№ 16
гр. Варна, 24.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600019 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от
НПК.
Постъпила е частна жалба от В. Д. Х., чрез адв. Я. К., срещу
определение № 1088, постановено на 14.12.2022г. по ЧНД № 1242/22г. по
описа на ВОС, с което на осъдения В. Д. Х. е било отказано условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 години и 20 дни,
от наложеното му наказание в размер на 13 години и 4 месеца лишаване от
свобода. Чрез жалбата се навежда искане за преразглеждане на постановения
първоинстанционен акт.
Отправя се и претенция за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание, с цел събирането на нови доказателства, установяващи процеса на
поправяне. В тази връзка съставът на въззивната инстанция, намира следното:
Наличните и относими доказателства за поведението на осъдения, съдържащи
се в материалите по делото са достатъчни и категорични за изясняване на
предмета на доказване. Ето защо, настоящата инстанция намира искането за
неоснователно.
Постъпило е и писмено становище от Началника на Затвора – гр.
Варна, чрез което се изразява становище за основателност на искането за
предсрочно освобождаване, поради което се счита, че постановеното
определение е неправилно.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите
се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира
1
следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е
процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация,
както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се
преценява като неоснователна, поради следните съображения:
На жалбоподателя е било наложено наказание в размер на 13 години и
4 месеца лишаване от свобода, за извършено деяние по чл.199, ал.2, т.1, вр.
чл.198, ал.1 от НК. Началото на изтърпяването е започнало на 07.07.2013г.
Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св е
изтърпял 11 години 3 месеца и 10 дни, от които 9 години, 5 месеца и 7 дни са
изтърпени фактически, 1 година, 10 месеца и 3 дни са зачетени от положен
труд, а остатъкът се равнява на 2 години и 20 дни.
Към датата на постановяване на ревизирания съдебен акт,
жалбоподателят е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече
от 1/2 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от условията
за допускане на предсрочното му освобождаване.
Производството по реда на чл.440 от НПК, изисква наличието на
реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на
осъденото лице.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя е
сочела среден, доближаващ се до висок риск – 79т. Като зони на дефицит са
откроени – отношение към правонарушението. Рискът от вреди за обществото
е в средни стойности. За цялостния престой в изолираната среда, Х. е бил
наказван три пъти, като две от проявите са от 2017 година, една през 2020г.
По отношение на тези дейности са настъпили сроковете по чл.109 от ЗИНЗС
и осъдения се счита за ненаказван. Награждаван е, полага доброволен труд.
Промяна е настъпила и в режима на изтърпяване на наказанието.
Актуалната оценка на риска от рецидив е 36т. Видно от схемата за
оценяване е, че в зоната взаимоотношения, стойностите са се повишили.
Според експертната оценка на актуалното психично и емоционално
състояние, в поведението на моменти все още се откриват отделни
отрицателни елементи, като опит за пренасочване на вина. Липсва в
достатъчна степен и осъзнаване.
Естеството на посочените обстоятелства, поражда обосновано
съмнение за завършен процес на поправяне и превъзпитание, за успешна
ресоциализация при предсрочно освобождаване, като навежда на мисълта, че
преустановяването на постоянен надзор от страна на компетентните лица, би
повлияло отрицателно върху нагласите и мисленето, би довело до деградация
2
в цялостното поведение.
Положителните процесуални предпоставки на материалния и
процесуалния закон изискват показано добро поведение и честно отношение
към труда, както и извод относно липсата или незначителността на рисковите
фактори. Такъв извод по отношение на лишения от свобода към настоящия
момент не може да бъде постигнат. Без да се игнорират положителните данни
за поведението, /награждавания, режимът на изтърпяване на наказанието е
бил заменен, полага доброволен труд/, според настоящия състав,
пенитенциарното третиране спрямо Х. следва да продължи. Неговото
времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите
към момента обстоятелства.
Изложените по-горе доводи, не позволяват да се достигне до
вътрешното убеждение, че л. св Х. се е поправил трайно след осъждането му,
и че по този начин са постигнати целите визирани в чл.36 от НК. Не е
налична втората от изискуемите по см. на чл.70 от НК предпоставки.
С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се
явява законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от
НПК, съставът на АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 1088, постановено на
14.12.2022г. по ЧНД № 1242/22г. по описа на ВОС, с което на осъдения В. Д.
Х. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от 2 години и 20 дни от наложеното му общо наказание в размер на
13 години и 4 месеца „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3