РЕШЕНИЕ
№ 780 дата 30 юни 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично
заседание на 11 юни 2020 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Росица
Дапчева
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 416 по описа за 2020год.
и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“Бургас против Решение № 390/16.12.2019г., постановено по
НАХД № 1349/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено
Наказателно постановление № 02-0002514/09.09.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, с
което, на “Кинг Бъргър”
ЕООД, на основание чл.79, ал.4 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност и за нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ, е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева.
Съдебното
решение се обжалва като неправилно и необосновано. Възразява срещу изводите на
първоинстанционния съд за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Излага
се доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска
се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея
основания.
Ответникът по
касация, чрез процесуалния си представител, пледира за оставяне в сила на
съдебния акт поради констатираната неяснота на вмененото нарушение, поради
което се иска да се приеме, че деянието не е било безспорно установено.
Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок.
Разгледана по същество е
основателна.
Административният съд обсъди доводите на касатора, а
съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка
относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с
материалния закон.
Дружеството-ответник е санкционирано за това, че при
извършена проверка на 17.07.2019г. на стопанисвания от него обект - заведение
за бързо хранене „Бъргър кинг”, находящо се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър,
алея „Кубан”, в качеството си на работодател, е допуснало лицето Е.К.да полага
труд, като „касиер“, въз основа на сключен трудов договор № 17 от 13.06.2019г.,
считано от 14.06.2019г., без съответното разрешение за работа или регистрация в
Агенцията по заетостта. За така установеното нарушение, на “Кинг Бъргър” ЕООД e съставен АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление. За да го отмени,
районният съд е обосновал извод, че обстоятелствата, при които е извършено
нарушението не са описани по пълен и ясен начин, което е преценено като
съществено нарушение на процесуалните правила. Приел е, че независимо от
наличието на данни, че спрямо Е.К.е следвало да бъде приложен регистрационния
режим по чл.38а, ал.1 от ЗТМТМ, подобна
конкретизация липсва в АУАН и в НП, като е посочено общо, че чужденецът
е установен без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта,
т.е. формата на изпълнителното деяние не е била конкретизирана. Извън
установените съществени процесуални нарушения, районният съд е изложил мотиви и
по същество за несъставомерност на изпълнителното деяние в първата от
посочените форми, доколкото „Кинг Бъргър“ ЕООД е приело К. на работа на
14.06.2019г. и за същия в законоустановения срок е била подадена декларация по
чл.34а, ал.1 от ППЗТМТМ, т.е. осъществена е била надлежна регистрация в
Дирекция Бюро по труда – Поморие. Съдът е счел, че са налице и предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Решението
е неправилно.
Видно
от разпоредбата на чл.75а,
ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който
предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република
България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв.
Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че наказанието по ал. 1 се налага и на
работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е
приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател
– юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000
лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Съгласно чл.38а от ЗТМТМ
граждани на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор с
условие за стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията на
Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на
стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл.
24в, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Трудовият
договор по ал. 1 съдържа програма на стажа и условия за провеждане на
теоретично и практическо обучение. Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията
по заетостта от работодателя, който провежда стажа.
В
случая, във връзка с постъпването на работа на Е.К., от работодателя „Кинг
Бъргър“ ЕООД до директора на дирекция „Бюро по труда”- гр.
Поморие е била подадена декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без
разрешение за работа чрез регистрация на стажанти по чл. 38а ЗТМТМ, въз основа
на която била изготвена и регистрация в ДБТ - „Поморие” по чл. 34а-
краткосрочна заетост с рег. № 12 от 21.06.2019г. Било подадено и уведомление по
чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ до ИА „ГИТ”, както и в ОД на МВР- Бургас, сектор „Миграция”
било подадено заявление за извършване на регистрация на чужденците, вкл. и К..
Впоследствие, във връзка с направената регистрация в ДБТ- „Поморие”, в дирекция
„Регионална служба по заетостта”- гр. Бургас е образувана преписка, по която е
постановено Решение № 23/12.07.2019г., с което, на основание чл.99, т.1 от АПК,
вр. чл.21, ал.2 от АПК, регистрацията на работника е била отменена, като е
допуснато предварително изпълнение на това решение. С отмяната на регистрацията
на чужденеца по чл.38а от ЗТМТМ правото на работодателя да го приеме на работа
е прекратено. След като работодателят е продължил да приема на работа лицето,
той е осъществил състава на горепосочената административно наказателна
разпоредба, още повече, че към момента на проверката липсва както разрешение,
така и регистрация за същото лице. Ето защо, мотивираната от първоинстанционния
съд неяснота относно осъществяването на конкретния административнонаказателен състав не е налице
и НП неправилно е отменено с този мотив.
Настоящата
инстанция не споделя изводи на първоинстанционния съд за маловажност на
установеното нарушение, в каквато насока са и възраженията на касатора. Не се
констатира по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид и не следва чрез прилагане института на маловажния случай да се
заобикалят нормативните изисквания, свързани с регистрирането на чужденци,
полагащи труд на територията на страната. В случая се касае за отговорност на
работодателя и спецификата изтъкната от съда, че се регулира достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети
държави е
неотносима.
За
извършеното нарушение, законодателят, с разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 от КТ, предвижда имуществена санкция в размер от 2
000 лева до 20 000 лева, като на ответника по касация е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева. При определяне на наказанието при условията на чл.27,
ал.2 от ЗАНН касационният състав на съда достигна до извод, че
справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е имуществена
санкция в минималния предвиден размер в санкционната норма - 2 000 лева. Така
определеният от законодателя минимален размер е достатъчно висок и при липсата
на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на ответника
по касация, ще отговори на целите на административното наказание.
С
оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да се измени в
частта относно размера на наложената имуществена санкция, като размерът се
намали от 5 000 лева на 2000 лева.
С
оглед този изход на процеса, разноските, претендирани от двете страни, следва
да се определят съразмерно, като в полза на „Кинг Бъргър“ ЕООД се присъдят
540лв. (обжалван материален интерес – 5000лв., уважена част – 3000лв., разноски
за адвокатско възнаграждение за две инстанции – 900лв.), а в полза на
наказващия орган – 80лв. (обжалван материален интерес – 5000лв., отхвърлена
част от жалбата – 2000лв., възнаграждение за юрисконсулт – 200лв. за двете
инстанции на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ).
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, ХІІІ-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 390/16.12.2019г.,
постановено по НАХД № 1349/2019г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
02-0002514/09.09.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, с което, на “Кинг Бъргър” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър
Велики“ № 3, за
нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена
имуществена санкция в размер на 5
000 лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 2 000лв.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас, ул.“Шейново“ 24, ет.4 да ЗАПЛАТИ на “Кинг Бъргър” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър
Велики“ № 3, с ЕИК *********, сумата от 540лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА “Кинг
Бъргър” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър
Велики“ № 3, с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Бургас, ул.“Шейново“ 24, ет.4, сумата от 80лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: