Р Е Ш Е Н И Е
11.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
13.02. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 883 2019
дело № по описа за година.
Р.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу И.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям дял от придобитото имущество през време на брака на страните, сключен на 11.04.1976г. в гр. Б. и прекратен с решение № 366085 от 20.03.2018г., постановено по гр.д. № 64899/2017г. по описа на Софийски районен съд, поради значително по-голям принос в размер на 98 % за ищцата и на 2 % за ответника (след изменение в размера на предявения иск, направено в открито съдебно заседание на 13.02.2020г.).
Ищцата
твърди, че с ответника придобили по време на брака си подробно описани в
исковата молба недвижими имоти: апартамент в гр. В., поземлен имот с построена
в него вила в с. П., общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, урегулиран поземлен имот
и земеделски земи в гр. Б., обл. Кюстендил.
В
края на 1989г. ищцата заминала на работа в Либия като медицински специалист.
През 2007г. окончателно се завърнала в България. За целия този период трудовото
й възнаграждение било превеждано по нейна сметка в „Транспортна банка“ в град В..
Банката в годините след обединяване с други финансови институции се
трансформира последователно в „Експрес“ банка, а по- късно в „Сосисте Женерал
Експресбанк“ АД.
За
целия период на работата си в Либия възнаграждението на ищцата е изплащано в
различни видове валута, а именно: за 1991 г. - 70 520.00 лева; за 1992г. –
3332.00 лири стерлинги; за периода 1993г. - 1998г. - 19 139.00 германски марки;
за периода от 1994г. - 2000г. - 33 965.00 швейцарски франка; за 2000г. - 3 021.00
либийски долари; за периода 2001г. - 2007г. - 32 761.00 щатски долари и за
периода 2006г. - 2007г. - 17 000.00 евро.
Още
преди заминаването си, ищцата упълномощила ответника да се разпорежда изцяло
със сумите по банковата й сметка с нотариално заверено пълномощно, което
подновявала в следващите години.
Ищцата
и нейният ***Н.Райчев притежават много недвижими имоти в района на област В. и
област Добрич, собствеността върху които била възстановена по силата на
различни закони, приети след заминаването й в Либия. По тази причина, при
периодичното си връщане в България за ползване на годишен отпуск, ищцата
предоставяла пълномощни на ответника да се разпорежда и с тези имоти. След
реализирането на дадените му пълномощия, ответникът не е отчитал на
упълномощителите получените средства, като по-голямата част от тези суми влагал
в закупуването на други имоти. Така са придобити поземления имот в с. Генерал
Тошево, УПИ и земеделски земи в гр. Бобов дол. Основната част от дължимата сума
за апартамента в град В. е изплатена със средствата от трудовото възнаграждение
на ищцата, получавано и превеждано по банковата й сметка.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника,
който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва
твърденията на ищцата в исковата молба. Твърди, че неговият принос в
придобиването на посоченото семейно имущество е поне равностоен на нейния, тъй
като той поел всички грижи по домакинството и издръжката на семейството, по
отглеждането и възпитанието на децата на страните, както и на брата на ищцата
(който е инвалид), в периода, през който тя е работила в Либия.
Твърди, също така, че апартаментът в гр. В. е изграден от предприятието, в което той работел по това време-„ТРАНССТРОЙ-В.“ ЕАД и всички апартаменти били предназначени за работещите в това дружество, цената им била по-ниска от пазарната, което налагало лично участие на бъдещите собственици при изграждането на сградата. Извън цената, заплатена на „ТРАНССТРОЙ-В.“ ЕАД за апартамента, ответникът вложил значителни средства и личен труд в този имот, а именно: изградил е цялата водопроводна и канализационна инсталация на апартамента; прокарал цялата ел. инсталация и монтирал подово отопление; направил наложилото се преустройство, като затворил един прозорец и изградил нова преградна стена за обособяване на ново помещение; изработил и монтирал решетки на прозорците, както и цялостно остъкляване на терасата; осигурил майстори за поставянето на подовите и стенните плочки в баните и мокрите помещения и монтирал санитарния фаянс и огледалата; направил проекта и изработил сам всички мебели, с които първоначално бил обзаведен апартамента.
Ответникът твърди, че изцяло липсва принос на ищцата в придобитите след 2000г. имоти в гр. Б., които той е закупил изцяло с лични средства, в които имоти е вложил огромен труд и средства, тъй като още през 1996г. ищцата му заявила, че остава в чужбина и не смята да се връща при семейството си в България. Същото се отнася и за имота в с. П., който ответникът закупил изцяло със свои средства.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от приложеното към исковата молба Решение № 366085 от 20.03.2018г. по гр.д. № 64899/2017г. по описа на СРС, влязло в сила на 22.03.2018г., че са сключили граждански брак на 11.04.1976г. в град Б., а с посоченото решение бракът им е бил прекратен на основание чл. 50, ал. 1 от СК.
Не е спорно
между страните, че от брака си имат родени две, пълнолетни понастоящем деца:
Константин Иванов М., роден на ***г. и Весела И. Миладинова, родена на ***г.
Съдът е обявил за безспорно между страните с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че по време на брака си страните са придобили следните недвижими имоти в режим на СИО:
1. Апартамент № 4, находящ се
във вход 1-А, на първия етаж на блок № 34 в ж.к. "Възраждане“, втори
микрорайон по плана на град В., състоящ се от антре, два коридора, тоалетна,
баня, пералня, дневна, кухня-столова, две спални, дрешник, вграден гардероб и
два балкона, със застроена площ 117,52 квадратни метра, при граници: стълбище,
апартамент № 3, улица, улица, калкан на блок № 35, заедно с принадлежащата му
маза № 29, със застроена площ от 9,58 квадратни метра, разположена на втори
сутеренен етаж, при граници: коридор, коридор, блок № 35, маза № 30, ведно е
прилежащите му 4,4062 процента от правото на строеж и от общите части на
сградата.
Имотът
е придобит на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 160, том XXXIII, дело № 9555/1997г. от 03.07.1997г.
по описа на нотариус Ил. Маджукова, и вх. рег. № 8209, том № 55045, стр. 115296
по описа на Имотния регистър, сключен между „ТРАНССТРОЙ В.“ АД и И.Н.М., на
цена от 859 785 лв. (неденоминирани). Данъчната оценка на този имот според
Удостоверение изх. №**********/22.01.2019г. е на стойност 70170.50 лева.
2. Дворно място в с. П., община
Генерал Тошево, област Добрич, с площ от 2700 кв.м. след придаване по
регулация, УПИ парцел III-119,
квартал 13 по плана на селото, ведно е построените в това дворно място къща за
живеене, обор и сая, при съседи: парцел V-120, парцел XII-119, парцел IV-115, улица.
Имотът
е придобит на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 83, том І, дело № 160 от 21.04.1993г. по описа
на РС-Генерал Тошево и том VI, стр. 153 - на имотния регистър, Нотариален акт №
69, том І, дело № 173 от 30.03.1994г. по описа на РС-Генерал Тошево, от И.Н.М.,
като купувач, на цена от 31 776.80 лв. (неденоминирани), както и придаване
по регулация. Данъчната оценка на този имот според удостоверение изх. № **********/30.01.2019г.
с на стойност 6156.00лева.
3. Парцел в град Б.,
Кюстендилска област, с площ 385 квадратни метра, съставляващ УПИ XV-1040,
квартал 23 по плана на град Б., при съседи: улица, УПИ парцел III-146, улица,
УПИ парцел ІІ-145.
Имотът
е придобит на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 105, том І, рег. № 1807, дело № 98 от 26.07.2013г.
по описа на нотариус Сийка Милева с № 058 в НК и Акт № 138. вх. рeг. № 2689,
дело №1016/2013г. по описа на Службата по вписванията, от И.Н.М., като купувач,
на цена от 1500.00 лв. Данъчната оценка на имота според удостоверение изх. №
**********/19.02.2019г. е на стойност 1456.80 лева.
4. Лозе с площ 2319 кв.м.,
шеста категория, находящ се в местността „Гроба“, образуващо нерегулиран
поземлен имот кадастрален № 94034 по картата
на землището на гр. Б., Кюстендилска област, при граници и съседи: имот №
094019-полски път, имот № 094044, имот № 094035, имот № 094036, имот № 09400-полски
път.
Имотът
е придобит на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 116, том втори, рег. № 3105, дело № 310 от
02.09.2004г. по описа на нотариус Сийка Милева, вписана под № 058 в
Нотариалната Камара, и вх. рег. № 2409, акт №175, том IX, дело № 1946/2004г. по
описа на Службата по вписванията, от И.Н.М., като купувач, на цена от 500.00
лв. Данъчната оценка на имота според удостоверение изх. №**********/19.02.2019г.
е на стойност 340.90лева.
5. Лозе с площ 3001 кв.м.,
шеста категория, находящо се в местността „Гроба“, образуващо нерегулиран
поземлен имот кадастрален № 94021, по картата на землището на гр. Б.,
Кюстендилска област, при граници и съседи: имот № 094020, имот № 094019-полски
път, имот № 094024, имот № 094023.
Имотът
е придобит на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 18, том трети, рег. №3948, дело № 407 от
28.10.2004г. по описа на нотариус Сийка Милева, вписана под № 058 в
Нотариалната Камара, и вх.рег. №3159, акт № 33, том XII, дело № 2448/2004г. по
описа на Службата по вписванията, от И.Н.М., като купувач, на цена от 300.00
лв. Данъчната оценка на имота според удостоверение изх. №**********/19.02.2019г.
е на стойност 441.10 лева.
6. Лозе, с площ 5000 кв.м.,
шеста категория, находящо се в местността „Гроба“, образуващо нерегулиран
поземлен имот кадастрален № 94022, по картата на землището на гр.Б.,
Кюстендилска област, при граници и съседи: имот № 094023, имот № 094020, имот №
094003-полски път, имот № 094038-полски път.
Имотът
е придобит на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт №18,
том трети, рег. №3948, дело № 407 от 28.10.2004г. по описа на нотариус Сийка
Милева, вписана под № 058 в Нотариалната Камара, и вх.рег. № 3159, акт № 33,
том ХІІ, дело №2448/2004г. по описа на Службата по вписванията, от И.Н.М., като
купувач, на цена от 500.00 лв. Данъчната оценка на имота според удостоверение
изх. № **********/19.02.2019г. е на стойност 735.00лева.
7. Лозе, нерегулиран поземлен
имот 094037, находящ се в землището на град Б., Кюстендилска област, ЕКАТТЕ
04532, в местността „Гроба“, с площ 1500 кв.м., шеста категория, при граници и
съседи: НПИ № 094036, НПИ № 094035, НПИ № 094038 - полски път.
Имотът
е придобит чрез възлагане при публична продан с постановление от 29.10.2010г.
на ЧСИ Милена Джоргова, рег. № 744, с район на действие Окръжен съд -
Кюстендил, вписано в Службата по вписванията под № 3, том XIV, рег. № 3494 от
02.12.2010г., от И.Н.М., като купувач, на цена от 4 800.00 лв. Данъчната оценка
на имота според удостоверение изх. № **********/19.02.2019г. е на стойност
220.50 лева.
Съдът е обявил за безспорно между страните с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, а се установява и от приетото като доказателство по делото Удостоверение (в превод от арабски език), издадено от „Бъбречен център“ към Народен комитет за здравеопазване и социално осигуряване, Община Триполи на Велика социалистическа народна либийска арабска джамахирия (на л.74-**от делото), че в периода 1989-2007г. ищцата е работила в Либия като „рентгенов лаборант“.
Видно
от приетото като доказателство по делото Удостоверение с изх. №
134/27.01.2011г., издадено от „ТРАНССТРОЙ
В.“ АД, гр. В., И.Н.М. е работил в предприятието като „арматурист“, в периода
01.01.1990г. до 31.12.1992г., като за този период е получил БТВ в размер на
общо 67 721.00 лв. (неденоминирани).
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение обр. УП-3 (на л. 14 от делото) И.Н.М. е работил в „Искъртранспорт“ АД, гр. В., на длъжност „Изпълнителен директор“ в периода от 01.02.2001г. до 09.05.2005г, а преди това, в различни периоди и в различни предприятия е работил на длъжност „арматурист“ и „заварчик“.
Ответникът е представил и други удостоверения обр. УП-2 и УП-3 (на л.111-119 от Делото), видно от които същият е работил в периода от 2004г. до 2012г. в различни дружества, предимно като „арматурист“.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за изработка от 18.02.1997г., сключен между ЕТ „Частно обединение инвалид“ гр. В., като възложител и ответника, като изпълнител, последният е извършвал уговорените СМР, за което е получил възнаграждение в размер на 350 000.00 лв. (неденоминирани).
Видно от приетата като доказателство по делото разписка от 28.09.1999г. (на л. 12 от делото), И.М. е получил сума в размер на 14 750 лв. от „ЧОИ“ ЕООД, с управител Светломир Г. Иванов, като възнаграждение за извършени от ответника строително-ремонтни услуги.
Видно от приетото като доказателство по делото пълномощно от 1991г. (л. 66 от делото), ищцата е упълномощила ответника да се разпорежда изцяло с всичките й влогове, банкови сметки, да тегли неограничени суми от валутния й влог в „Транспортна банка“, да получава заплатите й, както и да я представлява при сделки и договори, свързани с личните й недвижими имоти.
Видно от приетото като доказателство по делото пълномощно от 2004г. (л.67 от делото), ищцата е упълномощила ответника да продаде нейната част от имот, находящ се в местността „Лазур“ в с. Константиново, Варненска област.
Видно от представената декларация от 22.12.2019г. от ЕТ „Силвена“, с. П., общ. Генерал Тошево, област Добрич, рентното възнаграждение до 2005г. на поземлен имот с площ от 172.310 дка в с. Узово, собственост на Р.Р., е изплащано на И.М..
Видно от приетото като доказателство по делото пълномощно от 2013г. (л.68 от делото), ищцата и нейния ***Н.Райчев, са упълномощили ответника да продаде собствените им недвижими имоти: ниви и лозе в с. Константиново, Варненска област.
Представени са и договори за кредит за различни суми, сключвани от името на ответника.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, за времето от 1991г. до 2018г. Р.С.Р. е получила доходи в размер на 390 231.60 неденоминирани лева, 40 431.00 лв. швейцарски франка, 21 884.00 немски марки, 14 938.09 американски долари и 6 017.58 либийски динари.
При пенсионирането си И.Н.М. е заявил в НОИ доходи в размер на 55 981.72 лв., всички след деноминацията на лева от 05.07.1999г., а доходите му от пенсии, получени след м. май 2013г. са в размер на общо 36 276.62 лв. Преди деноминацията на лева през 05.07.1999г., ответникът е получил доходи в размер на общо 486 660.00 неденоминирани лева.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице, придобитият по време на брака на страните Апартамент № 4, находящ се във вход 1-А, на първия етаж на блок № 34 в ж.к. "Възраждане“, втори микрорайон по плана на град В., е закупен за сумата от 859 785.00 неденоминирани лева, което се равнява на 492.23 американски долара или 296.53 лири стерлинги към момента на придобиването му (03.07.1997г.), а придобитият по време на брака на страните имот-Дворно място в с. П., община Генерал Тошево, област Добрич, с площ от 2700 кв.м. след придаване по регулация, УПИ парцел III-119, квартал 13 по плана на селото, ведно е построените в това дворно място къща за живеене, обор и сая, е закупен за сумата от 31 776.80 неденоминирани лева, което се равнява на 1202.18 американски долара или 775.21 лири стерлинги към момента на придобиването му (21.04.1993г.).
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Н.Стефанов Райчев-***на ищцата, Константин Иванов М.-син на страните по делото, Светломир Г. Иванов, В.Н.М.-***на ответника.
Свидетелят Н.Райчев дава показания, че след като сестра му заминала да работи в Либия, ответникът се грижел за двете им деца, като живели в апартамента на свидетеля, след което ответникът се преместил да живее в нов апартамент, закупен от ищцата, а децата заминали да учат в гр. София. Ответникът се занимавал с процедурата по възстановяване на земеделските земи, собственост на ищцата и свидетеля, за което го били упълномощили.
Свидетелят Константин М. дава показания, че майка му заминала да работи в Либия в края на 1988г. По това време цялото семейство живеели в апартамента на вуйчо му (свидетелят Н.Райчев) в гр. В.. Когато майка му заминала, свидетелят бил на 13г., а сестра му била на 12г. След заминаването на майка им за Либия, баща им се грижел за него и сестра му, като майка му пращала пари. Свидетелят споделя, че баща му купил от предприятието, в което работел тогава апартамент „на зелено“, с пари, изпратени от майка му. До 1999г. свидетелят живеел при вуйчо си, заедно с баща си. Строителството на новия апартамент приключило през 1993г., но свидетелят и сестра му така и не са живели там. Сестра му учела в гр. София, като майка им плащала за образованието и квартирата й. Свидетелят споделя, че баща му имал генерално пълномощно, по силата на което възстановявал и продавал наследствените земи на майка му във Варненска област и купувал земи в гр. Б., а освен това вземал рента от земите, която харчил единствено за себе си. Когато се прибирала от Либия, майка му купувала дрехи и всичко необходимо за ответника и за децата си.
Свидетелят Светломир Иванов дава показания, че след заминаването на ищцата за Либия, ответникът се грижел за двете им деца, както и за брата на ищцата (свидетеля Н.Райчев), който бил инвалид. Свидетелят споделя, че помагал на ответника за строежа на новия апартамент, като му осигурявал някои, дефицитни по това време, материали, машини и съоръжения.
Свидетелят В.Н.М. дава показания, че след като ищцата заминала да работи в Либия през1988г., ***му-ответникът И.М. се грижел изцяло за двете им деца, като им купувал храна, облекло, водел ги на училище и т.н. Свидетелят споделя, че помагал на ***си в строежа на новия апартамент в гр. В., като ищецът собственоръчно направил ВиК инсталацията, по-големият им***му помогнал в направата на електроинсталацията, а свидетелят му помагал за вътрешните работи.
Свидетелят дава показания, че на вилата в село К.всичките братя отишли за две седмици със семействата си, за да помогнат на ответника за строежа и за изграждането на подпорни стени. Тогава изградили външни стени, отлели плоча, правили подпорни стени на самото място. Дава показания, също така, че ответникът е работил през цялото време, докато ищцата е била на работа в Либия.
Страните са представили и други, неотносими към предмета на доказване доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:
Предявен
е конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на
по-голям дял от придобитото имущество през време на брака на страните (сключен
на 11.04.1976г. и прекратен с решение № 366085 от 20.03.2018г. по гр.д. №
64899/2017г. на СРС), поради значително
по-голям принос в придобиването (98% за ищцата и 2% за ответника), в
преклузивния срок по чл. 31 от СК, поради което същият се явява допустим.
С нормата на чл. 28, ал. 3 от СК (отм.), възпроизведена в нормата на чл. 29, ал. 3 от действащия СК, законодателят допуска определяне на по-голям дял в полза на съпруга, който докаже, че има значително по-голям принос в придобиване на общото имущество. Такова е цялото имущество, придобито по време на брака възмездно, което по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), респ. чл. 21, ал. 1 от действащия СК, съставлява съпружеска общност. Според постоянната практика на ВКС, опряна на ТР № 63 от 25.09.1884 г. на ОСГК, предмет на иска по чл. 29 ал. 3 СК може да е само делът на съпруга в цялата съпружеска имуществена общност, не и за отделни обекти от нея. Приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 18 от СК (отм.), респ. чл. 17 от действащия СК, е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и да се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. Простата разлика в доходите на съпрузите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос на този от тях, реализирал по-високите доходи. При преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, като и законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Съдебната практика приема, че присъждането в полза на ищеца на по-голям дял от общото имущество поради принос, надхвърлящ значително приноса на съпруга-ответник, предполага наличие на по-големи доходи, получавани от съпруга-ищец по време на брака. Освен това предполага доказване на поведение на ответника, наред със значително по-ниските доходи или липсата на постоянен такъв, на разхищение, водене на живот, надхвърлящ възможностите на семейството, неизпълнение на съпружеските задължения, че не полага грижи за децата по тяхното отглеждане и възпитание. За всеки конкретен случай, обстоятелствата са различни (Реш.215/23.06.2011г.на ВКС по гр.д.№1014/2010г.,ІІ г.о., Реш.№2/27.06.2011г. на ВКС по гр.д.№931/2010г.,І г.о., Реш.№567/08.03.2011г. на ВКС по гр.д.№18/2009г.,ІV г.о., ТРеш.№63/1984г.на ОСГК на ВС, Пост.№5/31.10.1972г.на Пленум на ВС и др.)
В настоящия случай, не е спорно между страните, че вещните права върху подробно описаните в исковата молба недвижими имоти, са придобити по време на брака им в режим на СИО. Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че в края на 1989г. ищцата е заминала да работи в Либия като медицински специалист (рентгенов лаборант), където е работила до 2007г. включително и е реализирала значително по-високи доходи от ответника, като непрекъснато е изпращала на семейството си пари. От брака си страните имат родени две деца (понастоящем пълнолетни), които към момента на заминаването на ищцата са били на възраст 12 г., съответно 11 г. Установява се от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, че в периода, през който ищцата е работила в Либия, грижи за двете деца е полагал единствено ответникът, като същевременно не е преставал да работи съобразно своите квалификация и възможности. Дори за отглеждането и възпитанието на децата да са използвани преимуществено с пари, изпратени от ищцата, не следва да се пренебрегва изцяло поетата от бащата (поради физическото отсъствие на майката) родителска грижа, която далеч не се свежда единствено до осигуряване на материално-битови условия.
Установява се, също така, че макар ищцата да е осигурявала по-голямата част от паричните средства за придобиването на описаните в исковата молба недвижими имоти, ответникът е съдействал активно за придобиването им, за което свидетелства и обстоятелството, че всички имоти са придобити само на негово име.
Придобитият от страните в режим на СИО Апартамент № 4, находящ се във вход 1-А, на първия етаж на блок № 34 в ж.к. "Възраждане“, втори микрорайон по плана на град В., е закупен на името на ответника, на „зелено“, т.е. преди построяването му, и на значително по-ниска от пазарната цена, което е било възможно предвид на това, че той е работил в предприятието-продавач „ТРАНССТРОЙ В.“ АД, гр. В.. Дори да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че този апартамент е платен изцяло с изпратени от нея пари, не трябва да се пренебрегва приноса на ответника в придобиването му, както и обстоятелството, че именно той, с помощта на своите братя, е извършвал значителна част от строително-монтажните дейности по апартамента, наемал е строители, осигурявал е строителни материали, закупувал е обзавеждане и т.н.
Придобитият от страните в режим на СИО имот в с. П., община Генерал Тошево, област Добрич, с площ от 2700 кв.м., ведно е построените в това дворно място къща за живеене, обор и сая, е придобит частично чрез придаване по регулация към собствения му парцел ІІІ-119, в кв. 13 по плана на същото село. Освен това, видно от показанията на свидетеля В.М., ответникът, с помощта на своите братя, е положил значителен труд в изграждането на въпросната вила и благоустройството на дворното място.
Що се отнася до имотите в землището на гр. Б. (също придобити на името на ответника), дори да се приеме твърдението на ищцата, че са закупени със средства, получени от продажбата на нейни възстановени земи в Добричко, пак следва да се отчете приноса на ответника в придобиването им, тъй като, видно от показанията на свидетелите Н.Рачев и Константин М., както и представените пълномощни, изцяло ответникът е осъществявал процедурата по възстановяване и продажба на наследствени земи на ищцата.
Според указанията дадени в т. 8 от ППВС №5/1972 г. за обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове между бивши съпрузи, запазили важимостта и приложението си и към този момент, когато съпружеската имуществена общност бъде прекратена, дяловете на съпрузите от общото имущество са равни. По-голям дял от общото имущество може да се определи от съда на единия от досегашните съпрузи само при условията на чл.14 ал. 4 СК (отм.)–като частта да се касае за „изключителен случай“ е неприложима поради промяна в законовата уредба, но постановките относно тълкуването и прилагането в практиката на конструкцията „значителен принос“ остават важими. Явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на чл.14 ал. 4 изр. 2 СК (отм.) трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи.
В конкретния случай е видно, че всеки от бившите съпрузи според възможностите си, имуществото и доходите си е изпълнявал задълженията си по чл. 17 СК да осигурява благополучието на семейството и да се грижи за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на родените от брака деца, като ищцата предвид работата и в Либия е осигурявала значително по-високи средства, но предвид физическото й отсъствие, непосредствените и ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на децата са поети от ответника.
В решение № 215/23.06.2011 година, постановено по гр.д.№ 1014/2010 година на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието следното: „Съгласно чл.19,ал.2 СК от 1985г./отм./ съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от изброените в закона начини за включване на съпрузите чрез принос в придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като имащ най-голямо или преимуществено значение. Не може да се приеме следователно, че приносът, изразяващ се във влагане на средства е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Преценката винаги следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействувал за материалните придобивки на семейството. В случай, че само единият съпруг е реализирал доходи, но другият съпруг изцяло е поел грижата за децата, семейството и домакинството, следва да се преценява и степента на ангажираност с грижите за децата, включително с оглед техния брой, възраст, а оттам и да се прецени обема на извършваната домакинска работа.
С последващо решение № 73 от 13.07.2015година, постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.д. № 4874/2014 година от І г.о. на ВКС, съдът е постановил, че „съдебна практика на ВКС, включително и задължителната по приложението на чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, възпроизведена в чл. 29, ал. 3 СК от 2009 г. /напр. решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ІІ-ро г. о., решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на І-во г. о., и др./, приема, че ищецът следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност.”
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че всеки в рамките на възможностите си е допринасял за благополучието на семейството и придобиването на семейното имущество. Няма данни ответникът да е разпилявал систематически придобитите от съпругата средства, а напротив, както беше подробно изяснено, същият е допринесъл в значителна степен за придобиването на описаните в исковата молба недвижими имоти. Не на последно място, следва да се подчертае, че именно осъществяваното от ответника отглеждане и възпитание на децата, работата му в домакинството и ангажираността му със семейните дела, е позволило на ищцата да замине да работи в Либия и да реализира по-високи доходи. В това отношение ситуацията н семейството на страните не се отличава от ситуацията в по-голямата част от семействата в България във времената на финансово-икономическата криза през 90-те години на ХХ век, а и до днес, когато се налагаше единият съпруг да работи и живее в чужбина и да изпраща пари, а другият съпруг да се грижи за отглеждането и възпитанието на децата. В този смисъл не е налице явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на изяснената по-горе съдебна практика.
Като съобрази всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният конститутивен иск по чл. 29, ал. 3 от СК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, разноски се дължат от ищцата. Ответникът е представил списък по чл. 80 и доказателства за направата на разноски в общ размер на 900.00 лв. /от които 800.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и 100.00 лв.-внесен депозит за вещо лице/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу И.Н.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.
29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям дял от придобитото имущество през
време на брака на страните, сключен на 11.04.1976г. в гр. Б. и прекратен с
решение № 366085 от 20.03.2018г., постановено по гр.д. № 64899/2017г. по описа
на Софийски районен съд, поради
значително по-голям принос в размер на 98 % за ищцата и на 2 % за
ответника, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на И.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 900.00 (деветстотин) лева, представляваща сторените от ответника разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен
съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: