Р
Е Ш Е Н И Е
№
637/16.10.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Плевен, I
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 515
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
по делото е образувано по жалба подадена
от П.Д.С. ЕГН **********,*** срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане издадено от Зам. изп.директор на
ДФ Земеделие П.С. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен,
като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Излага
доводи, че в ЗПЗП не е посочен специален
ред за издаване на АУПВД, поради което е приложим общият ред по глава Vна АПК и следва да има съдържанието
по чл. 59 ал.2 от АПК. Твърди се, че
оспорения административен акт не съдържа
фактически основания за издаването му и се явява немотивиран, както и не съдържа дата на издаване и номер на акта, което е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Жалбоподателят излага становище, че
за да бъде издаден АУПДВ следва ДФЗ да е прекратил агроекологичния ангажимент,
а в административната преписка няма доказателства за прекратяването му. Твърди
се, че съобщението което е изпратено не е получено от жалбоподателя, той не е
упълномощавал никой да го получава от
негово име и по тази причина смята, че агроекологичния ангажимент не е
прекратен и акта за прекратяване не е влязъл в сила. Прави искане оспорвания
административен акт да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът,
заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" гр.
София, оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрк.Х., която
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата
компетентност и при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 09.06.2020г.
съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана
страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради
което е допустима.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представеното по делото/ стр. 41/ писмо до П.С. получено лично от него на
12.02.2018г. се установява, че ДФ
„Земеделие“ го е уведомил, че открива
процедура по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.
От
представения по делото Акт изх. №
01-6500/6463 от 20.09.2018 година издаден от заместник изпълнителният директор
на Държавен фонд "Земеделие",
се установява че поетия от П.Д.С.
ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 е прекратен.
За да постанови този резултат административният орган е приел, че изпълнението на изискването
на чл. 19 ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат" се установява с документ
за преминато обучение издаден от обучаваща институция съгласно Закона за
висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или
документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, а от
предоставената диплома за висше
образование с рег. № 109-9/19.04.2017г. издадена от Център за професионално
обучение „Пиер Бурдийо“- Асеновград, калификация агроеколог не се удостоверява
преминато обучение в изискуемите съгласно чл.19 от Наредбата срокове, нито е
доказал наличие на опит в извършване н дейностите, които е избрал да прилага.
Акта за прекратяване е връчен на лично на жалбоподателя на 22.10.2018г.
Между страните не се спори, а това се установява
от представеното Заявление за подпомагане от 26.05.2017 година (стр. 66 и др.
от делото), че жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане за кампания 2016
година по мярка 10 "Агроекология и климат" Видно от приложената на стр. 81 от делото декларация
е, че Д. е запознат с изискването да премине агроекологично обучение с
минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с
приоритет 4 по мярка 1 с минимална
продължителност от 3 дни до 31.12 на втората година от ангажимента по
съответното направление и ще предостави най-късно с подаване на заявление за
третата година поне един от посочените в декларацията задължителни документи за
удостоверяване на опит за извършване на агроекологичнни дейности. Видно от заявлението е, че бенефициера Пл.Д. е
отбелязал, че не представя копие на документ доказващ преминато агроекологично
обучение с минимална продължителност 18 часа, документ за преминато обучение
или документ удостоверяващ наличие на опит и диплома за средно професионално,
висше образование, и т.н. с калификация земеделие или ветеринарна медицина. По
делото е представено уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г /стр. 45 от делото/ .Видно от писмото /стр. 46 б. „Б“ / е, че
жалбоподателят е запознат със задължението си, че най-късно с подаване на заявление за
подпомагане/плащане за третата година трябва да представи удостоверение за
преминато обучение или документ, с който
да докаже опит в дейностите, които е избрал да прилага съгласно чл.19 и чл. 45
ал.1 от Наредба № 7/24.02.2015г.
Уведомителното писмо е връчено на Пл.С. на 22.01.2016г.
По
делото / стр. 106/ е представен протокол от 02.06.2017г., от който е видно,
че на посочената дата бенефициера е уведомен, че
не е представил документ удостоверяващ
агроекологично обучение. По делото / стр.108/ е представен документ-
удостоверение за професионално обучение рег.№ 109-9/19.04.2017г. издаден от
Национална агенция за професионално образование и обучение, Център за
професионално обучение „Пиер Бурдийо“ гр.Асеновград, П.Д.С. е преминал обучение
по специалност агроекология с
продължителност 18 часа.Видно от представеното по делото коригирано заявление за подпомагане за
2017г. от 13.06.2017г.е, че към него
вече е представен документ за преминато агроекологично обучение на заявителя.
От
представените доказателства се установява, че жабоподателят е кандидатствал по
същата мярка и за кампания 2017 година, видно от Заявление от 26.05.2017 година
(стр.66 от делото) и към това заявление видно от отбелязването върху него /
стр. 83/ жалбоподателят не е представил копие на документ доказващ преминато
агроекологично обучение, съгласно изискванията на чл. 19 от Наредба 7.
По
делото е представено уведомително писмо от 18.12.2018г. изх.№ 01-6500/6463 с
което жалбоподателят е уведомен, че на
основание влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат
изх.№ 016500/6463/20.09.2018г ДФЗ е открил производство по издаване на
АУПДВ. Видно от писмото е, че през първата година от ангажимента на
жалбоподателя е изплатена сумата 7432,04 лв, а през втората 6649,72 лв.Общата
сума е в размер 14081,76 лв, която жалбоподателят е поканен да възстанови.
Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 1101.2019г. видно от
отбелязването върху известието за доставяне. По делото/ стр. 34/ е представено
възражение от П.С. от 18.01.2019г, в което
не оспорва констатираното нарушение свързано с обстоятелството, че до 31.12.2016г. не е преминал агроекологичо
обучение или демонстрационна дейност по мярка 1 „трансфер на занятия и действия
по осведомяване “ от ПСР 2014-2020г с
минимална продължителност 3 дни. Във възражението жалбоподателят заявява, че е
преминал агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа, но го е сторил със закъснение./ Видно от
приложеното удостоверение жалбоподателят е преминал обучението през 2017г. /
При
горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу АУПДВ ,който засяга пряко и непосредствено правата и законните
интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно
чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и
от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК
регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция /чл.20а ал.1 от ЗПЗП/. Следователно ръководителят на съответната
администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция,
следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на
публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл.166 ал.2 предл.2 от ДОПК, вр. чл. 27 ал.3 от ЗПЗП.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 11а, ал. 1,
т. 1 и т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Актът е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" П.С., на която съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП са
делегирани правомощия по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година.Това
се установява и от представената по делото Заповед № 03-РД/715/27.06.2017
г./стр. 24/ и заповед № 03-РД
/2891/23.07.2017г. на изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" / стр.27/, от която е видно че
изп. директор на ДФЗ в т.7 е делегирал
на П.Д.С. –заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", правомощието да издава и подписва актове за прекратяване
на агроекологичния ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат".
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването му. Жалбоподателят е
направил възражение, че оспорения индивидуален административен акт е издаден в нарушение на чл. 59 от АПК, тъй
като липсва номер и дата. Съдът намира, че това възражение на жалбоподателя е
неоснователно, видно от оспорения акт е, че същия съдържа номер изх.№-01-6500/6463#7 от 30.04.2020г. , поради което
съдът приема, че това е датата на
издаване на оспорения акт.
Съгласно
разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, при условията на обвързана
компетентност, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане
и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, които са публични държавни вземания съгласно чл.162 ал.2 т.8
и 9 ДОПК. Доколкото ЗПЗП не посочва специален ред за издаването на АУПДВ във
връзка с прилагането на мерките от ПРСР, то приложим е общият ред по глава пета
от АПК, по аргумент от чл.166 ал.2 ДОПК.
При постановяване на АУПДВ са спазени
административнопроизводствените правила в Наредба № 7 от 24.02.2015 година за
условията и реда за прилагане на мярка 10 за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. В хода на производството по издаване на оспорения
административен акт са изпълнени задълженията на органа служебно да установи
всички факти и обстоятелства от значение за случая и да събере доказателства за
тях . Преди да издаде обжалваният АУПДВ,
с писмо с изх. № 01-6500/6463/18.12.2018г./стр.30/ ДФ“Земеделие“ е
уведомил кандидата за откритото производство по издаване на АУПДВ на основание влязъл сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г, съгласно чл. 26 ал.1 от АПК. В писмото са изложени
фактическите обстоятелства,въз основа на които се приема,че са налице основания
за издаване на бъдещ АУПДВ,като същевременно на кандидата е предоставена
възможност да представи допълнителна информация,в случай,че не приеме
фактическите констатации,както и да възстанови доброволно недължимо платената
сума,посочена в писмото. С писмо№01-6500/6463/22.01.2019год./ ст 34/ кандидатът
е възразил срещу откритото производство
по издаване на АУПДВ. След разглеждане на възражението ДФЗ-Разплащателна агенция не
намерил основание за прекратяване на административното производство по издаване
на АУПДВ,вследствие на което издал обжалваният АУПДП на П.Д.С. в размер на 14 071,76лв.,съставляващо 100 % от
получената субсидия на осн.чл.18 ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015,във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК,чл.20а ал.1 от ЗПЗП.
При
издаване на АУПДВ административния орган правилно е приложил материалния закон.
Като фактическо основание за постановяването му, административният орган се е
позовал на влезлия в сила административен акт –Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г,обективиран в Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх.№01-6500/6463от 20.09.2018г.
/стр. 44-45 / влязъл в сила на 06.11.2018г.,с който ДФ“Земеделие“-РА е
прекратил агроекологичния ангажимент на П.Д.С.
поради констатирано неспазване на изискването на чл.19 от Наредба№7/24.02.2015год.
за условията и реда за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Правното
основание, на което е издаден оспореният акт е чл. 18 ал.1 и чл. 19 от Наредба№7/24.02.2015год.
Съгласно чл.18 т.1 от Наредбата, ДФЗ
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100 %
от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл. 19.
Съгласно
изложените мотиви в оспорения АУПД той се издава на основание влязъл в сила Акт
за прекратяване на изх.№01-6500/6463от 20.09.2018г. /стр. 44-45 на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 10 "Агроекология и
климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020. В жалбата се съдържат твърдения,
че уведомителното писмо, в което е обективиран акта за прекратяване на
агроекологичен ангажимент не е връчено
на страните, но с оглед изразеното становище отпроцесуалния представителл на
жалбоподателя, че подписът под уведомителното писмо е на жалбоподателя, съдът
приема че същия не е оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила на 06.11.2018г.,същият
е влязъл в сила. Влезлият в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент е основанието за издаване на
оспорения в настоящото производство АУПДВ. Фактическите и правни основания, на
които е издаден оспореният АУПДВ, са ясно посочени – прекратен с нарочен
административен акт агроекологичен ангажимент, поради неспазване на задължението,
предвидено в чл. 19 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. По смисъла на цитираните
разпоредби прекратяването в тази хипотеза има за самостоятелна правна последица
възстановяване на получената финансова помощ в предвидените от чл. 18 размери.
Релевантните
факти за проверка законосъобразността на оспорения АУПДВ се свеждат до проверка
за наличието на две материалноправни предпоставки - извършване на плащане в
полза на земеделския стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 10 "Агроекология
и климат" и прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на
влязъл в сила административен акт.
По
делото не се спори, че по заявление на П. Д.С.
за кампания 2015г. е получена сумата 7432 лв, а през втората година от
ангажимента е получена сумата 6649,72 лв. В случая от съвкупния доказателствен
материал по делото се установява наличието и на двете предпоставки,а
именно:безспорно установено от доказателствения материал по делото е
получаването на финансово подпомагане по мярка10 „Агроекология и климат“ за 2015 и 2016г. в общ
размер на 14 081,76 лв. от една страна, и наличието на прекратен с влязъл
в сила административен акт-в случая УП.№01-6500/6463от 20.09.2018г. /стр. 44-45
на заместник изпълнителния директор на ДФЗ агроекологичен ангажимент.Горното
обуславя извода за постановяване на обжалвания АУПДВ в съответствие с
материалния закон.
Обжалваният
АУПДВ съответства и на целта на закона. Съгласно чл. 20 от Ннаредба № 7 за прилагане
на мярка 10 „Агроекология и климат“, агроекологичните дейности по направленията
се прилагат в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Преждевременното
и прекратяване е в противоречие с целта, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за
които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателят да я
възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП.
Поради
изложените съображения съдът приема, че оспореният АУПДВ е
законосъобразен,постановен от компетентен административен орган,в
законоустановената форма,при спазване на процесуалноправните и
материалноправните норми и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу
него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.
25 от Наредбата за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 4
от АПК, вр. чл. 144 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Д.С. ЕГН ********** *** срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/6463#7от 30.04.2020г. на
Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ град София като неоснователна.
ОСЪЖДА
П.Д.С. ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр.
София сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: