Мотиви на присъда № 122/13.06.2016г. по НОХД №460/2016г. по описа на
Окръжен съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Бургас, с който срещу подсъдимия А.Ф.Е., ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 30.08.2015г., около 22.30 – 23.00 часа в с. Везенково,
общ. Сунгурларе, обл. Бургас умишлено умъртвил Г. А. К. с ЕГН **********, като
му нанесъл удар с нож в областта на сърцето - престъпление по чл. 115 НК.
Съдът
на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 76 от НПК прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство по делото предявените от К.Р.М., Ф.К.М., Г.К.М. и У.К.М.,
последните трима малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител
– К.Р.М., граждански искове в размер на по 50 000 лева за всеки един от
тях, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
деянието – 30.08.2015г. до окончателното им изплащане.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 13.06.2016г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда
по повдигнатото обвинение, като счита, че адекватно наказание за извършеното
престъпление се явява лишаването от свобода в размер на четиринадесет години. С
оглед на това, че производството протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, пледира на основание чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание
от четиринадесет години лишаване от свобода да се редуцира с 1/3 и полученото
наказание да се изтърпи в затвор. По отношение на приетите за
съвместно разглеждане граждански искове, предлага същите, като основателни, да
бъдат уважени по справедливост.
Повереникът
на частния обвинител и граждански ищец К.Р.М. и особен представител на
малолетните Ф.К.М., Г.К.М. и У.К.М. - адвокат Красимир Кацарски от АК Бургас, поддържа
изцяло повдигнатото от прокурора обвинение по чл. 115 НК и пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен по същото, като му се определи наказание лишаване от свобода
малко над средния размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно
при строг режим. Относно предявените граждански искове счита, че същите са
прекалено занижени, но от друга страна счита, че съгласно материалите по делото
подсъдимият работи на малка заплата, няма никакво имущество, поради което моли
да бъдат уважени изцяло.
Частният
обвинител и граждански ищец К.М. счита,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание в максимален, предвиден в закона
размер, а именно 20 години лишаване от свобода. Заявява, че от 12 години е
живяла на семейни начала с Г. К. и от съжителството им имат три деца - Ф.К.М., Г.К.М.
и У.К.М..
Защитникът на подсъдимия А.Ф.Е. –
адвокат Стоян Петров от АК Бургас, по време на съдебните прения, счита, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.118, вр. чл.115 от НК. Сочи, че
подсъдимият с години е таял в себе си обиди, нанесени му от пострадалия, които
в деня на инкриминираното деяние са ескалирали. Според защитата, от
доказателствата по делото, по безспорен начин се установява, че пострадалият
вечерта на 30.08.2015г. също се е държал лошо с подсъдимия и съпругата му, като
под влиянието на алкохола ги е обиждал, гонил ги е от дома си и ги е замервал с
камъчета. В случай, че съдът не уважи това искане, то моли при прилагането на
чл.115 от НК да бъде наложено наказание в минимален размер от 10 години, което
да се редуцира по чл.58а от НК. Относно предявените граждански
искове смята, че същите са основателни, като предоставя на съда да определи
техния размер.
Подсъдимият А.Ф.Е. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, изразява съжаление за деянието, а в
последната си дума моли за по-ниско наказание по преценка на съда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл.
14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Ф.Е. е роден на ****г.
в гр. **** и живее в с. ***, Община ***, ул. „***“ № **. Той е *** гражданин,
със завършен ****, *** и е с ЕГН **********.
От 2003г. подсъдимият живеел на
семейни начала със свид. С. К. в с. В.. Свидетелката К.и пострадалият Г. К. са
брат и сестра.
Подсъдимият Е. и пострадалият К.
работили заедно като дървосекачи. На 30.08.2015г., сутринта, двамата били на
работа в гориста местност извън с. Везенково. Докато били на работа, двамата
набрали гъби, които след работа продали в гр. Сунгурларе. С парите си купили по
една бира и ги изпили. Към 17.00 часа подс. Е. се прибрал в дома си в с. В., за
да се изкъпе, а пострадалият казал, че отива до магазина. По-късно, отивайки до
магазина, подсъдимият заварил там пострадалия и констатирал, че последният е
видимо пиян. Е. изпил още една бира и се прибрал в къщи. Тъй като със
свидетелката К. щели да имат гости, в по-късен момент същата вечер, той закупил
500 грама ракия от тяхна съседка. Гостите им пристигнали в 20.00 часа, като
подсъдимият изпил още около 100 грама ракия. Към 22.30 часа пострадалият К. във
видимо нетрезво състояние посетил дома на подсъдимия, където Е. го почерпил с
още ракия. К. извадил от джоба си пари и казал, че отново ще отиде до магазина,
за да си вземе още пиене. Сестра му – свид. К. го посъветвала да се прибира и
да ляга, защото утре всички са на работа, а той от своя страна й се развикал и
й казал, че тя няма да го командва, след което си тръгнал.
Около 23.00 часа на 30.08.2015г.
в дома на подсъдимия дошла дъщерята на пострадалия – свид. Ф.М., която
обяснила, че по-малкият й брат е болен. Казала също, че са извикали линейка и
тя излязла на улицата, за да чака линейката. Домът на пострадалия бил на 50-60
метра от този на подсъдимия, като Е. и свид. К. решили да отидат до тях. Свид. Ф.М.
ги предупредила да не ходят, защото баща й бил много пиян. Въпреки това
подсъдимият и жена му отишли в дома на брат й, където станали свидетели на
конфликт между него и свид. К.М., с която пострадалият живеел на семейни
начала. Конфликтът бил по повод на това, че пострадалият бил взел в заем пари
от работодателя си, които били нужни за лечение на оперираното им дете в София,
но той изхарчил голяма част от тях за алкохол. Сестра му – свид. С. К.
подкрепила жена му и казала на брат си да не харчи парите, след което той се
ядосал, започнал да ги псува и да ги гони от дома си. Подсъдимият и жена му си
тръгнали, като докато вървели по улицата, пострадалият ги следвал и ги замерял
с камъни. К. носел метална пръчка, бяла на цвят, дълга около 150 см., която бил
взел от земята. Подсъдимият се прибрал в дома си, а жена му останала навън, за
да се разправя с брат си. От двора подс. Е. взел брадва, а от кухнята готварски
нож със синя дръжка, с обща дължина 21 см. и с дължина на острието 12 см. Той
излязъл отново на улицата и тръгнал към пострадалия, като държал брадвата в
дясната си ръка, а ножа – в лявата. Свид. С. К., като видяла мъжа си да се
приближава, носейки брадва и нож, решила да застане между двамата мъже, за да
ги разтърве. Когато подс. Е. се приближил към пострадалия К., последният
замахнал да го удари с металната пръчка, която носел, но не успял. Тогава подс.
Е. му нанесъл с лявата си ръка с ножа порезно – прободно нараняване в областта
на лявата гръдна половина. К. изохкал и паднал на земята. Подсъдимият се
изплашил и се прибрал в дома си, като оставил брадвата в кухнята, а ножа хвърлил
във водопроводната шахта в двора.
Пристигналият екип на Бърза
помощ, който бил извикан за болното дете на пострадалия, констатирал смъртта на
Г. К.. На място пристигнали и полицейски служители, които разпоредили на свид.
С. К. да попита мъжа си къде е ножа. След като го попитала, подсъдимият й
казал, че го е изхвърлил във водопроводната шахта, намираща се в двора. Той го
извадил и го дал на жена си, а тя с протокол за доброволно предаване е предала
на полицията един брой нож с обща дължина 21 см. и с дължина на острието 12 см.
На 31.08.2015 г. бил извършен
оглед на местопроизшествието, при който на улицата е била открита и иззета
метална тръба, бяла на цвят, усукана в едната си част с дължина 150 см. (л.44,
том 1 от ДП).
По делото са били допуснати и
изготвени съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №273/2015г.
(л.72-74, том 1 от ДП) и съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№536/2015г. (л.53-54, том 2 от ДП). От заключението на вещото лице по
съдебномедицинска експертиза № 273/2015г. се установява, че Г. А. К. е получил
проникващо в гръдната кухина порезно-прободно нараняване, пробиващо сърцето и
нараняващо и белия дроб, голямо количество кръв в лява гръдна кухина, остра
анемия на вътрешните органи, повърхностни порезни ранички по ръцете и др. Като
непосредствена причина за смъртта на Г.К., вещото лице посочва острата анемия,
причинена от проникващо в сърдечната кухина нараняване. Според експерта смъртта
настъпва сравнително бързо от острото кървене. Нараняванията, получени от К.,
са причинени с прободно - режещ предмет, какъвто и да е нож, като вещото лице е
достигнало да извода, че тези наранявания могат да бъдат причинени с описания
като веществено доказателство нож. Вещото лице сочи, че повърхностните ранички
по горни крайници могат да се дефинират като отбранителни наранявания. Като
механизъм на извършване, вещото лице посочва, че наранен – наранител са били
един срещу друг. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза № 536/2015г.
нараняването, получено от К. на гърдите е „V“ образно, поради което не се касае
за една, а за две рани. Вещото лице д-р Янков дава заключение, че такова
нараняване се причинява като с ножа е осъществено първоначално едно пробождане
/проникване/, след това ножът е завъртян и изкаран донякъде, с последващо
повторно намушкване. При този механизъм по кожата се виждат две сдвоени рани,
съответно две пробождания на перикардната /околосърдечната/ торбичка. Експертът
посочва, че на снимката нараняването на сърцето изглежда като едно с дължина
около 4 см., но в действителност се касае за две наранявания с много малък ъгъл
едно спрямо друго, тъй като сърцето непрекъснато е в движение и освен свиване и
разпускане, извършва и движение около дългата си ос. В заключението се сочи, че
пострадалият има прорези и върху левия бял дроб, тъй като дроба отчасти
припокрива сърцето.
Видно от заключението на
извършената съдебномедицинска експертиза №235/2015г. при прегледа на подсъдимия
А.Е. не са установени травматични увреждания.
Видно от заключението на извършената
по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства - протокол
№ 79 от 16.09.2015г. (л. 86-88, том 1 от ДП), при изследването на кръвната
проба, иззета от трупа на пострадалия и кръвната проба, иззета от подсъдимия, е
установено, че Г. А. К. и А.Ф.Е. са от кръвна група А /бета/ по системата АВО.
Експертът Кр. Колева дава заключение, че наличие на човешка кръв от кръвна
група А /бета/ е установено по обекти: №1 /метална тръба/, № 2 /2бр. марлени
тампона – отривки от местопроизшествието/ и с №№ 4, 5, 6 и 7 – взети от трупа
на Г. К. при аутопсията му.
От заключението на извършените химически
експертизи – протокол № 822/31.08.2015 г. (л. 79, том 1 от ДП) и протокол №
821/31.08.2015г. (л.82, том 1 от ДП) става ясно, че в кръвта на пострадалия е
установено наличие на алкохол в концентрация - 2,85 промила, а в кръвта на
подсъдимия е установено наличие на алкохол в концентрация – 0,81 промила.
От изготвената по делото ДНК
експертиза – протокол № 15/ДНК-134 от 25.09.2015г. (л.91-94, том 1 от ДП) се
установява, че по острието на ножа, с който е извършено умъртвяването на
пострадалия и по панталона, с който е бил облечен подсъдимият е открита кръв от
ДНК профила на починалия Г. К..
Съгласно заключението на
комплексната съдебно-психиатрично- психологична експертиза (л. 97 – 104, том 1
от ДП/, подс. Е. към момента на извършване на деянието е бил вменяем и не е бил
в състояние на физиологичен афект, като няма значими и убедителни данни, че е
бил в състояние на уплаха, смущение или силно раздразнение. Същият е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен /концентрация на
алкохол в кръвта 0,81 промила/, което според вещите лица не е психично
заболяване. Е. не е бил зависим и не е зависим към настоящия момент от алкохол.
Вещите лица посочват, че в психическото и психологичното състояние на
подсъдимия няма данни за психопатологична симптоматика, която да препятства
възможността му да участва в наказателното производство, да дава обяснения, да
участва в съдебно заседание и евентуално да изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, т.е. той е психично здрав.
Подсъдимият е бил задържан във връзка с настоящото
производство, считано от 30.08.2015г. до 01.05.2016г., когато е била изменена мярката му от
задържане под стража в подписка.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите Ф.К.М., К.Р.М., В. П. П., С. А. К., П.
М. П., Б. Н. И., В. Д. И.; в писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 31.08.2015г.
(л. 44 - 51, том І от ДП), протоколи за оглед на местопроизшествие /оглед на
труп на Г. К./ от 31.08.2015г. (л. 52 – 58, том І от ДП), протокол за
претърсване и изземване № 222 от 31.08.2015г. (л.61 – 63, том І от ДП),
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 31.08.2015г. (л.67
– 68, том І от ДП); в писмените
доказателства, събрани на досъдебната фаза – протокол за доброволно предаване от 31.08.2015г.
(л.69, том І от ДП), препис – извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверения
за раждане и справка за съдимост на подс. Е.; в експертните заключения на извършените по делото съдебномедицински
експертизи № 273/2015г. (л.72 – 74, том І от ДП), № 235/2015г. (л.76, том І от
ДП) и №536/2015г. (л.53-54, том ІІ от ДП), химически експертизи – Протокол №
822/31.08.2015г. (л.79, том І от ДП) и Протокол № 821/31.08.2015г. (л. 82, том
І от ДП), биологична експертиза – Протокол № 79/16.09.2015г. (л.86 – 88, том І
от ДП), ДНК експертиза – Протокол № 15/ДНК – 134 от 25.09.2015г. (л. 91 – 94,
том І от ДП), комплексна съдебно -
психологично психиатрична експертиза (л. 97 – 104, том І от ДП); във веществените доказателствени средства –
фотоалбуми със снимки, направени при извършените по делото огледи на местопроизшествия
и претърсвания и изземвания; както и във веществените
доказателства по делото, подробно описани в справката към обвинителния акт.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
от подсъдимия. Показанията на свидетелите очевидци С. К. и Ф. К.М., съпоставени
с обективните данни в протоколите за оглед, и в съответствие с научните
мнения на вещите лица в експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно релевантните
за решаване на делото обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява хронологията
на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в извършване на деянието,
предмет на обвинението.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.Е. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 от НК, тъй като на 30.08.2015г.,
около 22.30 – 23.00 часа в с. Везенково, общ. Сунгурларе, обл. Бургас умишлено
умъртвил Г. Ан. К. с ЕГН **********, като му нанесъл удар с нож в областта на
сърцето.
От
обективна страна подс. Е. е осъществил изпълнителното деяние на убийството чрез
действие - подсъдимият е нанесъл с нож порезно-прободна рана
в лявата гръдна половина на пострадалия К.. В процесния случай,
вредоносният резултат се изразява в прекъсване на живота на пострадалия, чрез
нанасяне с нож от страна на подсъдимия на порезно-прободна рана, като острието
на използвания нож е проникнало в гръдната кухина и е наранило сърцето и белия
дроб. Видно от заключенията на вещото лице по извършените съдебномедицински
експертизи, непосредствената причина за смъртта на пострадалия Г.А. К. е
острата анемия, причинена от проникващо в сърдечната кухина нараняване. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, съобразно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, че е
психично здрав, т.е. вменяем. Предвиждал е общественоопасните последици на
деянието - умъртвяването на пострадалия и е искал /целял/ настъпването им. Доказателствата по делото сочат,
че деянието е осъществено от подсъдимия с умисъл за убийство. За установяване
на действителното психическо отношение на дееца към причинения от него съставомерен
резултат се изхожда от обективната страна на неговото поведение: характера,
насоката и силата на действията, способа на извършването му, средството на посегателство
върху пострадалия, органите на човешкото тяло, които са засегнати, причинените
непосредствени наранявания. В тази връзка оценявайки установените по делото
обстоятелства за мястото на нанасяне на удара – в областта на сърцето на
пострадалия, и оръдието, с което е нанесен – нож с дължина на острието 12 см. и
ширина 2 см., съдът прие, че у подсъдимия несъмнено е било оформено съзнанието,
че причинява смъртта на пострадалия, и е искал прякото й постигане. С оглед на
това липсват обективни предпоставки за обсъждане на друга правна квалификация
от гледна точка на субективното отношение на подс. Е. към резултата.
Неоснователно е искането на
защитата на подсъдимия за преквалифициране на деянието по чл. 118 от НК.
Привилегированият състав на чл. 118 от НК е приложим, само когато убийството е
извършено в състояние на силно раздразнение или т.нар. физиологичен афект.
Същевременно, за да се приложи по-леко наказуемият състав на чл. 118 от НК, е
необходимо състоянието на силно раздразнение у дееца да е предизвикано от
жертвата, и то със средствата и по начините, изчерпателно изброени в закона –
чрез насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от
което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни. В конкретния случай от заключенията на вещите лица по
извършената по делото комплексна съдебно-психиатрична-психологическа експертиза
е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимият Е. не е бил в
състояние на физиологичен афект. Състоянието на силно раздразнение е фактически
въпрос и след като не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин
предпоставките и обективните му характеристики, съдът не би могъл да приложи
разпоредбата на чл. 118 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл. 115 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години
При
преценката на размера на наказанието, който следва да определи на подсъдимия, съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия и добрите му характеристични данни, видно от представената по
делото характеристика от Кмета на с. ***, общ. *** (л.36 от НОХД № 460/2016г.
на БОС). Същевременно
съдът оценява процесуалното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното
производство, като такова, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител, поради което и го третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Макар поведението
на пострадалия спрямо подсъдимия преди инцидента, да не дава основание за приложение на привилегирования
състав по чл. 118 от НК, то агресивното поведение на пострадалия следва да се
отчете като смекчаващо обстоятелство
при преценката за индивидуализация на наказанието на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът преценява демонстрираното хладнокръвно поведение
от подсъдимия след деянието - след нанасянето на удара в областта на сърцето на
пострадалия, подс. Е. се обърнал и тръгнал към дома си, като в шахта, находяща
се в двора, изхвърлил ножа, като и установеното пияно състояние, в което се е
намирал при извършване на деянието (0,81 промила).
В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. Е. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Настоящият съдебен състав,
съобразявайки се с критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване
на деянието и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, приема, че в разглеждания случай размерът на наказанието
следва да бъде определен към минимума, предвиден в чл.115 НК, а именно
дванадесет години лишаване от свобода. Така отмерен, срокът се явява необходим и
достатъчен за преоценка на поведението от страна на самия подсъдим и даване на
ясна равносметка за последиците от стореното. Той отговаря и на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието. Предвид
разглеждането на делото по реда на глава 27 от НПК, на основание чл. 58а, ал.
1 от НК, съдът намали определеното наказание дванадесет години
лишаване от свобода с една трета (в случая с четири години), при което
окончателният размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за срок
от осем години, което именно наказание, съдът наложи на подсъдимия.
Съдът
постанови така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години, предвид
неговия срок, да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, поради което и на
основание чл. 61, т.
2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване
на наложеното наказание, като същото се
изтърпи в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Е. наказание
лишаване от свобода за срок от осем
години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, считано от 31.08.2015г. до 01.05.2016г.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Според
съда, предявените граждански искове са доказани по основание при условията на
чл. 45 от ЗЗД, и са изцяло основателни по размер. Установи се по несъмнен
начин, че в резултат на убийството на пострадалия Г. Ку. е причинен вредоносен
резултат, като между него и виновното деяние на подсъдимия, предмет на
настоящата осъдителна присъда съществува пряка и непосредствена причинна
връзка. Ето защо, подс. А.Е. следва да бъде осъден да изпълни задължението си
по чл. 45 от ЗЗД да поправи причинените на гражданските ищци К.Р.М. – жената, с
която Г. К. е живеел на семейни начала и малолетните Ф.К.М., Г.К.М. и У.К.М. –
деца на починалия Г. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител – К.Р.М., неимуществени вреди.
Същите се изразяват в претърпените от загубата на техния баща непреходни
душевни болки, страдания и скръб, като се има предвид и обстоятелството, че те
са поддържали отношения на обич, разбирателство и взаимна привързаност с баща
си. По гореизложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразно
общоприетото обществено разбиране за справедливост и конкретните икономически
условия в страната, съдът уважи изцяло исковете на гражданските ищци, като
осъди подсъдимия А.Ф.Е.
да заплати на К.Р.М. (живяла на
съпружески начала с починалия Г. А. К.), както и на малолетните Ф. К.М., Г.К.М.
и У.К.М., действащи чрез тяхната майка и законен представител К.Р.М.,
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 50 000
(петдесет хиляди) лева за всеки един от тях /50 000 лв. за К.Р.М. и по
50 000 лв. за всяко едно от децата/, произходящи от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от 30.08.2015г. до окончателното
им изплащане.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК съдът отне в полза на държавата веществено
доказателство, послужило за извършване на деянието, а именно 1 брой нож с
пластмасова дръжка, синя на цвят с бяло оцветяване до острието, с три броя
алуминиеви нитове, с обща дължина 21 см., дължина на острието 12 см. и широчина
на острието в най-широката си част – 2 см.
Съдът
постанови след
влизане в сила на присъдата, веществените
доказателства по делото: чифт черни маратонки на бели ивици, марка „Булдозер“,
тениска с къс ръкав с надпис на гърдите „Ед Харди“, черни къси панталони -
да се върнат на подсъдимия
А.Ф.Е., ЕГН **********; - веществените доказателства: обица от жълт метал,
тъмно-сиви 7/8 панталони, черни маратонки, бяла риза, горнище от анцуг с
розово-червен цвят и черна чантичка с надпис „37sport“- да се върнат на К.Р.М., EГН ********** (живяла на съпружески начала с починалия Г. А. К.); -
веществено доказателство: метална тръба, бяла на цвят, усукана в едната си част,
да се унищожи като вещ без стойност.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия
А.Е., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР –
гр. Бургас, сума в размер на 1 676,34 (хиляда шестстотин седемдесет и шест
лева и тридесет и четири стотинки) лева, представляваща направени по делото
разноски, а също и по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас сума в размер
на 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: