М О Т И В И
към присъда по НОХД № 744/2012г. по описа на ПРС
ХХ н.с.
Районна прокуратура гр.П. е повдигнала обвинение срещу Ю.Р.К. ***, ЕГН **********
и същия е предаден на съд за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК, за това, че за
времето от 20.10.2010г. до 02.11.2010г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. велосипед марка „Мьове” на стойност 40 лв.; 1 бр. велосипед марка „Балкан”
на стойност 40 лв.; 1 бр. велосипед марка „Диамант” на стойност 40 лв.; 1 бр.
мобилен телефон марка „Алкател” на стойност 20 лв.; 2
бр. газови бутилки с горелки всяка на стойност 35 лв. на обща стойност 70 лв.; 80 м. електрически проводник „Рекордоман” на стойност 60 лв. и 30 м. електрически проводник
СВТ 4 х 1,5 на стойност 39 лв. или вещи на обща стойност 309 лева от владението
на Х.С.Н. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия К. да бъде наложено наказание съгласно разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият Ю.Р.К. в съдебно
заседание преди даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти, като лично и чрез
своя служебен защитник адв.П.К. направи искане делото да се гледа по реда на
глава ХХVІІ от НПК. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение от 15.03.2012г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие подсъдимият К.
заяви, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в
извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заяви че е наясно с
последиците от проведеното съкратено следствие и е съгласен с тях, че съжалява
за постъпката си, като при последната си дума предостави на съда определянето
на наказанието му. Служебния защитник на подсъдимия адв.П.К. в пледоарията си
поиска да бъде наложено на подзащитния му наказание в размер под минимума определен
от законодателят за това престъпление, а именно 1 година и 8 месеца, като
адекватно на извършеното от подзащитния му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият Ю.Р.К. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост съдът намира като установено, че подсъдимият е осъждан многократно,
като определящи за правната квалификация на деянието предмет на настоящето дело
са следните му осъждания: = С присъда № 331/18.06.2009г. постановена по НОХД
№ 3134/2009г. по описа на ПРС, ХV н.с. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.2, пр.ІІ и ІІІ
от НК и му е било наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 04.07.2009г.; = С присъда № 263/08.12.2008г. , в сила от
24.12.2008г., постановена по НОХД № 618/2008г. по описа на Районен съд С. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.297, ал.1 от НК и му е
наложено наказание , което наказание с определение на Окръжен съд гр.П. е било
заменено на 7 месеца и 4 дни лишаване от свобода, и които осъждания обуславят
квалификацията на настоящето деяние, като извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. ”б” от НК.
Пострадалият Х. С. Н. притежава
ранчо в покрайнините на гр.П., в което отглеждал животни. В началото на месец
октомври 2010г. подсъдимият К. отишъл при него и след настоятелни молби за
работа срещу подслон и храна свидетел Н. се съгласил да му помага в
отглеждането на животните срещу предоставянето на храна.
На 20.10.2010г. подсъдимият К. не се появил, за да изкара животните на
паша и затова свидетел Н. ги извел сам. Върнал се към 16,00 часа и тъй като му
се наложило да проведе разговор, потърсил мобилният си телефон марка „Алкател”, който стоял в касетката на един от велосипедите
му с марка „Мьове”. Установил, че и колелото и
мобилният телефон липсват. Свидетелят Н. поразпитал съседите си и от свидетел Ш.М.
разбрал, че подсъдимият К. около 14 часа е бил в ранчото и си е тръгнал от него
бутайки гореописаният велосипед. Свидетелят М. не реагирал, защото си помислил,
че Н. го е пратил да върши някаква
работа. Пострадалият поогледал ранчото и установил липсата и на 80м.
електрически проводник „Рекордоман” и 30 м. електрически проводник
СВТ 4 х 1,5 кв.мм., както и на 1 бр. газова бутилка с горелка.
На 29.10.2010г. подсъдимият К. отново
посетил ранчото, като този път взел от там велосипед „Балкан” и още 1 газова
бутилка с горелка. После отишъл на „Руския пазар” в гр.П. и продал колелото на
свидетел Г.А.А., който впоследствие го разменил за мобилен телефон със свидетел
С.А.С..
На
02.11.2010г. свидетел Н. установил липсата и на третия си велосипед с марка
„Диамант”. На следващият ден от съседа си – свидетел Г.А., той разбрал, че
предишният ден е видял подсъдимият К. да кара колелото в посока града.
На
14.01.2011г. свидетел Н. разпознал един от велосипедите си – този с марка
„Балкан” във владението на свидетел С.С. и извикал полиция. Едва тогава и подал
жалба за всички кражби. Свидетел С. предал с протокол за доброволно предаване
велосипеда на органите на ІІІ РУ "Полиция" гр.П..
От заключението на вещото лице К.И. по
назначената в хода на досъдебното производство
стоково – оценъчна съдът намира като установено, че стойността на велосипед „Мьове” възлиза на 40 лв., на велосипед „Балкан” – 40 лв.,
на велосипед „Диамант” – 40 лв., мобилен телефон марка „Алкател”
– 20 лв., 2 бр. газови бутилки с горелки
по 35 лв. – общо 70 лв., 80 м. електрически проводник „Рекордоман” – 60 лв. и 30 м. електрически проводник СВТ 4 х 1,5 кв.мм.
– 39 лв.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещото лице като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се
оспори от страните.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия,
направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на
основание разпоредбата на чл.371, т-2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,
и изрази съгласие да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство по съответния
процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
изложената фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство и приета по настоящето дело
стоково – оценъчна експертиза.
Противоречие в приетите по делото писмени и
гласни доказателства съдът не установи.
Същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му.
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК – при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е отнел чужди движими
вещи от владението на Х. С. Н. без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
От субективна страна
престъплението е извършено с предварително сформиран и пряко насочен умисъл.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи незачитане от страна на подсъдимия К. на
обществените отношения гарантиращи собствеността.
Относно наказанието
: Съдебното следствие се проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. За
извършеното от подсъдимия К. престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода от две години до десет
години. При индивидуализацията на наказанието, като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете приноса на подсъдимия в установяването на фактическата
обстановка, такава, каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт с даденото в хода на съдебното следствие от него самопризнание. От друга
страна като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчете, че се касае за престъпление
с висока степен на обществена опасност, не възстановяване стойността на
инкриминираните вещи, както и завишената лична обществена опасност на подсъдимия
с оглед обремененото му съдебно минало. С
оглед на това съдът определи наказанието на подсъдимия К. при условията на
чл.54 от НК към минималния предвиден в закона размер, а именно на три години лишаване от свобода. Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК
съдът намали размера на
наказанието с една трета, а именно от 3 години лишаване от свобода на 2
години лишаване от свобода. Съдът не приложи разпоредбата на чл.55 от НК
т.к. счита , че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на
него, тъй като самопризнанието не е достатъчно основание за приложението на чл.55 от НК. С оглед предходните осъждания на подсъдимите са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, съдът определи така определеното
наказание да бъде изтърпяно при строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Тъй като в
хода на досъдебното производство като ВД е приет за
съхранение в ІІІ РУП П. велосипед „Балкан”, за когото е надлежно установено че
е собственост на свидетел Н., поради което съдът постанови същия да бъде върнат
на неговия собственик а именно свидетел Х.С.Н. ***.
С оглед изхода
на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът постанови подсъдимият К. да
заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 75 лева.
По
тези съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.