амбулаторен лист №
1084/24.03.2021 г.за извършен преглед от д-р Г.К. – ортопед-травматолог, амбулаторен лист
№ 000088/19.01.2021 г.,за извършен преглед от д-р Е. В. – кардиолог.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Й. М. – син на ищеца се установява, че след трудовата
злополука ищецът бил откаран в болницата в гр. Враца, където свидетелят го посетил
непосредствено след инцидента. Ищецът бил в много лошо състояние – физически и
психически. От пръста му всичко било свалено – сухожилия и кожа. Боляло го много,
треперел от болка, бил стресиран и зле психически. В същия ден била първата операция с
пълна упойка, с която лекарите се опитали да запазят пръста. След операцията ищецът не
бил в добро физическо състояние, след като излязъл от упойката го боляло. Психически бил
объркан, не знаел какво ще стане с него и с неговата ръка. Бил осакатен за цял живот.
Свидетелят бил с баща си всеки ден в продължение на една седмица в болницата. Пръстът
бил ампутиран една седмица след първата операция, тъй като не реагирал. През това време
ищецът бил объркан и стресиран, не знаел дали ще бъде пълноценен занапред, дали ще бъде
същият човек или ще бъде инвалид. Свидетелят се опитвал да го окуражава, но ищецът се
притеснявал дали ще остане на работа, дали ще може да си плаща кредита и как ще
продължи живота си напред. През нощта сънувал как е станала злополуката, сънувал и, че
пръстът му е на ръката. Безименният му пръст също бил засегнат, като ищецът нямал захват
и не можел да работи тежка работа като досегашната му. Свидетелят посочва, че ищецът се
затворил в себе си, защото не можел да бъде пълноценен, като имало момент, когато той
седял в ъгъла на стаята и си мълчал и това състояние продължило поне един месец. След
това малко по малко започнал да възприема нещата и да влиза в ритъма си на живот. След
инцидента приключил да върши селскостопанската дейност, която вършел преди това.
Ищецът бил свикнал всички да разчитат на него,и тъй като вече не можел да помага, паднал
духом. Физически болки след операцията ищецът изпитвал няколко месеца. Когато се
влошавало времето, се появявала болка и понякога пиел обезболяващо за болка. Чувствал
болка на липсващия пръст и не можел да свива докрай съседния пръст.
По делото е разпитан като свидетел и К. Д. М. – съсед и приятел на ищеца. От
показанията му се установява, че свидетелят виждал ищеца почти всеки ден след инцидента
с пръста му, като той вече не бил същия човек. Оплаквал се, че го боли ръката, че не можел
да я движи, че не можел да работи както преди и пиел обезболяващи. Два-три месеца след
злополуката чувствал по-сериозни неблагоприятни последици. Емоционално не бил такъв,
какъвто бил преди, след травмата бил неадекватен и не можел да приеме какво се е случило
с ръката му. Свидетелят не е забелязал физически промени в него, свързани с промяна в
теглото му.
Настоящият състав дава вяра на показанията на двамата свидетели като
обективни,последователни, кореспондиращи едни с други, подкрепящи се от събраните по
5
делото писмени доказателства и почиващи на непосредствените им възприятия.
Разпитан по делото е и свидетелят Л.Т. – служител на ответното дружество –
технически ръководител, който бил на мястото на инцидента, но не видял какво точно се е
случило. Свидетелят посочва, че дошъл порталния кран, който носел пачка от 18 бр.
траверси, кранът спрял и след това дошъл камион, който застанал между краката на
порталния кран. Товарът се изнасял, за да се постави на камиона. Работата на ищеца и
неговия колега била да „укротят“ пачката с две летви, за да може кранистът да пусне товара
на камиона. Когато пачката се спускала надолу, следващият кран идвал с друга такава пачка
с товар от траверси, която също следвало да се натовари на камиона. Камионът следвало да
се натовари с две пачки. В този момент, когато идвал вторият кран, свидетелят тръгнал да
отстрани хората от пътя на крана и чул писък. Обърнал се и видял ищеца– ръкавицата му
била паднала, а кожата на пръстите на едната ръка била контузена. Свидетелят твърди, че
летвата, с която ищецът е трябвало да застопори пачката, била на земята, като той не я е
държал.Предполага,че не е работил с летвата,тъй като я видял на земята. Твърди, че ищецът
и останалите работници били инструктирани в деня на злополуката. В този ден ищецът бил
лично инструктиран от свидетеля и се подписал в инструктажна книга. Свидетелят го
инструктирал за товаренето на траверсите – да държи пачката с летвата, за да я укроти.
Ищецът извършвал и друг път такава работа и бил запознат. Работната група, на която била
възложена операцията да бъде повдигната пачката, била от двама човека – ищеца и негов
колега. Те били инструктирани, след като дойде пачката, да се остави на камиона, да я
укротят с летвите и тогава единият да каже на другия, че е готов, за да може другият да каже
на краниста да пусне товара.
По делото е разпитан и свидетелят Д.М. – *** при ответното дружество, който бил с
ищеца по време на инцидента. Свидетелят бил от едната страна на пачката с траверси и в
момента на инцидента не можал да види нищо. Не можал да разбере дали ищецът работел с
ръката си или с летва. Свидетелят посочва, че работниците получавали редовно периодичен,
начален и ежедневен инструктаж. В деня на инцидента били инструктирани от Л. Т.. Когато
разтоварвали траверси, работели с ръкавици и с летви. В този ден свидетелят бил с
ръкавици.Не може да си спомни кой дал сигнал на краниста за спускането.
Показанията и на двамата свидетели, служители на ответника, са еднопосочни,
логични и допълващи се, поради което съдът им дава вяра,с изключение на показанията на
първия свидетел в частта относно дейностите,за които е бил инструктиран ищеца,в която
насока ще изложи съображения по-долу .
От заключението на назначената и приета по делото съдебномедицинската
експертиза се установява, че състоянието на дясната ръка на ищеца е добро, като е налице
затрудняване на хватателната способност на дясна ръка, като увреждането е трайно за цял
живот, без да е налице пълно отпадане функцията на ръката с практическа стойност. Вещото
лице е посочило, че ампутационният чукан е с възстановени меки тъкани на същия и не са
налице вторични сраствания около нервите на засегнатата ръка. Според експерта
продължителността на болките е била от момента на травмата до няколко седмици след
6
същата.Експертът уточнява, че след загубата на пръста се затруднява хватателната
способност, което е увреждане за цял живот, но не се губи цялата функция на ръката.
Петият пръст няма такава сила на функцията на ръката, той се смята за пръст, който не
влияе върху самата функция на ръката. Има затруднено сгъване и няма крайно такова на
четвърти пръст в областта на крайната костица – фаланга, като ,тъй като пети и четвърти
пръст работят с една част на мускула сгъвач, когато страда единият пръст, понякога страда и
другия с хватателната функция. Посочва, че на четвъртия пръст има хватателна способност,
независимо че няма крайно сгъване на последната фаланга. Уточнява, че фантомната болка е
нещо, което остава за цял живот, тъй като в мозъка има центрове, които отговарят за всяка
част от крайника и тези центрове продължават да съществуват, като ищецът може да
чувства, че има пръста, че го боли, че го сърби.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-психологическа
експертиза се установява, че ищецът се характеризира с умерена социалност, склонност към
морализация . Податлив е към тревожни неразположения, недоверчив е, загрижен е за
социалното си положение, чувствителен е към критика, обидчив е. Мобилизиран и
амбициозен е, ако трябва да защитава интересите си, с леко занижена самооценка е.
Промените в настроението му се обуславят основно от външни фактори. Със среден праг на
емоционална устойчивост е. Според експерта ищецът възприема случилите се събития като
наказание. Към момента на изследването изпитва чувство потиснатост и несигурност, което
се изразява и чрез поставянето на комуникативни бариери между него и останалите. Данните
от изследването показват, че обикновено поддържа нормален емоционален тонус. Чувства
безпокойство от възможно наказание или уволнение в бъдеще. Търси справедливост.
Вещото лице посочва, че събитията на 16.10.2020 г. и периодът на възстановяване след това
определено са имали ролята на стресор, довел до тревожност и дестабилизиране на
психичния баланс, т.е. може да се приеме, че има причинно-следствена връзка. С оглед
личностовата структура на ищеца и проведените психометрични методи по време на
експертизата е установено, че след претърпяната злополука и лечение е налице тревожна
симптоматика, изразяваща се в промени в настроението, мъка, раздразнителност,
отпадналост, главоболие, повишено артериално налягане, която е оказала влияние върху
психичното равновесие на ищеца. Към момента на експертизата се наблюдава подобрение в
психичния и емоционален баланс. Прогнозата за възстановяване е благоприятна. Вещото
лице уточнява, че в конкретния случай не може да се достигне до извод, че е настъпил
посттравматичен стрес, тъй като изтеклото време до изготвянето на експертизата е било
твърде малко, но е допустимо да се появи такъв впоследствие.
Съдът възприема приетите по делото експертни заключения, като обективни, пълни
и компетентно изготвени.Същите не се оспорват от страните.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд счел предявения иск за доказан по основание и го уважил
частично за сумата 5498,81 лв.,приемайки,че при станалата злополука въззивникът е
допуснал груба небрежност при съпричиняване от негова страна в размер на 50%,и след
7
приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение от застрахователя по
задължителната застраховка „трудова злополука.
Въззивната инстанция споделя крайния правен извод на първата,че предявеният иск
е доказан по основание – чл.200 ал.1 КТ.Безспорно е,че въззивникът работел към ответника
по трудово првоотношение и по време на работа претърпял трудова злополука,при която
пострадал,при което за претърпените от същата болки и страдания ответникът следва да го
обезщети.
При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът взе предвид естеството и
интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение.Като има предвид характера на полученото увреждане, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, видът и обемът на причинените
на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от
него болки и страдания, преживеният стрес, травмите върху психичното му здраве,факта,че
е налице затрудняване в хватателната способност на дясна ръка,като увреждането е трайно
за цял живот и възрастта на въззивника,настоящият състав намира,че е ще е справедливо
ответникът да му заплати като обезщетение за претърпените неимуществени вреди сумата
16000 лв.
Спорен е въпроса дали въззивникът при станалата злополука е допуснал груба
небрежност,респ. дали на това основание следва да се намали дължимото обезщетение,и ако
е налице допусната груба небрежност,в какъв процент се изразява съпричиняването му.
С оглед доказателствата по делото и след анализа им поотделно и в
съвкупност,настоящият състав намира,че не са налице доказателства за допусната груба
небрежност от въззивника.Установяването на грубата небрежност е в тежест на
работодателя,но същият в конкретният случай не е установил при условията на пълно и
главно доказване този факт.
Груба небрежност е налице когато работникът или служителят е предвиждал
възможността за настъпване на трудова злополука,но е действал самоуверено,когато от
обстоятелствата е било несъмнено ясно,че определени негови действия могат да доведат до
злополука,но въпреки това са били предприети от работника в нарушение на установените
технологични правила и правила за безопасност.Грубата небрежност е неполагане на
грижата,която и най небрежният човек не би положил при изпълнение на подобна дейност.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че в практика на Върховния
касационен съд по приложението на чл. 201 ал. 2 КТ се приема, че изводът за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по
безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и
внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не
е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за
съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да
8
се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е
допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата.
Първоинстанционният съд е приел,че в конкретния казус е установено, че
пострадалият работник е подценил реалната опасност от травматично увреждане и
същевременно е надценил своите възможности да се справи с непосредствения риск,като е
проявил груба небрежност,който извод не се споделя от въззивната инстанция.
Видно от приетата като доказателство длъжностна характеристика за длъжност
„***“, в длъжностните задължения на лицето е включено товаране на жп материали /релси,
траверси, скрепителен материал и др./ от земя на камион, вагонетка, моторен влекач и вагон
и разтоварване на жп материали от вагон, вагонетка, моторен влекач и камион. В
длъжностната характеристика е посочено като задължение на работника да познава и спазва
изискванията на Наредба № 13 за осигуряване на ЗБУТ в железопътния транспорт и Наредба
за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения от 2006
г.При внимателен прочит на длъжностната характеристика,съпоставена и с останалите
нормативни документи,регламентиращи работата в ж п транспорт,настоящият състав
приема,че в длъжностните задължения на въззивника не влизат дейности по товарене и
разтоварване конкретно на траверси с участие на повдигателно съоръжение – кран.В
конкретния случай на въззивника е било възложено изпълнение на дейност,която не влиза в
преките му задължения/на практика на общ работник/,и за която липсват каквито и да са
доказателства да притежава съответна правоспособност или да е специално обучен,но
въпреки това възззивникът е отпочнал изпълнение на възложената му задача в интерес на
работата,при което не би могло да се приеме,че е допуснал груба небрежност.
Съгласно чл. 77 т. 9 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателните съоръжения от 2006 г. лицата, които управляват повдигателните
съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4, са длъжни да не допускат ***ите да теглят или дърпат
товара по време на повдигането или преместването му, за направляване на дългомерни или
обемисти товари ***ите да използват прътове с куки или въжета.Същите са длъжни да
наблюдават непрекъснато работната площадка и да предприемат спускане на товара
единствено след подаден сигнал.В конкретния случай не е изяснен механизма на спускане
на товара-дали лицето управляващо повдигателното съоръжение/краниста/ е спуснал товара
след подаден сигнал.Според обясненията на краниста,дадени при извършеното от ответника
разследване той/тя/ пуснал товара след подаден сигнал.Св.Д.М.,”укротяващ” пачката с
траверсите от другата страна заедно с въззивника също не видял нищо,вкл.и това дали
въззивника бил използвал пръта.Не си спомня кой бил подал сигнал на краниста за спускане
на товара.Самият той не знае как се подава такъв сигнал.Св.Л.Т.,технически ръководител е
бил на площадката,но не е видял нищо.Чул само писъка на въззивника.Предполага,че не е
бил използвал пръта,защото го видял на земята.Същият съобщава,че в момента,в който се
спускал товара идвал втория кран с втората пачка траверси,която следвало да се натовари в
камиона и той тръгнал да отстранява странични хора,които се били събрали в
9
пространството под крана.Това поведение на техническия ръководител от своя страна
говори за безотговорно отношение към работния процес и липса на елементарен контрол от
негова страна.Присъствайки на работната площадка и наблюдавайки работния процес,при
всички положения той е бил длъжен и е забелязал,че въззивникът евентулно не използва
прът,както предполага,при което е бил длъжен да му направи забележка или спре работния
процес.Задълженията му не се изчерпват единствено с провеждане на инструктаж,а и с
последващо проследяване дали работниците спазват инструктажа,респ.дали работят
безопасно.Неосигуряването в конкретния случай на ефективен контрол върху работния
процес относно здравословните и безопасни условия на труд е основната предпоставка за
възникване на трудовата злополука,независимо дали е проведен или не инструктаж.Отделно
от това настоящият състав намира,че въззивникът не е бил инструктиран за безопасна
работа при „укротяване” на товар,спускан с кран.Св.Л.Т. в показанията си твърди,че е
инструктирал въззивника в тази насока,и конкретно,че трябва да използва прът,но
показанията му се опровергават от представената от самия ответник на стр.26 от делото план
програма за ежедневен инструктаж на групите по поддръжка на железния път,в която липсва
дейността,при която е станала злополуката.В план програмата изрично е посочено,че при
извършване на работи,неупомената в Програмата ръководителят на работата описва
безопасното и изпълнение,каквито данни по делото липсват.В тази връзка настоящият
състав не дава вяра на показанията на св.Л.Т. в частта,в която поддържа,че е инструктирал
изрично въззивника за работа при разтоварване на товари с кран,като отчита
заинтересоваността му от изхода на делото – служител към ответника,и противоречието на
показанията му с писмените доказателства/цитираната план-програма/,както и
изолираността им.В протокола за извършено разследване на злополуката в т.7 е отразено,че
пострадалият не е проявил отговорност и не е изпълнил нарежданията на ръководителя на
работата,което не отговаря на истината,тъй като от собствените му показания в с.з.е
видно,че той не само че не е давал никакви указания на въззивника,но до такава степен се е
интересувал от работния процес,че не е видял нищо,вкл. и това дали въззивникът е ползвал
летва,а ако не е ползвал – не е сметнал за нужно да му направи забележка.
Дори да се приеме,че въззивникът е нарушил правилата за безопасност, като не е
спазил изискването да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността на другите лица,с оглед останалите доказателства по делото и изложеното до
тук, настоящият състав намира,че въззивникът не е допуснал груба небрежност при
станалата злополука,а същата е резултат преди всичко на действия на служители на
ответника,възложили на въззивника изпълнение на работа,която не влиза в преките му
служебни задължения,за която следва да притежава определена правоспособноост или да е
обучен,неинструктиране за безопасността при предстоящите задачи и неупражняване на
никакъв контрол от страна на ответника,чрез съответните му служители,в случая
техническия ръководител при изпълнение на самата работа.
В подкрепа на този извод е и факта,че не е изяснен механизма на спускане на
товара.Кранът със следващия товар вече се приближавал към камиона,а първият товар не
10
бил още спуснат.Под крана имало и други хора в нарушение на правилата за безопасност
при работа.Не е изяснено дали изобщо въззивникът не е ползвал летва,или е ползвал,но в
последствие я е оставил или изпуснал по някаква причина.Не може да се приеме от
събраните доказателства ,че действията му могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му,и,че той сам е създал тази ситуация на повишен риск, надценил е своите лични
и професионални възможности и е подценил риска от настъпване на злополука,и,че не е
положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната
дейност, при подобни условия. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема,че макар работникът да е допуснал нарушение на правилата на безопасност на
труда,това не е станало при допусната от негова страна груба небрежност,а е резултат
единствено от нарушаване правилата за безопасност от страна на ответника,чиито
длъжностни лица са възложили на въззивника изпълнение на работа,която не влиза в
преките му задължения,изисква се определена правоспособност или обучение,каквито той
не притежава,в ежедневния инструктаж не е включена дейността,която ще изпълнява за
деня,не са създали необходимата организация при товаренето и разтоварването на
траверсите,допуснали са присъствие на хора в подкрановото пространство,придвижване на
втория кран с товар към товарения камион преди да е пуснат товара от първия, и не са
упражнили никакъв контрол върху дейността на въззивника,ако той е укротявал товара без
летва,а с ръце.
Приемайки,че не е налице допусната груба небрежност,не е налице съпричиняване
от страна на въззивника и не е налице основание за намаляване размера на дължимото
обезщетение.
От размера на последното следва да се приспадне единствено полученото
обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в размер на 501,19 лв. по сключен
от ответника договор за застраховане на работниците и служителите,което е сторил
първоинстанционния съд.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява частично
основателна.Като такава следва да се уважи отчасти,като първоинстанционното решение в
обжалваната му част се отмени в частта,в която е отхвърлен предявения иск за разликата от
5498,81 до 16000 лв.,и вместо него в тази му част се постанови ново,с което предявеният иск
се уважи и за тази сума.В останалата и част въззивната жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение да се
потвърди.Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта,в която
въззивникът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер над 167
лева,при определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,а ответникът
следва да бъде осъден да заплати на въззивника допълнително разноски за първа инстанция
в размер на още 1000 лева.
На въззивника се дължат разноски по компенсация за въззивна инстанция,но
доказателства за сторени такива липсват.
При този изход на делото ответникът следва да заплати такса в полза на ОС Враца в
11
размер на 400 лв.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 18.10.2021г.,постановено по гр.д.№
3144/2021г.в частта,в която е отхвърлен предявения иск за разликата от 5498,81 лв.до 16000
лева,и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 ал. 1 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД ДП „Национална
компания Железопътна инфраструктура”, Железопътна секция – Враца, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на К. М. М., ЕГН:**********,от
гр.Роман, сумата от още 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапно и травматично
увреждане на здравето – ампутация на пети пръст на дясната ръка, вследствие на трудова
злополука от 16.10.2020 г., призната като такава с Разпореждане № 37/29.10.2020 г. на ТП -
Враца към НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ горното решение и в частта,в която К. М. М. е осъден да заплати на
„НКЖИ”,Железопътна секция Враца разноски за първа инстанция в размер над 167 лв.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, Железопътна
секция – Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на К. М.
М. от гр.Роман,разноски за първа инстанция в размер на още 1000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”,
Железопътна секция – Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца сумата от
400 лв., представляваща държавна такса .
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** като трето лице-помагач на страната
на ответника ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, Железопътна
секция – Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на
страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13