Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 231 /28.01.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪБЧО СЪБЕВ
СТЕФАН СТОЙКОВ
при
секретаря Галина Драганова и в
присъствието на прокурора Руси Русев като разгледа докладваното от съдията -
докладчик Стефан Стойков ВНОХД № 912 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
подсъдимия И.Н.Д. ЕГН **********, срещу Присъда № 147 от21.09.2018г. по НОХД
1065/2018г. по описа на Районен съд Бургас. Жалбата е бланкетна, като в нея се
твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и
постановена при нарушаване на материалния закона и при съществени процесуални нарушения, а наказанието е явно
несправедливо. Отправено е искане присъдата да бъде отменена и подсъдимия да
бъде признат за невинен.
В съдебно заседание, прокурорът намира
жалбата за неоснователна. Според него
съдът достатъчно аргументирано е обосновал присъдата на база
доказателствата по делото. Не е допуснал процесуални нарушения, поради което
следва да бъде потвърден първоинстанционният акт.
Защитата сочи , че неправилно районният
съд се е позовал на показанията на свидетели – полицейски служители, които били
заинтересовани от изхода на делото, а са игнорирани показанията на свидетел –
приятел на подсъдимия на същото основание. На следващо място , защитата намира
за недоказано по неоспорим начин, че по време на проверката подсъдимия е
управлявал процесния автомобил. Сочи противоречия в доказателствата за външните
белези , от които проверяващите са установили неадекватно поведение у
проверявания. Принципно поддържа жалбата с исканията в нея.
Подсъдимият редовно призован – не се
явява.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна
проверка на правилността на присъдата, съобразно чл. 313 и чл. 314 от НПК, прие
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Присъда № 147 от21.09.2018г. по НОХД 1065/2018г. Районен съд Бургас признал подсъдимия И.Н.Д.
с ЕГН **********, роден на ***г***, ******, работи като ******,
за виновен в
това, че на 30.07.2017г. около 13,30ч. в ***, посока бензиностанция „Ромпетрол”
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Хонда”, модел „Джаз” с per. № А4411ВН, след употреба на
наркотични вещества - „амфетамин”, установено по надлежния ред със
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с изх.№ И- 7433/26.09.2017г. на
ВМА гр. София, поради което и на основание чл. 3436, ал. 3 от НК, вр.с чл. 54
от НК му наложил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА
и наказание „Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал.1 НК
изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
/една/ година за изпитателен срок от 3 /ТРИ/
години.
НЕ НАЛОЖИЛ на подсъдимия И.Н.Д.
с ЕГН ********** кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” доколкото подсъдимият е неправоспособен.
ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал.З. НПК И.Н.Д. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 154,64 лв. /сто петдесет и
четири лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в
досъдебното производство разноски, както и сумата от 200,00 /двеста/ лева, по
сметка на РС-Бургас, представляваща сторени в съдебното производство разноски
за възнаграждение на вещо лице, а на основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати по
сметка на PC-Бургас сумата от 10,00 /десет/
лева представляваща държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни
листи.
Въззивният съд счита, че
фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд на
основание доказателствата по делото. Тя се състои в следното: На 30.07.2017г., подсъдимият е спрян за
проверка от полицейски патрул, при управление на лек автомобил „Хонда“с ДК№
А4411ВН. Това е станало около 13.30 часа в ***, к/с „Славейков“, в близост до
бл.15 и бензиностанция „Ромпетрол“. Полицейският патрул се състоял от
свидетелите Янков и Дандаринов, които били със служебен автомобил. За спирането
на подсъдимия като водач, бил подаден светлинен
и звуков сигнал от служебния автомобил на свидетелите. След като
автомобила управляван от подсъдимия спрял, към него се приближил свидетеля
Янков. В спрения автомобил имало двама души – водача и пътник. Свидетелят Янков
поискал да представят документи за самоличност. Пътуващите представили
документите си и се установило, че водача е подсъдимия И.Д., а пътника –
свидетеля Д. В.. Докато се осъществявала проверката – подсъдимия посетил хранителен
магазин, намиращ се наблизо , като времето на посещението било кратко.
Доколкото у свидетеля Янков възникнали подозрения, че подсъдимия е употребил
или наркотично вещество или алкохол, разпоредил на същия да го последва с
автомобила си до сектор „Пътна полиция“ за проверка. Двата автомобила пътували
един сред друг, като автомобила на подсъдимия бил първи. Двата автомобила
пристигнали пред сградата на „Пътна полиция“. В автомобила с подсъдимия бил и
свидетеля В.. Там на място подсъдимия бил проверен от свидетеля Йордан Райков –
мл. автоконтрольор към сектор „ПП“. На проверката присъствали и свидетелите
Янков и Дандаринов. На подсъдимия били извършени два теста – за употреба на
алкохол, който се оказал отрицателен и за употреба на наркотични вещества,
който се оказал положителен. Последният тест е извършен в 14.25 часа.
Проверката била извършена с техническо средство „Дрегер Дръг тест – 5000“.
Проверката била извършена при спазване на предвидените за такива тестове
правила. Проверката приключила в 14,34 часа и установила наличие на „амфетамин“
и „метаамфетамин“. За резултата бил съставен съответен протокол подписан от
подсъдимия без възражения. За извършените от подсъдимия административни
нарушения бил съставен АУАН , като му бил издаден и талон за медицинско
изследване № 0017823. В последният документ било отбелязано, че подсъдимия
трябва да се яви в *** до 15,30 часа на
30.07.2017г. за даване на кръвна проба. Подсъдимият отказал да подпише и двата
документа, като това обстоятелство било отбелязано в присъствието на свидетел.
Независимо от горното, свидетелите Янков и Дандаринов отвели подсъдимия при д-р
Заббаров в ***. Пред медицинското лице подсъдимият отново отказал да даде кръв
за изследване. Подсъдимият удостоверил отказа си собственоръчно, в протокол
изготвен на място.
Фактическата обстановка се
основава на всички доказателства по делото, като районният съд е направил
подробен преглед и опис и настоящата инстанция няма какво да добави към това.
Районният съд , също така е анализирал доказателствата по предвидените в НПК
правила и изводите се основават на тяхната логична конструкция, характеризираща
се с непротиворечивост, достоверност и единство. Възражението, че показанията
на свидетелите Дандаринов ,Янков и Райков, не следва да се ценят като
достоверни, защото са служители на МВР, не се приема от настоящата инстанция
като основателно. Истинността на показанията, не е резултат от длъжностното
качество на свидетеля, а от тяхната обективност при отразяване на фактите.
Защитата по този повод не сочи нито едно основание , което да прави показанията
на тези свидетели необективни. Факта на управление на автомобила от страна на
подсъдимия се потвърждава не само от показанията на тези свидетели, а и от показанията
на свидетеля В.. Впрочем районният съд е направил подробен анализ на
процесуалната годност на показанията на свидетелите – полицейски служители,
като към тези изводи, настоящата
инстанция се присъединява изцяло. Употребата на наркотичното вещество и
неговата наличност в организма на подсъдимия се установява с всички
предвидени закона способи – техническо
средство и съдебно токсикологична експертиза. Резултатите и по двата способа са
безспорни и категорични. В съдебно заседание пред първата инстанция, вещото
лице е дало отговори на всички въпроси поставени от страните и съда. Няма
основания да не се приеме , експертизата и отговорите на въпросите, за
обосновани и правилни.
Районният съд е анализирал всички
признаци на деянието както от обективна, така също и от субективна страна и е
достигнал до верния извод , че то е съставомерно по чл.343“б“ ал.3 НК.
Движението на автомобила , в който на шофьорското място е бил подсъдимия и
боравенето от негова страна с приборите на управление, са основателни белези,
за да се приеме, че е на лице обективния признак „управление на МПС“. Към този
извод, съда е посочил и съответна съдебна практика ППВС №1/1983г. Съдът е бил
достатъчно пунктуален, като е разяснил и смисъла на понятието моторно превозно
средство. Подробен анализ на фактическата обстановка и съответстващите правни изводи е направил
районният съд и досежно наличието на наркотични вещества в организма на
подсъдимия. Проследена е нормативната уредба на начина, по който се установява
наркотичното вещество в организма на водача, ролята на техническото средство,
възможността да се даде кръвна проба , както и възможността да се използват
всички останали процесуални способи по НПК, за установяване на факти релевантни
за процеса. Въззивната инстанция е солидарна с изводите на районния съд по тези
въпроси. Районният съд е демонстрирал знанията си свързани с правната доктрина,
по повод на престъплението по чл.343“б“ ал.3 НК, които по същността си са
полезни и верни, но по скоро следва да се отнесат към една лекционна форма на
изложение и дискусия. Въззивната инстанция поддържа категоричното становище, че
външните белези , които могат да се свържат с употреба на наркотично вещество у
подсъдимия са индициращи, като от значение за съдебното решение са само
нормативно предвидените начини за установяване на това обстоятелство.
За да наложи наказанието на
подсъдимия, районният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Верен е извода, че подсъдимия е реабилитиран, което го прави
неосъждан и всички други изводи извън този са недопустими. Чистото съдебно
минало е прието от съда като смекчаващо вината обстоятелство, както и трудовата
ангажираност на подсъдимия. Посоченото не подкрепя извод за наличие на
основания за приложение на Чл.55 НК при определяне на наказанието. Подсъдимият
е проявен като недисциплиниран водач, което закономерно е прието от съда за
отегчаващо вината обстоятелство. В този смисъл правилно наказанието е
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съда се е
ориентирал към минимума предвиден в нормата на чл.343“б“ ал.3 НК – една година
лишаване от свобода. Наложеното наказание глоба от 1000 лева също е справедливо
и отговаря на тежестта на деянието и неговата обществена опасност. Районният
съд е мотивирал становището си, свързано с приложението на чл.66 ал.1 НК и
въззивната инстанция е солидарна с извода. Доколкото подсъдимия е неосъждан,
следва да се приеме, че ефективното изтърпяване на наложеното наказание ще се
яви твърде тежко , а резултатите от превъзпитателното и поправящо въздействие
могат да се постигнат и с факта на
самото осъждане.
Съдът се е разпоредил правилно и
законосъобразно с разноските по делото.
Като има предвид горното и на основание
чл.338 НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 147 от21.09.2018г. по
НОХД 1065/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
На основание
чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне
на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2