Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
Номер Година 31.01.2020. Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Дупница Іс-НО
15.01 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х.д 1147 2019
дело № по описа за година.
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5472/ 20.11.2018г.,
издадено от началник отдел”Мониторинг”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна
инфраструктура -гр.София,с което е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 1000лв. за нарушение по чл.53,ал.1 във вр. с чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за пътищата
на Г.Н.Г. с ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г.Н.Г. обжалва
наказателно постановление № 5472/
20.11.2018г., издадено от началник отдел”Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция пътна инфраструктура
,с което му е наложено административно наказание „глоба“ размер на 1000лв.
за нарушение по чл.53,ал.1 във вр.
с чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за
пътищата .Прави оплаквания за незаконосъобразност ,като излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
жалбоподателят не е субект на горното нарушение.
Представителят
на административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 25.10.2018г..
жалбоподателят осъществявал обществен превоз на товари- дървен материал с
товарен автомобил „Ман “ с ДК№ Е2136КТ с
две оси с полуремарке с три оси , по АМ“Струма“
по маршрут с.Ковачевци-гр.Банско. След пътен възел гр.Бобошево,същият бил спрян
за проверка от служители във въззиваемата страна, при която било извършено измерване
на пътното превозно средство, при което било установено,че широчината на ППС-то
е 3,10м. ,при максимално допустима от 2,55м... На жалбоподателят бил съставен
АУАН за нарушение по чл.26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, въз основа на който , е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе
административно наказание.
От писмените доказателства е
видно,че измерването е извършено с ролетка ,притежаваща необходимия сертификат
за съответствие.
Горната фактическа обстановка се установява
от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е неоснователна
и съдът потвърди атакуваното наказателно
постановление , по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, видно от заповед № РД-11-42/24.01.2018г. и пълномощно, издадени от
председателя на УС на Агенция“Пътна инфраструктура“, съгласно изискванията на
чл.56,ал.2 и ал.3,т.1 ЗП. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН
,като в описание на нарушението са посочени всички факти, обосноваващи обективните
елементи от нарушението, а НП е издадено в съответствие изискванията на чл.57 ЗАНН
Доказателствата по делото
установиха,че жалбоподателя е извършвал обществен превоз на товари с товарно МПС, с широчина, надвишаваща максимално
допустимата такава, визирана в чл.5,ал.1,т.1б.“а“ от
Наредба №11/2001г.на министъра на регионалното развитие и благоустройство
, в нарушение на забраната, визирана в
чл. 26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, без съответното разрешение за „специално ползване на
пътищата” по см. на чл.18,ал1 ЗП. Нарушението е установено с техническо
средство, притежаващо необходимия сертификат за съответствие.
Субект на горното нарушение е
жалбоподателя,като водач на товарния автомобил. В тази връзка,неоснователно е
възражението,че същия не може да е субект на нарушението по чл.53,ал.1 ЗП,
доколкото такава отговорност е предвидена в чл.177,ал.3 ЗдвП,тъй като се касае
за две различни нарушения, осъществени с
различни изпълнителни деяния. Текста на чл.53, ал.1 ангажира отговорността на
физическите лица, осъществяващи движение на извънгабаритни или тежки превозни
средства, без съответното разрешение за „специално ползване на пътищата” по см.
на чл.18,ал1 ЗП.Текста на чл.177,ал.3 ЗДвП касае водачите, управляващи пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството , което обаче не характеризира съответното пътно
превозно средство като извънгабаритно или тежко.Предвид,че субективната
страна се обективира от действията по осъществяване на изпълнителното деяние на
нарушението, жалбоподателя е осъществил последното умишлено,тъй като е знаел,че
управляваното от него товарно МПС надвишава максимално допустимата широчина и е“ извънгабаритно
“ ,за което се изисква разрешение за специално ползване на пътищата“по см. на
чл.18,ал.1 ЗП.
Съдът счита,че в случая не са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, предвид вида на охраняваните обществени
отношения, касаещи безопасността на
движението и нарушението на императивно
посочени забрани, обосновават висока степен на обществена опасност на
деянието.
При определяне размера на
наказанието, наказващия орган е
съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН и е наложил глоба в предвидения от закона минимум, който е
достатъчно висок, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът
потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.