Номер 20320.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000186 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 10/ 22.01.2020 г., постановено по т.д. № 273/ 2018 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, ответника ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, да заплати на ищците: С. С. Н. , ЕГН
**********, от гр. Койнаре, сумата 30 000 лева; А. С. Н. , ЕГН **********,
от гр. Койнаре, сумата 20 000 лева; Д. С. К. , ЕГН **********, от гр.
Койнаре, сумата 20 000 лева; К. С. К. , ЕГН **********, от гр. Койнаре,
сумата 20 000 лева; И. С. К. , ЕГН **********, от гр. Койнаре, сумата 20 000
лева, които суми представляват обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател С. К. Н., настъпила
на 02.05.2018 г. при ПТП, причинено виновно от Х. В. П., ЕГН *********,
като водач на лек автомобил „Форд Галакси”, с рег. № ЕН 22****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главниците,
1
считано от 26.11.2018 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 150 000 лева за всеки от ищците е ОТХВЪРЛИЛ
исковете, като неоснователни; ОСЪДИЛ е ответника да заплати в полза на
съда сумата 4 400 лева, представляваща дължима държавна такса върху
цената на уважените искове, както и да заплати на адвокат Я. Д. от АК – гр.
София, сумата 3 730 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА;
ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на ответника сумата 1 184 лева,
представляваща деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Недоволни от постановеното Решение в отхвърлителните му части за
претендирания размер до 120 000 лева, ищците, чрез пълномощника адвокат
Я. Д. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Алабин” № 36,
ет. 2, са подали въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния
акт, в обжалваните части. Навеждат се доводи за необоснованост и
нарушение на материалния закон. твърди се, че при правилно изяснена и
възприета от съда фактическа обстановка, същият е направил погрешни
правни изводи по отношение на приложимата правна уредба. Твърди се също
така, че липсват достатъчно доказателства по делото за съпричиняване от
страна на пострадалия и като е приел такова, съдът е постановил необоснован
съдебен акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови ново Решение, с което да
отмени решението, в обжалваните части и уважи исковите претенции до
размер 120 000 лева за всеки от ищците. Жалбоподателите са освободени, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от заплащане на държавна такса за подаване на
въззивната жалба.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, чрез пълномощника адвокат С. от АК – гр. София, е подала отговор. В
него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди
се, че наведените в жалбата оплаквания са тенденциозни и неоснователни,
интерпретацията на фактическата обстановка не кореспондира с истината, а
анализът на доказателствения материал – изопачен и изолиран. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на твърденията. Иска се от въззивния съд
да остави без уважение жалбата и да постанови съдебно Решение, с което да
2
потвърди решението, в обжалваните части. Претендират се разноските,
направени в производството пред въззивната инстанция.
Тъй като решението не е било обжалвано в осъдителните части, както и в
отхвърлителните части над сумата 120 000 лева до пълния предявен размер от
150 000 лева за всеки един от ищците, то е влязло в сила по отношение на
тези части.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 13647/
04.12.2018 г., от ищците: А. С. Н. , ЕГН **********, Д. С. К. , ЕГН
**********, К. С. К. , ЕГН ********** – и тримата от гр. Койнаре, Плевенска
област, чрез пълномощника адвокат Я. Д. от АК – гр. София, с адрес на
кантората: гр. София, ул. „Алабин” № 36, ет. 2, срещу ответника ЗАД „ДАЛ
БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
правно основание чл. 432 от КЗ и с цена на исковете – по 150 000 лева за
всеки от ищците. В исковата молба се твърди, че на 02.05.2018 г., около 10,30
часа, в гр. Койнаре, техният баща С. К. Н., ЕГН **********, карайки каруца,
теглена от животинска тяга, претърпял ПТП на кръстовището на ул. „Милчо
Симеонов” и ул. „Ивайло”, по вина на Х. В. П., ЕГН *********, водач на лек
автомобил „Форд Галакси”, с рег. № ЕН 22****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество, в
резултат на което ПТП пострадалият починал. Вината на водача Х. В. П. е
установена с влязла в сила на 02.11.2018 г. Присъда № 53/ 17.10.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 877/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
Загубата на бащата на ищците им причинила нестихващи душевни болки и
страдания, психическото им състояние станало твърде тежко, емоционалният
свят на ищците бил разклатен и опустошен, загубата за тях е непреодолима и
безвъзвратна, които обстоятелства представляват причинени на ищците
неимуществени вреди, които те оценяват в размер на по 150 000 лева за всеки
3
един от тях. Ищците посочват, че са уведомили ответното застрахователно
дружество за ПТП и са поискали да им бъде изплатено обезщетение, но след
като е била образувана щета, на тях им е отказано заплащане на обезщетение.
Искат от съда да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на
всеки един от ищците по 150 000 лева обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на отказа – 26.11.2018 г. до окончателното им изплащане.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 273/ 2018 г. по
описа на съда. Към него е било присъединено образуваното въз основа на
искова молба, с вх. № 13649/ 04.12.2018 г., подадена от ищците С. К. И., ЕГН
******** и И. С. К. , ЕГН ********** – и двете от гр. Койнаре, срещу
ответника ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, т.д. № 274/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен
съд, с предмет претенцията на ищците за обезщетение, по 150 000 лева за
всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
техния наследодател С. К. Н., ЕГН **********, в процесното ПТП на
02.05.2018 г. в гр. Койнаре.
В о.с.з. на 24.04.2019 г. процесуалният представител на ищците – адвокат
Л. е заявил, че подържа исковата молба. В представената писмена защита
пълномощникът на ищците – адвокат Д. е поискал от съда да уважи изцяло
исковете, като е изложил доводи за тяхната основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
исковете, признал е наличието на застрахователно правоотношение, но е
възразил за наличието на случайно деяние и на съпричиняване от страна на
пострадалия. В представените писмени бележки пълномощникът на ответника
– адвокат Стоянов е поискал от съда да отхвърли исковете, евентуално – да
намали размера на претендираното обезщетение, излагайки доводи в тази
насока.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приложеното наказателно производство е, че с влязла на
02.11.2018 г. Присъда № 53/ 17.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 877/ 2018
г. по описа на Плевенския Окръжен съд, подсъдимият Х. В. П. е бил признат
4
за виновен в това, че на 02.05.2018 г., в гр. Койнаре, на кръстовището на
улиците „Милчо Симеонов” и „Ивайло”, при управление на МПС - лек
автомобил „Форд Галакси”, с рег. № ЕН 22****, нарушил правилата за
движение по ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. К. Н., ЕГН
**********, от гр. Койнаре.
По делото е представено удостоверение за наследници, от което се
установява, че ищцата С. С. Н. е съпруга на пострадалия, а ищците: К. С. К. ;
Д. С. К. ; А. С. Н. и И. С. К. – негови деца.
Във връзка с установяване механизма на ПТП съдът е допуснал
извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице Веселин Тодоров Иванов е отговорило на
поставените му задачи, като същото не е било оспорено от страните и е било
прието от съда в о.с.з. на 24.04.2019 г.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване съдът е
допуснал извършването на комплексна съдебно-медицинска експертиза
/КСМЕ/. В заключението си вещите лица доц. д-р П. И. Л. и д-р Г. Н., дм, гл.
асистент към Катедра по УНГ към УМБАЛ „Д-р Георги Странски”-Плевен, са
отговорили на поставените задачи, като същото не е било оспорено от
страните и е било прието от съда в о.с.з. на 23.10.2019 г.
По делото съдът е допуснал до разпит свидетелите Б. К. Н., М. М. Т., Х.
В. П. и Л. Ц. В..
С оглед на събраните доказателства и изградената въз основа на тях
фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и
правни изводи:
Отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ включва наличието на
сложния фактически състав на деликтната отговорност и специалната
предпоставка по чл. 380, ал. 1 от КЗ – писмена застрахователна претенция до
застрахователя.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна сила, на
основание чл. 300 от ГПК, за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
5
противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд
приема наличието на предпоставките на деликтната отговорност.
Несъстоятелен в този смисъл се явява довода на ответника, в отговора на
исковата молба, за наличието на случайно деяние, който довод не е бил
подържан в представените пред първостепенния съд писмени бележки.
С исковата молба ищците са представили писмена претенция до
ответното застрахователно дружество, по която е била образувана щета и е
последвал отказ за заплащане на обезщетение.
Следователно, налице са елементите от фактическия състав на
отговорността на застрахователя.
Видно от представеното с исковата молба по делото удостоверение за
наследници е, че ищцата С. С. Н. е съпруга на пострадалия при ПТП С. К. Н.,
а ищците: А. С. Н. ; Д. С. К. ; К. С. К. и И. С. К. – негови деца, поради което
са материално-правно легитимирани лица да претендират обезщетение за
причинените им неимуществени вреди в резултат от смъртта на
наследодателя си.
Спорен по делото между страните е въпросът за справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие
смъртта на техния наследодател, намираща се в пряка причинна връзка с ПТП
от 02.05.2018 г. и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Във връзка с установяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди са били допуснати до разпит двама свидетели.
Свидетелката Б. К. Н. – съпруга на ищеца А. С. Н. заявява, че когато
станало ПТП, те със съпруга си, К., Д. и И. били в Испания – всяка година
ходили да работят по четири месеца. Когато били в България живеели в друга
къща, близо до свекъра. На И. й станало лошо, съпругът й А. бил зле, К. пък
от стреса получил захарна болест. Свекърва й вече една година е много зле,
не може да преживее това, което се случило, постоянно плаче. Мъжът й и
свекърът й се чували по скайпа почти всеки ден. Организирали се, върнали се
в България и погребали свекъра си.
Свидетелката М. М. Т. – съпруга на ищеца К. С. К. заявява, че със
6
съпруга си също били на работа в Испания и научила за смъртта на свекър си
от майката на свидетелката Б.. Всички много тежко го преживели, съпругът й
бил в голям стрес, през целия ден ревял, не искал с никого да говори.
Прибрали се в България и погребали свекъра си. Когато били в България,
живеели в една къща със свекъра си. Той им помагал финансово. Свекърва й
много тежко приела смъртта на съпруга си, разболяла се от тромбофлебит,
всеки ден ходила на гробището.
От показанията на тези свидетелки, които са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като са съпруги на двама от ищците, се установява, че трима от
ищците живеели в една къща с баща си, а ищецът А. С. Н. – отделно. За
ищците Д. и И. по делото липсват данни дали са семейни. Ищците са приели
болезнено известието за смъртта на баща си, върнали са се в България и го
погребали. По отношение на твърдените заболявания на К., който от стреса
получил захарна болест и на съпругата на пострадалия Станка, получила
тромбофлебит, липсват писмени доказателства по делото, нито пък е
изготвена СМЕ, поради което въззивният съд приема тези твърдения за
недоказани. С оглед възрастта на пострадалия – на 66 г. и обстоятелството, че
децата му са големи, двама от тях са имали свои собствени семейства, по
четири месеца в годината са работили в Испания и на практика са живеели
отделно през този период, като ищецът е живеел постоянно в едно
домакинство само със своята съпруга, получавал е средства от децата си, за да
изкара месеца, въззивният съд намира, че справедливия размер на
обезщетението спрямо съпругата е 60 000 лева, а спрямо останалите ищци –
по 40 000 лева за всеки един от тях.
Във връзка с възражението за съпричиняване от страна на пострадалия,
следва да се вземе предвид механизма на ПТП, установен с допуснатата по
делото САТЕ. В заключението си вещото лице посочва, че деликвентът е
управлявал лекия автомобил със скорост от 81 км/ час, при разрешена в
населеното място скорост от 50 км/ час, като сблъсъкът между лекия
автомобил и каруцата е станал в лентата за движение на лекия автомобил.
При управление с разрешената скорост, деликвентът е могъл да спре и
предотврати ПТП, още повече че е имал видимост повече от 100 м.
Същевременно и пострадалият е имал техническата възможност да възприеме
движещия се автомобил на разстояние повече от 100 м., да го изчака да
7
премине и след това да завие.
Свидетелят Л. Ц. В., на длъжност „младши автоконтрольор”, присъствал
на произшествието посочва, че сблъсъкът между лекият автомобил и
каруцата е станал в лентата за движение на лекия автомобил.
От заключението по допуснатата от съда СМЕ се установява, че
пострадалият е имал намалено зрение в резултат на две заболявания:
„катаракта” и „двустранна дегенерация на макулата”, които според вещите
лица водят до различно изразено намаление на остротата на зрението – при
първото заболяване, т.нар. „старческо перде”, се изразява в замъглено зрение,
а при второто заболяване – също в замъглено зрение, при запазване на
периферното такова. С оглед на заключението на вещите лица въззивният съд
приема, че в резултат на намаленото зрение, пострадалият не е забелязал
лекият автомобил въпреки видимостта над 100 м., завил е на ляво, пресичайки
пътя му и е допринесъл за причиняването на ПТП със своето поведение, като
вината на водача на лекия автомобил и на пострадалия е еднаква, т.е. степента
на съпричиняване от страна на пострадалия е 50%. Следователно, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищцата С. С. Н. –
съпруга на пострадалия, следва да бъде намален от 60 000 лева на 30 000 лева,
а на останалите ищци – деца на пострадалия, от 40 000 лева на 20 000 лева.
До същите правни изводи е достигнал и Плевенския Окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение, в обжалваните части, следва да
се потвърди, като правилно, а подадената въззивна жалба – да се остави без
уважение.
По отношение на разноските:
Въззивникът е освободен, по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, поради което не дължи
заплащане на държавна такса за подаване на въззивната жалба. С оглед
оставяне на въззивната жалба без уважение, на процесуалния представител на
въззивниците – адвокат Д. не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С отговора на исковата молба въззиваемият е направил искане за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, но не е
8
представил доказателства за направени такива пред въззивната инстанция,
поради което искането следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/ 22.01.2020 г., постановено по т.д. № 273/
2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9