Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н. и участието на
прокурора Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10225/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 349 от 30.06.2021г. по НАХД № 20214110200271/2021г. по описа на
Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно
постановление № НП № 18-1275-002129/04.01.2019г. на Началник сектор ПП ОД МВР
гр. Велико Търново, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на И.Н.В. ***
са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 са му
отнети 12 контролни точки.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от И.Н.В. ***, чрез адв. Р.И. ***, с което въззивното решение
се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че мотивите на съда не кореспондират с
извикванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Не можело по свидетелски показания
на полицаят актосъставител да се приеме, че В. е бил с разширени зеници.
Практиката на МВР употребата на наркотични вещества да се прави с тест в
служебното помещение на РУ не следвало да е довод в полза на законността на
издаденото НП. Не е съгласен с мотива на съда, че чл. 4, ал. 1 от Наредбата не
трябва да се приема „буквално“. Проверката била започнала на място в 5.20ч., а
опитът за тест бил направен едва в 08.00ч., което намира за нарушение на
изискването за разумен срок, бързина и
обективност на изследването. Издаденият талон за медицинско изследване на кръв
и урина, при отказа му да бъде тестван бил невалиден и незаконосъобразен. На
последно място, не била изследвана изпълнителната давност. Съдът следвало да
реши, че наложените наказания не се изпълняват поради настъпила абсолютна
изпълнителна давност по ЗАНН. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което НП да се отмени. Алтернативно, в случай на потвърждаване на НП да се
постанови определените в него наказания да не се изпълняват. Претендира
разноски.
Ответникът
по касация – ОД на МВР Велико Търново, Сектор пътна полиция Велико Търново не
заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. От
събраните по делото доказателства следвал извод, че касаторът е осъществил
състава на посоченото в НП нарушение от обективна и субективна страна. В хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и не е налице основания за изключване на
административнонаказателната отговорност поради изтекла давност. С оглед на
това счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде оставено в
сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 08.12.2018 год. около
05. 20 часа в гр. Велико Търново, ул. „Хр. И. Войводата“ до № 26 в посока
наказателен паркинг, управлява собствения си лек автомобил "ВМВ 320
Д" с рег. № ***, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство "Дрегер Drug test 5000 с фабричен № *** за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози в сградата
на РУ Велико Търново в 08.00ч. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 0008198. Видно от съдържанието на талона лицето е отказало да го
получи. Видно от писмо изх. № 11-62/08.03.2021 г. на МОБАЛ Велико Търново не е
вземана кръвна проба от жалбоподателя.
Предвид на това, за
административно нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП -
"отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за
химико-токсилогическо лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози" са му наложени административни
наказания глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй
като при извършената от съда проверка не са констатирани съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство. АУАН и НП
са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените
срокове. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че нарушението, за
което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
е осъществено от обективна страна. Съдът
е счел, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка е правилно установена, потвърждаваща се от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са
непротиворечиви. Актосъставителят и свидетелят по акта в рамките на съдебното
следствие потвърждавали описаната в НП фактология. Правилно наказващият орган бил
определил приложимите материални
разпоредби. Полицейските служители били категорични, че жалбоподателя е отказал
да бъде тестван с техническо средство за установяване на употреба на наркотични
вещества. Това по същество се установява и от показанията на водения от
жалбоподателя свидетел. В този смисъл съдът е приел, че е налице отказ от
страна на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство. Не съществувало изискване за документиране на особеното
поведение на лицето, което налага необходимостта от проверка съгласно чл. 5,
ал. 1 от Наредба № 1 в протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества и техните аналози. Към датата на приключване на устните
състезания не е налице изтекла абсолютната погасителна давност, което
обстоятелство би препятствало възможността за реализиране на административно
наказателната отговорност на лицето, привлечено да отговаря за извършеното
нарушение. Съдът е счел, че в конкретния случай не е налице маловажен случай.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Правилно съдът е приел за
доказано по несъмнен начин нарушението. Лицето е било отведено в такова помещение, където
отказало да бъде тествано с техническо средство "Дрегер Drug test 5000 с
фабричен №***, след което му бил издаден талон за медицинско изследване №
0008198, който видно от съдържанието на талона лицето е отказало да получи. От
писмо изх. № 11-62/08.03.2021 г. на МОБАЛ Велико Търново се установява, че не е
вземана кръвна проба от В..
Не е налице нарушение от
страна на съда при кредитирането на показанията на св. С.по отношение на
неадекватното поведение на водача, изразяващо се в разширени зеници, зачервени
очи и превъзбудено състояние. Същите са преценени в съвкупност с останалите показания
на свидетелите по делото, вкл. водения от жалбоподателя св. Величков, който в
показанията си твърди, че са били на банкет. В дрехите на последния било
намерено едно топче марихуана. Установено било още, че лицата са от криминалния
контингент, като било изискано съдействие от дежурен екип на РУ Велико Търново.
Св. Величков потвърждава поканата за тестване, мястото и времето и като краен
резултат отказа на В. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Преценката на полицейските
служители водачът на автомобила да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества в час по-късен от първоначалното спиране за
проверка се дължи именно на намирането на въпросното количество марихуана и
изчакването на полицаите от Криминална полиция. Доколкото не твърди да е бил
задържан, поканата за вземане на пробата в служебно помещение на РУ Велико Търново
при стайна температура и подходящи условия, само би довело до достоверен
резултат от нея.
На касаторът е бил издаден
талон за медицинско изселване, но той е отказал да го получи. Не се е явил за
вземане на кръвна проба и е отказал да изпълни предписание за даване на кръвна
проба. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, че при
извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични
вещества или техните аналози се установява с тест. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1,
когато лицето откаже да бъде тествано, то употребата се установява с
химико-токсилогично лабораторно изследване. В случай, че се е съмнявал в
достоверността на резултатите от теста, който му е предложен в РУ Велико
Търново, то е следвало да се възползва от възможността да се яви за вземане на
кръвна проба по издадения му талон за медицинско изследване.
Неоснователно е
позоваването за липсата на протокол. При отказ за тестване няма изискване за
съставяне на такъв протокол, каквото задължение за контролния орган съществува
при реално извършена проверка съгласно чл. 5, ал. 2 (приложение № 2 към чл. 5,
ал. 2 от Наредба № 1/2017 г.).
На последно място, не
намира опора в закона алтернативното искане на касатора, в случай на
потвърждаване на НП да се постанови определените в него наказания да не се
изпълняват. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визираща изпълнителната давност, предполага влязло в сила наказателно
постановление. Такова с случая не е налице предвид обжалването на НП пред РС и
пред настоящата касационна инстанция.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 349 от
30.06.2021г. по НАХД № 20214110200271/2021г. по описа на Районен съд Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.