№ 13811
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110120307 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. № 118183/10.04.2024 г., подадена от
А. А. Ц., представлявана от своята майка и законен представител - Н. М. Н., с
която е предявен иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 от СК - за
увеличаване на присъдена с Решение № 410085 от 17.05.2018 г. по гр.д. №
4411/2018г. по описа на СРС месечна издръжка от 150 лв. на 400 лв. за ищеца,
която да бъде заплатена до последния ден на месеца, за който се дължи по
банков път, считано от 10.04.2024 г., до настъпване на нови обстоятелства,
които обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът А. К. Ц., баща на ищеца, бил
осъден със съдебно Решение № 410085 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 4411 /2018г.
по описа на СРС, влязло в сила на 19.06.2018 г., да заплаща месечна издръжка
в размер на по 150 лева на ищеца, като обстоятелствата, при които издръжката
била определена, се изменили съществено - с нарастване на възрастта се
увеличили и потребностите на ищеца. Тя посещавала курсове по английски
език, уроци по математика, имала интерес към художественото изкуство и
посещавала уроци по рисуване, което било свързано с разходи за отглеждащия
я родител, а бащата не участвал в грижите за ищеца. Исканията на другия
родител за заплащане на по-висок размер на издръжка били отклонявани от
страна на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на иска. Оспорва изложеното в
исковата молба с твърдения, че е заплащал определената със съдебното
решение издръжка, като в някои месеци е заплащал и повече от този размер,
включително и по искания на отглеждащия родител за необходими според
1
него разходи за детето. Оспорва размера на претендираната издръжка, като
моли съдът да определи размер на издръжка от 250 лева, а за сумата над този
размер посочва, че няма финансова възможност да заплаща по-висок размер
на издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Уважаването на иска по чл. 150 СК е предпоставено от доказване от
ищеца на настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на размера на
присъдената със съдебен акт издръжка - изминал значителен период от време,
в рамките на който нуждите на ищеца са нараснали. Относими към
предявения иск обстоятелства са тези за изменението на факторите, от които
зависи размерът на издръжката - нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Изменението в тези
обстоятелства обаче при всички случаи следва да е настъпило след
определянето на предходния размер на издръжката /в случая – 19.06.2018 г./,
защото в противен случай те са били съобразени при определянето й в
предходен момент.
По делото са събрани в достатъчен писмени доказателства, при анализа
на които съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че след
определяне на издръжката от 150 лева са настъпили трайни съществени
промени в нуждите на ищеца. След постановяване на Решение №
410085/17.05.2018 г. по гр.д. № 4411/2018 г. по описа на СРС, 92 състав, влязло
в сила на 19.06.2018 г., до приключване на устните състезания по настоящото
дело, е изминал период от шест години. Той може се определи като
значителен, с оглед възрастта на ищеца дефинитивно следващите от нея
потребности.
Към сезиране на съда ищецът е ученик в 6. клас на 138 СУЗИЕ „Проф.
Васил Златарски“. Доказва се, че през 2023/2024 учебна година детето
посещава Чуждоезикова школа за ученици към СУ „Св. Климент Охридски“, с
годишна такса за обучение от 1200 лв. /л.14-19/ Посещава също уроци по
математика на стойност от 150-225 лв. месечно, към които е насочена от екипа
на училището за оценка по повод затруднения в овладяването на материала,
видно от приетата етапна епикриза към лист № 000592/29.03.2024 г. /л.20-22,
л.130-137/ От социалния доклад, изготвен от ДСП-Слатина, се установява, че
детето няма проблеми с усвояването на учебния материал и дисциплината,
както и че е мотивирана да се занимава с художествено изкуство, което също
предполага допълнителни разходи във връзка с кандидатстването на ищеца за
прием в 8. клас. /л.188-190/ В принципен план, след като детето учи в гр.
София е необходимо да се придвижва и с градски транспорт, който се заплаща
за ученици. Нуждите на детето са нараснали, не само поради промяната в
образователните й нужди, но тъй като е на възраст от 13 години, а в този
период изключително бурно се променят и потребностите на детето и това
води до нарастване на социалните й нужди. Тези нарастнали нужди се
изразяват и в по-висок размер на джобни пари, храна, по-скъпи дрехи, обувки,
периодична нужда от мобилно устройство, посещения на спорт (фитнес и
плуване), кино и други развлечения. Ищецът живее със своята майка в
2
жилище на територията на гр. София под наем с месечна наемна вноска от 700
лв., като условията за отглеждане на детето в столицата предполагат по-
високи разходи за храна, дрехи, транспорт и развлечения. При преценка на
основателността на иска съдът отчита и икономическите процеси в страна,
тъй като инфлацията за изминалия период е в размер на 39.9%, видно от
публичнодостъпния инфлационен калкулатор на НСИ
(https://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията).
Предвид изложеното, приема за установено, че трайно са се увеличили и
потребностите на ищеца, които могат да бъдат оценени на общо 750 лв.
месечно.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
При преглед на осигурителния доход на двамата родители, видно от
приетите справки от НАП и материалите по делото, може да се направи извод,
че са трудово ангажирани. Съдът приема, че всеки от тях реализира месечен
доход в размер, който позволява да покриват основните нужди на детето и
необходимата му издръжка в пълен размер. Извод относно възможността на
ответника да заплаща издръжка в по-висок размер, включително
претендирания от дъщеря му, може да се направи от извършените
извънпроцесуални и в рамките на производството признания на неизгодни
факти за това, че в някои месеци е заплащал и заплаща издръжка в размер,
който надвишава присъдения със съдебното решение. Относно
обстоятелството, че ответникът реализира по-високи доходи от осигурителния
си доход, може да се направи извод още и от признанието му и представения
договор от, който е видно, че е получил и погасява ипотечен кредит.
Последното е невъзможно без задълбочено проучване на кредитоспособността
му от банката кредитор. В глава четвърта от ЗПК е установено задължение за
кредитора, обезпечено чрез изготвяне на множество справки, за оценка на
кредитоспособността на потребителя, която включва както данните за
доходите, така и алиментните му задължения. След като кредитът е отпуснат,
съгласно погасителния план ответникът заплаща месечно погашение в размер
на 587,20 лв., заплаща издръжка на ищцата, понякога в по-висок размер от
присъдения, то следва сигурен извод, че месечният доход му доход значително
надвишава осигурителния. Ето защо и доколкото ответникът е в
работоспособна възраст, няма данни за хронични заболявания, представените
доказателства за влошено здравословно състояние не сочат намалена
3
работоспособност и е неподкрепено с доказателства, че няма възможност да
реализира труд, съдът приема, че той разполага с възможност да изплаща
месечна издръжка на дъщеря си над 250 лв., до колкото е признал иска.
В случая освен парична издръжка, майката реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор обуславя
задължение за ответника да осигурява по-голяма част от необходимата
парична издръжка на детето. Доколкото задължението за издръжка е
безусловно, т.е. нуждите на ищеца трябва да бъдат посрещнати от двамата
родители, присъдената издръжка следва да бъде увеличена и ответникът
следва да бъде осъден да заплаща 400 лв. месечна издръжка на детето чрез
неговата майка.
Възраженията на ответника за ниския размер на доходите му не могат да
бъдат споделени. Както беше посочено той е в трудоспособна възраст, не се
установява наличие на хронични здравословни проблеми, както и да е с
трайно намалена работоспособност вследствие на претърпяно оперативно
лечение, за което представя доказателства. Полага квалифициран труд, който е
високо платен, живее и работи на територията на гр. Плевен, където трудовият
пазар предоставя възможности за реализация на доходи в размер, надвишаващ
средната брутна месечна заплата в страната, доколкото видно от интернет
страницата на НСИ (https://www.nsi.bg/bg/content/3930/статистически-райони-
област) средната работна заплата в града е около 1700 лв. Доказва се, че има и
други алиментни задължения към втората си дъщеря на тригодишна възраст.
Въпреки тях, установеното дава основание да се приеме, че същият има
възможност да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 400 лв.
Поради изложеното съдът намира иска за основателен.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, като следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено единствено от ищеца.
Във връзка с изчисляване на разноските съдът приема, че основата,
върху която следва да се пресмята уважена и отхвърлена част от иска е 250
лв., тъй като се иска увеличение на месечната издръжка от 150 лв. на 400 лв.
Съдът намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. ГПК
за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
неоснователно. Не защото е съобразено с минималния размер, предвиден в чл.
7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която разпоредба не е обвързваща за приложение от съда
(вж. в този смисъл Решение по дело № C‑438/22 г. на СЕС), а доколкото е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, предвид
множеството представени и анализирани разходооправдаделни документи от
процесуалния представител.
Наведеният от ответника довод, че не е дал повод за завеждане на иска
4
съдът също е неоснователен, с оглед събраните по делото доказателства,
съобразно които безпротиворечиво се установява, че преди образуване на
делото исканията на майката на ищеца за заплащане на суми над установения
по силата на посоченото съдебно решение размер на издръжка са
отклонявани, а заплатените на два пъти суми, надвишаващи определения
размер са незначителни по размер и в период от няколко месеца преди
сезиране на съда.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважената част от иска по чл.
143, ал.2 СК в размер на 360 лв.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с
Решение № 410085/17.05.2018 г. по гр.д. № 4411/2018 г. по описа на СРС, 92
състав, месечна издръжка, която А. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: ....., е
осъден да заплаща на дъщеря си А. А. Ц., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Н. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ...., като УВЕЛИЧАВА размера от 150 лв. на 400 лв., която да
бъде заплатена до последния ден на месеца, за който се дължи по банков път,
считано от 10.04.2024 г., до настъпване на нови обстоятелства, които
обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А. К. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ц., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Н. М. Н., ЕГН
**********, сумата от 500 лв. - разноски в производството съразмерно с
уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. К. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Софийския
районен съд сумата 360 лв. разноски в производството на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5