Решение по дело №779/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1198
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110200779
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 1198 / 17.06.2019 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:            

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                          

  с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 779 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на „Ж.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно постановление № 399925 – F419795 от 21.01.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4546, 34 лева за това, че на 19.09.2018 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка, възложена с Резолюция № 032691801830367/ 10.09.2018 г. във вр. с подадено по електронен път от „Ж.“ ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС.0000 – 45747/ 07.09.2018 г., приключила с акт за регистрация по ЗДДС № 030421801907298/ 19.09.2018 г., връчен на  19.09.2018 г., е установено е, че дружеството „Ж.“ ЕООД декларира, че осъществява продажби на сандвичи и напитки от дюнер щанд, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, срещу хотел „Адмирал“. В обекта е регистрирано едно ФУ с ИН ДТ 536657, въведено в експлоатация на дата 14.05.2015 г. За целите на проверката са представени месечни отчети от ЕКАПФ за периода и дневни отчети от ЕКАПФ за месец 08/ 2018 г. Установен е отчетен в ЕКАПФ общ оборот в размер на 79 614, 12 лева. Не са декларирани издадени сторно и ръчни касови бележки, не са декларирани издадени фактури. Приходите от дейността са постъпвали само в брой. В резултат на извършената проверка по представените документи и декларирани от задълженото лице данни се установи реализиран общ облагаем оборот по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, посочен в Справка – Приложение 2 (неразделна част от настоящия акт) в размер на 50 476, 57 лева. Същият е достигнат за период не по – дълъг от два последователни месеца, вкл. текущия (за периода месец 07/2018 и месец 08/ 2018) на дата 17.08.2018 г. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемия оборот, но не и за период, по – дълъг от определения в ал. 1. Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС е следвало да бъде подадено от задълженото лице в 7 – днвен срок от датата на която е достигнат оборота над 50000 лева, т.е. до 24.08.2018 г., а същото е подадено на 07.09.2018 г. – след изтичания на законоустановения срок по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Видно от събраните доказателства, облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС надхвърля 50000 лева с осъществена продажба, отчетена в ЕКАПФ с ФБ №0025269/ 17.08.2018 г. (20:11 часа) на стойност 10, 00 лева и е в размер на 50 001, 04 лева, за която също се дължи данък. „Ж.“ ЕООД има реализирани облагаеми доставки, за които не е начислило данък в размер на 27 278, 05 лева, в това число облагаема доставка по ЕКАПФ на 17.08.2018 г. в размер на 10, 00 лева (20:11 часа), облагаеми доставки по ЕКАПФ на 17.08.2018 г. (след 20:11 часа до края на работния ден) в размер на 476, 00 лева, облагаеми доставки по ЕКАПФ за периода 18.08.2018 г. – 31.08.2018 г. в размер на 16 131, 51 лева, облагаеми доставки по ЕКАПФ за периода 01.09.2018 г. – 18.09.2018 г. в размер на 10 660, 54 лева, за които неначисления ДДС е в размер на 4546, 34 лева – нарушение на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност.

         Дружеството – жалбоподател „Ж.“ ЕООД моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност и да редуцира размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“, като се мотивира, че считано от дата 01.01.2019 г. е начислило изискуемия данък.

         В проведеното на 08.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 779 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител адв. М.М. от АК – Разград, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, а в условията на евентуалност моли за приложението на чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност и респ. редуциране на размера на наложеното административно наказание.

         В проведеното на 08.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 779 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Диана П., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се в своята пледоария, че нарушенията на данъчното законодателство не могат да попаднат в обхвата на разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, както и подчертава, че начисляването на дължимия данък от дружеството – жалбоподател се е случило едва след издаване на наказателното постановление.

 

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

         На 19.09.2018 г. св. С.П.В. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършила проверка по спазване на финансовото и данъчното законодателство на дружеството „Ж.“ ЕООД ***. Конкретния повод за извършване на проверката било депозираното на 07.09.2018 г. в ТД на НАП – гр. Варна заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС.0000 – 45747/ 07.09.2018 г. от дружеството „Ж.“ ЕООД.

         В хода на проверката св. В. установила, че дружеството осъществява продажби на сандвичи и напитки от дюнер щанд, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, срещу хотел „Адмирал“. В обекта било регистрирано едно ФУ с ИН ДТ 536657, въведено в експлоатация на дата 14.05.2015 г.

         Св. В. констатирала също така, че реализирания общ облагаем оборот по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, посочен в Справка – Приложение 2 е в размер на 50 476, 57 лева. Същият е достигнат за период не по – дълъг от два последователни месеца (за периода месец 07/2018 и месец 08/ 2018) на дата 17.08.2018 г.

         Преценявайки, че дружеството „Ж.“ ЕООД не е депозирало в срок до 24.08.2018 г. заявление за регистрация по ЗДДС и с това свое поведение, в частност бездействие е нарушило разпоредбите на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност, на 09.10.2018 г. св. В. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочените правни норми.

         В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 21.01.2019 г. Директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, наложил на въззивното дружество „Ж.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 4546, 34 лева основание разпоредбите на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност.

 

         По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

         Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

          На първо място съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

         На практика дружеството не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, която впрочем беше приета за установена и от съда. Поради тази причина е безпредметно извършването на детайлен анализ на всяко едно доказателство поотделно.

         Все пак следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира показанията на св. В., че на датата 17.08.2018 г. дружеството е достигнало оборот над 50000 лева, поради което и в същия този момент за него е възникнало задължение в 7 – дневен срок да депозира заявление за регистрация по ЗДДС пред съответната териториална дирекция на НАП.

         От писмените материали, съдържащи се в кориците на административно – наказателната преписка се установява, че на 07.09.2017 г. дружеството по електронен път е депозирало в ТД на НАП – гр. Варна заявление за регистрация по ЗДДС, което е получило вх. № ДДС.0000 – 45747.

         При условие, че дружеството е достигнало оборот над 50000 лева на 17.08.2018 г., очевидно е, че е закъснало с депозиране на заявлението за регистрацията си по ЗДДС, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

         Същевременно основното искане на въззивното дружество е да се приложи санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, която предвижда, че при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лева.

         Видно от представената наред с въззивната жалба справка – декларация за ДДС за месец януари 2019 г. на въззивното дружество, данъка върху добавената стойност е бил начислен, поради което и според съда в действителност дружеството „Ж.“ ЕООД има законово право да се възползва от по – благоприятната санкционна разпоредба, а именно нормата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.

         При това условие, размерът на административното наказание „имуществена санкция“, която следва да бъде наложена на въззивното дружество възлиза на 227, 31 лева.

         Според съда в конкретния случай разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е неприложима. В крайна сметка закъснението, с което дружеството е депозирало своето заявление за регистрация по ЗДДС не е рамките на ден, два или три, а е в рамките на около седмица, което предвид динамичния характер на обществените отношения, свързани с данъка върху добавената стойност не може да се приеме за пренебрежително малко закъснение.

         Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва Наказателно постановление № 399925 – F419795 от 21.01.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна да бъде изменено в санкционната си част, като наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде намалено до размер от 227, 31 лева и същото да бъде наложено на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 399925 – F419795 от 21.01.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на „Ж.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4546, 34 лева за извършено нарушение на нарушение на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ до размер от 227, 31 лева и го НАЛАГА на основание чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: