Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10473 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
М.Д.В. чрез представителя си по
пълномощие адв. М., е предявила срещу ЗАД „ОЗК З.“ гр. София осъдителен иск с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата от травматични увреждания при ПТП на 19.02.2018 г., причинено от Г.К.Н.
при управление на товарен автомобил „ДАФ 95.380 АТИ“ с рег. №******.
Представителят на ищцата М.Д.В.
излага, че на 19.02.2018 г. водачът Г.К.Н. при управление на товарен автомобил
„ДАФ 95.380 АТИ“ с рег. № ******с прикачено ремарке с рег. №******, движейки се
в посока гр. Гълъбово – гр Симеоновград, при км 53+700, поради неспазване на
дистанция блъснал отзад движещия се пред него и намаляващ скоростта си лек
автомобил “Опел Астра“ с рег. № ******, управляван от ищцата. При инцидента
ищцата получила следните травматични увреждания: контузия на главата;
разкъсно-контузни рани вляво и вдясно по челно-слепоочните области; мозъчно
сътресение; оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око; кръвоизлив под
слизестата обвивка на лявата очница; течност в десен фронтален синус; контузия
на лявата раменна област със силно ограничение движението на раменната става.
Получените от произшествието увреждания наложили двукратно болнично лечение на
ищцата – непосредствено след ПТП до 22.02.2018 г., и от 02.03.2018 г. до
06.03.2018 г. Представителят на ищцата твърди, че вследствие ПТП тя е получила
сериозни физически и психически увреждания, които променили изцяло начина й на
живот. В продължение на месеци след ПТП изпитвала болки в областта на травмите,
световъртеж, главоболие, замайване при по-продължителна физическа активност,
дискомфорт и болки в лявата раменна област, които ограничавали движенията й. След
произшествието настъпили съществени промени в психическото и емоционалното
състояние на ищцата, станала раздразнителна, потисната, с честа смяна на
настроенията, емоционално лабилна, тревожна и със затруднена концентрация.
По искане на ищцата по реда на чл.
498 от КЗ, ответното дружество в качеството му на застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ определило
обезщетение в размер на 5000 лева с предложение за споразумение, което ищцата не
приела.
На основание изложените
обстоятелства, представителят на ищцата прави искане до съда да осъди ответното
дружество ЗАД „ОЗК З.“ гр. София да й заплати обезщетение в размер на
50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес в резултат на получените травматични увреждания
при ПТП от 19.02.2018 г. Претендира и за законната лихва върху тази сума от
датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ гр. София
оспорва иска. Оспорва твърденията за загуба на съзнание от ищцата, за
претърпени постоянни болки в областта на травмите и за съществени промени в
психическото и емоционалното й състояние.
Съдът е приел като безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ между сочения от ищеца деликвент и ответника (доклад
л. 56). Фактът на настъпилото пътнотранспортно произшествие на 19.02.2018 г. на
пътя Гълъбово – Симеоновград, по същество не се оспорва от страните и се
установява от констативен протокол за ПТП от `19.02.2018 г. (л. 80). Протоколът
за ПТП е оспорен с отговора на исковата молба относно изводите на контролния
орган за механизма на ПТП, като в тази част не се ползва с обвързваща сила. Но
от констатациите в същия протокол и приложените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление се установяват
обстоятелства, от които могат да се направят изводи относно механизма на ПТП. В
протокола е направена констатация относно деформирана цялостна задна част на
автомобила, таван и др. От това може да се направи извод, че ПТП е настъпило
при удар на товарен автомобил „ДАФ 95.380 АТИ“ с рег. №******, управляван от Г.К.Н.,
в задната част на л.а. “Опел Астра“ с рег. № ******, управляван от ищцата. От
показанията на св. Н. се установява, че непосредствено преди удара ищцата е
предприела рязко намаляване на скоростта. Горното не изключва противоправното
поведение на водача на МПС Н., който не е спазил необходимата дистанция като
водач на т.а. „ДАФ 95.380 АТИ“ с рег. №******, в нарушение на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП. До същия извод е стигнал и административнонаказващият орган в наказателно
постановление № 18-0271-000162 от 01.03.2018 г. (л. 82). Горното обуславя извод
за безспорно установено неправомерно поведение на водача на т.а. „ДАФ 95.380
АТИ“ с рег. №******, в причинна връзка с настъпилото ПТП. По делото не са
установени доказателства, които да оборват презумпцията по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД
за виновност на водача на т.а. „ДАФ 95.380 АТИ“ с рег. № ******Г.К.Н.
Получените от ищцата травматични
увреждания се установяват от приложената медицинска документация и изготвената
съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица се установява, че
вследствие ПТП ищцата претърпяла следните увреждания: 1/ черепно-мозъчна
травма, състояна се от следните компоненти: мозъчно сътресение; две
разкъсно-контузни рани в дясна
черепно-слепоочна област на главата с размери около 4 см, и в лява
черепно-слбепоочна област на главата с размери 5 см; травматичен кръвоизлив
около лява орбита; течност в челния синус (най-вероятно кръв); 2/ контузия на
лява хумеро-скапуларна област (раменна област) без данни за счепване на кости.
Травматичните увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (СМЕ л. 123). Вещите лица посочват възстановителния период
от полученото мозъчно сътресение на 3-5 седмици, а продължителността на
претърпените болки и страдания за период 45 дни (л. 124).
В хода на делото, пълномощникът на
ответника е представил извлечение от изплатени застрахователни обезщетения от
ответното дружество (л. 142). Документът не е оспорен от ищцата. Доколкото
изплатените обезщетения задължително се отразяват счетоводно, съдът приема
извлечението като документ по чл. 182 от ГПК и като доказателство за изплатено
на ищцата обезщетение в размер на 5000 лева.
При така изложените обстоятелства
съдът намира, че е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение
от ответника на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди при
настъпилото ПТП. Безспорно получените травматични увреждания са причинили болки,
страдания и усещания за дискомфорт, както и частично временно затруднение
движението на дясната ръка. Следва да се отчете и неизбежният стрес от
произлязлото ПТП, който се установява от показанията на свидетелката Е.А..
Същевременно
следва да се има предвид, че получените телесни увреждания не са с голяма
тежест, имат повърхностен характер и периодът на възстановяване на ищцата и
свързаните с това усещания за болка и страдание, е кратък, видно от
заключението на вещите лица по комплексната СМЕ. Няма доказателства за
по-голяма продължителност на възстановителния период, нито за последващи
усложнения в здравословното състояние на ищцата, които са в причинна връзка с
получените при ПТП травми. Тези съображения дават основание на съда да определи
справедливо обезщетение в размер на 8000 лева.
Така
определеното обезщетение следва да се намали, поради съпричиняване от страна на
ищцата при управление на лекия автомобил, участник в ПТП. От показанията на св.
Н. се установява, че ударът на товарния автомобил в задната част на лекия
автомобил е бил предхождан от рязко намаляване на скоростта на лекия автомобил,
управляван от ищцата В.. Няма данни за предприемане на рязко намаляване на
скоростта за предотвратяване на ПТП. Св. Н. излага в показанията си, че е видял
човек, но встрани от пътя, „в синора“ (л. 130). С горното ищцата е нарушила
забраната на чл. 24 ал. 1 от ЗДвП, което е допринесло за настъпването на ПТП.
Съдът определя степента на съпричиняване на ¼ (една четвърт), поради
което определеното като справедливо обезщетение следва да се намали от 8000 на
6000 лева.
С
оглед направеното в хода на производството частично плащане от страна на
ответника на сумата от 5000 лева, следва осъдителният иск да бъде уважен до
размер на 1000 лева. В частта над тази сума до размер от 6000 лева искът следва
да се отхвърли поради извършено плащане в хода на делото. Над сумата от 6000
лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът с правно основание
чл. 432 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху
сумата от 1000 лева следва да се начисли законна лихва от датата на предявяване
на извънсъдебната застрахователна претенция – 14.03.2018 г., до окончателното
изплащане. Върху сумата от 5000 лева следва да се начисли законна лихва от
датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция – 14.03.2018 г.,
до датата на плащането – 01.04.2019 г. В останалата част претенцията за законна
лихва следва да се отхвърли.
На
осн. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати на
адвокат Р.М. възнаграждение според уважената част от иска (1000 лева и
изплатеното в хода на делото обезщетение). Дължимото възнаграждение според чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения е
в размер на 2030 лева. Според уважената част от иска, размерът на дължимото от ответника
възнаграждение е 243,60 лева. Ищцата следва да заплати на ответника разноски по
делото според отхвърлената част от иска, в размер на 673 лева. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за делото в размер на 200 лева, от което ищцата
следва да заплати 176 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда ЗАД „ОЗК З.“ гр. София, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 1000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата от травматични увреждания при ПТП на 19.02.2018 г.,
виновно причинено от Г.К.Н., ведно със законната лихва върху тази сума от
14.03.2018 г. до окончателното изплащане.
Осъжда ЗАД „ОЗК З.“ гр. София да заплати на М.Д.В.
законна лихва върху изплатено на 01.04.2019 г. обезщетение от 5000 лева,
считано от 14.03.2018 г. до 01.04.2019 г., като отхвърля претенцията за законна
лихва в останалата част.
Отхвърля предявения от М.Д.В. срещу
ЗАД „ОЗК З.“ гр. София иск с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата над 1000
лева до размер 6000 лева, поради плащане в хода на делото.
Отхвърля предявения от М.Д.В. срещу
ЗАД „ОЗК З.“ гр. София иск с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата над 6000
лева до пълния предявен размер от 50 000 лева като неоснователен.
Осъжда ЗАД „ОЗК З.“ гр. София да
заплати на адвокат Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 243,60 лева.
Осъжда ЗАД „ОЗК З.“ гр. София да
заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 240 лева и разноски
в размер на 24 лева.
Осъжда М.Д.В. да заплати на ЗАД „ОЗК
З.“ гр. София разноски в размер на 673 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 176 лева.
Решението
подлежи на обжалавне пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: