№ 516
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330200303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от ЛЮБ. Ж. Ж., против наказателно постановление № 21-1030-012073,
издадено на 20.12.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца“, и й са отнети общо 12
контролни точки, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата
си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и
неправилно. Не било добре описано самото нарушение. АУАН не бил
съставен в предвидения от закона срок посочен в чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Жалбоподателката имала постоянен адрес, на който пребивавала. Липсвали
реквизитите по закон посочени в чл.42 ал.1 от ЗАНН, в това число
месторабота и възрастта на нарушителя. Моли съда да отмени наказателното
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Жалбоподателката била установена на 15.11.2021г. и
писмено декларирала, че тя е управлявала автомобила. Самоличността й била
1
установена на 15.11.2021г. Доказало се извършването на нарушението. Излага
подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното
постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. П.Б., който поддържа подадената жалба. Излага подробни
съображения. Не бил спазен срокът предвиден в чл.34 ал.1 от ЗАНН, за
съставяне на АУАН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 03.01.2021г. в 10.58 часа в гр.
Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ пътен възел Скобелева майка, северно
платно, посока запад, жалбоподателят като водач, управлява собствения си
лек автомобил Опел Корса, с рег. № ***, като се движи със скорост от 107
км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50
км/ч, при отчетен толеранс минус 3 % от измерената скорост в полза на
водача, наказуема скорост 103 км/ч. Нарушението е установено с АТСС
CORDON- М2 № MD 1196 и заснетият материал е показан на водача, с което
виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП.
От показанията на свид. С.Б. актосъставител и свид. Р.П. свидетел по
АУАН се установява, че на база снимков материал и клип, намиращи се в
стационарен компютър в сектор „Пътна полиция“, са призовали
нарушителката, на която й е съставен АУАН. АУАН е бил съставен в
2
присъствие на нарушителя, и предявен и прочетен лично на нарушителката, и
в присъствие на свидетеля по АУАН, като нарушителката е положила лично
подписа си пред свидетелите. В показанията си свидетелите потвърждават
фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го
наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в
АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични,
последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса
на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства
са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.
Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски
показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно
допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите.
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на
Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за
допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и
НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.
От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че
на жалбоподателя са налагани санкции и за други нарушения по ЗДвП.
От приложената по делото справка за собствеността на моторното
превозно средство се установява, че лекият автомобил с който е извършено
нарушението, а именно Опел Корса, с рег. № ***, е собственост на
жалбоподателя ЛЮБ. Ж. Ж..
От приложените по делото писма до Началника на 01 РУ при ОД на
МВР- Пловдив, докладна записка, писмо до Началника на сектор „Пътна
полиция“, писмо до Началника на 06 РУ при ОД на МВР- Пловдив се
установява, че жалбоподателката не живее на посочения от нея постоянен
3
адрес и след множество опити за установяването й, същата не е открита и
няма друг адрес.
От приложената по делото декларация от 15.11.2021г., за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, се установява,
че на 03.01.2021г. около 10.58 часа, жалбоподателката ЛЮБ. Ж. Ж. като
собственик, е управлявала личният си автомобил лек автомобил Опел Корса,
с рег. № ***. Декларацията е саморъчно попълнена и лично подписана от
ЛЮБ. Ж. Ж..
От приложената по делото покана се установява, че съсед на
жалбоподателката на 03.12.2015г. е получил поканата за явяването й (на
14.12.2021г.), в качеството й на водач на МПС в сектор „Пътна полиция“, за
съставяне на АУАН.
От приложеното по делото писмо АУ 00023 № 33913 от 09.07.2018г. от
Български институт по метрология, за вписване в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване се установява, че техническото
средство, с което е заснето нарушението е вписано под номер B-46- видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, като
обхвата на измерване на скорост е от 20 км/ч до 300 км/ч., грешката при
измерване на скоростта е +- 1 км/ч в лабораторни условия, а грешката при
измерване на скоростта в пътни условия е +- 3 км/ч до и над 100 км/ч.
От представения по делото протокол от проверка № 10-С-ИСИС/
21.02.2020г. от Български институт по метрология се установява, че
техническото средство е преминало през проверка на 21.02.2020г. Установява
се, че уредът съответства на одобрения тип, като това съответствие е
установено както от проверка при симулация на скорост, така и посредством
мобилен полеви тест. Техническото средство има знак за провекра № 102, и
защитни стикери № 06066, 06067 и 06068. В заключение е посочено, че
техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Нарушението
е установено на 03.01.2021г. Съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията,
„когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип." Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30
ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща
4
проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на
одобрения тип. Съгласно чл. 43 ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по
ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/
11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността
на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е една година.
Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на
автомобила е извършено с годно техническо средство. В този смисъл
/Решение № 616 от 29.03.2021г. по к.адм. н.д.№ 3167/ 2020г. на XX състав на
Административен съд- Пловдив./ По нататък, в цитирания протокол от
проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г. от Български институт по метрология, в
посочено в него проверено средство CORDON M2, триножник, се установява,
че преминалото средство от проверка е средството, с което е заснето
нарушението. Същото обстоятелство е посочено и в съставения протокол по
чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, в който изрично е посочено и
номерът на протокола за извършената проверка, а именно „протокол № 10-С-
ИСИС от 21.02.2020г.“ В покрепа на този извод е, приложената по делото
снимка на уреда извършил заснемането (триножник). Ето защо, за настоящият
съдебен състав не съществува съмнение, че техническото средство CORDON
M2 MD 1196, с което е заснето нарушението е същото техническо средство,
което е преминало проверка с протокол № 10-С- ИСИС от 21.02.2020г.
Настоящият съдебен състав намира да необходимо да посочи, че
правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от
-3 км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол се установява, че максималната допустима
грешка при отчитане на измерена скорост при използване на процесното
АТСС при измерена скорост до и над 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В приложеното
статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил от 107 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс от 3 %, се получава и скоростта, за която е наказан
дееца, а именно 103 км/ч.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
5
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. От статичното изображение се установява, по ясен и
категоричен начин индивидуалицацията на регистрационния номер, марка и
модел на заснетото моторно превозно средство, с което е извършено
нарушението. Тук е мястото, на което следва да бъде отбелязано, че в
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП вр чл.189 ал.5 от ЗДвП е въведена
презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната отговорност за
нарушения извършение с моторно превозно средство, а именно- ако не е
установено друго, отговорност носи собственика; ако собственика при
спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в
чието владение е бил автомобилът, именно това лице се наказва. В този
смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на нарушението и
снетото от него статично изображение, а именно- същите еднозначно да
позволяват индивидуализация на регистрационния номер на моторното
превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може
непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от
15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив./
В приложеното статично изображение са посочени географските
координати на мястото на контрол, като връзката между тези координати и
соченият адрес, че е в границите на населеното място се установява, както от
приложения протокол за използване на АТСС, така и от служебно
извършената справка в „Google maps”, така и от приложения снимов
материал. В този смисъл /Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. №
2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм.
н. д. № 718 / 2020 г./
При заснемане на нарушението е съставен протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата при спазване на формалните изисквания на този
нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. Видно от същия протокол
6
по чл.10 от Наредбата- в него е посочено мястото на контрол (гр. Пловдив,
бул. Цариграско шосе Скобелева майка), посоката на движение на
автомобила, вида на техническото средство и номера му (АТСС CORDON M2
MD 1196), конкретното ограничение на скоростта (общо ограничение 50км/ч),
начало и край на работа на АТСС (08.00 часа до 20.00 часа), посока за
действие и режимът за измерване. По преписката е приложен и снимков
материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение
на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място
за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда да
съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален
идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство
и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия
материал на разположението на техническото средство. Отразеното в
протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно
от приложения снимков материал, както и с посоченото в електронния фиш
място на извършване на нарушението. В съставения протокол за използване
на АТСС служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил
всички изискуеми по реквизити по закон, наличието на общо ограничение на
скоростта- 50 км/ч в населено място, видът на АТСС – CORDON M2 MD
1196, датата на осъществявания видеоконтрол (03.01.2021), мястото на
осъществявания видеоконтрол- гр. Пловдив, ПВ Скобелева майка, посоката
на движението на контролираните МПС- от изток към запад, наличието на
дигитална снимка за временно монтирани АТСС-да, изготвената снимка на
мястото, където е позиционирано техническото средство, посоката на
задействане "Д" –двете посоки, режима на измерване "С" – стационарен,
точният час на начало на работа и точният час на край на работа. От
изготвената снимка на нарушението се установява, че автомобилът е заснет в
населеното място, в което важи общото ограничение на скоростта- 50 км/ч. За
разлика от многобройни други случаи, в които без това да се отразява на
правото на защита на наказваното лице, редица полета са оставяни
7
непопълнени, в настоящия случай надлежно са попълнени всички реквизити
на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС, контролиран
участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС, посока на
движение на контролираните МПС, режим на измерване /стационарен/, брой
на установени нарушения (259), брой на часове работа на АТСС (12). Посочен
е номерът на служебния автомобил. Положен е и подпис на длъжностното
лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните
и техническите изисквания. Положен е подпис на длъжностното лице, което е
извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По този
начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП
има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на
актосъставителя на АУАН и свидетеля, които в съдебно заседание изрично
потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред
съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която
са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че
са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на
актосъставителя при съставяне на АУАН и свидетеля.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП -водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
8
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН
и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, надлежно съответстващо на одобрения тип, с правилно
и законосъобразно съставен протокол по чл.10 от Наредбата за използване на
АТСС.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при
съставяне на АУАН не била посочена възрастта на нарушителя и
местоработата й. На първо място, следва да се посочи, че възрастта на
нарушителя е посочена, чрез правилно и коректно посочване на единния
граждански номер на нарушителя като по този начин, последната е
идентифицирана в пълна степен. На следващо място, непосочването на
месторабота на нарушителя, не се отразява по никакъв начин на правото на
защита на нарушителя, и не води до ограничаване на процесуалните му права
и най-вече в това да разбере в какво нарушение е обвинен.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от
актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е
9
охранено правото на защита на наказания субект.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес,
дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по
паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на
издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя,
което обстоятелство не се оспорва.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
10
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Правилно обжалваното наказателно постановление е издадено против
ЛЮБ. Ж. Ж., чиято собственост е автомобилът, с който е извършено
нарушението към момента на нарушението, което се доказава от приложената
по делото справка за регистрация на моторно превозно средство.
Жалбоподателят е предоставил и декларация по чл.188 от ЗДвП, в
съответната териториална структура на МВР, с която е посочил, че именно тя
е управлявала автомобила към момента на заснемането му- 03.01.2021г.
Нарушението е било установено с АТСС CORDON M2 MD 1196, и
фиксирано в снимков материал, който снимков материал е приложен по
делото. След като нарушението е било установено и заснето с техническо
средство, то по аргумент на противното по чл.189 ал.4 от ЗДвП и доколкото
електронен фиш се издава само когато за нарушението не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно е бил съставен АУАН и в последствие издадено НП, а не
издаден електронен фиш, тъй като за извършеното от жалбоподателя
нарушение видно от разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП се предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 3 месеца.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става
11
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото АУАН, НП снимков материал, протокол по чл.10, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, жалбоподателят е извършил нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при съставянето
на АУАН са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Производството по
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата
на чл. 34 от ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни и като
институт на материалното право за давността съдът трябва да следи
служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени
предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок
от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Началото на тримесечната давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981
г. по н. д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК). Моментът, от който започва да тече
срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването
на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице
достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя,
респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на
поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което
поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. В конкретния случай деянието е извършено на 03.01.2021г. и
едногодишният срок за съставяне на АУАН (до 03.01.2022 г.) очевидно е
спазен. Спазен е и по-краткият срок от три месеца от откриване на
нарушителя, тъй като началната дата, от която е започнал да тече този срок е
датата на попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП от жалбоподателя –
15.11.2021г. Именно от този момент контролните органи са били наясно със
самоличността на водача, респективно от тази дата следва да се приеме, че
нарушителят е бил открит по смисъла на ЗАНН. Попълването на декларация
по чл.188 от ЗДвП, е способът, чрез който контролните органи установяват
заснетите нарушители. По този начин се осигурява защита на правните
12
субекти и по-конкретно - на собствениците, доколкото им дава възможност да
заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им
санкциониране само на основание притежаваното от тях право на
собственост. В обобщение, нарушението е извършено на 03.01.2021г.,
самоличността на нарушителя е установена на 15.11.2021 г., с попълването на
декларация, а АУАН е съставен на 06.12.2021 г., т. е. в рамките на една година
от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяване на
нарушителя, което мотивира настоящия състав да приеме, че законовите
срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай са
спазени. В този смисъл Решение № 190 от 7.02.2022 г. на АдмС - Пловдив по
к. а. н. д. № 3196/2021 г.
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим. Всъщност, видно от справката за нарушител/водач,
жалбоподателят има и други наказания по ЗДвП.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за водач, който превиши разрешената
скорост в населено място над 50 км/ч. В конкретния случай разрешената
максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 103 км/ч. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния
закон и следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
няма доказателства за сторени такива, няма такова искане, съответно и не
следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-012073,
издадено на 20.12.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на ЛЮБ. Ж. Ж., ЕГН: **********, адрес: ***, на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 700.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 (три) месеца“,и й са отнети общо 12 контролни точки, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14