РЕШЕНИЕ
Номер 52311.11.2020 г.Град гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ХасковоVІІ граждански състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
Секретар:Кристина П. Стоева
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20205640101541 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Е. К. - Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
******************************************** против община Стамболово, с адрес
община Хасково, село Стамболово, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението ѝ, извършено със Заповед № 13/07.07.2020г. на кмета на община Стамболово
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
– за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист
Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ и с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4080,00 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от 08.07.2020г. до
08.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска (07.08.2020г.) до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с община Стамболово 14 години
на длъжност главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ в
общинска администрация Стамболово. Посочва се, че през 2018г. е излязла в отпуск по
майчинство, тъй като на **.**.****г. е родила, като е ползвала посочения специален вид
отпуск до 06.07.2020г. На 07.07.2020г. ищцата се явила в сградата на Общинска
администрация – Стамболово за осъществяване на трудовата си функция на заеманата
длъжност, където в присъствието на двама свидетели й било връчено предизвестие № 12 от
07.07.2020г., с което я уведомявали, че след изтичането на 30-дневен срок трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 вр. чл. 326, ал. 2 от КТ.
1
С предизвестието се предоставял тридневен срок за представяне на диплома за изискваната
образователна степен, а именно „висше – професионален бакалавър“. Веднага след
посоченото предизвестие на ищцата била връчена заповед № 13 от 07.07.2020г., с която
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предл. 1 от КТ с мотиви, че ищцата не притежавала необходимото образование в
съответствие с въведните нови изисквания за заемане на длъжността по време на
съществуващото вече трудово правоотношение.
От посочената заповед ищцата узнала, че със заповед № 183 от 30.06.2020г. на кмета на
община Стамболово е утвърдено изменение на длъжностното разписание, считано от
01.07.2020г., като длъжността главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на
тръжни процедури“ е преобразувана в младши експерт „Подготовка, провеждане и архив на
тръжни процедури“, за което се изисквало притежаването на висше образование –
бакалавър.
Ищцата намира, че извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение е
незаконосъобразно, тъй като работодателят й недобросъвестно е упражнил това свое
правото в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. Счита, че промяната на длъжностното разписание
е насочена именно с цел да бъде уволнена. В тази насока посочва, че заповедта за
утвърждаване на промяна на длъжностното разписание предвижда същото да влезе в сила
на 01.07.2020г. само шест дни преди изтичането на използвания от ищцата отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, предвиден в чл. 164, ал. 1 от КТ. Същевременно в
предоставеното й предизвестие било записано, че разполага със срок от три работни дни, в
който да представи документ, удостоверяващ наличието на изискваната образователна
степен. Такава възможност обаче реално не й била предоставена, тъй като веднага след
връчването на предизвестието й била връчена и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Новата длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност не й
била връчена нито с предизвестието, нито със заповедта.
На следващо място счита, че е налице злоупотреба с право, целяща заобикалянето на
разпоредбата на чл. 333 от КТ, предвиждаща закрила при уволнение на определени
категории лица, към една от които спадала ищцата. Намира, че с извършване на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ,
а не на действително чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, се заобикаля закрилата предвидена в чл. 333,
ал. 1, т. 1 от КТ. Ищцата намира, че всъщност е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т.11 от
КТ, без да е дадено предварително разрешение на инспекцията по труда.
Ищцата посочва, че към момента на сключване на трудовия й договор не е било налице
несъответствие между изискванията за заеманата длъжност и притежаваната от нея
образователна степен. Допълва, че на работодателя й е известно, че към момента ищцата
изучава специалност „Бизнес администрация – администрация и управление“ в
*************************, тъй като използвала предвидените в КТ привилегии за
2
работещите учащи. В момента била завършила III-курс и й оставали още два семестъра за
придобиване на образователна степен „бакалавър“.
В допълнение посочва, че през целия период на заеманата длъжност главен специалист
„Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ е посещавала всички курсове и
учебни семинари във връзка с изменение или допълнение на Закона за обществените
поръчки, на Правилника за приложение на закон за обществените поръчки, на закона за
общинската собственост, както и на други нормативни актове, касаещи разпореждането с
общинска собственост.
Не на последно място твърди, че за длъжността „Подготовка, провеждане и архив на тръжни
процедури“ няма законово изискване да бъде заемана от служител с висше образование.
Същевременно заеманата от нея длъжност обхващала преди всичко подготовка, провеждане
и архив на тръжни процедури, като освен продажбата и отдаване под наем на общинско
имущество – частна общинска собственост, включвала и процедурите по ЗОП и ППЗОП.
Заемащият посочената длъжност имал спомагателна функция, доколкото процедурите,
провеждани по ЗОП и ППЗОП винаги били осъществявани в комисии от тричленен състав.
Единствено дейността по архивирането била самостоятелна дейност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата излага подробно доводите си
относно незаконосъобразността на извършеното уволнение. Твърди се, че основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение не е това по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като е
налице промяна в характера на работата на ищцата, а именно отпаднали са вменените й
задължения по т. 3.2, т. 4.4. и от т. 5.17 до т. 5.25, а в новата длъжностна характеристика са
вкючени изцяло нови задължения (тези по т. 3.2, т. 4.1, т. 4.2, т. 4.4, т.5.1, т. 5.3, т. 5.7, т. 5.12
и т. 5.13). Правото едностранно да се прекрати трудовото правоотношение поради липса на
необходимото образование възниквало само когато се запази заеманата длъжност, но когато
наред с въвеждането на нови изисквания за образование се променят и трудовите функции за
длъжността основанието за уволнение на работника било това по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Тогава обаче би действала закрилата по чл. 333 от КТ. Същевременно новата длъжностна
характеристика не била връчена на ищцата, което водело до ненадлежното й уведомяване за
фактическите основания за уволнението й. На следващо място се счита, че работодателят е
действал недобросъвестно, тъй като изменението в изискванията за образование не били
свързани с нуждите на работата, а единствената цел била чрез допустими от закона средства
да се прекрати трудовото правоотношение и да се заобиколи чл. 333 от КТ. Сочат се
обстоятелства, които обуславяли извода за недобросъвестност, а именно – до ноември 2019г.
не е било необходимо висше образование за длъжността, но след 03.07.2020г. такова е било
предвидено и то при знанието на работодателя, че ищцата няма необходимото образование;
неспазване на тридневния срок за представяне на диплома за висше образование; срокът за
отразяване на промените в щатното разписание е до 10.07.2020г., а този за издаване на нова
длъжностна характеристика до 15.07.2020г., а уволнението е извършено на 07.07.2020г.;
щатното разписание, влязло в сила от 01.07.2020г. било прието с решение № 7 от
3
21.11.2019г. на общинския съвет, а не от кмета; измененията в щатното разписание не били
утвърдени от общинския съвет; изискването за висше образование 1-ва степен бакалавър е
без посочена специалност и е отпаднало изискването за трудов стаж по специалността.
Процесуалният представител на ищцата набляга на обособилата се във върховната
инстанция противоречива практика относно въпроса кога е приложимо основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и образуваните по този повод две тълкувателни дела
№ 4 и № 5 по описа за 2017г. на ВКС, ОСГК. С тези мотиви моли за уважаване на
предявените искове. Претендират се и направените разноски по делото, като се представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за
неоснователни. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение било чл. 328, ал.
1, т. 6, предл. 1 от КТ, като работодателят действал добросъвестно при упражняване на
правото си на уволнение. Изискванията за по-висока образователна степен, а именно „висше
– професионален бакалавър“, били направени поради съществени изменения в Закона за
обществените поръчки, налагащи по-високи умения и отговорности за изпълнението й. Тези
завишени изисквания били отразени с извършеното изменение в щатното разписание за
длъжността, считано от 01.07.2020г., както и в длъжностната характеристика.
При условията на евентуалност, ако се уважат исковите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от КТ се прави възражение за прихващане на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ в
размер на 680 лева и чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2040 лева, които след приспадане на
дължимите публични задължения и удръжката били в размер на 493,81 лева и на 1827,50
лева.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, моли предявените искове
да бъдат отхвърлени, тъй като издадената заповед за уволнение е законосъобразна. Счита
изразените в хода на устните състезания доводи за незаконосъобразност на прекратяване на
трудовото правоотношение, включителни тези, касаещи тълкувателно дело № 4 по описа за
2017г. на ОСГК, за неотносими към процесния случай. Моли в случай на уважаване на
исковите претенции да бъде извършено прихващане с вземанията по чл. 220, ал. 1 от КТ и
чл. 224, ал. 1 от КТ, като ликвидни и установени по размер. Претендира присъждане на
разноски по делото, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
В предоставения от съда срок са депозирани писмени бележки, в които се сочи, че
оспорената заповед за уволнение е законосъобразна, тъй като изискванията за
образованиe за изпълняваната длъжност са променени поради обективно настъпили по
време на съществуването на трудовото правоотношение съществени изменения в закона за
обществените поръчки, а преценката на работодателя за промяната им не подлежи на
съдебен контрол. Посочените завишени изисквания били поставени с изменението на
щатното разписание за длъжността и длъжностната характеристика. Изрично се оспорва
невръчването на новата длъжностна характеристика да опорочава прекратяването на
4
трудовото правоотношение. Твърди се добросъвестност от страна на работодателя при
извършване на действията по уволнението на ищцата.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От доказателствата по делото е установено, че между страните (Т. К. - Р. и община
Стамболово) е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 087 от
30.08.2006г., съгласно който ищцата е назначена на длъжност „главен специалист
Управление на общинската собственост“, считано от 01.09.2006г. със срок за изпитване в
полза на работодателя – 6 месеца. С допълнително споразумение № 047 от 27.07.2007г. е
променен трудовият договор от срочен такъв на безсрочен. Между страните са сключени
поредица от допълнителни споразумения, касаещи промяна в размера на трудовото
възнаграждение на ищцата, както и такива за промяна на работното й време поради
сключването на трудови договори за изпълнение на дейности по проект по договор № РД-
02-29-129/29.06.2011г. и по проект по договор № РД-02-29-6/21.01.2014г. Видно от
споразумение № 36 от 24.03.2010г. на основание чл. 119 от КТ и решение № 360 от
19.02.2010г. на общинския съвет е променена заеманата от ищцата длъжност от „главен
специалист Управление на общинската собственост“ в „главен специалист Общинска
собственост“, а впоследствие със споразумение № 23 от 29.02.2012г. от „главен специалист
Общинска собственост“ на „главен специалист Подготовка, провеждане и архив на тръжни
процедури“.
Безспорно е между страните по делото, а и се установява от събраните доказателства, че
трудовото правоотношение помежду им е прекратено със заповед № 13 от 07.07.2020г. на
кмета на община Стамболово считано от 08.07.2020г. с посочено основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предл. 1 от КТ – поради липса на необходимото образование в съответствие с въведените
нови изискания за заемане на длъжността, като заповедта е връчена на ищцата на
07.07.2020г. при отказ да бъде подписана, удостоверен с подписите на двама свидетели. Със
заповедта е разпоредено на ищцата да се изплатят следните обезщетения: на основание чл.
224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 60 работни дни и на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие – 30 календарни дни.
С предизвестие № 12 от 07.07.2020г. работодателят е предизвестил ищцата, че трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено, като е посочено правно основание чл. 328, ал. 1, т 6 от
КТ (когато работникът или служителят не притежава необходимото образование), както и че
длъжностното разписание на общинска администрация Стамболово е изменено, считано от
01.07.2020г. и заеманата от ищцата длъжност „главен специалист Подготовка, провеждане и
архив на тръжни процедури“ е преобразувана в „младши експерт Подготовка, провеждане и
архив на тръжни процедури“. В предизвестието било указано, че за новата длъжност
съгласно класификатора на длъжностите в администрацията се изисква минимално
5
образование „професионален бакалавър“. В длъжностната характеристика за новата
длъжност също било предвидено като изискване – висше образование, степен
„професионален бакалавър“. С предизвестието било указано на ищцата, че в случай на
притежаване на диплома за завършено висше образование има тридневен срок за
представянето й в отдел „ЧРАО“. Предизвестието било връчено при отказ на ищцата,
удостоверен с подписите на двама свидетели.
По делото са представени длъжностните характеристики на длъжността „главен специалист
Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ и на длъжността „младши експерт
Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“. Съобразно първата основните цели
на „главния специалист Подготовка, провеждане и архи на тръжни процедури“ са: 1. Да
съдейства за постигане целите на общината като участва при формирането и провеждането
на общинска политика, съгласно дейността и функциите на дирекция „УТТООС“ по
отношение процедурите за обществени поръчки в община Стамболово; 2. Отговаря за
подготовката и съхранението на документите от проведени тръжни процедури по ЗОП, ЗК и
търгове за отдаване/продаване на общинска собственост; 3. Подпомага осъществяването на
дейностите по планиране, провеждане, архивиране и контрол върху процедурите за
обществени поръчки в община Стамболово, а областите на дейността му са подпомагане на
кмета на общината в съответствие с утвърдените вътрешни правила като възложител при
провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки по ЗОП, когато са налице
основанията, предвидени в закона, подготвяне на всички необходими документи и
публикуване на обявления, решения и други документи, относно процедурите за възлагане
на обществени поръчки по реда на ЗОП, окомплектоване, завеждане, архивиране и
отговаряне за съхранението на документите по обявени, проведени или прекратени
обществени поръчки, както и за съхранението и ползването на съставените досиета и при
необходимост издаване на фактури в модул фактури „Архимед“, относно плащания към
общинския бюджет за продажби, концесии, наеми и други за имоти общинска собственост.
За длъжността се изисквало средно образование и минимум 2 години професионален стаж.
Тази длъжностна характеристика е изготвена на 30.07.2012г. и подписана от ищцата на
01.08.2012г.
Съгласно длъжностната характеристика на длъжността „младши експерт Подготовка,
провеждане и архив на тръжни процедури“ основните цели на длъжността са: 1. Да
съдейства за постигане целите на общината като участва при формирането и провеждането
на общинска политика, съгласно дейността и функциите на дирекция „УТТООС“ по
отношение процедурите за обществени поръчки в община Стамболово; 2. Да отговаря за
своевременно въвеждане на информация в Централизираната автоматизирана
информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦИАС ЕОП) за община
Стамболово; 3. Отговаря за подготовката, публикуването, провеждането и съхранението на
документите за обществени поръчки по реда на ЗОП. Съгласно представената по делото
длъжностна характеристика областите на дейност на тази длъжност са: оказване на
експертна помощ на възложителя, кат изготвя материали във връзка с възлагането на
6
обществени поръчки, въвеждане информация в ЦИАС ЕОП за община Стамболово,
съгласно изискванията на закона и подзаконовите нормативни документи и указанията на
АОП, окомплектоване, завеждане, архивиране и отговаряне за съхранението на документите
по обявени, проведени или прекратени обществени поръчки, както и за съхранението и
ползването на съставените досиета и работа с онлайн базирани електронни системи,
регистри, портали и други, като използва или въвежда данни с КЕП, с изрична парола за
достъп. За тази длъжност е предвидено изискване за висше образование бакалавър.
Длъжностната характеристика за новата длъжност е изготвена на 03.07.2020г., но не е
представена и не носи подпис за удостоверяване на запознаването с нея на ищцата.
Съгласно представения по делото устройствен правилник на общинска администрация на
община Стамболово кметът на общината внася за одобрение от общинския съвет
структурата на общинската администрация и утвърждава длъжностното разписание на
служителите в общинската администрация – чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 20 от Устройствения
правилник.
Установява се от представените и приети писмени доказателства, че със заповед № 183 от
30.06.2020г. на кмета на община Стамболово е изменено длъжностното разписание на
общинска администрация Стамболово, считано от 01.07.2020г. поради променените
изисквания за заемане на част от длъжностите в дирекция УТТООС, обусловени с
въвеждането на електронно правителство, електронно обявяване на обществени поръчки,
дигитална компетентност, задължително използване на онлайн платформи и други, като е
възложено в срок до 15.07.2020г. да се изготвят нови длъжностни характеристики и да се
изготвят проекти на допълнителни споразумения по чл. 119 от КТ за преназначаване на
служителите, заемащи действащите до 01.07.2020г. длъжности, а в случай, че не отговарят
на изискванията в Класификатора на длъжностите в администрацията да се изготвят
заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения. Представени са длъжностно
разписание на общинска администрация Стамболово в сила от 05.11.2019г., изменение на
длъжностно разписание на община Стамболово към заповед № 183 от 30.06.2020г., съгласно
което длъжностите главен специалист „Общинска собственост“ и главен специалист
„ППАТП“ са променени съответно в младши експерт „ОП“ и младши експерт „ППАТП“,
длъжностно разписание на общинска администрация Стамболово в сила от 01.07.2020г.,
както и доклад от зам.кмет на община Стамболово от 22.06.2020г., с който се прави
предложение при запазване на числеността на дирекция „УТТООС“ да се преобразуват две
длъжности от „главен специалист“ в „младши експерт“ във връзка с въведното
задължително ползване на онлайн платформи по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП и постановление №
332 от 13.12.2019г. на МС.
По делото са представени различни сертификати и удостоверения за полагани от ищцата
курсове и обучения за повишаване на професионалната й квалификация. Видно от
удостоверение № 173 от 07.07.2020г., издадено от Универститет за национално и световно
стопанство, ищцата е записана в летен семестър на трети курс по специалност Бизнес
7
администрация, а съгласно свидетелство за професионална квалификация, издадено от
Професионална гимназия по механоелектротехника „**********************“ ищцата има
завършено средно образование.
От приетите по делото удостоверение за раждане № *********** от **.**.****г., издадено
въз основа на акта за раждане № **** от **.**.****г. от община Хасково се констатира, че
ищцата Т. К. - Р. е майка на детето Ф. Ф. С., ЕГН ***********, родено на **.**.****г.
Видно от съдържащите се в личното трудово досие на ищцата молби за отпуск и съответно
заповеди за разрешаването им, ищцата Т. К. - Р. е използвала предвидените в чл. 163, ал. 1 и
чл. 164, ал. 1 от КТ специални видове отпуск, като със заповед № 270 от 27.06.2019г. на
кмета на община Стамболово и е разрешено използването на отпуск за периода от
01.07.2019г. до 06.07.2020г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Е. Ж. Д. , се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.
април 2018г. за отработени 18 работни дни е в размер на 644,21 лева, а размерът на
обезщетението по чл 225, ал. 1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 08.01.2021г. е в размер на
4080,00 лева. По отношение на обезщетението за неизползван платен отпуск вещото лице е
посочило два варианта в зависимост от изчисляването на средно дневното трудово
възнаграждение съответно в размер на 2254,77 лева за общо 63 дни неизползван платен
отпуск при възнаграждение 35,79 лева на ден и 2142,00 лева – при възнаграждение 34 лева
на ден. Съдът възприема направените от вещото лице фактически изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата ССЕ.
По делото са представени копия от разплащателни ведомости за м. април 2018г. и за м. юли
2020г., съгласно които на Т. К. - Р. са изплатени обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на
680 лева и по чл. 224 от КТ в размер на 2040 лева. Като писмени доказателства са приети и
нареждане за масово плащане с извадка за превода към ищцата в размер на 2321,52 лева,
както и заповед № 211 от 20.07.2020г. на кмета на община Стамболово.
Останалите представени по делото доказателства, които съдът не обсъжда, не установяват
релевантни за спора факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ се намират в съотношение главен (този по т. 1) към
акцесорни (тези по т. 2 и т.3), тъй като за уважаването им се изисква уволнението да е
признато за незаконното. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан предявеният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
8
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
С конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т 1 от КТ се цели установяването на незаконността
на извършеното уволенение. Едностранното прекратяване на трудовото правоотношение ще
бъде незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на
елементи от състава на съответното материалноправно основание, при допуснато нарушение
на процедурните правила във връзка с извършване на уволнението, при неспазване на
предвидена в закона предварителна закрила или други изисквания във връзка с упражняване
правото на уволнение. В тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно
трудовото правоотношение, а на ответника, че законосъобразно е упражнил потестативното
си право едностранно да го прекрати на посоченото в заповедта за уволнение основание.
Предвид основанието, на което се твърди да е извършено уволнението, за да бъде същото
законно е необходимо да е налице изменение на изискванията за образование на лицата,
които заемат дадена длъжност, като това изменение на образователните изисквания да е
извършено преди уволнението; компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за
изменение на изискванията за образование за заемане на длъжността; уволненият работник
или служител да не е отговарял на новите образователни изисквания и актът, с който е
прекратено трудовото правоотношение да бъде мотивиран, с очертаване на фактическите
основания, които са обосновали волята на работодателя да уволни съответния работник или
служител. Преценката на работодателя за промяна на изискванията за образование не
подлежи на съдебен контрол, освен в случаите когато се твърди недобросъвестност на
работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, тогава в тежест на работника е да я докаже,
тоест да установи, че въведените нови изисквания са необосновани и нямат връзка с
характера на работата на съответната длъжност. Презумпцията за добросъвестност е оборена
само когато по делото е установено, че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и
нуждите на работата, а чрез законови средства, работодателят е целял единствено
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или заобикаляне на
предварителната закрила по чл. 333 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира извършеното уволение за незаконосъобразно поради
следните съображения:
В полза на работодателят възниква право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тогава когато работникът не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. Промяна на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ може да има само при запазване на длъжността.
Ищцата е заемала длъжността „главен специалист Подготовка, провеждане и архив на
тръжни процедури“. От представената по делото длъжностна характеристика за посочената
9
длъжност, утвърдена от работодателя на 30.07.2012г. и връчена на ищцата на 01.08.2012г.,
се установява, че за заемане на тази длъжност се е изисквало средно образование, каквото
ищцата притежава съгласно приложеното по делото свидетелство за професионална
квалификация, издадено от Професионална гимназия по механоелектротехника
„**********************“.
Съгласно чл. 3 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите, приета с ПМС №
129 от 26.06.2012г. /Наредбата/ в администрацията длъжностите в администрацията са
ръководни, експертни и технически, като експертните длъжности се разделят на такива с
аналитични и/или контролни функции и на такива със спомагателни функции. Експертните
длъжности с аналитични и/или контролни функции са посочени в длъжностни нива от 5 до
12 включително с наименование „експертно ниво“ – 1А, 1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително, и
„ниво стажант“, а експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в
длъжностни нива от 11 до 13 включително с наименование „ниво специалист“ – 1,2, 3
включително и „ниво сътрудник“.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата предвижда, че длъжността „специалист“ е свързана
с изпълнението на общи спомагателни функции, с набиране и обработването на
информация, с регистрирането на документи и с административното обслужване. Тази
длъжност се заема от лица, работещи по трудово правоотношение. Класификаторът на
длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012г. предвижда, че
длъжността „главен специалист“ има длъжностно ниво – „ниво специалист 1“ и се заема от
лице завършило средно образование и притежаващо 2 години професионален опит, точно
както е предвидено в длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист
Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“.
С нормата на чл. 14 от Наредбата е регламентирана възможността за промяна в
длъжностното разписание, а именно такива промени се предлагат само с писмен мотивиран
доклад, като длъжностите могат да се трансформират в други длъжности чрез изменение на
длъжностното разписание, при обоснована необходимост, свързана с адекватно изпълнение
на функциите на административната структура или звено, по-добро изпълнение на целите на
административната структура или звено или/и промяна в организацията и/или обема на
работа. Критериите за извършване на промяна в щатното разписание са приложими и при
трансформиране на заети длъжности в по-високо длъжностно ниво.
По делото е представен доклад от зам.кмет на община Стамболово от 22.06.2020г., с който
се прави предложение при запазване на числеността на дирекция „УТТООС“ да се
преобразуват две длъжности от „главен специалист“ в „младши експерт“ във връзка с
въведното задължително ползване на онлайн платформи по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП и
постановление № 332 от 13.12.2019г. на МС, а със заповед № 183 от 30.06.2020г. на кмета на
община Стамболово е изменено длъжностното разписание на общинска администрация
Стамболово, считано от 01.07.2020г. и длъжността „главен специалист Подготовка,
10
провеждане и архив на тръжни процедури“ е изменена в длъжността „младши експерт
Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“.
Кметът е компетентният орган да извърши изменението на длъжностното разписание и
направените възражение от ищцата в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 21, т. 2 и т.
5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ определя
общата численост и структура на общинската администрация в общината, района и
кметството, а така също и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет,
по предложение на кмета на общината. Кметът оргаинизира изпълнението на решенията на
общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни
бройки за тях, а на основание чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА в рамките на утвърдената
структура и бюджет освобождава и назначава служителите в общинската администрация.
Съгласно представения по делото устройствен правилник на общинска администрация на
община Стамболово кметът на общината утвърждава длъжностното разписание на
служителите в общинската администрация – чл. 8, ал. 1,т. 20 от Устройствения правилник.
Следователно кметът е органът по назначаването на служителите в общинската
администрация и в рамките на неговата компетентност е да утвърди и измени длъжностното
разписание, включително броя и вида на необходимите длъжности за изпълнение на
определена работа и вида на правоотношението, по което се заемат. По същия начин е
разрешен въпросът за правомощията на кмета като изпълнителен орган на общината и в
решение № 436 от 28.12.2012г., постановено по гр.д. № 1086 по описа за 2011г. на
ВКС, IV г.о., решение № 62 от 14.02.2013г., постановено по гр.д. № 527 по описа за 2012г.
на ВКС, IV г.о., решение № 284 от 21.07.2010г., постановено по гр.д. № 378 по описа за
2009г. на ВКС, IV г.о. и други.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата длъжността „младши експерт“ е свързана със събирането
и систематизирането на информация, с обработка на бази данни, с проучването и
обобщаването на различни практики и алтернативни решения при подпомагане дейността на
по-високите длъжностни нива, както и с осъществяване на дейности по административното
обслужване. Класификаторът на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от
26.06.2012г. предвижда, че длъжността „младши експерт“ има длъжностно ниво –
„експертно ниво 7“ и се заема от лице притежаващо образование „професионален
бакалавър“, без да е необходим професионален опит. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 с
класификатора на длъжностите в администрацията се определя видът на правоотношението,
по което се заема, а според класификатора тази длъжност в администрацията се заема от
държавен служител, тоест лице, работещо въз основа на служебно правоотношение. Според
чл. 3, ал. 5 от Наредбата експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции е
възможно да се заемат и по трудово правоотношение. Изискванията предвидени в
длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт Подготовка, провеждане и
архив на тръжни процедури“, утвърдена на 03.07.2020г. са в синхрон с класификатора на
длъжностите в администрацията.
11
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява, че съгласно
длъжностното разписание в сила от 01.07.2020г. в дирекция „УТТООС“ няма длъжност
„главен специалист ППАТП“, а в нея са включени длъжностите директор дирекция, младши
експерт „ОС“, младши експерт „ППАТП“, главен специалист „ТОН“, главен специалист
„КР“ и главен специалист „ИК“. Съгласно изложеното до момента относно характера на
длъжностите „главен специалист“ и „младши експерт“ и с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 4
и чл. 9, ал. 4 от Наредбата може да се направи извод, че тези две длъжности са различни. С
решение № 243 от 29.09.2012г., постановено по гр.д. № 1429 по описа за 2011г. на
ВКС, III г.о. и решение № 231 от 12.06.2013г., постановено по гр.д. № 1353 по описа за
2013г. на ВКС, IV г.о., се приема, че „различията между двете длъжности („главен
специалист“ и „младши експерт“) произтичат от нормативно определените функции на тези
длъжности в Наредбата, а не от функциите на същите, описани в длъжностните
характеристики“. Въпреки това в настоящия случай съпоставката на областите на дейност и
преките задължения, включени в длъжностните характеристики за двете длъжности, само
подкрепя горното съждение за наличието на две отделни длъжности, тъй като в
длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт ППАТП“ са включени изцяло
нови функции по анализ, систематизация и обработка на данни (т.5.4., т. 5.5. т. 5.8., т. 5.10.),
специфични единствено за длъжността „младши експерт“.
Изискването за висше образование „професионален бакалавър“ се отнася за длъжността
„младши експерт ППАТП“, а не за заеманата от ищцата длъжност „главен специалист
ППАТП“. Потестативното право на работодателя да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не е възникнало, тъй като в
действителност не са променени изискванията за заеманата от ищцата длъжност, тоест
липсват елементи от състава на материалноправното основание. Промяната на изискванията
може да има, когато длъжността се запазва и продължава да съществува, само че вече при
различни условия за заемането й от тези, които са били досега.
Всъщност длъжността, която е изпълнявала ищцата, е трансформирана в нова такава, тоест
длъжността „главен специалист“ е закрита. От това следва, че правното основание за
прекратяването на трудовото правоотношение в зависимост дали новата длъжност е
предвидена за заемане по служебно или трудово правоотношение и дали заеманата досега
по трудово правоотношение длъжност, запазва основните си, характеризиращи я трудови
функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции е
това по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ или чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Доколкото в новото
длъжностно разписание е предвидено, че длъжността „младши експерт“ се заема по трудово
правоотношение, може да се направи логично заключение, че правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, отговарящо на фактическите обстоятелства, е
това по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Липсата на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при
промяна на изискванията за друга длъжност, а не за заеманата от работника, е възприета и в
решение № 375 от 29.06.2010г., постановено по гр.д. № 95 по описа за 2009г. на ВКС, III г.о.
12
и решение № 730 от 29.11.2010г., постановено по гр.д. № 28 по описа за 2010г. на
ВКС, III г.о.
С оглед изложеното съдът намира за основателно твърдението на ищцата, че не е уволнена
на правилното правно основание, макар и не на посоченото в исковата молба такова по чл.
328, ал. 1, т. 11 от КТ. Действително липсва елемент от фактическия състав на основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а именно да е налице промяна на изискването за образование на
заеманата длъжност, поради което извършеното уволнение е незаконосъобразно. Предвид
този извод на съда е безпредметно обсъждането на останалите възражения на ищцата – за
неспазване на тридневния срок за представяне на диплома за необходимото образование, за
непредставяне на длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт ППАТП“,
за липса на връзка между новите изисквания за образование и нуждите на работата и за
притежаваната от нея професионална квалификация, с оглед преминатите обучения и
семинари.
Единственото друго възражение, което следва да се разгледа за пълнота на изложението и се
намира във връзка с правното основание за извършеното уволнение, е това за
недобросъвестност на работодателя, а именно упражняване на правото на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание, което не е включено в
предварителната закрила при уволнение.
Разпоредбата на чл. 333 от КТ предвижда така наречената предварителна закрила при
уволнение, с която за извършването на законно уволнение се изисква предварително
разрешение от определен орган. Общата предварителна закрила се прилага при уволнение
само на основанията предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и
се отнася до категориите работници, предвидени в чл. 333, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 333, ал.
1, т. 1 от КТ предварителната закрила при уволнение се отнася до работничка или
служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст. Видно от удостоверение за
раждане № *********** от **.**.****г., издадено въз основа на акта за раждане № **** от
**.**.****г. от община Хасково се констатира, че ищцата Т. К. - Р. е майка на детето Ф. Ф.
С., ЕГН ***********, родено на **.**.****г. Ето защо може да се направи обосновано
заключение, че ако уволнението на ищцата беше извършено на друго правно основание,
отговарящо на фактическите обстоятелства, то щеше да е предпоставено от предварителното
разрешение на инспекцията по труда и в този смисъл работодателят е действал
недобросъвестно.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъдат
разгледани и другите два обективно кумулативно предявени иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3
от КТ.
13
С оглед изложеното до момента се приема за установено, че извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение на Т. К. - Р. е незаконно. Следователно за основателността на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо единствено да се докаже съществуването на
валидно трудово правоотношение преди прекратяването му. По делото е установено от
представените писмени доказателства, че трудовото правоотношение между страните е
възникнало въз основа на трудов договор № 087 от 30.08.2006г., в последствие изменен с
допълнително споразумение № 315 от 30.10.2012г., съгласно което ищцата е заемала
длъжността „главен специалист ППАТП“ за пълно работно време и за неопределено време,
тоест трудовият договор е бил безсрочен. Следователно ако не е било незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение, същото е щяло да съществува, поради което
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде уважен като основателен и ищцата да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист Подготовка,
провеждане и архив на тръжни процедури“.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1от КТ:
За основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
необходимо да бъде установено незаконосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение в следствие, на което ищцата да е претърпяла вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест места след уволнението.
С оглед изложеното до момента следва да се приеме, че първата предпоставка за уважаване
на иска е налице, тъй като уволнението е признато за незаконно.
Съгласно мотивната част на тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г., постановено по т.д.
№ 6 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГК фактът на оставане без работа може да се установява с
регистрирането на ищеца по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в бюрото по
труда. По делото е представена и приета регистрационна карта № 10056776 от 13.07.2020г.,
издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“, видно от която ищцата Т. К. -
Р. е регистрирана като безработна.
В хода на съдебното дирене е приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена въз основа
на писмените доказателства по делото и след справки в община Стамболово. Съгласно
заключението й размерът на брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е 644,21 лева за 18 работни дни, а размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 08.07.2020. до 08.01.2021г. е 4080,00
лева.
С оглед изложеното следва да се приемат за доказани както оставането на ищцата след
уволнението без работа за периода от 08.07.2020г. до 08.11.2020г., което е в пряка причинно-
14
следствена връзка с незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя, така и размерът на дължимото обезщетение. Доколкото към датата на
постановяване на съдебното решение са изтекли 4 пълни месеца от прекратяване на
трудовото правоотношение искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се
уважи частично само за периода от 08.07.2020г. до 08.11.2020г. като се присъди обезщетение
в размер на 2720 лева (4 месеца по 680 лева). За периода от 09.11.2020г. до 08.01.2021г.
обезщетение не следва да се присъжда, доколкото се касае за един бъдещ период, а
осъдителен иск относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен и
неоснователен, следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да
бъде отхвърлен за сумата в размер на 1360 лева за периода от 09.11.2020г. до 08.01.2021г.,
тоест за разликата до пълния предявен размер от 4080 лева.
По възражението за прихващане:
С оглед формираните правни изводи за частична основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по
направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 2720 лева,
представляваща сбор от изплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 680
лева и по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2040 лева.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието,
а съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от КТ, правото за който не е
погасено по давност.
Предвид изложените до момента правни изводи за липса на елемент от фактическия състав
на правното основание, на което е било извършено уволнението, съответно за незаконността
на уволнението и необходимостта от неговата отмяна като такова, съдът намира, че не е
следвало да бъдат изплатени обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй
като трудовото правоотношение не е било прекратено. Следователно изплатените
обезщетения са недължимо платени и като такива следва да бъдат върнати.
В настоящия случай ищцата не оспорва изплащането на обезщетението по чл. 220 от КТ, а
от приложените по делото разпечатки от ведомости за м. юли 2020г. и нареждане за масово
плащане се установява, че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата са
изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 680 лева и по чл. 224, ал. 1 от КТ
15
в размер на 2040 лева, или след приспадане на дължимите публични задължения и удръжки
съответно в размер на 493,81 лева и 1827,50 лева.
Направеното от процесуалния представител на ищцата възражение относно направената със
заповед № 211 от 20.07.2020г. на кмета на община Стамболово удръжка в размер на 150
лева е неотносимо към правния спор, тъй като негов предмет не са вземанията по чл. 220,
ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Същите подлежат на обсъждане само с оглед направеното
компесаторно възражение, но тяхното прихващане ще бъде до действително изплатения
размер на ищцата, тъй като само той е недължимо платен.
След като са налице две насрещни, ликвидни и изискуеми, съдебно предявени парични
вземания, между тях може да бъде извършено прихващане. Ето защо съдът намира, че
направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане е основателно и
следва да бъде уважено, в резултат на което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
следва да бъде уважен за сумата от 398,69 лева, като за разликата до уважения размер от
2720 лева бъде отхвърлен като погасен чрез съдебно прихващане.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 426,53 лева, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 187,70 лева, представляваща сбор от
дължимата държавна такса за двата неоценяеми иска (160 лева), държавната такса за
осъдителния иск съразмерно на уважената част (15,95 лева) и депозит за вещо лице
съразмерно на уважената част на осъдителния иск (11,75 лева).
Съгласно чл. 83 от ГПК някоя от страните или и двете страни не дължат или могат да бъдат
освободени от заплащането на съдебни разноски. Таксите и разноските за производството са
дължими на съда и затова съдът може да освободи от заплащането им страната. При
уважаване на иска, сумите се възлагат на ответника и се заплащат по сметка на съда, а при
отхвърляне остават в тежест на бюджета на съда. Страната обаче се освобождава единствено
от своите такси и разноски, а не от направените от другата страна. Затова при
неблагоприятен изход от правния спор тя носи отговорността за разноски и съответно в
тежест й се възлагат всички съдебни разноски, сторени от насрещната страна.
С оглед частичното уважаване на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ и направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно сума в размер
16
на 174,43 лева, представляваща сбор от 120,30 лева за адвокатско възнаграждение и 54,13
лева за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Т. Е. К. - Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ********************************************, извършено със
заповед № 13/07.07.2020г., издадена от кмета на община Стамболово, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление община Хасково, село Стамболово, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Т. Е. К. - Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ******************************************** на длъжността
„главен специалист Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури“ в Дирекция
„УТТОС“, община Стамболово, която е заемала преди незаконното уволнение.
ОСЪЖДА община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
община Хасково, село Стамболово на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да
заплати на Т. Е. К. - Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
********************************************, сумата от 398,69 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от
08.07.2020г. до 08.11.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.08.2020г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до 2720 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до
08.11.2020г., като погасен чрез извършено прихващане с вземане на община Стамболово в
размер на 2321,31 лева, представляващо сбор от изплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1
от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявения от Т. Е. К. - Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ******************************************** иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата до пълния му предявен размер от 4080 лева за
периода от 09.11.2020г. до 08.01.2021г. като неоснователен.
ОСЪЖДА община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
община Хасково, село Стамболово на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Т. Е. К. -
Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
********************************************, сумата в размер на 426,53 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
17
община Хасково, село Стамболово на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Хасково сума в общ размер
на 187,70 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА Т. Е. К. - Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
******************************************** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
община Хасково, село Стамболово сумата в общ размер на 174,43 лева, представляваща
сбор от дължимите съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 11.11.2020г
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
18