Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Р., 31.10.2019 г.
Р.нският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на деветнадесети
септември, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Петър Балков
Членове: 1. Юлиян Стаменов
2. Александър И.
с участието на секретар Светла Пеева,
в присъствието на прокурор Стилиян Грозев, след като разгледа докладваното от
съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 556/2019 г. на РОС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия К.И.П. - адв. Я. П. - е обжалвал присъдата по н.о.х.д. № 856/2019 г.
на РРС, с която е ангажирана наказателната отговорност на П. за извършено на по
чл. 343б ал. 3 от НК - управление на МПС
след употреба на наркотично вещество /амфетамин/ на
12.04.2019 г. в гр. Р., като е осъден на една година лишаване от свобода при
отлагане на изтърпяването му за изпитателен срок от три години съгл. чл. 66 ал.
1 от НК и 800 лв. глоба, както и две години лишаване от правоуправление на МПС.
Изложени са подробни съображения, както ще се обсъдят по-долу и се иска отмяна
на присъдата и постановяване на оправдателна такава или евентуално смекчаване
на наложените санкции.
В допълнението към жалбата са
формулирани доказателствени искания /за назначаване
на съдебно-психиатрическа експертиза относно степента на повлияване на
подсъдимия от приема на наркотични вещества идали имало
нарушение на правилата за движение по пътищата, както и събиране на
доказателства дали е бил таксиметров шофьор/. Исканията са оставени оставени без уважение като неотносими
- и трите обстоятелства са без значение
за съставомерността на процесното
деяние. Наред с това по отношение на третото от тях - дали подсъдимият е бил
таксиметров водач от една страна вече са събрани достатъчни и непративоречиви доказателства в първата инстанция, надлежно
възпроизведени от досъдебното производство - относно факта на управляването на
МПС и относно факта, че автомобилът е бил таксиметров. Най-сетне, при също
събраните доказателства /свидетелски показания и декларацията на самия подсъдим/
че той по никакъв начин не е бил регистриран и не е удостоверявал доходи от
таксиметрова дейност, евентуалното изследване
в тази връзка дали е упражнявал незаконно таксиметрова дейност очевидно не би
било в полза на дееца и следователно обсъждането му във въззивната
инстанция би било процесуално недопустимо като противоречащо на принципа reformatio in pejus.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсдъди материалите по делото
и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло
правилността на пъпрвоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото всяка от жалбата е неоснователна.
От фактическа страна, при протекло
по реда на глава двадесет и четвърта от НПК първоинстанционно
производство, първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимият е роден на 22.03.79 г., български гражданин, неосъждан,
неженен, не работи. Правоспособен водам на МПС е от 1997 г. и в това му качество многократно е
наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.
На 12.04.2019 г., след като употребил наркотично вещество - „амфетамин“ – П. привел в движение и управлявал лек
автомобил марка ****, с рег. № ****по улиците на гр. Р.. В района на пътен
възел „Охлюва“ в посока бул. Б., въз основа на получен сигнал за управляван от водач употребил наркотични
вещества автомобил той бил спрян от служители на МВР - сектор „Пътна полиция“ -
свидетелите М.В. А. и Ц.Р. П. и след
установяване на саморличността му бил отведен в Първо
МПУ на МВР-Р.. Там подсъдимият признал, че е употребил наркотично вещество.
Независимо от това му била извършена надлежна проверка с техническо средства в
съответствие с Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП с техническа средство „Drug test 5000“, която установила
наличие на наркотично вещество. Свидетелят П., съставил АУАН за нарушението
/приложен в досъдебното производство/, подписан от подсъдимия без възражения.
След това подсъдимият бил отведен от служители на МВР в УБМАЛ-Р. за медицинско
изследване на кръвта му, където той, в упражнение на правата ис съгл. чл. 15 ал. 7 от Наредбата отказал да бъде
изследван /също приложен протокол Приложение
№ 4 към чл. 14 ал. 2 от Наредбата/.
Тези констатации, противно на процесните
оплаквания, почиват на правилен, изчерпателен и прецизен анализ на
доказателствата по делото които са достатъчни и напълно непротиворечиви. Неоснователни са доводите по жалбата относно
гласните доказателства по делото - както
за техния обем, така и за основателния отказ на първоинционния
съд да допуска и събира други такива, дублиращи посочените в обвинителния акт.
По делото, видно от протокола от първоинстанцзионното
заседание – са надлежно разпитани свидетелите – служигтели
от МВР и присъствували непоследствено
при осъществяването на нарушението, а втория от тях - и актосъставител
– горепосочените свидетели А. и П.. Изброените в жалбата останали имена на
свързани със случая полицейски служители /Д. П., Я. Г. Г. В.и Ст. Г./ въобще не
са посочвани в мотивите на първоинстационния съд като
свидетели, а като присъствували и участвували
при изброените сбития други полицейски служители. Доколко изброяването им в
очертаната от обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка
е било нужно с такава детайлност е въпрос извън предмета на настоящото
производство. Същественото е, че като
част от описаната обстатновка, доколкото са заявени
като такава, макар и без съществено значение, те са установени с наличните по
делото гласни и писмени доказателства – присъствуват
както в показаниета на свидетелите А. и П., така и в
приложените писмени доказателства – АУАН, протоколи за конвоиране и извършените
проверки и действия в РПУ и УМБАЛ както се описаха горе. Тези лица, обаче не са
третяарни от първоинстанционния
съд като свидетели. В мотивите към
присъдата изрично като гласни доказателства /освен обясненията на подсъдимия,
съдържащи всъщност самопризнание/ единствено показанията на св. П. и А., но не
и останалите горепосочени имена. Ето
защо оплакването по жалбата за процесуални нарушения във връзка с тези лица -
както за несъществуващото им третиране като свидетели, така и за непрочитането
на техни показания от досъдебното производство и отказ за ппризоваването
им като свидетели, са неоснователни. Последното е било и очевидно ненужно и шиканиращо, както също правилно е преценил РРС, при
безспорната липса на каквито и да било данни по делото за противоречия по относимите към предмета тна
делото обстоятелства свързани с тези лица. В същата връзка обстоятелството, че
управляваният от подсдимия автомобил е бил обозначен
като таксиметров е изрично устанжовено от празпитаните свидетели, поради което посочмването
на такова обстоятелство в мотивите на първоинстанционния
съд съще е обосновано, а доколко е съществено при конкретиката на делото тук е без значение.
Авторството на едянието на подсъдимия е непротивопречиво /и всъщност безспорно предвид собствените
му обяснения/ установено по делото от събраните гласни и писмени доказателства.
Наличието на наркотично вещество /също безспорно според обясненията на
подсъдимия/ е установено в съответствие с действуващата
нормативна уредба. Обстоятелствата доколко то е повлияло на дееца е без
значение за съставомерността на деянието при
формулировката на престъпния състав в действуващия НК, също както и дали са били или не
извършени /други освен процесното/ нарушения на ЗДвП
и дали деецът е застрашавал или не безопастността на
движението. Впрочем и в това отношение важи гореуказаното ограничение в
настоящата инстанция да не се влошава положението му, вкл. и с изследване и
евентуално установяване на отегчаващи отговорността му обстоятелства.
По повдигнатото в жалбата обстоятелство дали е бил или не деецът
таксиметров шофьор от една страна, както се посочи, по делото са налице
непротиворечиви и категорични доказателства, че управляваният от него при процесното деяние автомобил е бил таксиметров, а от друга,
вкл. в собственоръчните му декларация за СМПИС и автобиграфия
е безспорно, че не бил регистриран или работел по трудов договор като
таксиметров шофьор и не е декларирал доходи от такава дейност.
При тази правилна установеност
от материалноправна
страна правилно първоинстанционният съд е възприел
инвокираната от държавното обвинение правна
квалификация на деятелността на подсъдимия го е признал за виновен в осъществяванетго на процесните
престъпления по чл. 343б ал. 3 от НК.
Оплакванията за явна
несправедливост на наказанието са също неоснователни. При приетия установения от РРС на относителен баланс между смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, на подсъдимия са наложени наказания в
размери значително под средата /за наказанието лишаване от свобода и глобата и
също под нея за лишаването от правоуправление. В този си размер всяко от
наказанията в никакъв случай не е несъразмерно тежко, като при липса на протест
обратната страна на въпроса не може да се обсъжда тук.
Служебната проверка на присъдата и в останалите й необжалвани части не сочи
на каквито и да било нарушения.
При липса и на други основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт и съобразно изложеното
окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 74/13.05.2019 г. по н.о.х.д. № 856/2019 г. на РРС -
втори нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: 1.
2.