№ 114
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
СъдебниБойко Ив. Славчев
заседатели:Лилия Б. Будинова
при участието на секретаря Анита Г. Георгиева
и прокурора И. Любч. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Иво Юр. Хинов Наказателно дело от
общ характер № 20231100206949 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явява прокурор Т..
ПОДСЪДИМИТЕ:
П. Й. Й. – редовно призована, се явява лично.
За нея се явява АДВ. Д. Б.
О. Н. П. – редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв. АДВ. К. Г.
СЪДЪТ ВЗЕ СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ОТНОСНО ДАВАНЕ ХОД
НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
След съвещание, СЪДЪТ намира, че са налице законовите
1
предпоставки за разглеждане на делото
Поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ снема самоличност на подсъдимите лица.
О. Н. П. - ЕГН: **********, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, средно образование, работи фирма „Б.Т.Е.А.“ в гр. София, на ул.
*******, като снабдител - доставчик.
(Самоличността бе снета по представен документ за самоличност–лична
карта на подсъдимият).
П. Й. Й. – ЕГН: **********, българка, български гражданин, разведена,
неосъждана, средно образование, работи в Австрия във австрийска фирма.
(Самоличността бе снета по представен документ за самоличност–лична
карта на подсъдимият).
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимите по чл. 55 НПК, с които
разполага в рамките на настоящето производство.
СЪДЪТ разясни на подсъдимите правата му по чл.55, чл. 371 и чл. 381
от НПК, а именно: подсъдимият има право да научи за какво престъпление е
подсъдим, въз основа на какви доказателства, да дава обяснение по
обвинението или да откаже да дава такива обяснения, да се запознае с делото
и с всички материали по него, да прави от него извлечения, да представя
доказателства, да участва лично в наказателното производство, да прави
писмени бележки и възражения, да се изказва последна, има право на
последна дума, да обжалва съдебните актове, които накърняват неговите
права и интереси, да има защитник, а ако няма финансова възможност, да му
бъде назначен служебен защитник.
Има право защитникът му да участва при извършване на процесуалните
действия с негово участие.
Има право да поиска отвода на съдията, съдебните заседатели,
прокурора или съдебният секретар, ако счита, че тези лица не са обективни и
безпристрастни.
Има право да поиска да не се провежда разпит на всички или на някои
свидетели и/или вещи лица, а при постановяване на присъдата,
непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи за
разпит и експертни заключения, от досъдебното производство.
2
Има право да признае изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, в който случай, ако съдът го признае за виновна и постанови
осъдителна присъда, ще бъде определено наказание при условията на чл.58а
от НК – а именно определеното по общия ред наказание „лишаване от
свобода” ще бъде редуцирано с една трета.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Разбираме правата си. Получили сме
копие от обвинителния акт, преди повече от седем дни.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Запознати сме с материалите по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАВЯ за разглеждане въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т.
4, т. 5, т. 7 и т. 8 НПК.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО по чл. 248, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4,
т. 5, т. 7 и т. 8 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед характера на повдигнатите обвинения считам,
че делото е подсъдно на СГС.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили процесуалните правата на обвиняемите и техните
защитни.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата,
привличането на резервен съдия или резервен съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и
извършването на съдебно-следствени действия по делегация.
Не са налице основания за определяне на мярка за неотклонение,
спрямо двамата подсъдими.
Нямам искания за събиране на доказателства.
Предвид изложеното, моля да насрочите съдебно заседание за
разглеждане на делото по същество.
АДВ. Г.: Депозирала съм становище по делото което поддържам към
настоящия момент с оглед въпросите значими за разпоредителното съдебно
3
заседание. Видно от депозираното от мен становище, поддържам пред вас, че
според моите правни виждания по делото са допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения, поради което и не е налице основание за
започване на спорно съдебно производство във съдебната му фаза. За да бъда
по-коректна спорно наказателно производство в съдебната му фаза, а са
налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото прокуратурата за отстраняване на допуснати по същото съществени
процесуални нарушения. Няма да бъда обемна като излияния, а само ще
маркирам словесно оплакванията, които ни пречат да се защитаваме при
условия на пълноценна възможност подзащтният ми да разбере точно в какво
е обвинен и от фактическа страна, поради което и да се защитава, както от
фактите, така и от правото, които се претендират с ОА. Разбирането ми
съвпада със застъпената в съдебната практика позиция, че ОА следва да
съдържа в себе си поне минимален обем на фактически твърдения, свързани
със съставомерните обстоятелства, които са от значение за преценка,
респективно прилагане на претендираното с ОА материално право.
Изискванията са тези фактически твърдения, освен да са обвързани като
време, място, начин от към гледна точка на житейска ориентация, да са
посочени и като във връзка с лицето, от което се претендира диренето на
наказателно санкциониране, каквато е целта на ОА. По отношение на
подзащитният ми П. прокуратурата претендира, поради което и го предава на
съд по три обвинения. Твърдя, моето разбиране е, че в настоящия ОА липсва
каквото и да било фактическо твърдение за действие или бездействие, така,
както проф. М. ми обясняваше като телодвижение или въздържане от
телодвижение, с което да се претендира изпълнителното деяние „държал“,
„държал“ е правен юридически израз, за което ние сме били и изпитвани в
университет, а вие ще трябва да преценявате юридически дали е налице, но
това не е фактическото твърдение. Според практиката на съдилищата, това е и
моето разбиране, не, че търся чужд авторитет, за да застъпя собственото си
становище, ОА следва да съдържа в себе си и минимален обем от факти,
поради които се претендира и субективния елемент на претендираното
престъпление. Твърдя, че и такива факти няма в ОА. Само ще маркирам за
яснота и онагледяване на оплакването си свързани с ОА. Отварям произволно
стр. 3, където би трябвало да са фактите свързани с едно посочено по
диспозитив място на извършване на престъплението, това в гр. София, ж.к.
„*******, стр. 3 – посочено е място, адрес, дата и твърдението там, което е
записано от страна на прокуратурата, че в хода на претърсване в стая „се
намериха“. Липсва каквато и да било конкретика, фактологична, по която ние
да се браним. Аз съм известена от други съдебни решения, това е и смисъла
на НПК, че съда следва да се произнесе в рамките на фактическите твърдения
в ОА. Но за съжаление попадам и на различна практика на въззивни
инстанции, които при липса на твърдения в последствие, смятат, че това е
порок на съдебният състав, че е приел за разглеждане. Други състави започват
да събират някакви доказателства, с които да попълват липсващи твърдения в
ОА. Но аз съм привърженик на традиционното схващане в наказателния
процес, че прокуратурата в действителност, като господар на обвинението,
4
трябва да носи отговорност и единствена има правомощията да навежда
факти, а не съда да си ги добавя, а ние съответно изначално да сме уведомени
за тях, за да може да се развие един пълноценен спор и произнасяне по
същество на този спор. Към настоящия случай няма твърдения за господин П.,
а има твърдения за „намерило се в една стая“. Това първо ме затруднява в
защитата доколкото няма и съответни и по- нататъшни твърдения в ОА,
освен, съжалявам да кажа, но най-често декларативното записване в
обвинителните актове, че деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, за което не говорим дали е вярно или не, а да има твърдения.
Аналогично е следващия абзац на същата страница от ОА – „в хода на
претърсването между предните две седалки се намерило“, ние предмет на
настоящото дело, съгласно чл. 102, трябва да е личното поведение на дадено
лице и трябва да има такива твърдения. В противен случай, ако бяхме в едно
отменено и за кратко време действащо процесуално законодателство и съда
можеше, ако ОА не съдържа твърдения за материално право, които са
съставомерни да поискам делото да приключи. Но за съжаление към
настоящия момент нито имам право да взимам становище по същество, а
развивам пред вас съответни процесуални проблеми, които това дело има. В
противен случай, ако вие приемете това дело за разглеждане така ситуирано,
без твърдения за лично поведение, действие или бездействие, телодвижение и
умствено отношение, а не деклариране на такива само от правна гледна точка
и, ако така остане правния спор аз ще поддържам и в по нататъшния ход на
делото, че са допуснати съществени процесуални нарушения, особено, ако не
настоящия съдебен състав, но някой друг, въззивен или касационен реши, че е
допустимо по факти, които никога никой не е твърдял по делото да произнесе
съдебен акт, по който подзащитния ми не е могъл да се брани и никога не му е
било акцентирано, че в тази част неговото поведение би могло да се счита от
прокуратурата като наказателно правно значимо. Доколкото изтъкнатите от
мен оплаквания касаят единствено възможността на прокуратурата, ако има
такива твърдения, да и се даде възможност да ги изложи, респективно
нарушението е преодолимо с връщане на делото и възможност за
отстраняване на тези нарушения от страна на СГП, то за мен е налице
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
прокуратурата, с даване на указания, в които да се акцентира да изпълни не
само правата си, но и задълженията, които закона възлага с нормите на НПК.
Такъв проблем по мое виждане, правила съм такива възражения на ДП има и
в постановленията за привличане, поради което според мен би следвало да се
акцентира, ако вие възприемете становището ми за прекратяване и връщане
на делото, пред прокуратурата да се акцентира да отстрани допуснатите от
нея нарушения не само с изготвяне на ОА, а и в единствената процесуално
значима дейност, ще се коригирам след малко, аз смятам, че има и друга
процесуална дейност по отношение на обвиняемите лица, но основната
правно значима дейност, това е привличането на дадено лице като обвиняем.
За мен там нормата е императивна, изискванията са категорични и би
следвало да бъдат стриктно съблюдавани и съответно спазените или не
правила по отношение на привличането на обвиняем. И вторият момент,
5
който за мен смятам, че е значим, защото преди малко казах, че е
единствената значима, за мен това е предявяването на материалите, каквото
към настоящия момент не релевирам пред вас като самостоятелно нарушение
или основание за връщане, при тези доводи ви моля да обсъдите наведените
от мен оплаквания и да прекратите производството пред себе си и върнете
делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите по делото
процесуални нарушения, които са отстраними.
АДВ. Д. Б.: Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
По т. 3, на чл. 248 от НПК, изцяло се присъединявам към становището
на адв. Г. и считам, че на ДП са допуснати съществени отстраними
нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване правото на
защита на обв. П. Й.. Считам, че по внесения ОА, при изготвянето му са
допуснати съществени процесуални нарушения. Считам, че сме изправени
пред абсолютно неясно обвинение. Обстоятелствената част на ОА, касаеща
престъплението по чл. 354 а от НК, името на П. Й. се споменава единствено
на стр. 2, като в него се твърди, че обвиняемата седнала на една маса с обв.
П., след което се качили в управлявания от П. лек автомобил марка „Сеат“,
който бил паркиран на ново от едно място на друго, в близост до заведение
„Оливс“, при което обв. Й. слязла от автомобила и се насочила към лек
автомобил „Фолксваген“, качила на него и след 50 метра преди светофара
слязла от автомобила. След около 10 минути обв. П. отишъл при обв. Й..
Отворили багажника, няма никаква конкретика кой точно е отворил
багажника, невъзможно е двамата едновременно да го отворят и обв. П.
извадил куфар и тръгнал по улицата. По никакъв начин от тези факти не става
ясно какво точно е извършила Й. като конкретни действия или бездействия,
които да я обвързват с твърдяното в диспозитива на ОА престъпление. В този
смисъл не ясно в какво се изразило нейното участие в инкриминираното
деяние. Не е посочено в какво точно и конкретно се е изразило участието на
всеки един от подсъдимите в деянието. Не е посочен общ умисъл за
извършване на престъпното деяние, както и доказателствата за този общ
умисъл, тъй като за деянието на 28.05 е посочено, че те са в съучастие. ОА
очертава фактическите рамки на обвинението и респективно предмета на
доказване, за това в своята обстоятелствена част той следва да се върже ясно,
конкретно и точно и пълно описание на всички обстоятелства и факти,
свързани с времето, мястото и начина на извършеното престъпление,
съобразно изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Липсата на тези факти в
подкрепа на повдигнатото обвинение води до несъответствие и противоречия
между двете части в структурата на ОА, което е в разрез с изискванията на
процесуалният закон. Ето защо считам, че същия не може да изпълни своята
процесуална роля, а именно да развие в пълнота обвинителната теза и
формулира обвинението, като по този начин да определи предмета на
доказване и реално пълноценно да осъществи правото на защита на
6
обвиняемите. В обстоятелствената част на ОА прокуратурата не
индивидуализира извършването на деянията, от всеки един от подсъдимите.
Не конкретизира момента на формиране на общата им воля, не излага
никакви факти, относно признаците на фактическият състав на повдигнатите
им обвинения по чл. 354 а, от НК. Цифровото изписване в диспозитива на ОА
на текста, по който подзащитната ми е привлечена като обвиняема, не
съответства със словесното изписване на текста в обвинението, в диспозитива
а обвинението. Считам, че тези мои съображение са в унисон с постановката
на тълкувателно решение № 2/2002, на ВКС - наказателна кО.ия и ви моля да
счетете, че са допуснати отстраними процесуални нарушения, при
изготвянето на ОА и върнете делото на прокуратурата за отстраняването им.
По т. 4, считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила и не правя искане за такова.
По т. 5, считам, че по делото няма особености, които да налагат
взимането на специфични мерки за неговото разглеждане, сред, които са
изброените в тази законова норма.
По т. 6, считам, че не се налага вземането на мярка за процесуална
принуда.
Не правя искане за събиране на нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Моето скромно мнение е, че така изготвения
ОА отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 246 от НПК.
Прокуратурата коректно е посочила в обстоятелствената част, както
действията, които са били предприети от органите на ДП и въз основана, на
които са събрани доказателства, уличаващи двамата обвиняеми в тяхната
престъпна дейност. Също така, считам, че защитниците на двамата подсъдими
не посочиха такова нарушение, което да е съществено и техните искания по-
скоро са част от пледоария, отколкото искане в процеса. Ето защо моля да ги
приемете за неоснователни.
АДВ. Г. /дуплика/: Въпросите, в чийто остана, са значими именно за
разпоредителното заседание. Ценя изключително като юрист, че, заради
запитване до съда на ЕС получихме юридическа яснота в България, че и, ако
по някаква причина в разпоредителното заседание страните не проявят
достатъчна активност за съблюдаване на процесуалните правила, то тяхната
възможност за това не се преклудира и с уважение към тази постигната
справедливост оставам коректна към българския процес и излагам, дори със
съзнанието за липса на преклузия в този смисъл, в какъвто звучи българското
законодателство, възраженията си, именно в разпоредително заседание, което
все пак организационно дава възможност на страните да направят такива по
процедурата. Възраженията са ми изцяло по процедурата. Невъзможна е
защитата, не се разбира лицето в какво е обвинено, а предмет на ОА не е това
каквото са направили или не са направили разследващите органи,
претърсвания, изземвания, експертизи, а същественото е именно очакването,
7
а според мен и задължението на прокуратурата да формулира ясни и
фактически твърдения, свързани с лицата, към които е насочено
наказателното производство, в частност съдебното, за да може да се развие
един конкретен, а не абстрактен и не дай си боже при процесуални изненади
спор със значителни последици. В тази връзка поддържам изложеното от мен.
ПРОКУРОРЪТ: Не желая да се възползвам от правото си на дуплика.
ОБВ. О. П.: Придържам се към казаното.
ОБВ. Й.: Придържам се към казаното.
СЪДЪТ, се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, намира на първо място, че
делото е подсъдно на СГС и също така не са налице основания за спиране
или прекратяване на наказателното производство, по този въпрос страните не
спорят.
Конкретно по относно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът счита, че следва
да подкрепи доводите на защитата. Действително ОА, така, както е съставен,
не дава необходимата яснот, относно онези фактически твърдения, за които
прокурорът желае да ангажира наказателната отговорност на двамата
подсъдими. Това се отнася най-вече относно деянието, за което се твърди, че
е извършено от тях при условията съучастие – държането на повече от 100
кг. амфетамин с цел разпространение. Както основателно посочва защитата,
фактическата обстановка на това твърдяно деяние е крайно неясна, обща и от
нея не може да се установи кое конкретно действие прокурорът счита, че
представлява твърдяното от него престъпление. Фактически се твърди само,
че обв. Й. е придвижила лек автомобил на известно разстояние, а обв. П. взел
от багажника му един куфар и го е придвижил също така на известно
разстояние. Твърди се след това, че в този куфар, както и в друг куфар,
намиращ се в багажника на автомобила, има наркотично вещество. При това
положение не е ясно въз основа на какви фактически твърдения прокурорът
повдига обвинение за съвместно държане на наркотични вещества и то с цел
разпространение. Налице е предположение, че значителна част от
инкриминираната деятелност в действителност е пропусната, като не е
посочена. И по-конкретно не са посочени конкретни действия, за всеки един
от двамата подсъдими поотделно, в които да се изразява това държане на
наркотични вещества; не са посочени конкретни техни взаимоотношения, в
които да се изразява тяхното съучастие и конкретни психични преживявания,
насочени към твърдяната цел за разпространение. Такива или други
фактически твърдения, относими към избраната от прокурора правна
квалификация, следва да бъдат ясно посочени в ОА, за да може съдът и
страните да са наясно относно предмета на делото, относно фактите, които
следва да бъдат доказани и които следва да бъдат преценени дали
8
представляват престъпление или не. В по-малка степен това важи относно
другите деяния, за които е обвинен обв. П., доколкото се твърди, че в дома, в
който той живее заедно с съпругата и дъщеря си е намерена чанта с
наркотични вещества, но не се твърди кое лице е упражнявало фактическа
власт върху нея. От обстоятелството, че тя е намерена в детската стая би
могло да се достигне до разнообразни изводи, относно самоличността на това
лице, като тази неяснота би следвало да бъде заместена с ясна категоричност
от страна на прокурора, относно лицето упражнявало фактическа власт върху
чантата с марихуана. Това следва да се направи и относно наркотика, открит
в автомобила, управляван от него. И за двата случая не са направени никакви
твърдения, относно квалифициращото обстоятелство – държане с цел
разпространение.
Настоящият съдебен състав приема, че ОА би следвало да дава само
рамката на обвинението, но не и всички правно релевантни обстоятелства.
Това е така, доколкото присъдата е най-важният акт в наказателното
производство, а не ОА. Присъдата би следвало да установява за първи път в
пълнота всички правно релевантни обстоятелства, а ОА само дава основните
им характеристики и да очертава онзи кръг обстоятелства, които съдът да
установява. Ако с приеме, че ОА следва да бъде пълен, подробен и
изчерпателен, а присъдата негов преразказ, то това би довело до извод, че
именно ОА е най-важният документ по делото, а присъдата представлява
единствено контролен акт, който установява законосъобразността на изводите
не прокурора. Това пряко накърнява принципа, че съдът взима всички важни
решения в наказателното производство, а отделно от това и презумпцията за
невинност, доколкото становището на прокурора, че едно лице е виновно, се
оказва правно релевантно, доколкото то само е потвърдено от съда, а не съдът
да достигне до този извод напълно самостоятелно, след като изслуша
страните. От тази гледна точка настоящият съдебен състав поддържа
становището, че един кратък и общо формулиран ОА би бил напълно
достатъчен.
Настоящият обаче, макар и кратък, все пак не посочва всички
необходими фактически релевантни обстоятелства, за които евентуално
прокурора твърди, че са били извършени от двамата обвиняеми, съобразно
избраната от него правна квалификация.
Следва да бъде посочено, че прокурорът в обст.част на ОА не следва
само да преразкаже събраните по делото доказателства или част от тях, а
следва да достигне до свой фактически извод, въз основа на обсъждане на
всички доказателства, относно това, което според него са извършили
обвиняемите. Това е така, дори и при хипотеза, при която нито един свидетел
не посочва конкретно тези фактически действия. Именно затова се говори за
фактически извод, а не за преразказ на доказателства.
В този аспект съда приема доводите на защитата за основателни. Следва
да бъде прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора,
като той има пълна свобода на действие да формулира своята обвинителна
теза така, както сметне за удачно. При всяко положение обаче, той следва да
изложи ясни конкретни фактически обстоятелства за всеки един елемент на
9
онова престъпление, което е приел, че е подходящо да бъде приложено в
конкретния случай.
Воден от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че СГС е компетентен да разгледа делото.
ПРИЕМА, че не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 6949/2023 г., по
описа на СГС, 16-ти състав, ДП № 513 ЗМК – 161/2016 г., по описа на СДВР –
МВР, пр. пр. № 11401/2016 г., по описа на СГП, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, изразени във формулиране на
обстоятелствената част на ОА, посочени по-горе.
ВРЪЩА делото на прокуратурата за поправяне на тези пороци.
Определението в тази си част подлежи на жалба или протест пред САС,
в седем дневен срок от днес.
Съдебното заседание приключи в 14:50 часа
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10