МОТИВИ към решение 85/04.06.2019г.
по нахд №49/2019г. по описа на АРС ІІІ н.с.
С постановление от 21.01.2019г. Районна
прокуратура - Асеновград е направила предложение обвиняемият В.М.Х. *** да бъде
освободен на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК.
Настоящото
първоинстанционно разглеждане и приключване на делото по същество е второ по ред.
По внесен от страна на РП Асеновград обвинителен акт, на 22.06.2017г.
първоначално е било образувано НОХД №496/2017г. по описа на АРС. С цитирания
обвинителен акт спрямо обв. В.М.Х. са
били повдигнати обвинения за извършени от него на 08.05.2016г. две престъпления:
по чл. 131, ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.1 от НК. След разглеждането му, същото е приключило с
присъда №5/30.01.2018г. с която подс. Х. е бил признат за виновен по така повдигнатите
му обвинения, като за всяко едно от двете престъпления му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на по една година. На основание чл.23,
ал.1 от НК, на обв. Х. е било наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на една година, чието изпълнение е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години . След постъпила
жалба от страна на защитника на подсъдимия, е било образувано ВНОХД №525/2018г.
по описа на ОС Пловдив. Същото е приключило с Решение №129/08.05.2018г. с което
първоинстанционната присъда е била отменена, като делото е било върнато на
основание чл.334, т.1, пр.2 вр. чл. 335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, за ново разглеждане на АРС, от друг състав. След постъпване на делото в РС
Асеновград, на 10.05.2018г. е било образувано НОХД №319/2018г. по описа на РС
Асеновград, разпределено на съдия-докладчик от трети наказателен състав. Същото
е било насрочено за разглеждане в разпоредително съдебно заседание за 06.06.2018г.
След неговото провеждане ,с протоколно
определение от същата дата, съдът е прекратил образуваното съдебно производство
по НОХД № 319/2018г., като делото е върнато на РП Асеновград за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения. С Постановление от 14.12.2018 г. на
Районна прокуратура гр. Асеновград наказателното производство, в частта, в
която същото е водено срещу обв. В.Х. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК,
било прекратено, като постановлението влязло в законна сила на 31.12.2018г. След
извършване на допълнителни процесуално следствени действия, се е стигнало до
изготвяне на Постановление с предложение за разглеждане на делото по реда на
глава 28 от НПК, въз основа на което, след новото внасяне на делото в РС
Асеновград е било образувано и настоящето НАХД №49/2019г.
В хода на съдебно
заседание по същество, представителят на
Районна прокуратура Асеновград, поддържа внесеното предложение. Счита, че
обвинението е доказано, като обвиняемият следва да бъде признат за виновен, освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание при условията на чл.78а
от НК, а именно глоба в размер към максимума предвиден в закона, а именно
5000.00 лева. Като основание за това посочва вида и характера на извършеното от
обвиняемия деяние, характеристичните му данни и липсата на критичност.
Защитника на обв. Х.,
адв. Б.И. е на противоположно становище. Анализирайки подробно събраните по
делото от настоящия състав доказателства, той счита, че обвинението относно
причиняване на телесна повреда е останало недоказано,поради и което, съдът
следва да признае обвиняемия за невинен и го оправдае изцяло.
Обв. В.М.Х. не признава вината си и моли да бъде оправдан.
След като обсъди
събраните от настоящия състав в хода на проведеното съдебно следствие по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Обвиняемият В.М.Х. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ като заварчик към „Металстрой“ ООД -
гр. Пловдив, неосъждан, с адрес по лична карта с. Браниполе, обл.
Пловдивска, ул. „*****, ЕГН **********.
В началото на месец Май
2016г. свидетелката К.Й.И. стопанисвала и същевременно работела в заведение
„Марбея“ в гр. Асеновград. По това време св. И. била омъжена за лицето И. З..
Няколко месеца преди инцидента, в същото заведение, като сервитьорка работела св. М.А.Х.-тогава приятелка, а понастоящем
съпруга на обв. Х.. На 07.05.2016 г.
вечерта св.И. била на работа в заведението. Същата вечер, за да се почерпят,
там се били събрали съпруга ѝ И. З., св.И.В.П. и съпругата му св.П.А.П., обв.В.М.Х. и св.М.А. В./Х./. Докато били в заведението
посочените лица били в една компания, като консумирали различни количества и
видове алкохол. Около 04.00 ч. на 08.05.2016г. хората от компанията решили да се посетят заведението към
бензиностанция „Мусчо“, намираща се в гр.Асеновград, на бул. „*****, като целта
им била за да закусят. Като напуснали заведение „Марбея“,
св.М. В. решила, че ще се прибира в къщи
за да спи, поради което и си тръгнала. С помощта на такси останалите се
придвижили до бензиностанция „Мусчо“. По същото време на смяна в обекта там
работели св. С.Д.К.-касиер и св. Г.Т.Н.-пълнач на гориво. Самото заведение за хранене представлявало
закрито помещение, намиращо се на около 150 метра от колонките за зареждане.
Влизайки в заведението, компанията в която бил и обв. Х. седнали на една от
масите и си поръчали супи и алкохол. В началото, докато те били вътре, там нямало
други посетители. Междувременно И. З. заспал на масата.
Около пет часа на
08.05.2016г. във въпросното заведението за хранене, влязла компания от четири
лица, между които били пострадалия св. В.М.В., св. С.Я.Т., св.А.И.Д. и св. М.И.Н..
Преди да стигнат до този обект, те най-напред отпразнували рождения ден на св. М.Н..
Това се случило на 07.05.2016г. вечерта в ресторант „Делта“, където всички
консумирали алкохол. В последствие те посетили дискотека „Делукс“, където продължили
да употребяват алкохол. Така около пет
часа на другата сутрин, четиримата се озовали ресторанта към бензиностанция
„Мусчо“, където имали намерение да ядат
шкембе чорба.
Влизайки в заведението,
се установило, че хората от компания в която бил и пострадалия В. се познават с хората от компанията в която
бил и обв. Х.. Както се установило по делото, по онова време св. В.М.В., св. С.Я.Т.,
св.А.И.Д. и св. М.И.Н. били клиенти на „Марбея“ поради и което се познавали със
собственика св. К.Й.И.. В най-голяма степен това се отнасяло за първите двама
свидетели. По повод посещенията си в „Марбея“, св.А.И.Д.
и св. М.И.Н. се познавали визуално и със свидетелите И.П. и П.А.П.. Най-слабо
познат бил обв. В.Х.. Предвид познанството си, още при влизането на по-късно
дошлите в заведението, хората от двете
компании се поздравили. Тъй като познавал И. З. и виждайки го че той спи на
масата, св. А.И.Д. отправил израза „спящата красавица“. Намерението на св.Д.
било да се пошегува със св. К.И. относно спящия З.. Тя самата възприела това първоначално
като закачка и майтап, тъй като познавала сравнително св. Д.. По друг начин обаче
, било възприето поведението на св.Д. от страна на обв. Х., предвид факта, че
той самия бил в неведение относно тяхното познанство. Отправения от страна на
св.Д. израз подразнил обв.Х.. Въпреки, че в
ресторанта нямало други посетители, по необясними причини, хората от компанията
на пострадалия, седнали на маса в непосредствена близост до масата на която
била компанията на обв. Х.. Дошлите по-късно си поръчали шкембе чорба и
алкохол. Междувременно св.Д. и св. В.В., започнали да
подхвърлят разни шеговити реплики към св. К.И., които били възприети от нея
като „бъзици“. Макар, че тези реплики не съдържали обидни думи или провокации и
касаели само и единствено св. И., те предизвикали негодуванието на обв. Х.. За
покачването на напрежението оказали влияние не само употребените словесните
изрази, но и обективираните действия от страна св.Д.. Последния бил седнал на
стол , намиращ се в близост до масата на която се намирал обв.Х., като в
същото време позата на тялото му била провокативна предвид, че той се намирал
обърнат с лице към другата компания. Тази му позиция и продължаващите закачки
към св.И. предизвикало възмущението на обв. Х. и св.И.П.. Шегите продължили,
вследствие на което обв. Х. станал и открито изразил своето неодобрение,
провокиран най-вече от поведението на св.Д. и по-малка степен от това на св. В..
Въпреки това, шегите от страна на св. Д. и хората от неговата компания не
престанали. На няколко пъти обв.Х. ставал и изразявал
своето неодобрение от случващото се , като казал на св.Д. да престане. Това
било посрещнато от св. Д. с отправени изрази
„Какви сте вие, ей селяни“ и „Градът е мой“. В един момент от страна на
компанията на пострадалия В. бил отправен и израза „Ей мършо“. Всичко това било
възприето негативно от страна на обв. Х. и свидетелите Пижеви, като те се и обидили. Към компанията на пострадалия В. също
били отправени ответни обиди и псувни. Като краен резултат конфликта ескалирал,
като обв. Х. станал и се насочил към масата на св. Д.. Целта на обв.Х. била да се разправи със св. Д., който бил най-активния
в провокативните действия. Д. от своя страна, наясно с положението до което
стигнали нещата, също се изправил и
очаквал очевидната среща с обвиняемия. Пострадалия
В. също се намирал в изправено положение, като прогнозирайки неизбежния
сблъсък между св.Д. и обв. Х., решил да го предотврати, като застане
между тях. В момента в който св. В. застанал пред св. Д., обв. Х. замахнал и ударил В. с юмрук в лицето. Ударът попаднал носът
на В.,в резултат на което той бил счупен, като текнала и кръв. Непосредствено
след ударът св. В. нанесъл удар с стъпалото на крака си, който удар попаднал
върху предната част на гърдите на обв. Х.. В резултат на ударът обв.Х. паднал на пода. Междувременно последвало и меле
между останалите, свързано с бутане и блъскане помежду им, следствие на което настанал
безпорядък в залата, като и имало преместени маси и столове.
В един момент св.В.
набрал чрез мобилният си телефон Спешен номер 112 , като съобщил за случилото
се. Сигнала бил приет от дежурния в РУ на МВР Асеновград, който изпратил полицейски
служители за извършване на проверка.
По време на мелето между
компаниите, св. С.Д.К. се оказала в заведението,
като възприемайки ставащото , натиснала
паник бутона. Сигнала бил приет от оператора на охранителната фирма обслужваща
обекта- АС „Теразини“ СОТ гр.Пловдив. Около
05.50 ч. на место пристигнали служители на охранителна фирма, сред които бил и
св.А.Н.С.. При отиване на место служителите установили, че пред обекта има около
10 мъже и жени, които се бутали, карали и обиждали. Св.С. и колегите му видели,
че едно от лицата има кръв в областта на носа, а друго - имало отпечатък от
обувка отпред на блузата си. Св. С. видял, че вътре в заведението към
бензиностанцията имало и следи от кръв по земята. Докато служителите се
опитвали да прекратят скандала, на место пристигнал автопатрул -АП – 527 при РУ
- Асеновград в състав Д.Ф. и св.Б.Д.Я.. Те от своя страна установили
самоличността на лицата от двете компании замесени в скандала, като те били отведени
в РУ на МВР Асеновград за снемане на обяснения.
Междувременно св.В.В. ***, където след направен преглед и рентгенови снимки
било установено, че има фрактура на носа. На 12.05.2016г. св.В.В. посетил и Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“***,
където след извършен преглед му било издадено съдебномедицинско удостоверение №
465/2016 г. /листи 29-30 от ДП/
На 08.05.2016 г. св.В.В. депозирал заявления за инцидента в РУ-Асеновград /лист 7
от ДП/. По случая след извършена проверка, с постановление от 10.10.2016г. на
прокурор в РП Асеновград било образувано
досъдебно производство-ДП493/2016г. по описа на РУ на МВР Асеновград..
В хода на разследването,
на 13.01.2017г. било извършено разпознаване на лице, резултатите от което
следствено действия били отразени в съставения протокол за това /лист 80 от ДП /.
Видно от него, при това процесуално действие св.В.В.
е разпознал обвиняемия В.Х. като лицето което му е нанесъл ударът в носа.
От заключението на
назначената и изготвена по досъдебното производство от вещото лице д-р И.И.Ц. СМЕ /на листи
от 73 до 77 от ДП/ се установява, че в резултат на нанесения на 08.05.2016г.
удар спрямо В.М.В. на същия е била причинена травма в областта на носа,
представяща се със счупване на носните кости, със слабо изразени кръвонасядания
около носните кухини, както и слабо изразен травматичен оток в областта на
носа.Според вещото лице, тази травма е
довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или
налице е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Според
становището на вещото лице, описаната травма е причинена по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да е получена, както
се съобщава в документите по досъдебното производство /включително
свидетелските показания/, а именно при нанесен удар в областта на лицето на
пострадалия с юмрук, станало на 08.05.2016 г.
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие проведено от настоящия състав, а именно дадените обяснения от страна на обв. Х., от показанията
на разпитаните от съда свидетели, приложените и събрани по делото писмени
доказателства, както и от заключението на изготвената и приета по делото
експертиза, които съдът кредитира.
За да приеме така
описаната фактическа обстановка съдът анализира в пълна степен събраните от
настоящия състав в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, както взе предвид и показанията на свидетелите част от които прочетени
на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, друга част от които на
чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, както е тези прочетени на основание
чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Техния анализ и съпоставяне дава основание да
се заключи, че събраните гласни доказателства формират три групи свидетелски
показания.
Първата група свидетелски
показания са тези на лицата от компанията на обв. Х., а именно свидетелите К.Й.И.,
И.В.П., П.А.П. и М.А.Х.. От
техните показания се установява, как е протекла вечерта им на 07.05.2016г. и
каква е била причината да се отиде на 08.05.2016г. в заведението за хранене към
бензиностанция „Мусчо“. По отношение на това, че четиримата посочени свидетели
и обв. Х. са били в заведението стопанисвано от св. К.И. спорни въпроси и
неизяснени моменти няма. От техните показания се установява, че там те са
употребили и алкохол. Пак от техните показания се установява, че около 04.00
часа на 08.05.2016г., те са напуснали „Марбея“, като всички с изключение на св.
Х. с такси са отишли до бензиностанция „Мусчо“ за да закусват. По отношение на
тези обстоятелства показанията на четиримата свидетели се подкрепят, както
взаимно помежду си, а така и от
обясненията на обв.Х.. Предвид липсата на други опровергаващи ги доказателства, по
отношение на тези обстоятелства, то съдът кредитира в пълна степен показанията
на свидетелите К.Й.И., И.В.П., П.А.П.
и М.А.Х.. Налице са известни противоречия и непълноти в показанията на първите
трима свидетели, касаещи отделни моменти, но те касаят времето след идването им
заведението към бензиностанцията и след пристигането на компанията в която е бил пострадалия В.. От
показанията и на първите трима свидетели се установява, че при идването на
хората от компанията на пострадалия В., още с влизането си св. А.И.Д. е
отправил шегата във връзка със спящия на масата И. З.. Безспорен е и факта, че К.Й.И.,
И.В.П. и П.А.П. са познавали хората от втората компания.
От техните показания се установи и това, че в последвалите шеги отправени от А.Д.
се е включил,макар и в не такава степан и св. В.В..
От показанията и на К.Й.И., И.В.П. и св. П.А.П. се
установи, че именно това поведение е провокирало и ответната реакция на обв. Х..
Разправията при която е бил счупен и носа на св.В., е възникнала основно заради
поведението на св.Д., включая и това на св. В.. От показанията на свидетелите очевидци
се установява, че от страна на св.Д. и св. В. са бил отправени множество словесни
изрази към св. К.И., които в контекста на това, че тримата са се познавали са
били възприети като шеги между тях. Относно тяхното познанство са показанията
на самата К.И., на И.В.П. и св. П.А.П.,
а и на В.М.В. и А.И.Д.. Не по същия начин обаче, са били възприети тези шеги от
страна на обв.Х.. Същия се е подразнил и отправил
предупреждение към св.Д. да престане. В подкрепа на това показанията на
свидетелите К.И., И.В.П. и П.А.П.. Под влиянието на алкохола, логично
може да се направи извод, че св.И.Д. и другите
от неговата компания не се оценили по подобаващ начин отправеното
предупреждение. Д. е продължил да се шегува със св.К.И., като с това е преминал
нормите и границите на всякакво благоприличие. В т.н. шеговито поведение на Д.,
определено от св.И. като „бъзици“ , са се включили и другите хора от компанията
му, като с това е основата на възникналия скандал . В подкрепа на този извод
са показанията на св. И.В.П. и св. П.А.П., които се подкрепят и от обясненията на
обв.Х.. Сходен извод следва и от показанията на св. К.И.,
за която обаче следва да се отбележи това, че самата тя не се е почувствала
подразнена от отправените й шеги. В действителност К.И. е останала изненадана от причината за възникване на скандал между двете компании,
като във връзка със счупения нос на св. В. е останала възмутена от поведението
на св.Д. и това на обв.Х.. Отново от показанията на И.В.П.
и св. П.А.П., се установява и това, че спрямо една от жените от компанията на
обв. Х. е бил оправен и израза „Ей, мършо“ който е бил възприет като обида. В
последствие между хората от двете компании е имало взаимни оправени и други обидни
изрази и псувни /чието съдържание не беше установено в хода на съдебното
следствие/, като при възникналата разправия е имало бутане и дърпане между
тях. В подкрепа на това са показанията
на К.Й.И., И.В.П.
и П.А.П., като те по същество се подкрепят и от показанията на свидетелите от
втората група. По време на мелето се установило, че носът на свидетеля В. е
счупен, като същия имал и кръв по лицето. Във връзка с последното изречение,
следва да се посочи, че събраните гласни доказателства са безпротиворечиви.
Съдът кредитира
показанията на К.Й.И., И.В.П. и П.А.П. депозирани
пред настоящия състав, като отчете факта, че по отношение на някои
обстоятелства са налице противоречия и непълноти спрямо предходно депозирани от
същите свидетели показания. По тази причина в хода на съдебното следствие бяха
прочетени на основание чл. 281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК показанията на К.Й.И.
дадени пред друг състав на съда разглеждал НОХД№ 496/2017г. на АРС, както прочетени
на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК тези депозирани от нея пред
органа на разследването по ДП № 493/2016г. на РУ Асеновград . По същата причина
се наложи да бъдат прочетени на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК, показанията на св. И. А. П., както на основание чл. 281, ал.1,т.1 от НПК и
показанията на св. П.П.. По отношение на спорните
моменти в показанията на всеки един от тези свидетели и неяснотите, съдът
кредитира в съответната им част, предходно дадените от тях показания, като
отчете факта, че от инцидента е изминал период от около три години и съвсем
нормално те да се спомнят конкретно и точно някои подробности от случилото се.
Прочетените на основание чл. 281, ал.4
от НПК на свидетелите К.И. и И.П. от тях пред органа на разследването по ДП №
493/2016г. бяха кредитирани по отношение на спорните обстоятелства, като в тази
им част се отчете това, че тези техни показания не остават изолирани, а се
подкрепят от останалите събрани по делото гласни доказателства.
Към втората група
свидетелски показания са тези на хората от компанията на пострадалия В.М.В., в
която влизат самия В. и свидетелите С.Я.Т., А.И.Д. и М.И.Н.. От техните показания се
установява, как е протекла вечерта им на 07.05.2016г. и каква е била причината
да посетят на 08.05.2016г. заведението за хранене към бензиностанция „Мусчо“.
По отношение на това, че четиримата посочени свидетели са сменили няколко
заведения, пребиваването им които е било свързано и с употреба на различни
количества алкохол спорни обстоятелства няма. Пак от техните показания се
установява, че около 05.00 часа на 08.05.2016г. те са напуснали дискотека „Делукс“
и са отишли с такси до бензиностанция „Мусчо“ за да продължат. Предвид липсата
на други опровергаващи ги доказателства,
по отношение на тези обстоятелства, то съдът кредитира в пълна степен
показанията на свидетелите В.М.В., С.Я.Т.,
А.И.Д. и М.И.Н.. Налице са известни противоречия и непълноти в техните
показания, касаещи отделни моменти, но те касаят времето след влизането им залата
към бензиностанция „Мусчо“.
От показанията на В.М.В.,
С.Я.Т. и А.И.Д., се установи, че при
влизането си в заведението за хранене към бензиностанция „Мусчо“ те са видели
хората от компанията обв.Х.. Тъй като са се познавали
от преди това със св. К.И. и семейство Пижеви, те са
се поздрави с тях. В тази насока също няма спорни обстоятелства. Самият свидетел
А.Д. не отрича, че се е пошегувал във връзка със спящия на масата И. З., като
изреченото от него и съдържащо се в израза „спящата красавица“ се подкрепя и от
показанията на първата група свидетели. От показанията на В.М.В., С.Я.Т. и А.И.Д., се установи, че е имало отправени
шеговити изрази към св. К.И., която и тя сама определя като „бъзици“. В тази
насока също няма спорни обстоятелства. Установи се и това, че тези шеги са били
възприети по различен начин от обв.Х., което по
никакъв начин не се опровергава от показанията на двете групи свидетели, като
се подкрепя и от обясненията на обв. Х..
От показанията на В.М.В., С.Я.Т. и
А.И.Д., се установи, че обв. Х. е бил подразнен като е отправил
съответно предупреждение и недвусмислено е изразил своето възмущение от
поведението на св. Д. и компанията му. По същество това обстоятелство също е
напълно изяснено. Причината за последвалата ескалация също е безспорно установена,
тава е от една страна продължаващото т.н. „шеговито“ поведение на св.Д. и
хората от компанията и предизвиканата от това раздразненост, както у обв. Х., а
така и по отношение на св. И.П. и св. П.П.. В
действителност свидетелите В.М.В.С.Я.Т., А.И.Д. и М.И.Н. отричат някой от тях да е
отправил обидни изрази спрямо който и да е от компанията на обв.Х.,
но това пък съдът намира това за установено, от показанията на свидетелите от
първата група, които кредитира. Както съдът по-горе отбеляза, в хода на
разправията между двете компании е бил
отправен израза „Ей, мършо“ което е било възприето като обида към присъстващите
жени. Безспорно се установи и това, че в хода на разправията между двете
компании са били отправени взаимно и
други обидни изрази и псувни, чието точно съдържание не беше установено. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите от втората група в които те заявяват,
че в хода на разправията обв. Х. е отправил израза „Ще ви еба майка селяндури,
сега ще ви пребия“. От приложените на листи 68 до 71 от ДП, протоколи за разпит
на свидетели се установява, че четиримата свидетели В.М.В., С.Я.Т., А.И.Д. и М.И.Н. са били разпитани
допълнително на 15.10.2018г. ,т.е. две години и половина след инцидента. Въпреки
предходно снетите им няколкократно показания, в които липсват конкретни
спомени, то те в последните си показания твърдят, че си спомнят с такава голяма
точност именно отправите от страна на обв.Х. псувни.
Предвид липсата на каквито и да е спомени у същите свидетели /видно от
предходните им показания/ и твърдения за
отправени псувни с такова съдържание от страна на обв.Х.
съдът изключи техните показания в тази насока. От показанията на В.М.В., С.Я.Т.
и А.И.Д., се установи все пак, че обв.Х. е нанесъл удар в лицето на пострадалия В., като с
това освен, че му е счупил носа е предизвикал и обилно кръвотечение.В тази
насока съдът кредитира техните показания, като те по същество си кореспондират
с резултатите от извършеното на 13.01.2017г. разпознаване на лица, както и със
заключението на назначената СМЕ в хода на ДП. Направеното възражение от страна
на защитата по отношение на извършеното следствено действие по чл. 171, ал.1 от НПК съдът намери за неоснователно. Видно от съдържанието на съставения протокол
за разпознаване на лица и предмети на лист 80 от ДП, то при това следствено
действие св. В.В. е разпознал обв.
Х. като лицето нанесъл му удара и счупил носа. Преди извършване на
разпознаването св. В. е бил разпитан съгласно чл. 170 от НПК и това се
установява от приложения на лист 62 от ДП протокол за разпит на свидетел.
Разпознаваното лице, в случая обв. Х. е бил редица с още три лица, като поради
липса на каквито е да е съмнения за допуснати процесуални нарушения следва да
се заключи, че това следствено действие е валидно и не е опорочено. Самият Х. е
бил привлечен като обвиняем по делото на 24.01.2017г. /постановление на лист 46
от ДП/ , като по ДП не се установяват протоколи съдържащи искания на обвиняемия
и неговия защитник да присъстват при извършване на процесуално следствените
действия. В действителност разпознаването е
извършено едва на 13.01.2017г. /т.е. почти седем месеца след
случката/ но пък това не е основание да
не се кредитират резултатите от действието. По отношение на нанесения удар в
лицето и по точно в областта на носа на св. В., няма как да се кредитира и
заключението от назначената СМЕ от която се установява, че механизма на
причиняване на това телесно увреждане съвпада с този установяващ се от
показанията на В.М.В., С.Я.Т. и А.И.Д.,
а именно нанесен удар в областта на лицето на пострадалия с юмрук.
С посочените по-горе изключения
съдът кредитира показанията на В.М.В., С.Я.Т.,
А.И.Д. и М.И.Н. депозирани пред настоящия състав, като отчете факта, че
по отношение на някои обстоятелства са налице противоречия и непълноти спрямо
предходно депозирани от същите свидетели показания. По тази причина в хода на
съдебното следствие бяха прочетени на основание чл. 281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК
показанията на С.Я.Т. дадени пред друг състав на съда разглеждал НОХД№
496/2017г. на АРС, както прочетени на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и
т.2 от НПК тези депозирани от него пред органа на разследването по ДП №
493/2016г. на РУ Асеновград . По същата причина се наложи да бъдат прочетени на
основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК, показанията на св. А.И. в Д.
, както на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК и показанията на
св. М.И.Н.. Както и съдът посочи по-горе прочетените на основание чл. 281, ал.4
вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК показания на С.Я.Т. и М.И.Н. депозирани от тях на
15.10.2018г. органа на разследването по ДП № 493/2016г. на РУ Асеновград, не
бяха кредитирани от съда, тъй като в частта им относно отправените от страна на
обв. Х. изрази „Ще ви еба майка селяндури, сега ще ви пребия“ освен че остават
изолирани и недоказани, то се явяват и недостоверни предвид факта, че тези
гласни доказателства се появяват след
повече от две години от случилото се. Освен всичко друго съдът се съобрази
и разпоредбата на ал.8 от на чл.281, от НПК, който текст гласи, че осъдителна присъда, не може да основава само на
показания прочетени на основание чл.281, ал.4 от НПК. Безспорно е по делото, че
между двете компании е имало размяна на обиди и псувни, но пък не се установи
несъмнено, че именно обв.Х. да е отправил този израз.
Третата група свидетелски
показания са тези на косвените очевидци, а именно свидетелите А.Н.С., Б.Д.Я.,П.Ж.Я.,
Г.Т.Н., С.Д.К. и С.Д.С.. От техните
показания се установи, че нито един от посочената група свидетели не е бил пряк
очевидец на възникналата разправия вътре в заведението за хранене към
бензиностанция „Мусчо“. В действителност по делото се установи, че по същото
време свидетелите Г.Т.Н. и С.Д.К. са били на работа в обекта. От показанията на
св. К. се установява, че тя е възприела и двете компании в залата за
хранене, но не е станала пряк очевидец
на поведението на хората от двете компании преди скандала, разменените реплики
и причините за скандала. Възприемайки мелето между двете компании и виждайки
кръвта по лицето на св.В., св. К. е била тази която е натиснала паник бутона. По
получения сигнал на място е бил изпратен св. А.Н.С.. Същия е възприел
намиращите пред заведението хора, както и е видял кървави следи по пода в
заведението. На св. С. е направило и впечатление, че предната част на блузата
на обв.Х. има отпечатък от ходило на обувка.За
изясняване на случая в обекта са изпратени и полицейски патрули от състава на
РУ Асеновград в които са влизали свидетели Б.Д.Я. и П.Ж.Я.. Те също са
възприели намиращите с близост до обекта лица, както и това, че всички те се
намират под влияние емоциите вследствие от скандала възникнал помежду им. След
преценка на показанията н свидетелите от третата група съдът счете, че няма
пречка те да бъдат кредитирани, тъй като макар първите трима от тях да се явяват полицейски
служители, то всички те следва да се считат за незаинтересовани от изхода на
делото, като показанията им са логични и вътрешно без противоречия. По същество
показанията на свидетелите от третата група се подкрепят от показанията на
гласните и писмени доказателства които съдът кредитира.
По отношение на
показанията на А.Н.С. и Б.Д.Я., съдът анализира техните показания депозирани
пред настоящия състав, като отчете факта, че по отношение на някои
обстоятелства са налице противоречия и непълноти спрямо предходно депозирани от
същите свидетели показания. По тази причина в хода на съдебното следствие бяха
прочетени на основание чл. 281, ал.1,т.1 от НПК показанията на А.Н.С. дадени
пред друг състав на съда разглеждал НОХД№ 496/2017г. на АРС, както прочетени на
основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК тези депозирани от него пред
органа на разследването по ДП № 493/2016г. на РУ Асеновград . По същата причина
се наложи да бъдат прочетени на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК, показанията на св. Б.Д.Я.. По отношение на спорните моменти в показанията
на всеки един от тези свидетели и неяснотите, съдът кредитира в съответната им
част, предходно дадените от тях показания, като също отчете факта, че от
инцидента е изминал период от около три години и съвсем нормално те да се
спомнят конкретно и точно някои подробности от случилото се. Прочетените на основание
чл. 281, ал.4 от НПК на свидетелят А.Н.С.
от него пред органа на разследването по ДП № 493/2016г. бяха кредитирани по
отношение на спорните обстоятелства, като в тази им част се отчете това, че
тези негови показания не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани
по делото гласни доказателства.
По отношение на дадените
пред настоящия състав обяснения от страна на обв. В.М.Х., съдът счете, че преди
да направи съответните доказателствени
изводи относно тяхната достоверност, то следва да съобрази,
че те са едновременно източник на доказателства и средство за защита.
Специфичната процесуална роля на изявленията на обвиняемия изисква при преценка
на достоверността им да се анализира тяхната логичност и непротиворечивост от
една страна, а от друга да се съпоставят с останалите установени по делото
обективни данни. Като съобрази всички тези обстоятелства съдът кредитира в
по-голямата им част дадените от страна на обв.Х.
обяснения, като логични, последователни и подкрепящи се от гласните и писмени
доказателства които съдът кредитира. Дадените от страна на обв.Х.
обяснения, по отношение на посещението на компанията в заведението на св. К. И.,
причината поради която са го напуснали и са отишли в заведението за хранене към
бензиностанция „Мусчо“, случилото се там и причината за разправията, се
подкрепят напълно от свидетелските показания които съдът кредитира. От
обясненията на обв. Х. безспорно се установява и това какви точно изрази са
били отправени към компанията в които той е бил и как са били възприети от него
самия тези шеги и обиди. По отношение на
тези обстоятелства неговите обяснения се явяват достоверни. Липсата на
самопризнание от страна на обв.Х. относно нанесения от
него удар по отношение на св. В. и причинената лека телесна повреда, съдът възприема за негова защитна позиция, като
по отношение на тези именно обстоятелства съдът не кредитира обясненията му в
тази им част. Налице са достатъчно и убедителни доказателства от които съдът
направи извод, че именно обв.Х. е лицето което е
нанесъл удара, като липсата на други опровергаващи този извод доказателства не
дават възможност да се приеме нещо по различно.
Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по назначената СМЕ /лист от 73 до 77 от ДП/ от която се установява, че в резултат на нанесения на
08.05.2016г. удар спрямо В.М.В. на същия е била причинена травма в областта на
носа, представяща се със счупване на носни кости, със слабо изразени
кръвонасядания около носните кухини, както и слабо изразен травматичен оток в
областта на носа. Според вещото лице, тази травма е довела до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или налице е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Според становището на вещото лице, описаната
травма е причинена по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да е получена, както се съобщава в документите по
досъдебното производство /включително свидетелските показания/, а именно при
нанесен удар в областта на лицето на пострадалия с юмрук, станало на 08.05.2016
г.
Съдът кредитира и
останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като същите си
кореспондират със събраните по делото гласни, които съдът кредитира, както и
надлежно приобщените към доказателствения материал- характеристична справка,
справка за съдимост и др. писмени доказателства.
От правна страна:
От внимателната преценка
на събраните от настоящия състав по делото гласни и писмени доказателства, не
се установи обв. Х. да е осъществил
състава на престъплението за което е предаден на съд, а именно по чл. 131, ал. 1,
т.12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, затова, че на 08.05.2016 г. в гр.Асеновград,
обл.Пловдивска, по хулигански подбуди да е причинил на В.М.В. лека телесна
повреда, изразяваща се в травма в областта на носа, представяща се със счупване
на носни кости, със слабо изразени кръвонасядания около носните кухини, както и
слабо изразен травматичен оток в областта на носа, довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
Действително по делото се
установи, че на въпросната дата и място, обв. Х. е нанесъл юмручен удар в лицето на св.В.М.В.,
като с това му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта
на носа, представяща се със счупване на носни кости, със слабо изразени
кръвонасядания около носните кухини, както и слабо изразен травматичен оток в
областта на носа, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Причинената телесна повреда покрива признаците на състава на
престъплението посочен в чл.130, ал.1 от НК. Само това обаче не се явява
достатъчно да приеме, че е налице и осъществен състава и на чл. чл. 131, ал. 1, т.12 от НК, тъй като за да е
налице същия се изисква деянието да е извършено по хулигански подбуди. Именно
такива не се установиха по отношение на извършеното от страна на обв. Х.. Съдебната
практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански
подбуди” – едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от
хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е
извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. Хулиганските подбуди
предполагат отсъствие на лични отношения, вражда, завист между виновния и
пострадалия. По делото безспорно се установи, че спрямо компанията в която е
бил обв. Х. са били отправени шеги и обиди от страна на компанията в която е
бил и пострадалия св.В.. Основна роля за това е имал св.Д., но няма как да не
се вземе предвид и сходното шеговито отношение и поведение и на св. В.. В тази
насока са и й показанията на св. К.И.
която казва, че хората от другата компания са се „бъзикали“, а не твърди, че
само св.Д. се е „бъзикал“. Именно това поведение на хората от компанията в която е бил св. В. е
провокирало и раздразнило обв. Х., като това го е мотивирало да стане да се
разправя с тях. Това се явява именно личното отношение на обв.Х..
За да се квалифицира деянието по този текст задължително е да бъде доказано
наличието на хулигански мотив като елемент от обективна страна на деянието.
Това обаче по настоящето дело не се доказа, защото такъв мотив не е налице. Налице
е личен мотив от страна обв.Х., който започвайки от една
размяна на шеги, е прерастнал в разправия довела до нанасянето на юмручен удар
в лицето на пострадалия В.. При така приетото за установено съдът счита, че обв.
В.Х. не следва да носи наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение по
чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК следва
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С оглед
характера на производството за съдът не е налице и възможност да признае същия
за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК и да му наложи
наказание.
Направените по делото
разноски остават в полза на държавата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: