Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Лом, 14 февруари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и десети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова
при секретаря Веселка Младенова,
като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№2435/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по повод искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***
подадена чрез пълномощник – юк.П.К., против Б.Д.И., ЕГН **********, с която се
иска от съда да признае с решение дължимостта от страна на ответника в полза на
ищеца на сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело № 423/2018 г. по описа
на ЛРС, а именно: сумата 1219,19
лв. (хиляда двеста и деветнадесет
лв., 19 ст.), от които главница
900,00 лв., 62,34 лв. – административни разноски, 72,66 лв. – възнаграждение по
договор за предоставено поръчителство, 111,30 лв. - договорна лихва за
периода от 20.05.2017 год. до 10.11.2017 год.
и 72,89 лв. – наказателна лихва
за периода 11.06.2017 – 16.02.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на
заявлението, 07.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 175,00 лв. (сто
седемдесет и пет лв., 00 ст.) разноски по делото, представляващи платена
държавна такса – 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150,00 лв. , за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 07.03.2018 г. по ч.гр.д.№423/2018 г. по описа на ЛРС.
В
исковата молба се твърди, че на 19.05.2017 г. между „***“ ЕАД и ответника по
настоящото дело е бил сключен договор за кредит №879428, с който на ответника е
предоставена в заем сумата от 900,00 лева, срещу задължението на последния да я
върне заедно с договорна лихва и дължимото на поръчителя по Договор за
поръчителство от 19.05.2017 г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че
ответникът не е извършил нито едно плащане по договора за кредит, поради което
и задължението му е изпълнено от ищеца в настоящето производство на 28.02.2018
г. и по този начин е встъпил в правата на кредитора.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски от
исковото и заповедно производство.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, в
която заявява,че поддържа ИМ и моли съда да я уважи .
В срока
по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител не се
е възползвал от правото си и не представя отговор на исковата молба, в с.з.
изразява становище по иска.
Правното
основание на предявения иск е по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240,
ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По
делото са приети писмени доказателства – заявление:879428/19.05.2017 г.,
Договор за потребителски кредит №879428/19.05.2017 г., Приложение №1 към
Договор за потребителски кредит №879428/19.05.2017 г., Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /приложение
№2 към чл.5, ал.2 от ЗПК/, Протокол за
извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания, Договор за
поръчителство, сключен на 19.05.2017 г., между „***“ АД и „***“ ЕООД и договор
за предоставяне на поръчителство, сключен м|/у „***“ЕООД и ответника, от
съвкупния анализ на които се установява, че между „***“ АД и ответника е бил
сключен по интернет договор за кредит на основание попълнено от ответника в
сайта на „***“ АД заявление за кредит за сума в размер на 900,00 лева, платим
на 6 вноски, всяка в размер на 255,98 лева, с падежи съгласно изпратен по
интернет погасителен план. Сумата е преведена на 20.05.2017 г. на ответника, а
задължението му е било гарантирано с поръчителството на ищеца в настоящето
производство по силата на сключен с „***“ АД договор за поръчителство.
По делото е приложено и ч.гр.д.№423/2018 г. по описа на РС-Лом, от
съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „***“ ЕООД
срещу ответника на основание на което на
08.03.2018 г. е издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответника да заплати на „***“
ЕООД сумата 1219,19 лв. (хиляда двеста и
деветнадесет лв., 19 ст.), от които главница 900,00 лв., 62,34 лв. –
административни разноски, 72,66 лв. – възнаграждение по договор за предоставено
поръчителство, 111,30 лв. - договорна лихва за периода от 20.05.2017 год.
до 10.11.2017 год. и 72,89 лв. – наказателна лихва за
периода 11.06.2017 – 16.02.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на
заявлението, 07.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 175,00 лв. (сто
седемдесет и пет лв., 00 ст.) разноски по делото, представляващи платена
държавна такса – 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150,00 лв.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №2435 по описа на ЛРС за 2018 г., против длъжника в заповедното
производство по ч.гр.д.№423/2018 г. по описа на РС-Лом е подадена в едномесечния
срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
разпореждане от 19.10.2018 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради
което и същият се явява допустим.
Представеният
договор за кредит не се оспорва от назначения от съда особен представител на
ответника.
В
конкретния казус приложение следва да намират правилата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ
и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги), в съответствие с които съдът приема, че писмената
форма на договора е спазена и няма основания за подписване на електронния
документ чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.
Налице е валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на
изискванията на чл.11 от ЗПК, а неразделна част от същия са ОУ и СЕФ. С
попълване на заявлението и изпращането му на „***“ АД след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за
предоставяне на информация за потребителските кредити, ответникът е направил електронно изявление, че приема
условията на договора, включително поръчителстването от страна на настоящия
ищец.
По
делото обаче липсват доказателства "***"
ЕООД да е изпълнило задължението си към "***" АД по сключения помежду
им договор, поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Действително, прието като доказателство по делото е Удостоверение за погасени
задължения, изходящо от „***“ ЕАД в уверение на това, че задълженията на
кредитополучателя Б.Д.И. по договор за потребителски кредит №879428/19.05.2017
г. са погасени от поръчителя на 28.02.2018 г., но същото не представлява годно
доказателство за погасяване на парично задължение. Такива са единствено
банковите платежни документи, поради което и искът следва да се отхвърли.
Воден от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.София,
представлявано от Управителя И.Ш., против Б.Д.И. ЕГН **********, иск за приемане
за установено дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите,
оспорени в производството по ч.гр.дело №423/2018 г. по описа на ЛРС, а именно:
сумата от 900,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №879428,
сключен на 19.05.2017 г. между „***“ ЕАД,
и ответника Б.Д.И., сумата от 64,32 лева, представляваща административни
разноски, сумата от 111,30 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.05.2017
г. – 10.11.2017 г., сумата от 72,89 лева, представляваща наказателна лихва за
периода 11.06.2017 г. – 16.02.2017 г., сумата от 72,66 лева, представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, както и законната лихва върху
главницата, считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2018 г. по ч.гр.д.№423/2018
г. по описа на ЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: