Решение по дело №2435/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 48
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20181620102435
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр.Лом, 14 февруари 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова

 

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№2435/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по повод искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК *** подадена чрез пълномощник – юк.П.К., против Б.Д.И., ЕГН **********, с която се иска от съда да признае с решение дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело № 423/2018 г. по описа на ЛРС, а именно: сумата 1219,19 лв. (хиляда двеста и деветнадесет  лв., 19 ст.), от които главница 900,00 лв., 62,34 лв. – административни разноски, 72,66 лв. – възнаграждение по договор за предоставено поръчителство, 111,30 лв. - договорна лихва за периода от 20.05.2017 год. до 10.11.2017 год.  и 72,89 лв. – наказателна лихва за периода 11.06.2017 – 16.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 07.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лв., 00 ст.) разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150,00 лв. ,  за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2018 г. по ч.гр.д.№423/2018 г. по описа на ЛРС.

В исковата молба се твърди, че на 19.05.2017 г. между „***“ ЕАД и ответника по настоящото дело е бил сключен договор за кредит №879428, с който на ответника е предоставена в заем сумата от 900,00 лева, срещу задължението на последния да я върне заедно с договорна лихва и дължимото на поръчителя по Договор за поръчителство от 19.05.2017 г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че ответникът не е извършил нито едно плащане по договора за кредит, поради което и задължението му е изпълнено от ищеца в настоящето производство на 28.02.2018 г. и по този начин е встъпил в правата на кредитора.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски от исковото и заповедно производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, в която заявява,че поддържа ИМ и моли съда да я уважи .

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител не се е възползвал от правото си и не представя отговор на исковата молба, в с.з. изразява становище по иска.

Правното основание на предявения иск е по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото са приети писмени доказателства – заявление:879428/19.05.2017 г., Договор за потребителски кредит №879428/19.05.2017 г., Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №879428/19.05.2017 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК/, Протокол  за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания, Договор за поръчителство, сключен на 19.05.2017 г., между „***“ АД и „***“ ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство, сключен м|/у „***“ЕООД и ответника, от съвкупния анализ на които се установява, че между „***“ АД и ответника е бил сключен по интернет договор за кредит на основание попълнено от ответника в сайта на „***“ АД заявление за кредит за сума в размер на 900,00 лева, платим на 6 вноски, всяка в размер на 255,98 лева, с падежи съгласно изпратен по интернет погасителен план. Сумата е преведена на 20.05.2017 г. на ответника, а задължението му е било гарантирано с поръчителството на ищеца в настоящето производство по силата на сключен с „***“ АД договор за поръчителство.

По делото е приложено и ч.гр.д.№423/2018 г. по описа на РС-Лом, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „***“ ЕООД срещу ответника  на основание на което на 08.03.2018 г. е издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответника да заплати на „***“ ЕООД  сумата 1219,19 лв. (хиляда двеста и деветнадесет  лв., 19 ст.), от които главница 900,00 лв., 62,34 лв. – административни разноски, 72,66 лв. – възнаграждение по договор за предоставено поръчителство, 111,30 лв. - договорна лихва за периода от 20.05.2017 год. до 10.11.2017 год.  и 72,89 лв. – наказателна лихва за периода 11.06.2017 – 16.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 07.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лв., 00 ст.) разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150,00 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по гражданско дело №2435 по описа на ЛРС за 2018 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№423/2018 г. по описа на РС-Лом е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 19.10.2018 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

Представеният договор за кредит не се оспорва от назначения от съда особен представител на ответника.

В конкретния казус приложение следва да намират правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, а неразделна част от същия са ОУ и СЕФ. С попълване на заявлението и изпращането му на „***“ АД след получаване по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, ответникът  е направил електронно изявление, че приема условията на договора, включително поръчителстването от страна на настоящия ищец.

По делото обаче липсват доказателства "***" ЕООД да е изпълнило задължението си към "***" АД по сключения помежду им договор, поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен. Действително, прието като доказателство по делото е Удостоверение за погасени задължения, изходящо от „***“ ЕАД в уверение на това, че задълженията на кредитополучателя Б.Д.И. по договор за потребителски кредит №879428/19.05.2017 г. са погасени от поръчителя на 28.02.2018 г., но същото не представлява годно доказателство за погасяване на парично задължение. Такива са единствено банковите платежни документи, поради което и искът следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК *** със  седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от Управителя И.Ш., против Б.Д.И. ЕГН **********, иск за приемане за установено дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №423/2018 г. по описа на ЛРС, а именно: сумата от 900,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №879428, сключен на 19.05.2017 г. между „***“ ЕАД,  и ответника Б.Д.И., сумата от 64,32 лева, представляваща административни разноски, сумата от 111,30 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.05.2017 г. – 10.11.2017 г., сумата от 72,89 лева, представляваща наказателна лихва за периода 11.06.2017 г. – 16.02.2017 г., сумата от 72,66 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2018 г. по ч.гр.д.№423/2018 г. по описа на ЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: