РЕШЕНИЕ
№ 1539 06.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7712 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Деретлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.Д. и М.Д.Д., против П.Д.Б. с ЕГН ********** ***.
Предявен е иск за установяване съществуването на следните парични задължения по
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4380/ 2019г.,
дължими по договор за паричен заем, сключен с „Вива Кредит” ООД на 10.10.2017г. : 722,45
лв. - неизплатена главница по договора за паричен заем; 100,26 лв. - договорна лихва от
08.01.2018г. до 07.07.2018г.; 309,24 лв.
- такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
08.01.2018г. до 07.07.2018г.; 165 лв.
- такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лв. - такса разходи за дейност на служител; 309,33 лв. - неустойка за периода от 08.01.2018г. до 07.07.2018г.; 61,49 лв. - лихва за забава за периода от 01.08.2018г.
до 02.06.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 03.06.2019г. до
окончателното ѝ изплаща. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че ответникът
не е изпълнил изцяло задълженията си до крайния падеж по договора -
07.07.2018г. С Приложение № 1/ 01.08.2018г. към рамков договор за цесия от
22.01.2013г. кредиторът „Вива
Кредит” ООД е
прехвърлил правата си на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Цесията била съобщена на ответника. Ищецът се позовава и на уведомяване за
извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника
представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че цесията не е
породила действието си спрямо длъжника, тъй като не му е съобщена лично на
него, а особеният представител не е легитимиран да получава изявления от негово
име. Сочи още, че клаузата на чл.5 от договора за неустойка е нищожна, тъй като
противоречи на задълженията на кредитора по чл.16 от ЗПК да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, като тази договорка прехвърля риска върху
самия длъжник, както и излиза извън присъщите цели на неустойката. Счита, че
така е заобиколен законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който забранява кумулиране с
мораторна лихва. За нищожни на същото основание счита и клаузите на графа втора
от приложимата към договора тарифа относно дължими суми при забава и разходи за
събиране на просрочени вземания, а претендираната такса за експресно
разглеждане – като противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Позовава се на липса
на описаните в договора и изискуеми от закона документи – необходимата
преддоговорна информация и стандартен европейски формуляр. Счита, че договорът
не е изготвен съобразно изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, поради което на
основание чл.22 от ЗПК е недействителен. По тези съображения твърди, че на
основание чл.23 от ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите
на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК и чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1, чл.92 и чл.240 и
сл. от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 4380/
2019г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК № 2187/ 04.06.2019г. против длъжника П.Д.Б..
Разпоредено е плащане на заявителя – кредитор „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД на следните вземания : 722,45 лв.
- неизплатена главница по договор за паричен заем, сключен с „Вива Кредит” ООД на 10.10.2017г.; 100,26 лв. - договорна лихва от 08.01.2018г. до
07.07.2018г.; 309,24 лв. - такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 08.01.2018г.
до 07.07.2018г.; 165 лв. - такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лв. - такса разходи за дейност на служител; 309,33 лв. - неустойка за периода от 08.01.2018г. до 07.07.2018г.; 61,49 лв. - лихва за забава за периода от 01.08.2018г.
до 02.06.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на 03.06.2019г. до до окончателното ѝ изплащане и направените
в заповедното производство разноски в размер на 84,76 лв., включващи 34,76 лв.
– платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от 05.08.2019г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е
редовно е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск относно вземането
си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 16.08.2019г. Настоящият иск е
предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК – изпратен по пощата на 12.09.2019г.
На 10.10.2017г.
между заемодателя ”Вива Кредит” ООД и ответника П.Д.Б. е сключен договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № 5388825, съгласно който заемодателят
се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 900 лв., която
заемателят се задължава да върне на 9 месечни погасителни вноски от по 161,72
лв., последната с падеж 07.07.2018г. Договорен е фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40,30 %, общ размер на плащанията 1 4455,48 лв. и
годишен процент на разходите по заема 49,46 %. Погасителната вноска и общият
размер на плащанията включват главница, лихва и такса за експресно разглеждане,
която съгласно чл.1п ал.3 от договора е в размер на 397,71 лв. Съгласно чл.3
ал.2 подписаният от заемателя договор удостоверява получаването на заемната сума
и има силата на разписка. Съгласно чл.2 от договора със заемната сума е
рефинансирано съществуващо задължение назаемателя в размер на 404,03 лв. – по
договор за паричен заем от 26.06.2017г., като страните са направили изявление
за прихващане на насрещните си изискуеми задължения - старото заемно задължение да се прихване от
задължението за новата заемната сума. С чл.5 заемателят е поел задължение в
3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, при описани в договора условия. За
неизпълнение на това задължение е договорена еднократна неустойка от 397,71 лв.,
чието плащане е разсрочено на равни части, платими на съответните падежни дати,
като в този случай дължимата вноска по заема е 205,91 лв., а общото задължение
по договора става 1 853,19 лв.. Съгласно чл.9 ал.2 от договора при забава
на плащане заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава.
Клаузата на чл.16
установява право на заемателя, ако извършеното от него плащане не е достатъчно
да погаси текущото му задължение, той да посочи поредността на погасяване на
задълженията, като при неупражняване на това право, зпогасяването ще се
извършва по следния ред : начислени разноски при забава на плащането, неустойка
за неизпълнение, договорна лихва, главница.
На 22.01.2013г.
между заемателя „Вива кредит“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/сега ЕАД/ е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, като видно от приложение № 1/ 01.08.2018г. вземанията по описания
договор за заем с ответника П.Д.Б. са включени в предмета на цесията. Съгласно
рамковия договор момент на прехвърлянето на всяко вземане е моментът на
подписване на съответното приложение № 1 за индивидуализиране на вземанията – в
случая 01.08.2018г. На същата дата е изготвено и писмено потвърждение от
цедента „Вива кредит“ за станалото прехвърляне, съгласно изискването на чл.99
ал.3 от ГПК. Към договора е приложено и пълномощно, с което цедентът „Вива кредит“
ООД упълномощава цесионера „АСВ“ АД да уведоми от негово име длъжниците по
прехвърлените вземания, възникнали по договори за заем и за потребителски
кредити. На 07.08.2018г. законният представител на ищцовото дружество –
цесионер като пълномощник на заемодателя „Вива кредит“ ООД – цедент е изпратил
до ответника П.Д.Б. уведомително писмо за цесията с покана за доброволно
изпълнение, като съгласно приложеното известие за доставяне това писмо не е
било връчено на адресата. Ново уведомително писмо с покана за изпълнение е
изготвено на 27.08.2019г., като отново връчването чрез куриер е било неуспешно,
видно от приложената обратна разписка към товарителница. Уведомленията са редовно
връчени на особения представител на ответника съобразно изявлението на ищеца в
исковата молба с връчването на преписи от исковата молба и приложенията – на 22.01.2020г.
С исковата молба
ищецът признава получени плащания по договора в размер на 421,91 лв.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено по делото сключването на
процесния реален договор за заем между ответника и „Вива кредит“ ООД с
договореното по чл.3 съдържание – предадена е сумата от 900 лв., която
ответникът се е задължил да върне до 07.07.2018г., ведно с договорна лихва и
такса за експресно разглеждане на 9 месечни вноски всяка по 161,72 лв. Носещият
доказателствената тежест ответник не установява пълно и точно изпълнение на
договорните си задължения за погасителни плащания, като въз основа на
признанието на ищеца съдът приема за установени извършени плащания по договора
в размер на общо 421,91 лв.
В установеното
облигационно заемно правоотношение ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
и чл.9 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
По делото не се
установи заемодателят да е изпълнил задължението си по чл.5 ал.2 вр. ал.1 от ЗПК да предостави на кредитополучателя стандартен европейски формуляр с
необходимата информацията за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит. Изложеното от една страна е основание за
нищожност на договора по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД – противоречие на закон.
От друга страна тази липса е основание за квалифициране на договора като
нищожен /чл.146 от ЗЗП/ поради неравноправност - не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора
/чл.143, ал.1, т.9 и т.18 от ЗЗП /в приложимата редакция от ДВ, бр.102/
2015г./.
Носещият
доказателствената тежест ищец не провежда пълно доказване и на спазването на
установеното от закона изискване за изписване на договора с размер шрифт не
по-малък от 12 съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК. Приетото по делото заключение на
вещото лице установява, че приложеният към исковата молба договор за заем е
изготвен на шрифт “Times New
Roman”, размер 11. Действително експертизата е извършена не по оригинала, а по приложения към
исковата молба препис на договора за заем, но същият е заверен от страната
съгласно изискването на чл.183 от ГПК „вярно с оригинала“. Тази заверка
удостоверява идентичност на всички елементи на документа, включително и размера
на шрифта.
Процесният договор
не съдържа надлежен погасителен план съобразно изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК. Това съгласно чл.22 от ЗПК е основание за недействителност на
договора за кредит.
Нищожни са и
договорните клаузи, предвиждащи неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение – на основание чл.21, ал.1 от ЗПК – поради
заобикаляне на закона. Клаузата за подобна неустойка за неизпълнение надхвърля
присъщите на неустойката обезпечителни функции – договорено е ново парично
задължение, оскъпяващо кредита. Следва да се отбележи, че на основание чл.8,
ал.1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит.
Задължението е възпроизведено и в чл.16 ал.1 от ЗПК. В случая кредитът е отпуснат като необезпечен,
поради което кредиторът следва да понесе риска, поради което е задължен да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл.16 от ЗПК/ и ако
оценката му е лоша, да откаже предоставянето на кредит /чл.18 от ЗПК/. Не може
да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционна функция, тъй като в случая
длъжникът е натоварен със задължения, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципа за
добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит. Освен
това подобна договорна неустойка допълнително оскъпява кредита, като по този
начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща ГПР да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва – при кумулиране на паричните
задължения ГПР значително надхвърля посочения в договора граничен размер от
49,46 %.
Не се установява
договорното основание на претендираните разходи за събиране на просрочени
задължения и за дейност на служител. Уговарянето на такива клаузи заобикаля
норма на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждаща, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва, като добавят допълнителни
обезщетения за неизпълнение – основание за нищожност по чл.21, ал.1 от ЗПК.
Претендираните различни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, които
не се установяват от кредитора като конкретни претърпени от неизпълнението
вреди, по съществото си представляват наказателни клаузи, които противоречат на
общата забрана за неоснователно обогатяване.
Нищожна е и
клаузата на чл.21 ал.3 от договора, установяваща такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем, в размер надхвърлящ 1/3 от заемната
сума. Липсва еквивалентност тази такса и услугата, за която се изисква, и за
която липсват данни реално да е била предоставена. Изложеното сочи на значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя, респективно на
неравноправност на клаузата по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП, респективно
нищожност на основание чл.146 от ЗЗП.
Поради
установените основания за недействителност на договора по чл.21 ал.1 и чл.22 от ЗПК, на основание чл.23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата
стойност по кредита – в случая получената сума от 900 лв., без лихва, неустойка
и начислени такси. От този размер на задължението ответникът е погасил чрез
плащане в срока на договора сумата от 421,91 лв., поради което е в неизпълнение
за остатъка от 478,09 лв., за който не се установи да е погасен.
С процесния
договор за цесия това неизпълнено договорно задължение е прехвърлено на ищеца –
цесионер, който е материалноправно легитимиран да получи изпълнението му. Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника за липса на
материалноправна легитимация на ищеца поради ненадлежно уведомяване на
извършената цесия. Това уведомление е редовно връчено с исковата молба, като
съдебната практика трайно приема, че назначеният по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител на ответника е надлежен адресат на всички процесуални и
материалноправни изявления по спора.
По изложените
съображения съдът приема за основателен иска за главницата за сумата от 478,09
лв., в който ще бъде уважен. За разликата над тази сума до претендирания размер
от 722,45 лв. искът е неоснователен, наред с исковете за заплащане на договорна
лихва, неустойка и такси, които следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като ищецът се
легитимира като кредитор на ответника не по силата на договора за заем, а по
силата на договора за цесия, с който са му прехвърлени изискуеми и ликвидни
неизпълнени парични задължения, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че
по отношение на ищеца забавата на ответника настъпва от деня на поканата. Тъй
като цесията е редовно съобщена на ответника едва в хода на настоящото
производство, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.2 от ЗЗД
правото на ищеца да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху получените по цесията парични вземания е от датата на уведомлението – 22.01.2020г.,
а не от датата на цесията – 01.08.2018г. по тези съображения иск за обезщетение
за забава е неоснователен, както и искането за законна лихва върху главницата
от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
уведомяването – 03.06.2019г. - 21.01.2020г.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и съдебните разноски, направени в
заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца са в размер на общо 1 070 лв., включващи : 34,76
лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 315,24 лв. – държавна такса за
исковото производство, 220 лв. – възнаграждение на вещо лице, 350 лв. –
възнаграждение на особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство, определено съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.25 от Наредбата за правната помощ. За тези разноски, съразмерно с уважените
искове ответникът му дължи сумата от 294,38 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНИ, че П.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър
Деретлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, следното парично
задължение по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4380/
2019г. : 478,09 лв. - главница по
договор за паричен заем „Вивакредит План“
№ 5388825/ 10.10.2017г.,
сключен с ”Вива Кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на приложение № 1/ 01.08.2018г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013г.,
ведно със законната лихва
върху тази сума от съобщаването на цесията на 22.01.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4380/ 2019г. :
1. за главница по договора за паричен заем № 5388825/ 10.10.2017г. – за
разликата над уважения размер от 478,09 лв. до предявения размер от 722,45 лв.; 2. 100,26 лв. - договорна лихва
за периода 08.01.2018г. - 07.07.2018г.; 3. 309,24
лв. - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит; 4. 165 лв. - такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 5. 70 лв. -
такса разходи за дейност на служител; 6. 309,33
лв. – договорна неустойка.; 7. 61,49
лв. - лихва за забава за периода
01.08.2018г. - 02.06.2019г.; 8. законна лихва върху главницата за периода 03.06.2019г.
– 21.01.2020г.
ОСЪЖДА П.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.София,
ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Деретлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4, сумата от 294,38 лв. за
направените съдебни разноски в заповедното и настоящото производство,
съразмерно с уважения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД