№ 8564
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110101289 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „...............................Т“ ЕАД, с
която против С. П. Д. са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „РаР А ....................“ №
......................№т. 1, ап. 1, като ответницата има качеството на битов клиент на ТЕ и му
дължи сумата 3 095, 98 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.08.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 599, 22 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. – 30.07.2021 г.; сумата 28, 17 лв. – главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2021 до окончателното изплащане; сумата 5, 56 лв. мораторна
лихва за периода 31.08.2018 г. – 30.07.2021 г. Твърди, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.08.2021 г. по ч.гр.д. № 47701/2021 г. на
СРС, ГО, 62 състав. Претендира установяване на вземанията си по исков ред.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответницата
С. П. Д., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна
енергия през исковия период по съображения, че не се установява да е била собственик
на имота. Оспорва да има качеството наследник на П.Д. А Излага съображения, че от
представените документи не може да се направи извод за връзка и съответствие между
посочените в тях имоти и соченият от ищеца като топлоснабден такъв. Оспорва
процесният имот да е топлоснабден. Счита, че начислените суми за доставена топлина
енергия са произволно определени. Счита, че основание за възникване на задължения
към ищеца биха могли да бъдат единствено ежемесечни, но не и общи фактури,
вземания по каквито се претендират в настоящото производство. Позовава се на
1
изтекла погасителна давност по отношение на вземането за стойността на доставената
топлинна енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т..... ООД не взима становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 17.08.2021 г. „...............................Т“ ЕАД е сезирала съда с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. П. Д. и
Мирослава П.а Атанасова за сумата 6 191, 95 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 1 198, 43 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 30.07.2021 г.; сумата 56, 34 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 до окончателното изплащане;
сумата 11, 12 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 30.07.2021 г. Видно от т.13
от заявлението, сумите са заявени в условията на разделност – по ½ от всеки от
длъжниците.
С разпореждане от 20.08.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като
в полза на заявителя е присъдена и сумата от 149, 16 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника С. П. Д..
В срока по чл.414 ГПК не е депозирано възражение от длъжника Мирослава П.а
Атанасова.
В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред срещу длъжника С. П. Д..
С договор за доброволна делба от 1972 г. в дял на К Д А и П.Д. Ае поставен
трети етаж от жилищна постройка, находяща се на ул. „Т ------ състоящ се от: две
стаи, хол, кухня и сервизни помещения. Другите два етажа от къщата са поставени в
дялове на останалите съделители, които се явяват трети за настоящия спор лица.
Видно от удостоверение, изд. от Столична община, Район „Изгрев“, ул. „Тодор
П.“ в район „Изгрев“ е преименувана на ул. „РаР А ....................“.
Видно от удостоверение за родствени връзки от 23.05.2022 г., изд. от Столична
община (л.114), К Д А – брат на П.Д. Ае починал на 07.09.1984 г.
Видно от удостоверение за наследници от 22.03.2021 г., изд. от Столична
община (л.25), П.Д. Ае починал на 13.01.2021 г., като е оставил наследници по закон:
С. П. Д. – дъщеря и Мирослава П.а Атанасова – дъщеря.
В настоящото производство се претендират вземания за имот с адрес: гр. София,
ул. „РаР А ....................“ № ... ет. 1, ап. 1, аб. № ......., като с изрична молба на ищеца от
02.03.2022 г. се сочи, че апартаментът е заведен под № 1 при ищеца, доколкото се
намира на първи етаж на сградата.
По делото е представена обща фактура № **********/31.07.2020 г., в която като
получател е посочен П.Д. Аза топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „РаР А
....................“ № ... вх. 1, ап. 1, аб. № ........
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
2
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжницика. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения договор за доброволна делба от 1972 г. се установява, че К Д А
и брат му П.Д. Аса придобили в дял трети етаж от жилищна постройка, находяща се
на ул. „Т ------ състоящ се от: две стаи, хол, кухня и сервизни помещения. Установи се
от представеното удостоверение за наследници, че ответницата С. П. Д. има
качеството наследник по закон на П.Д. А починал на 13.01.2021 г.
Установи се и че ищецът издава фактури на името на наследодателя на
ответницата за имот с адрес: гр. София, ул. „РаР А ....................“ № ... вх. 1, ап. 1, аб. №
......., във връзка с който се претендират вземания в настоящото производство. По
отношение на него обаче не може да се приеме, че в условията на пълно и главно
доказване ищецът е установил качеството на П.Д. Ана собственик, което се явява
обуславящо за отговорността на ответницата. От договора за доброволна делба се
установява, че заедно с неговия брат, починал впоследствие, П.Д. Ае придобил трети
етаж от находяща се на адреса къща. При наличието на още два етажа от къщата не
са ангажирани доказателства за идентичност между имота, за който се претендират
вземания в настоящото производство – ап. 1 на ет. 1 на адреса и този, придобит от
3
П.Д. Ас извършената доброволна делба, в какъвто смисъл е и заявеното от ответницата
възражение – за липса на ангажирани доказателства за съответствие между посочените
в документите за собственост имоти и сочения от ищеца като топлоснабден такъв.
Ето защо, съдът намира, че ответницата не е материалноправно легитимирана да
отговаря по предявените срещу нея искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На процесуалния представител на ответницата следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 491, 02 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............................Т“ ЕАД, ЕИК ........ срещу С. П.
Д., ЕГН ********** искове за признаване за установено, че С. П. Д., ЕГН **********
дължи на „...............................Т“ ЕАД, ЕИК ........, на основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 3
095, 98 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата 599, 22 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018
г. – 30.07.2021 г.; сумата 28, 17 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.08.2021 до окончателното изплащане; сумата 5, 56 лв. мораторна лихва за периода
31.08.2018 г. – 30.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 20.08.2021 г. по ч.гр.д. № 47701/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „...............................Т“ ЕАД, ЕИК ........ да заплати на адв. М. П., на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 491, 02 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т..... ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4