гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 8325 по описа за 2020 година
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 36217 от 10.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 17458/2019 г. на Софийски районен съд, 41 състав, са отхвърлени
предявените от К.И.В., ЕГН:**********, срещу В.И.П., ЕГН:********** и К.И.Г.,
искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците
да преустановят създадените пречки за упражняване от ищеца на право на
собственост върху апартамент №8, находящ се в
гр.София, ж.к. ******като за своя сметка предприемат действия по поставяне на
хидроизолация на апартамент № 11, находящ се в
гр.София, ж.к. „******и ремонт на водопроводната и канализационна система в
същия, с което да преустановят течове в апартамент №8, както и искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
разходи за ремонт на стени и тавани на апартамент №8, настъпили като резултата
от допуснати от ответниците течове на вода от
апартамент №11.
Решението е обжалвано от
ищеца в първоинстанционното производство - К.И.В., действаща
чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната
жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд необосновано е игнорирал редица събрани
доказателства – протоколи по застрахователна полица, кореспонденция по
застрахователно правоотношение между В. и ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, свидетелски
показания на доведените от същата свидетели, от които се установява
основателността на предявените искове. В тази насока излага подробни
съображения. Моли се решението да бъде отменено, като предявените искове бъде
изцяло уважени. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
и първоинстанционното производство разноски и се
прави възражение за прекомерност на размера на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба - В.И.П., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок
отговор на въззивна жалба. В него се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Иска
се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски
в полза на въззиваемия и се прави възражение за
прекомерност на размера на заплатеното от въззивницата
адвокатско възнаграждение.
Другият въззиваем К.И.Г. не е депозирала в законовоустановения
срок отговор на въззивна жалба и не е взела становище
по нея в проведеното открито съдебно заседание по делото.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане
на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно
приложимото право и възприетата от районния съд фактическа обстановка, което
очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната
жалба доводи за неоснователни.
В хода на въззивното
производство е приета допълнителна и повторна съдебно-техническа експертиза,
която въззивният съд кредитира като компетентно и
обективно изготвена. От нея се установява, че тръбите за чиста и мръсна вода
захранващи ап.11, собственост на ответниците, са
разположени в инсталационна шахта преминаваща през всички етажи. Ограничения
размер на ревизионния отвор не позволява цялостен оглед на тръбите по цялата им
дължина. Във видимата част над пода водопроводните тръби са в добро състояние
без течове, защото и пода е сух. При огледа на ап.11 не са констатирани течове
по водопроводната и канализационната инсталация. Основата на шахтата е суха.
Наличието на празна инсталация за топла и циркулационна вода, която с течение
на времето се е дехерметизирала и наличието на
бойлери, позволява при дефектен спирателен кран навлизането на вода в двете
инсталации, което може да причини течове и поражения на всеки един от етажите.
Вертикалните водопроводни щтрангове минаващи през апартамента на въззивника
не са подменяни, а в апартамента на ответника е сменен само водопроводения
клон за студена вода е нов с полипропиленова тръба D
25, а останалите две тръби за топла и циркулационна вода от поцинковани тръби с
диаметри 1” и не са сменени.
Останалите събрани във въззивното производство писмени доказателства с нищо не
допринасят за изясняване на спорния предмет – източникът на повредите в
апартамента на К.И.В. и връзката на този източник с собствеността или
поведението на В.И.П. и К.И.Г..
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната
фактическа обосновка. Безспорно се установява от доказателствената
съвкупност, че в апартамента на В.И.П. са причинени щети по таван и стени в
кухнята и холнота помещения. Също така по категоричен
начин се доказва, че причина за вредите е теч на вода, чийто източник не е в
имота на ищеца. По делото не се доказва обаче течът през 2019 г. и този през
2018 г. да са предизвикани от некачествен ремонт в имота на ответниците,
начинът на отвеждане на отпадни води от същия или неотстранена авария в
инсталацията му. Не се установяват и данни за авария в тръби в апартамент №11,
разположени в общата стена на кухненското и холно помещения. С оглед на
изложеното обосновано е заключението на районния съд, че искът по чл. 109 ЗС е
неоснователен. По делото пред районния съд не е доказано и при условията на
пълно и главно от ищцовата страна, че вредите в
собствения й апартамент са настъпили като пряка и непосредствена последица от противоправно бездействие/действие на ответниците
като собственици на разположения над повредения апартамент. По –конкретно не е
доказано по категоричен и непораждащ съмнение начин, че появата на влага в имота
на ищеца се дължи на поведението на ответниците,
поради което и претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлена
основателно като недоказана.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз
основа на които е отхвърлил процесните искове, са
законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ
на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
обективирани във въззивната
жалба. На първо място липсват преки доказателства, че причината за възникнали
течове и наличието на влага в апартамента, собственост на К.И.В., са свързани
по-някакъв начин с апартамент 11 или с действията/бездействията на негови
собственици или обитатели. В тази насока са приетите в първоинстанционното
производство експертизи, а също така и съдебно-техническата експертиза, приета
от въззивния съд. Въззивницата
се позовава документи и кореспонденция по застрахователно правоотношение между
нея и ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД по застрахователна полица „Застраховка за дома“ №
221918105917/11.06.2018 г. Следва да се посочи, че нито едно от тези
доказателства не установява връзка между вредите от течове в нейния апартамент,
които са безспорни, с поведение на собствениците или обитателите на апартамент
11. Нито един от доведените от К.И.В. свидетели, които са разпитани пред
районния съд, не е пряк очевидец на причините за течовете и влагата. Тези
свидетели преразказват и то несвързано това, което са разбрали от съседи или
живущи в жилищния блок. Напълно обосновано районният съд не ги е кредитирал.
Дори и да ги беше кредитирал, същите са изначално негодни да докажат исковите
претенции при условията на пълно и главно доказване. Нещо повече следва да се
подчертае, че са събрани достатъчно доказателства, които напълно оборват
твърденията на въззивницата, че собствениците на
апартамент 11 носят отговорност или, че са причина за течовете и влагата в
нейния апартамент. Предвид бланкетния характер на
възраженията на въззивника и липсата в тях на
конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда по -
детайлно.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр.
с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и 200 лева
за внесен депозит за вещо лице. В случая от въззиваемия
са представени доказателства за заплащане в брой на сумата от 600 лева за
адвокатско възнаграждение и списък по реда на чл. 80 ГПК. Предвид фактическата
и правна сложност на настоящото въззивно производство
и обстоятелството, че става въпрос за два предявени иска, неоснователно се
явява възражението на прекомерност на заплатения размер по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Освен това този размер е под минималния такъв за двата иска съгласно
действащата редакция към 25.11.2022 г. на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 , т. 2 и т. от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №
36217 от 10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17458/2019 г. на Софийски
районен съд, 41 състав.
ОСЪЖДА К.И.В., ЕГН:**********,
да заплати на В.И.П., ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и внесен
депозит за вещо лице.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис,
при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.