№ 3840
гр. София, 28.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110144070 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Т. Й. С. и В. Д. С. против „....................“ ЕАД кумулативно субективно
пасивно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответното дружество по ½ част от следните парични вземания:
сумата от 5 323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
м. 02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2013 г. до
окончателното плащане, сумата от 929,53 лева, представляваща лихва за периода от
31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева, представляваща разноски по делото, за
които суми по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд е издаден
изпълнителен лист от 18.07.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20178580400414/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. с рег. № 858 и с район на действие Софийски
градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на
принудителното им изпълнение (след прекратяване на основание чл. 232 ГПК на
производството по делото по предявените при условията на евентуалност отрицателни
установителни искове за признаване за установено, че ищците Т. Й. С. и В. Д. С. не дължат
на „....................“ ЕАД процесните вземания поради прихващането им в хода на процеса със
задължения на ответната страна към трето за процеса лице – дружеството „Инженерконсулт“
ООД, с определение от 25.10.2022 г., влязло в законна сила, като необжалвано в срок от
ищцовата страна).
Ищците твърдят, че в хода на производството по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, 85-ти състав в полза на ответника „....................“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист, с който било разпоредено Т. Й. С. и В. Д. С. да заплатят на кредитора
разделно – по ½ част от следните вземания: 5 323,60 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода м. 02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 929,53 лева,
представляваща лихва за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева,
представляваща разноски по делото. Посочва се, че заповедта за изпълнение е влязла в сила,
поради липсата на проведено оспорване от длъжниците в срока по чл. 414 ГПК, като
задълженията, за които е издадена не са установени със съдебно решение. Излагат, че за
събиране на вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист на 17.01.2017 г. било
образувано изпълнително дело № 20178580400414/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д.. Ищците
1
поддържат, че не дължат процесните суми, тъй като към момента на образуване на
настоящото производство последните са погасени по давност, започнала да тече след
издаване на процесния изпълнителен лист. Намират за приложим към вземанията
тригодишният давностен срок поради липсата на влязло в сила съдебно решение, в който
смисъл ищците се позовават на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, приравняващо заповедното производство на тези по издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание относно последиците, свързани с давността. Изясняват,
че от образуване на изпълнителния процес през 2017 г. до 2022 г. не са извършвани никакви
годни изпълнителни действия, които да са от естество да спрат или прекъснат давността.
Допълнително посочват, че е изтекла и общата петгодишна давност. С тези съображения
(доколкото останалата част касаят евентуалните искови претенции, производството по които
е прекратено, а и предвид депозираните по делото уточнителна молба от 05.09.2022 г. и
уточнителна молба от 27.09.2022 г., с които ищците очертават основанието, на което
твърдят, че не дължат процесните вземания – погасяването им по давност, започнала да тече
след издаване на процесния изпълнителен лист) ищците отправят искане за уважаване на
исковите претенции. Претендират разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „....................“
ЕАД оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Посочва, че
действително процесният изпълнителен лист е издаден в хода на производството по ч. гр.
дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, влязла в сила на 04.06.2014 г. Поддържа, че въз
основа на изпълнителния лист и по молба на топлофикационното дружество от 17.01.2017 г.
за събиране на вземанията било образувано изпълнително дело № 414/2017 г. по описа на
ЧСИ У. Д.. Възразява срещу твърдението на ищците за погасяване по давност на
притезанията с довод, че в хода на изпълнителния процес били извършени множество
действия, довели до прекъсване на давностния срок на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Конкретно сочи, че такова действие има молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй
като със същата дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител правомощия
по чл. 18 ЗЧСИ, направено е искане за извършване на справки и за налагане на запори.
Наред с това, давностният срок е бил прекъснат на 15.02.2017 г. и на 09.05.2017 г., когато са
наложени запори върху вземания по банкови сметки на длъжниците; на 14.06.2017 г. и на
15.01.2019 г. – когато е направено искане за налагане на запор; на 25.09.2018 г. и на
20.07.2020 г. – когато е наложена възбрана на имоти, собственост на длъжниците.
Последното валидно изпълнително действие се изразява в подаването на молба от
„....................“ ЕАД за налагане на запори от 20.07.2020 г. Оспорва длъжниците и ищци в
настоящото производство да не са знаели за издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, доколкото в хода на образуваното изпълнително дело същите са подавали молби без
релевирани възражения за недължимост на вземанията. Ответникът оспорва спрямо
вземанията да е приложим тригодишния давностен срок с довод, че в случая релевантна е
петгодишната давност по чл. 117 ЗЗД, доколкото се касае за вземания, удостоверени с влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, чийто правни последици, съгласно актуалната
съдебна практика, са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение. С тези
доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищците основават исковите си претенции,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявените кумулативно субективно активно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, чл. 124, ал. 1, вр. ГПК, както
следва:
В доказателствена тежест на ищците е да установят правния си интерес от търсената
2
искова защита чрез отричане на вземанията, като докажат наличието на твърдяната форма
на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжници на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и
краен момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед съвпадащите твърдения и на двете
страни, съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесният изпълнителен лист от 18.07.2013 г. е издаден в хода на производството по ч. гр.
дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, влязла в сила.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали следва да бъдат приети като
доказателства по делото, като по отношение относимостта на част от материалите,
приложени към исковата и уточнителните молби на ищците, и към отговора на ответника, и
касаещи основно евентуалните искови претенции, респ. защита срещу тях, производството
по които е прекратено, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт, при преценка на
съдържанието им и доказателственото им значение за релевантните по делото факти.
На ответника следва да бъде указано в едноседмичен срок да уточни искането си за
прилагане на копие от изп. дело № 414/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д., доколкото такова не е
представено с отговора на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищците – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение да уточни искането си за прилагане на копие от изп. дело
№ 414/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д., доколкото такова не е представено с отговора на
исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по представените от страните
писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
3
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4