О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
21.12.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 21 декември 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2726 по описа за 2020 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.
2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На
основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад
по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен
е установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищцовото дружество ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД твърди в исковата си молба, че на 28.05.2020г. подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред
Районен съд – Стара Загора за вземанията си към С.И.С. в размер на 124,02 лева.
По входираните документи било образувано частно гражданско дело № 1629/20 по
описа на Районен съд – Стара Загора, по което дело длъжникът бил призован по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът подавал настоящата искова
молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството: http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на
чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящо се в гр. Стара
Загора, ул. Кап. П. Ангелов № 1, индивидуализиращ се с ИТН: 2040328. За С.И.С.
бил открит клиентски номер **********. Същият бил потребител на обекта на потребление
до 14.11.2018г., когато бил демонтиран електромера на обекта и били свалени
показанията, обективирано било в Протокол, подписан от двама свидетели. Обектът
на потребление представлявал незаконна постройка, построена върху общинска земя
и въз основа на Заповед на Община Стара Загора, за която били уведомени с Писмо
с изх. № 10-11-12522/13.11.2018г. и собствениците на обекта били длъжни да ги
премахнели, но не сторили това и Общината преминала към принудително
премахване, както и те били длъжни да окажат съдействие по принудителното
премахване.
Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение
на задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД доставило
на обекта, обитаван от С.И.С. за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г. електроенергия
на обща стойност 107,56 лева, която до този момент не била заплатена от
ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 16,46 лева за периода от 13.11.2018г. до
27.05.2020г.
Законна лихва
за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата
на образуване на настоящото производство, както следва:
|
Период
на доставка |
Падеж |
Вид |
Номер док. |
Сума |
|
23.09.2018-2210.2018 |
12.11.2018 |
Главница |
ФЕ ********** |
64,58 |
|
13.11.2018-27.05.2020 |
|
Лихва |
|
10,08 |
|
23.10.2018-14.11.2018 |
10.12.2018 |
Главница |
ФЕ ********** |
42,98 |
|
11.12.2018-27.05.2020 |
|
Лихва |
|
6,38 |
Моли съда да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД към С.И.С., както следва:
-
107,56 лева,
представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г.;
-
обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
13.11.2018г. до 27.05.2020г. в размер на 16,46 лева;
-
законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.05.2020г., до окончателното
изплащане на задължението.
Моли съда в тежест на ответника да бъдат
присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД № 1629/2020г. по
описа на РС-Стара Загора разноски в размер на 75 лева.
В
определения от съда срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, с който заявява, че оспорва изцяло предявената
искова молба от "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД по основание и
размер. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана по следните
съображения:
По
делото липсвали доказателства, че ищцовото дружество и С.И.С. се намирали в
облигационни отношения по силата на договор за продажба на електрическа
енергия.
Също
така, липсвали доказателства, че ответникът бил собственик и/или ползвател на
захранения с електричество имот, находящ се в град Стара Загора, ул. „Кап. П.
Ангелов" №1. Същият нямал качеството на клиент по смисъла на чл.1, т.4 от
Общите условия на ищцовото дружество /съгласно чл.1, т.4 от ОУ:
"Клиент", имащ качеството на физическо лице, можело да бъде
потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, съгласно действащото законодателство, което ползвало
електрическа енергия за домакинството си/
и
на потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за
енергетиката.
По делото нямало данни, че правата и задълженията на С.И.С. по
отношение на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД се упражнявали от
друго лице по смисъла на чл.6, ал.2 от Общите условия на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД /съгласно чл.6, ал.2 от ОУ: Правата и задълженията на Клиента можело да
се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС
или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъдело
потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок/.
Ищцовото дружество не представяло и доказателства, че откритият
клиентски номер на името на С.И.С. бил при условията на чл.13, ал.4 от Общите
условия на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД /съгласно чл.13, ал.4 от ОУ: В случай че
Клиентът не бил собственик, а наемател на обекта, представял и нотариално
заверена Декларация - съгласие от собственика за прехвърляне на партидата на
името на наемателя/.
Счита,
че ищцовото дружества не ангажирало доказателства дали ответникът бил
собственик или ползвател на имота за процесния период. "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД не представяло доказателства, удостоверяващи вещно
право върху обекта или договор за наем, както и изрично съгласие по чл.6, ал.2,
респективно по чл.13, ал.4 от Общите условия на собственика /титуляр на имота/,
в случай, че ответникът не бил собственик на имота. Липсвали доказателства и по
делото не било представено заявление-декларация, от което да било видно, че
ответникът желаел да получава ел. енергия за процесния обект, за какъв период
от време, както и на какво основание.
От
представените с ИМ доказателства не се установявало, че между страните възникнали
отношения, имащи характер на договор за доставка на ел. енергия, по силата на
които ищцовото дружество открило на ответника партида, по която да се отчитало
евентуално консумирана ел. енергия и което заплащане се претендирало от страна
на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД.
Оставало
неустановено на какво основание "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД открило
на ответника партида, на какво основание се начислявали суми за евентуално
потребена ел. енергия и на какво се основавала исковата претенция към С.И.С. за
дължимост на сумите.
Предвид,
че ищцовото дружество не ангажирало доказателства за съществуване на правна
връзка между него и ответника, основана на сключен между страните договор за
продажба на ел. енергия, се явявало изцяло неоснователна исковата претенция за
заплащане на претендираните суми.
Също
така, предвид липсата качеството на ответника на собственик и/или ползвател на
захранен с ел. енергия имот, същият не бил клиент по смисъла на Общите условия
на ищцовото дружество и същите нямало обвързваща сила по отношение на
ответника.
От
представените към исковата молба доказателства не се установявало по безспорен
начин, че начислената от страна на ищцовото дружество електроенергия на обща
стойност 107,56 лева за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г. била доставена
и реално потребена от ответника.
Счита, че претендираните суми били недължими
от ответника и същите били формирани в нарушение на чл.13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент, съгласно която сметките се изготвяли от
електроразпределителните дружества въз основа на реално енергийно потребление и
информацията била предоставена по ясен и разбираем начин.
Оставал
недоказан фактът, че продавачът доставил на купувача посоченото във Фактура
№**********/31.10.2018г. и Фактура №**********/30.11.2018г. количество
електрическа енергия за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г. на обект с ИТН
2040328. По делото не били представени и доказателства, че за отчитане на
евентуално потребената в обекта електрическа енергия действително било
монтирано годно средство за търговско измерване - електромер № *********. Не
било известно електромерът кога и къде бил монтиран в процесния имот.
В
настоящия случай нямало данни, че през СТИ да преминало реално потребено
количество ел. енергия за посочения период, поради което нямало и основание
ищцовото дружество - монополист да получил цена за недоставена от него и
неползвана от ответника електрическа енергия.
Оспорва представения от ищцовото
дружество Протокол за монтаж/подмяна на средство за измерване от 14.11.2018г.
Счита, че записаните показания на електромера не отговаряли на количеството
евентуално потребена ел. енергия в процесния имот. От същият не ставало ясно
дали върху електромерът имало поставена пломба и/или стикери от първоначална,
нито от последваща проверка. Не можело да се установи на кой обект бил поставен
електромера.
Представеният
от ищцовото дружество протокол не бил подписан от ответника. Същият не присъствал
на проверката показанията на електромера и демонтажа му.
Не
било известно дали подписалите го двама свидетели, за които били посочени само
три имена, не били служители в "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД.
Същият не бил съставен в съответствие с всички изисквания. Протоколът като
частен свидетелстващ документ, не се ползвал с противопоставима на ответника
материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които
били изгодни за ищцовото дружество. Предвид това, следвало да се приеме, че
"ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД не доказал наличието на валидни
предпоставки за издаване на процесиите фактури, за чиято стойност ищцовото
дружество претендирало заплащане.
Отделно
от това, счита, че процесният електромер не съответствал на метрологичните
изисквания и не отговарял на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия. Същият не съответствал на техническите изисквания.
Относно
Писмо с изх. №10-11-12522/13.11.2018г. на Община Стара Загора, счита, че от
същото не ставало ясно дали процесният имот попадал в обхвата на незаконно
построените строежи в кв. 5150 кв. „Кольо Ганчев" в град Стара Загора. Не
била ясна връзката между посоченото в писмото на Община Стара Загора и
начислените суми за евентуално потребено количество ел. енергия, чието
заплащане претендирало ищцовата страна. Намира, че същото било неотносимо към
предмета на настоящото производство.
Счита,
че в настоящото производство ищцовата страна не ангажирала достатъчно
доказателства, установяващи размера на евентуалното задължение на ответника. От
приложените към ИМ доказателства не се установявало по безспорен начин, че
претендираните суми били основателни и че същите не били заплатени. Не се
установявало основателността на начислените количества евентуално доставена и
потребена ел. енергия. Също така, не се установявало, че отразените в
процесиите фактури суми за доставена електрическа енергия била определена в
съответствие със законовите и подзаконови разпоредби, въз основа на показания
от технически изправен електромер, поради което счита, че исковата претенция
следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Счита,
че предвид неоснователността и недоказаността на предявеният главен иск, то
искането за заплащане на законна лихва в размер на 16,46 лева била също
неоснователно и предвид акцесорния характер на искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, същият
следвало също да бъде
отхвърлен.
Прави
възражение
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
пълномощника на ищцовото дружество по ч.гр. дело № 1629/2020г. по описа на
Районен съд - град Стара Загора, както и в настоящото производство. Моли съда
на основание чл.78, ал.8 ГПК, да намали претендираното от ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение до минималните размери, съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, поради неговата прекомерност и необоснованост по размер. Следвало да има
предвид, че настоящото производство не представлявало правна и фактическа
сложност, нито материалният интерес на ОСИ надвишавал размерите, предвидени в
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК,
който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване,
че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1629/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съществува. Ищецът
носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата молба за наличието
на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си по същото.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Фактура № ********** от 31.10.2018г.; Фактура № ********** от 30.11.2018г.;
Писмо с изх. № 10-11-12522 от 13.11.2018г.; Протокол за монтаж/подмяна на
средства за измерване от 14.11.2018г.; Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ведно с
доказателства за влизането им в сила.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 1629/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на юриск. Р. Сулева-Ч..
УКАЗВА на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор,
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 16.02.2021г. от 10.00ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от
отговора на ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: