Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 146 19.03.2014 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесети февруари, две хиляди и
четиринадесета година, в състав
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
Членове:
ГАЛИНА
ДИНКОВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря А.А.
и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Динкова КАН дело №102 по описа за 2014
год. за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение
второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Валентина Коева Гонева, процесуален
представител на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение №
1186 от 02.12.2013г постановено по АНД № 1162/2013г по описа на Районен съд
гр.Стара Загора, с което съдът е отменил наказателно постановление № 24-2403427
от 07.01.2013г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното
решение по съображения че е постановено при неправилно приложение на закона и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател оспорва изводите на въззивния съд за неправилна
квалификацията на деянието. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди
НП.
Ответникът по касация – ЕТ „Мария Бонева”
чрез процесуалния си представител – адв.Я.
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и съответно
– за правилност и обоснованост на съдебното решение. При условията на
алтернативност, ако съдът счете касационната жалба за основателна, отправя
искане за изменение на наложената с НП имуществена санкция, като се определи
такава в размер на законовия минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на
ЕТ”Мария Бонева”, представлявано от
Мария Бонева Бонева срещу НП № 24-2403427 от 07.01.2013г, издадено от Директора на
Дирекция „ИТ” гр.Стара Загора, с което на основание АУАН със същия номер и от
07.12.2012г, й е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 5000 лв. Санкцията е наложена на основание чл.414 ал.3 от КТ за
нарушение на чл.61 ал.1 от с.к. за това,
че преди постъпването на работа на Екатерина Миткова Минчева-продавач- консултант,
на 27.11.2012г в посочения обект и до 29.11.2012г, ЕТ не е сключила с нея
трудов договор. Мястото на нарушението е посочено като обект: копирен център
„Скорпион”, гр.Стара Загора, ул.”Армейска” №9, стопанисван от ЕТ.
За да отмени посоченото НП въззивният съд е изложил съображения, че НП е
незаконосъобразно поради неправилна правна квалификация на изпълнителното
деяние, тъй като наличието на нарушение по чл.61 и сл.от КТ предполага сключен
трудов договор, дори и след фактическото постъпване на работа, а в
разглежданата хипотеза ставало въпрос за предоставяне на работна сила в
нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, което било наказуемо по чл.414 ал.1 от КТ.
Решението е неправилно.
Приложимостта на чл.414 ал.3 от КТ се следва в случаите, когато се
установят следните елементи от фактическия състав на изпълнителното деяние,
явяващо се нарушение на чл.61 ал.1 от КТ: между лицата да е възникнало
отношение по предоставяне на работна сила срещу възнаграждение (т.е.трудово
правоотношение) и липса на сключен трудов договор към датата на постъпване на
работника или служителя на работа. В случая елементите на изпълнителното деяние
са надлежно описани в съдържанието на обжалваното НП и акта, въз основа на
който то е издадено. Въззивният съд е направил
съответни на административното обвинение фактически установявания, а именно - че Екатерина Миткова Минчева е постъпила
на работа като продавач-консултант в предприятието на ЕТ „Мария Бонева” на
27.11.2012г и че към тази дата между страните не е налице писмен трудов
договор. Тези фактически изводи се явяват обосновани с оглед събраните в хода
на административнонаказателното производство еднозначни доказателства – АУАН от
07.12.2012г, обективиращ резултатите от проверката, при която е установено, че
Екатерина Минчева полага труд- с
посочена длъжност и определени работно време, работно място и възмездност на
труда, декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, подписана от същата в деня на проверката, с която е признала, че е
започнала работа на 27.11.2012г и все още няма сключен трудов договор, ведомост
за заплати, включваща това лице. Безспорно
е, че е налице предоставяне на работна сила, тъй като съществуват всички
елементи на трудово правоотношение между работник и работодател, при липса на
сключен между страните трудов договор към релевантната дата. Следователно престираната работна сила е
основание за квалифициране на възникналото във връзка с това отношение като трудово
правоотношение.
При тези фактически установявания, следва че към 27.11.2012г, преди
постъпването на Екатерина Миткова Минчева на работа на посочената
длъжност, между нея и ЕТ „Мария Бонева”
е следвало да бъде подписан писмен трудов договор, в изпълнение на разпоредбите
на чл.61 ал.1 и чл.62 ал.1 от КТ. Според чл.61 ал.1 КТ: трудовият договор се
сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа, а според чл.62 ал.1 от Кодекса на
труда, трудовият договор се сключва в писмена форма. За нарушение на
разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ нормата
на чл.414 ал.3 от КТ предвижда налагане на наказание –имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 –до 15000 лв за
всяко отделно нарушение.
Следователно относимата за
нарушението санкционна правна норма правилно е приложена от административно
наказващият орган и извода на въззивният съд, който е в обратен смисъл, се
явява неправилен. Административно наказателното обвинение, повдигнато с
оспореното НП, не се основава на твърдения за неправилно оформяне на правоотношенията
между страните по предоставяне на работна сила като гражданскоправни вместо
като трудови, за да се счита за нарушен въведения в разпоредбата на чл.1 ал.2
от Кодекса на труда принцип. За да се счита, че е допуснато
нарушение на това нормативно регламентирано изискване на трудовото
законодателство и съответно че е осъществен състава на административното
нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, от обективна страна е необходимо такова
поведение на лицето, спрямо което е наложена административната санкция, което
да сочи на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила не като
трудовоправни, а като граждански, търговски или други. Преценката дали се касае за
"трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за
всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и
действителната воля на страните. Такава преценка обаче в случая не се
следва поради това, че между Минчева и ЕТ „Мария Бонева” не е сключен какъвто и
да е договор. В случая се явява доказано извършването на посоченото в наказателното
постановление нарушение, към което е приложена относимата санкционна норма.
Като е направил друг извод, въззивния съд е постановил неправилно решение.
Извода за обоснованост на административнонаказателното обвинение, обуславя
нужда от преценка за правилното прилагане на разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН при индивидуализацията на наказанието. Съдът намира за основателно
оплакването на ответника по касация за явна несправедливост на
наложената имуществена санкция. Размерът на имуществената санкция, предвиден в
разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ е в границите от
1500 до 15000 лева. Индивидуализацията на административното
наказание следва да се осъществява при спазване разпоредбите на чл. 27, ал.2
и ал.3 от ЗАНН.
В конкретния случай при издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция от 5000 лева, като не е изпълнил задължението си да
индивидуализира този размер. При определянето му органът е следвало да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а мотиви за преценка на
така определеното и наложено наказание не са изложени. В случая не са събрани
доказателства, че нарушението е извършено при отегчаващи отговорността
обстоятелства, нито за подбудите за извършването му. Настоящата
инстанция намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като работодателят е предприел действия по отстраняване
на нарушението – изготвил е трудов договор, който обаче поради неявяването на
работничката се оказало невъзможно да бъде подписан. Не се установява за работничката да са
произтекли вредни последици от нарушението, доколкото от представената
ведомст за заплати е видно, че на Минчева са начислени възнаграждение и
осигуровки, във връзка с положения от нея през месец 11.2012г труд. Сключването
на писмен трудов договор, наред с произтичащите от това други задължения цели да се
избегне възможността за полагане на труд без трудов договор и за злоупотреби с
условията по вече сключени трудови договори, а от друга страна обезпечава
възникването на задължения за внасяне от страна на работодателя на съответните
преки данъци и осигурителни вноски. В случая са представени доказателства, че целта на
закона е постигната и действително по отношение на работничката
Екатерина Миткова Минчева не са настъпили вредни последици - по никакъв начин
не са накърнени нейни права и законни интереси.
Въз основа на изложеното и при липса на данни за наличие на предходни
нарушения на трудовото законодателство, за които ЕТ”Мария Бонева”, да е била
санкционирана, с оглед чл. 27, ал.2
и ал.3 от ЗАНН, съответно на
нарушението, справедливо и достатъчно да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в минималния размер от 1500 лв.,
предвиден в чл. 414, ал.3 от КТ.
По тези съображения решението на районния съд следва да бъде
отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което издаденото Наказателно
постановление № 24-2403427 от 07.01.2013г на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Стара Загора да бъде изменено в
частта за наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2
пр.второ от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1186 от 02.12.2013г постановено по АНД № 1162/2013г по
описа на Районен съд гр.Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 24-2403427 от 07.01.2013г на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Стара Загора, с
което на на ЕТ „Мария Бонева”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, бул.”Христо Ботев” №111, ет.3 ап.8, представлявано
от Мария Бонева Бонева на
основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. за
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като намалява размера на имуществената санкция на 1500лв.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.