№ 1455
гр. Плевен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430103359 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от Н. Е. П. с ЕГН
********** срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. София, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на договорна
клауза, обективирана в чл.3.10 от сключен с ответника Договор за паричен
заем ***., поради противоречие със закона и неравноправност на клаузата и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен
иск от 107,99 лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че размерът на предоставената в заем сума бил 300лв.,
видът на вноската – месечен, а броят на погасителните вноски – 1, като
размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Твърди пълно
заплащане от негова страна на сумите по договора. Обосновава нищожност
на клаузата на чл.3.10 от договора, регламентираща задължение за плащане
1
на сума за допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ в размер на
107,99 лв. и претендира прогласяването й за нищожна с предявената
установителна искова претенция.
Ответникът признава предявеният иск за прогласяване нищожност на
неустоечната клауза. Посочва, че с поведението си не е станал причина за
завеждане на исковете, поради което моли да не се възлагат разноски в негова
тежест. Посочва се, че не е имало претенции по отношение на вземането по
претендираната за нищожна клауза и същото не е било заплатено от ищеца.
С уточняващи молби от 12.09.2023г. и 27.09.2023г. ищецът е уточнил,
че главното основание за нищожност е свързано с това, че годишният
процент на разходите в процесния договор вследствие на дължимата такса за
експресно разглеждане по тази клауза е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, както и
заобикаля закона, защото посочения в договора ГПР е различен от
действителния и това е основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от
ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.21, ал.1 от ЗПК.
В условията на евентуалност е навел доводи, че процесната клауза е
неравноправна -съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - неравноправна е защото задължава потребителя да заплати
такса за услуга, която реално не получава /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/. Клаузата е
нищожна, защото не е индивидуално уговорена, както изисква чл.146 от
ЗПК.
Ищецът е уточнил също така, че заплатената без основание сума по
осъдителния иск от 101,07 лева е за такса експресно разглеждане.
В о.с.з. на 27.09.2023г. е допуснато изменение на цената на осъдителния
иск по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, като същия се счита предявен за
сумата от 101,07лв.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е налице спор и се установява от представения
2
препис на Договор за паричен заем ***, че същия е бил сключен между
ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ищеца Н. П., в
качеството на заемател.
Установява се също така от соченото писмено доказателство, а е и
безспорно между страните, че по силата на това съглашение, заемодателят се
е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 300лв. Уговорен е
бил фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и падеж на задължението за
връщане на заемната сума на 13.01.2022г. с една погасителна вноска – в
размер на 310,01лв., в това число главница от 300лв. и договорна лихва от
10,01лв.
Видно е, че в процесния договор е уговорена и такса за експресно
разглеждане в размер на 107,99лв., платима на датата на падеж на
определената еднократна вноска, при което същата, след отстъпка от 6,92лв.,
е изчислена на 411,08лв.
Според обективираното в чл.3.5 от договора, годишният процент на
разходите е посочен на 49,08%.
Страните не спорят, че заемодателя е изпълнил задължението си да
предостави на заемателя уговорената заемна сума.
От представената от ответника счетоводна справка се установява, че
ищеца Н. П. е заплатил по процесния договор главница в размер на 300лв.,
договорна лихва в размер на 10,01лв. и сума в размер на 101,07лв., която е
посочена в счетоводната справка като неустойка, но е несъмнено, че е била
платена за погасяване на уговореното задължение за такса за експресно
разглеждане, т.к. същата е в посочения размер, а в съглашението няма
регламентирана неустоечна клауза.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между страните правоотношение по силата на сключен между тях договор за
паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
3
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е
реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е
предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на
заемната сума от 300лв. в случая не се и оспорва от ищеца.
Ищецът претендира прогласяване нищожността на клаузата по
процесния договор, регламентираща такса за експресно разглеждане в размер
на 101,07лв.
Ищецът твърди, че договорът е недействителен на
специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това влече недействителност и на процесната клауза.
На следващо място счита, че клаузата съдържа уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя – същата е неравноправна, защото задължава
потребителя да заплати такса да услуга, която реално не получава /чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП/. Клаузата е нищожна, защото не е индивидуално уговорена,
както изисква чл.146 от ЗПК.
Ответникът признава този иск и съдът намира, че изводът за
нищожност на процесната клауза се подкрепя и от доказателствата по делото
– обсъдения договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лиихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази
дефиниция, съдът намира, че уговорената такса за експресно разглеждане на
4
документи за одобрение на заема представлява разход по кредита и е
следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от
и е пряко свързана с договора. При такова разбиране, реално приложимият
ГПР по кредита не би бил изчислен на 49,08 %, както е посочено в
договора, а в по-висок процент – надхвърлящ 50%.
Това прави договорната клауза, регламентираща ГПР нищожна на
основание чл.19, ал.5 от ЗПК. От своя страна липсата на действителна
договорна клауза относно ГПР влече недействителност на договора на
основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Процесната клауза създава и значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, и води до
неоснователно обогатяване за кредитора – чл. 143 от ЗЗП. Според чл. 146, ал.
1 от ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са индивидуално
уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Така е и в настоящия
случай, като ответника не е установил индивидуално уговаряне на процесната
клауза, а напротив - признава иска.
С оглед горното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
С оглед изхода на спора по горния иск и установеното от обсъдените
доказателства – счетоводна справка, представена от ответника, че ищеца е
заплатил сумата от 101,07лв. по нищожната клауза, съдът счита, че
основателен и доказан се явява и предявеният иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.първо от ЗЗД. Сумата се явява недължимо платена и подлежи на
връщане от ответника.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на
100,70лв. за държавна такса. Неоснователно е възражението на ответника за
недължимост на сторените разноски. С поведението си същия е дал повод за
завеждане на делото, т.к. е подписал договора, съдържащ нищожната клауза,
5
създаваща права за него като кредитодател и е получил суми от
заемополучателя за погасяване на задължение по същата нищожна клауза.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480лв., при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът счита, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и определение №
60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е.
П. с ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, че клаузата на чл.3.10
от Договор за паричен заем ***., регламентираща такса за експресно
разглеждане, е нищожна.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Н. Е. П. с ЕГН **********, сумата от 101,07
лв., представляваща недължимо платена сума за такса за експресно
разглеждане по чл.3.10 от Договор за паричен заем ***., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /14.06.2023 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Н. Е. П. с ЕГН **********, сумата от 100,70
лв., представляваща направени деловодни разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на ***, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
6
***, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА, в размер на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7