Решение по НАХД №3095/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260369
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20203110203095
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260369/10.11.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на  петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                 

      СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

    при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3095 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. 

 Образувано е по жалба на М.А.А. ***-119/15.07.2020 г., издадено от Началник на отдел «Рибарство и контрол-Черно море» гр.Бургас, към ГД «Рибарство и контрол» при ИА»РА»,  с което  му е наложено адм.наказание: глоба в размер на  1000 лева на основание чл.85 от ЗРА

 В жалбата се излагат доводи  за процесуална незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна, включително и с прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира за отмяна на процесното НП.

Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата. Счита  че нарушението е доказано и моли за  потвърждаване на  обжалвания акт, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2020 год. към 13:30 ч. служители на ИА”РА” , сред които свидетелят М.П. извършвали рутинна проверка в селищната мрежа на гр.Белослав. На ул.“Кирил и  Методий“ в града, срещу  Хлебозавода, установили лице, което предлагало за продажба  риба „хамсия“  от лонда на тротоара. Това бил  жалбоподателят М.А.. Проверяващите  поискали от него да представи документи за произход на рибата, както и търговски или платежен документ, но не им били представени. След като претеглили наличното количество  риба, проверяващите установили че тя е 2.610 кг.

На място свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, а рибата била иззета. В обстоятелствената част на АУАН, подробно е описано  установеното от свидетеля, а на нарушението била дадена правна квалификация по чл.49 т.1 и т.2 от ЗРА. В акта нарушителят не вписал възражения и не депозирал писмено такова.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 03-119/15.07.2020 г., с което на въззивника било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева .

Описаната в АУАН и НП  фактическа обстановка съдът прие за установена от гласните и писмени доказателствени средства по делото. Показанията на свидетеля П. са последователни и обективни досежно фактите , които е възприел на посочените в АУАН и НП дата и час. На практика  установеното от фактическа страна  не се оспорва от въззивника.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

 АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. Правомощията са делегирани на осн. чл.91 ал.1 и ал.4 от ЗРА на  определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради което и непосочването им по именно не опорочава акта на оправомощаване.

Във фазата на производството пред административно наказващия орган обаче  е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното:

Безспорно по делото се установява, че жалбоподателят А. е продавал риба  на тротоара на ул.“Кирил и Методий“ в гр.Белослав, и при извършена проверка от служители на ИАРА, не е представил документ за произход на рибата, както и търговски или платежни документи. Тези обстоятелства не се и оспорват. При съставяне на АУАН неясно защо тези фактически констатации са били съотнесени към нормата на чл. 49  т.1 и т.2 от ЗРА, която предвижда, че „ В заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без: 1. копие от декларация за произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми, или; 2. търговски или платежен документ - във всички останали случаи. В случая мястото, където жалбоподателят А. е предлагал за продажба риба – тротоар на улица, не е нито заведение за обществено хранене, нито част от търговската мрежа, поради което е неотносимо към лимитативно предвиденото в хипотезата на посочената като нарушена законова разпоредба и в АУАН и в НП. Самото  нарушение се изразява в непредставяне на контролните органи на документ за произход на рибата, и е относимо към визирано в чл.49а от ЗРА, че „копие от документите по чл. 49 се представя при проверка на контролните органи на ИАРА“.

Тези две различни нарушения се санкционират от различни разпоредби на ЗРА. Нормата на чл. 85 от ЗРА предвижда санкция за този, който предлага или продава риба в нарушение на чл. 49 от ЗРА, а тази на чл. 85 "а" от ЗРА- за този, който не представи документите по чл. 49 "а" от ЗРА. В конкретния случай тези две самостоятелни административни нарушения, наказуеми с различни по размер санкции, не са били разграничени в постановлението и не става ясно за какво точно противоправно деяние е санкциониран жалбоподателя А.. Това безспорно представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото нарушава правото на защита на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен с неговите обективни характеристики.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което следва да се спазят всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал. 1, т. 6  от този закон.

 Предвид изложеното  процесното  НП следва да бъде отменено, а  искането  за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение оставено без уважение.

 Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ОТМЕНЯ  НП № 03-119/15.07.2020 г., издадено от Началник на отдел «Рибарство и контрол-Черно море» гр.Бургас, към ГД «Рибарство и контрол» при ИА»РА»,  с което  на М.А.А. *** е наложено адм.наказание – глоба в размер на  1000 лева на основание чл.85 от ЗРА

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14- дневен срок от уведомяване на страните.

 

СЪДИЯ: