Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 08.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1775 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 343, ал. 1 вр. с чл. 386 от КЗ.
В исковата молба ищецът “Б.” ООД, ЕИК *******, твърди, че има сключен с
ответника “Застрахователно
акционерно дружество А.” АД, ЕИК *******, договор за застраховка
на отговорност на превозвача за превоз на стоки по шосе. Ищецът
твърди, че по заявка за Т.порт на “И.П.СЛ” - Сарагоса, “И.Ф.” ЕООД и “Е.” ЕООД в качеството им на възложители на групажен превоз, е
извършвал като превозвач превоз в международно съобщение по релация Испания –
България на групажните товари с автокомпозиция с рег. № СА0718/******,
собственост на превозвача. Твърди, че товарът е натоварен на автокомпозицията
на 28.06.2016 г., със срок на доставка 06-07.07.2016 г. Твърди, че на 04.07.2016
г. в района на гр. Костинброд цялата автокомпозиция е открадната от паркинга на
ДАП – Костинброд, заедно с товара, натоварен в товарното помещение. Твърди, че
са уведомени полицията и ответното дружество застраховател. Твърди, че при
застрахователя е образувана ликвидационна преписка № 10016100200007/ 04.07.2016
г. Твърди, че между ищеца и “И.П.СЛ” е подписан договор за обезщетение, с който страните са
приели, че превозвачът заплаща стойността на откраднатата стока, чрез
приспадане от цената на извършените превози, като до подаване на исковата молба
изплатената сума е в размер на 43 445 евро, равняваща се на 84 971
лева, съгласно протоколи за прихващане на дължими суми от 22.08.2016 г. и
18.01.2017 г. Ищецът твърди, че със споразумение от 23.08.2016 г., сключено
между него и “Е.” ЕООД, страните са се договорили за изплащане на
стойността на откраднатата стока. Твърди, че ответното дружество застраховател го
е уведомило с писмо от 08.08.2016 г., че няма да бъде изплатено застрахователно
обезщетение. Твърди, че настъпилото събитие е покрит риск по застраховката. Ищецът
претендира да бъде осъден ответникът
да му заплати сумата от 30 000 лева – частичен
иск от иск в пълен размер от 84 971 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1551710020000382138
за вреди,
изразяващи се в разходите, които е направил за обезщетяване на третите лица за стойността
на превозваните стоки. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът “З.А.” АД оспорва предявените
искове като неоснователни. Сочи, че е налице изключен от покритието на полицата
риск съгласно т.3.8. от Общите условия на застраховката – кражба на товара или
на част от него, вследствие противозаконното отнемане на цялото превозно
средство, независимо от това дали впоследствие превозното средство е открито.
Сочи, че процесната застраховка е застраховка срещу виновни
действия/бездействия на превозвача, от които са произтекли вреди за трети лица,
а не имуществена застраховка на товара (вещ). Сочи, че това съответства
съгласно чл. 17, т. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR),
че съгласно който превозвачът се освобождава от отговорност, когато вредите
(липсата, повредата или забавата) не са резултат от грешка на превозвача, или
са резултат на обстоятелства, които последният не е могъл да избегне, и
последиците, от които не е могъл да преодолее. Сочи, че предвид липсата на
виновно поведение от страна на застрахования, не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Сочи, че ищецът не е титуляр на
вземането по застраховката, а такива са увредените трети лица, поради което
сочи, че на застрахователя не могат да се противопоставят сключените от
превозвача споразумения. Оспорва, че подписът на споразумението, сключено с “И.П.СЛ”, не е
положен от представляващия това дружество. Оспорва размера на претенцията,
който бил завишен. Оспорва, че ищецът не е понесъл вреди, тъй като не е
извършил плащане в полза на правоимащите лица. Оспорва, че ответното дружество
не е предоставило застрахователно покритие за ремарке с рег. № ******. Оспорва, че не е
предоставено застрахователно покритие за действия по превоза, документиран по
представените от ищеца CMR товарителници.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представената по делото Застрахователна полица № 1551710020000382138 от 17.09.2015 г. по описа на “З.А.” АД се установява, че е сключена между страните Абонаментна застрахователна полица за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”, със срок на действие от 0,00 часа на 18.09.2015 г. до 24,00 часа на 17.09.2016 г., с покритие за превозни средства – влекачи с рег. № ******, ******, ******; товарни автомобили с рег. № ******, ******, ******, ******, ******, ******; ремаркета с рег. № ******, ******, ******, ******, ******, ******, ******; полуремаркета с рег. № ******, ******, ******, ******, ******, ******, за осъществяването на международни автомобилни превози от/до Република България до/от държави в Европа и на територията на Европа. Лимитът на отговорност на застрахователя е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не повече от размера на обезщетение, определен в чл. 23, т. 2 от Конвенцията CMR и измененията в Протокол от 05.07.1978 г. към нея в размер на 8,33 SDR на кг бруто товар и не повече от 200 000 евро.
Уговорено е, че застрахователната премия се заплаща разсрочено на четири броя вноски. По делото е представена квитанция за заплащане на четвъртата поредна вноска.
От застрахователя ответник са представени действащите Общи условия за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”. Съгласно чл. 3.8. от Общите условия, изключен риск, при който не се покрива отговорността на застрахования, е кражба на товара или част от него вследствие противозаконно отнемане на цялото превозно средство, независимо от това дали впоследствие превозното средство е открито. Противозаконно отнемане на превозното средство е налице в случаите на кражба, грабеж и противозаконно отнемане на превозното средство с цел ползване по който и да е от по-леко или по-тежко квалифицираните състави на тези предстъпления по Наказателния кодекс на Република България.
Не се спори между страните, че на 04.07.2016 г. в района на гр. Костинброд, от паркинга на ДАП –
Костинброд, е открадната автокомпозиция с рег. № СА0718/ ******, собственост на превозвача, заедно с товара, натоварен в
товарното помещение.
Не се спори между страните, че за въпросното застрахователно събитие е образувана при ответното дружество преписка по щета № 10016100200007/04.07.2016 г.
Не се спори също, че с писмо с изх. № 100-4958/08.08.2016 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, като е посочил, че съгласно общите условия не покрива кражба на товара или част от него, вследствие противозаконно отнемане на цялото превозно средство, назависимо дали същото впоследствие бъде открито, както и поради това, че превозът е осъществяван с ремарке с рег. № ******, което не е включено в абонаментната полица и е налице липса на застрахователно покритие за конкретния състав от пътни превозни средства.
Представени са от ищеца поръчка от 20.06.2016 г. от “И.П.СЛ”, Испания, до ищцовото дружество, без
данни за стойността на превозваните стоки.
Представени са също два броя
товарителници от 28.06.2016 г. с изпращач на стоките - “И.П.СЛ”, и превозвач – “Б.” ООД, без данни за стойността на
превозваните стоки.
Представена е товарителница,
без посочена дата, с изпращач на стоките - “П.А.СА”, Испания, и превозвач – “Б.” ООД, без данни за стойността на
превозваните стоки.
Представен е от ищеца
договор за обезщетение между “Б.” ООД и “И.П.СЛ”, неподписан от страна на чуждустранното
дружество.
Представени са два броя
протоколи за прихващане, сключени между “Б.” ООД и “И.П.СЛ” на 22.08.2016 г. и съответно на
18.01.2017 г., в което са посочени фактури с номер и дата, без посочено
основание.
Представено е също писмо от “Е.” ЕООД до “БНН Т.” ООД, ЕИК *******, в което се казва, че на
11.07.2016 г. са получили от “А.”
ЕООД – дружеството, на което е следвало да бъде доставен откраднатия товар,
претенция за заплащане на 2 534,50 евро, представляващи стойността на
откраднатата стока съгласно фактура, издадена от изпращача на стоката, поради
което предявяват срещу “БНН Т.” ООД от името на “А.” ЕООД искане за плащане на понесени вреди
в размер на 2 534,50 евро. Канят ги да заплатят сумата в срок до
05.08.2016 г.
Представено е от ищеца
Споразумение от 23.08.2016 г., сключено между “БНН Т.” ООД, ЕИК *******, и “Е.” ЕООД, че превозвачът “БНН Т.” ООД е отговорен за цялостната или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до
този на доставянето й, и че “БНН
Т.” ООД се задължава да
заплати на “Е.” ЕООД обезщетение за стойността на
откраднатата стока.
Доколкото писмо от “Е.” ЕООД до “БНН Т.” ООД и споразумението от 23.08.2016 г. не
касаят настоящия ищец – “Б.”
ООД, а трето за делото лице - “БНН Т.”
ООД, съдът намира същите за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 343, ал. 1 вр. с чл. 386 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 343, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Съгласно чл. 386, ал. 1 и 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. Застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съгласно чл. 405 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на всички
необходими доказателства, доколкото в случая не се твърди да е налице претенция
по застраховки на големи рискове, когато срокът не е по-дълъг от 6 месеца или 1
година съгласно чл.108, ал. 5 от КЗ. Това задължение застрахователят има и по застраховка на
превозвания товар при сухопътни,
въздушни и речни превози, намираща основание в нормата на чл. 419, ал. 1
от КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата на настъпване на събитието; извършване на превоз със застрахованото имущество; настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките, от което е последвала отговорността на превозвача за вреди. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Не се спори по делото, че е сключен между ищеца като застрахован и ответника като застраховател договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе” по Абонаментна застрахователна полица № 1551710020000382138/17.09.2015 г. по описа на “З.А.” АД, със срок на действие от 0,00 часа на 18.09.2015 г. до 24,00 часа на 17.09.2016 г., с покритие за гореописаните превозни средства, за осъществяването на международни автомобилни превози от/до Република България до/от държави в Европа и на територията на Европа.
С оглед на горното съдът намира, че е налице първата предпоставка на предявения иск – налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата на настъпване на събитието.
Не се спори също, че на 04.07.2016 г. е настъпила кражба (процесното застрахователно
събитие) в района на гр.
Костинброд, от паркинга на ДАП – Костинброд, като автокомпозиция с рег. №
СА0718/****** е открадната, заедно с товара, натоварен в товарното помещение.
Не се спори между страните, че по този повод при “З.А.” АД е образувана преписка по щета № 10016100200007/04.07.2016 г., по която с писмо от 08.08.2016 г. е отказано на ищеца да му бъде заплатено застрахователно обезщетение.
Ответникът прави възражение, че
по процесната полица не е налице застрахователно покритие за ремарке с рег. № ******, с което е извършван превозът. Възражението на ответника е
основателно. Съгласно чл. 344, ал. 1 от КЗ, застрахователният договор се сключва в
писмена форма за действителност – във формата на застрахователна полица или на
друг писмен акт. В договора се посочват предмета на договора и покритите
застрахователни рискове. В случая е налице застрахователна полица, съгласно
която отговорността на превозвача обхваща следните превозни средства, а именно:
влекачи с рег. № ******, ******, ******; товарни автомобили с рег.
№ ******, ******, ******, ******, ******, ******; ремаркета с рег. № ******, ******,
******, ******, ******, ******, ******; полуремаркета с рег. № ******, ******, ******,
******, ******, ******. В договора не е включен влекач с рег. № ******, с който е извършван превозът при настъпването на
процесното събитие.
С оглед на това съдът намира, че не се установява от ищеца, който носи доказателствената тежест за това, че настъпилото застрахователно събитие е покрит риск по застрахователния договор, поради това не се установява наличието на втората изискуема предпоставка за предявения иск.
Също така ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”, по силата на която застрахователят е приел да застрахова отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на товари, превозвани с посочените в полицата превозни средства. Договорът касае отговорността на превозвача от неправилни професионални действия/бездействия. В случая по силата на застрахователния договор отговорността на застрахователя ответник е към третите увредени лица - лицата, които са претърпели действителни вреди от липсата или повредата на превозвания товар. Застрахователят не отговаря към застрахования, именно поради характера на сключения застрахователен договор, с който обезпечава отговорността му като превозвач към третите лица, увредени от действията му при извършвания превоз на товари по шосе. При настъване на застрахователното събитие и при наличие на валидно застрахователно правоотношение, и ако застрахованият реално е удовлетворил увреденото лице за причинените му вреди, той може да иска от застрахователя си да изпълни договорното си задължение и да му заплати застрахователното обезщетение, която хипотеза е уредена изрично в разпоредбата на чл. 435 от КЗ. В този случай обаче спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението на застрахования, имат действие за застрахователя, ако той ги е одобрил.
Основателно е възражението на ответника, че в случая отговорността на превозвача е изключена на основание чл. 17, т. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), доколкото липсата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее, т.е. същите се дължат на събитието кражба, а не на действия/бездействия на превозвача. В случая договорът за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”, насочен към отговорността на превозвача на товара, следва да се отличава от договор за имуществена застраховка на самия товар, който би покривал риска от събития от случаен характер като кражбата, причинени от трети лица.
С оглед на горното не е налице
предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя по процесната
застрахвока.
По делото не се установява също, че ищецът е изплатил обезщетение на получателя (собственика) на превозвания товар. Не се установява и действителната стойност на липсващия товар. От представените протоколи за прихващане на дължими суми от 22.08.2016 г. и 18.01.2017 г., сключени между ищеца и “И.П.СЛ”, не се установява основанието за дължимата сума от страна на ищеца и че същата е свързана с процесното застрахователно събитие. Не са представени и посочените в протоколите фактури. Поради липсата на доказателства за ангажиране отговорността на ищеца като превозвач и удовлетворяването на увреденото лице от страна на ищеца, съдът намира, че не е възникнало за него правото да претендира застрахователното обезщетение от ответника за настъпили вреди.
Не се установява също, че ответникът застраховател е одобрил постигнато споразумение между ищеца като застрахован и увреденото лице, ако такова е сключено, за да се породи правото на застрахования да претендира от застрахователя застрахователното обезщетение по процесната застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”, по аргумент от чл. 435 вр. с чл. 434 от КЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответното дружество следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, което не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от юрисконсулта и броя на съдебните заседания, съдът намира, че на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което следва му да бъде присъдено с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***2, против “З.А.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 343, ал. 1 вр. с
чл. 386 от КЗ за сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева) – частичен
иск от иск в заявен пълен размер от 84 971 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 1551710020000382138/ 17.09.2015 г. по застраховка “Отговорност на превозвача на
товари по шосе”, за вреди вследствие
на настъпило на 04.07.2016 г. събитие (кражба), изразяващи се в разходите на ищеца за обезщетяване на
третите лица за стойността на превозваните стоки, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***2, да заплати на “З.А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :