Р Е Ш Е Н И Е
№ 1198 / 17.06.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 779 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ж.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 399925 – F419795 от 21.01.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 180, ал. 2 вр. ал.
1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4546, 34 лева за това, че на 19.09.2018
г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка, възложена с Резолюция №
032691801830367/ 10.09.2018 г. във вр. с подадено по електронен път от „Ж.“
ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС.0000 – 45747/ 07.09.2018 г.,
приключила с акт за регистрация по ЗДДС № 030421801907298/ 19.09.2018 г.,
връчен на 19.09.2018 г., е установено е,
че дружеството „Ж.“ ЕООД декларира, че осъществява продажби на сандвичи и
напитки от дюнер щанд, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, срещу
хотел „Адмирал“. В обекта е регистрирано едно ФУ с ИН ДТ 536657, въведено в
експлоатация на дата 14.05.2015 г. За целите на проверката са представени
месечни отчети от ЕКАПФ за периода и дневни отчети от ЕКАПФ за месец 08/ 2018
г. Установен е отчетен в ЕКАПФ общ оборот в размер на 79 614, 12 лева. Не
са декларирани издадени сторно и ръчни касови бележки, не са декларирани
издадени фактури. Приходите от дейността са постъпвали само в брой. В резултат
на извършената проверка по представените документи и декларирани от задълженото
лице данни се установи реализиран общ облагаем оборот по чл. 96, ал. 1, изр.
второ от ЗДДС, посочен в Справка – Приложение 2 (неразделна част от настоящия
акт) в размер на 50 476, 57 лева. Същият е достигнат за период не по –
дълъг от два последователни месеца, вкл. текущия (за периода месец 07/2018 и
месец 08/ 2018) на дата 17.08.2018 г. Задължението за регистрация възниква
независимо от срока, за който е постигнат облагаемия оборот, но не и за период,
по – дълъг от определения в ал. 1. Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС е
следвало да бъде подадено от задълженото лице в 7 – днвен срок от датата на
която е достигнат оборота над 50000 лева, т.е. до 24.08.2018 г., а същото е
подадено на 07.09.2018 г. – след изтичания на законоустановения срок по чл. 96,
ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Видно от събраните доказателства, облагаемия оборот
по чл. 96 от ЗДДС надхвърля 50000 лева с осъществена продажба, отчетена в ЕКАПФ
с ФБ №0025269/ 17.08.2018 г. (20:11 часа) на стойност 10, 00 лева и е в размер
на 50 001, 04 лева, за която също се дължи данък. „Ж.“ ЕООД има
реализирани облагаеми доставки, за които не е начислило данък в размер на
27 278, 05 лева, в това число облагаема доставка по ЕКАПФ на 17.08.2018 г.
в размер на 10, 00 лева (20:11 часа), облагаеми доставки по ЕКАПФ на 17.08.2018
г. (след 20:11 часа до края на работния ден) в размер на 476, 00 лева,
облагаеми доставки по ЕКАПФ за периода 18.08.2018 г. – 31.08.2018 г. в размер
на 16 131, 51 лева, облагаеми доставки по ЕКАПФ за периода 01.09.2018 г. –
18.09.2018 г. в размер на 10 660, 54 лева, за които неначисления ДДС е в
размер на 4546, 34 лева – нарушение на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл.
180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Дружеството – жалбоподател „Ж.“
ЕООД моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка
върху добавената стойност и да редуцира размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция“, като се мотивира, че считано от дата
01.01.2019 г. е начислило изискуемия данък.
В проведеното на 08.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 779 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител адв. М.М. от АК – Разград, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, а в условията на
евентуалност моли за приложението на чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност и респ. редуциране на размера на наложеното административно
наказание.
В проведеното на 08.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 779 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител ст. юрисконсулт Диана П., която моли за потвърждаване
на наказателното постановление, обосновавайки се в своята пледоария, че
нарушенията на данъчното законодателство не могат да попаднат в обхвата на
разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, както и подчертава, че начисляването
на дължимия данък от дружеството – жалбоподател се е случило едва след издаване
на наказателното постановление.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 19.09.2018 г. св. С.П.В. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършила проверка по спазване
на финансовото и данъчното законодателство на дружеството „Ж.“ ЕООД ***.
Конкретния повод за извършване на проверката било депозираното на 07.09.2018 г.
в ТД на НАП – гр. Варна заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС.0000 –
45747/ 07.09.2018 г. от дружеството „Ж.“ ЕООД.
В хода на проверката св. В.
установила, че дружеството осъществява продажби на сандвичи и напитки от дюнер
щанд, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, срещу хотел „Адмирал“. В
обекта било регистрирано едно ФУ с ИН ДТ 536657, въведено в експлоатация на
дата 14.05.2015 г.
Св. В. констатирала също
така, че реализирания общ облагаем оборот по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС,
посочен в Справка – Приложение 2 е в размер на 50 476, 57 лева. Същият е
достигнат за период не по – дълъг от два последователни месеца (за периода
месец 07/2018 и месец 08/ 2018) на дата 17.08.2018 г.
Преценявайки, че дружеството
„Ж.“ ЕООД не е депозирало в срок до 24.08.2018 г. заявление за регистрация по
ЗДДС и с това свое поведение, в частност бездействие е нарушило разпоредбите на
чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за
данъка върху добавената стойност, на 09.10.2018 г. св. В. съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочените правни норми.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 21.01.2019 г. Директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, наложил на въззивното
дружество „Ж.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 4546, 34 лева основание разпоредбите на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1
във вр. с чл. 180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
По отношение на
доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
На практика дружеството не
оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, която впрочем беше
приета за установена и от съда. Поради тази причина е безпредметно извършването
на детайлен анализ на всяко едно доказателство поотделно.
Все пак следва да се
отбележи, че съдът изцяло кредитира показанията на св. В., че на датата 17.08.2018
г. дружеството е достигнало оборот над 50000 лева, поради което и в същия този
момент за него е възникнало задължение в 7 – дневен срок да депозира заявление
за регистрация по ЗДДС пред съответната териториална дирекция на НАП.
От писмените материали,
съдържащи се в кориците на административно – наказателната преписка се
установява, че на 07.09.2017 г. дружеството по електронен път е депозирало в ТД
на НАП – гр. Варна заявление за регистрация по ЗДДС, което е получило вх. №
ДДС.0000 – 45747.
При условие, че дружеството е
достигнало оборот над 50000 лева на 17.08.2018 г., очевидно е, че е закъснало с
депозиране на заявлението за регистрацията си по ЗДДС, поради което и съвсем
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Същевременно основното искане
на въззивното дружество е да се приложи санкционната разпоредба на чл. 180, ал.
3 от ЗДДС, която предвижда, че при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева, а при
повторно нарушение – не по-малко от 400 лева.
Видно от представената наред
с въззивната жалба справка – декларация за ДДС за месец януари 2019 г. на
въззивното дружество, данъка върху добавената стойност е бил начислен, поради
което и според съда в действителност дружеството „Ж.“ ЕООД има законово право
да се възползва от по – благоприятната санкционна разпоредба, а именно нормата
на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
При това условие, размерът на
административното наказание „имуществена санкция“, която следва да бъде наложена
на въззивното дружество възлиза на 227, 31 лева.
Според съда в конкретния
случай разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е неприложима. В крайна сметка
закъснението, с което дружеството е депозирало своето заявление за регистрация по
ЗДДС не е рамките на ден, два или три, а е в рамките на около седмица, което
предвид динамичния характер на обществените отношения, свързани с данъка върху
добавената стойност не може да се приеме за пренебрежително малко закъснение.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че следва Наказателно
постановление № 399925 – F419795 от 21.01.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна да бъде изменено в санкционната си
част, като наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде
намалено до размер от 227, 31 лева и същото да бъде наложено на основание чл.
180, ал. 3 от ЗДДС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 399925 – F419795 от 21.01.2019 г., издадено от
Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на „Ж.“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбите на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 4546, 34 лева за извършено нарушение на нарушение на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1
във вр. с чл. 180, ал. 1 и чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената
стойност, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ до размер от 227, 31 лева и го НАЛАГА на основание чл.
180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: