№ 4221
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110119929 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 114385/08.04.2024г. на СРС,
подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Н.П., К.П., Г.П.П. и М.П.. Ответниците са
уведомени за воденото срещу тях дело по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК чрез публикация в
неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 71 от 23.08.2024г.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Р.М. е предявил срещу Н.П., К.П., Г.П.П.
и М.П. искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот- апартамент в град С., бул. „***********“ № 40, ет. 4,
апартамент, аб. № ******, всеки от тях, както следва:
по 281,13 лева, а М.П. – 281,12 лева, за главница за доставена, но незаплатена,
топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на исковата молба (08.04.2024г.) до окончателното им
изплащане;
по 35,81 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021г.-06.06.2023г.;
по 10,72 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., а Н.П. – 10,73 лева, ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба (08.04.2024г.) до окончателното им изплащане;
по 2,30 лева, а К.П. – 2,31 лева, за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020г.-06.06.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се представлява от ст.юрк. Дарина Кирчева, която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Н.П., К.П., Г.П.П. и М.П. чрез назначения
им особен представител адв. П.Р. – АК-С., са подали Отговор на исковата молба, вх. №
407165/13.12.2024г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорва се доказателствената стойност на представените към исковата молба писмени
доказателства. Претендираната за доставена топлинна енергия не била определена по
количество и качество, липсвали данни за конкретни показания на измервателни уреди и
количества изразходена топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на задълженията
по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците не се явяват,
като се представлява от адв. Рангелов, който оспорва предявените искове, включително в
хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
63141/21.02.2025г. на СРС /докладвана на съдията след приключване на заседанието по
делото/, в която изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове.
За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово
разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
2
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, за което в проведеното по делото
публично съдебно заседание бяха представени за констатация печатни материали /вестници/
и е посочен броят, в който е осъществена публикацията /арг. чл. 187 ГПК/. По смисъла на
чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която
норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по
този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ
за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената
енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното
право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от Нотариален акт № 186/26.07.2002г., т. І, рег. № 4983, дело № 160/2002г. на
Нотариус № 032 – В.А., Ю.Г.П. и Б.Г.П. са признати за собственици на по 1/2 идеална част от
недвижим имот – апартамент в град С., бул. „*********“ № 40 /стар № 70/, ет. 4, при
описани площ, разпределение и прилежащи права и помещения. Видно от Удостоверение за
наследници № 141/21.01.2025г. на Столичната община – Район „Триадица“, Ю.-Х. Г.П. /ЕГН
на същия съвпада с това на Ю.Г.П., посочено в Нотариалния акт от 2002г., описан в
предходния абзац, т.е. се касае за едно и също лице/, е починал на 22.06.2014г., като е
наследен от децата си К.П., Н.П. и Г.П.П. и съпругата си М.П.. По делото е представен и
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 164/07.06.2018г., т. 1, рег. № 7643, дело №
147/2018г. на Нотариус № 032 – В.А.. Със същия е извършена замяна на имоти между
ответниците и Б.Г.П.. Ответниците са прехвърлили на Б.Г.П. притежавана от тях 1/2 идеална
част от магазин, находящ се в град С., бул. „***********“ № 40, ет. 1, съответно описан и с
прилежащи площи, права и помещения. Нотариалният акт не е представен в цялост – липсва
поне третата му страница, поради което остава неясно какъв точно имот са получили в
замяна Н.П., К.П., Г.-П.П. и М.П.. При това положение съдът приема, че по делото е
доказано само това, че ответниците общо притежават 1/2 идеална част от апартамента, като
всеки един от тях с оглед чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН притежава по 1/4 идеална част от тази
половина или 1/8 идеална част от целия имот, като съответно носи в рамките на тази 1/8
част задължението да заплащат сумите, свързани с доставка на топлинна енергия до имота.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
3
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „Топлофикация С.“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция. Без
значение е, че топломерът е преминал на проверка след 43, а не след 24 месеца, доколкото не
са установени отклонения в работата му. Вещото лице отбелязва, че начислената топлинна
енергия е служебно изчислена, доколкото за процесния имот не е осигуряван достъп за
отчет. При това положение се установява, че дължимата сума за доставена до имота
топлинна енергия възлиза на 1133,66 лева. От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно
вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната
вярност, не се установява заплащане на суми.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването установява задължение за всички клиенти да осигуряват достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на
потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредбата като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредбата
изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им
за гореща вода, а когато такИ. липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
4
потребление. По делото е доказано, че ответникът не е осигурил достъп за отчет,
следователно е доказано и наличие на задължение за доставена до имота топлинна енергия в
размер от 9412,03 лева. Основанието, на което се претендират вземанията, е възникнало
облигационно правоотношение между страните и доставката на топлинна енергия, а не
нейното реално отчитане. При липсата на доказателства, че през процесния период
ответникът е осигурил достъп за отчет или че е поискал извършването на допълнителен
отчет, респективно е възразил по разпределението на топлинната енергия в изравнителната
сметка /арг. чл. 70, ал. 8 от Наредбата/, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало
правото да определи служебно количеството доставена топлинна енергия за имота съгласно
методиката, установена Наредбата. В хипотезите, в които не е осигурен достъп за отчитане,
не е необходимо да има доказано реално потребление. В подкрепа на изложеното е и
съдебната практика – р.162/28.05.2014г.-гр.д.6397/2013г.-ВКС,4г.о., р.842/16.12.2021г.-
в.гр.д.7808/2021г.-СГС, р.1549/27.03.2023г.-в.гр.д.8870/2022г.-СГС. Следва да се има
предвид, че отмяната от Върховния административен съд на т.6.1.1, §2 и §3 от Приложение
№ 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването има
действие занапред, считано от влизане в сила на решението на съда /25.02.2025г., обн. ДВ,
бр. 16 от 2025г./.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК) са
вземанията за главница за топлинна енергия, отнасящи се за периода м.05.2020г.-м.01.2021г.
които съдът, на основание чл. 162 ГПК и с оглед заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, определя да възлизат на 382,89 лева. При това положение остава
дължима главница за топлинна енергия от 750,77 лева. От нея всеки ответник дължи по
1/8 част, т.е. по 93,85 лева. За тази сума предявеният иск за главница за топлинна
енергия срещу всеки ответник е основателен и следва да се уважи, а за горницата
следва да се отхвърли като неоснователен.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза
на 42,89 за целия имот. Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК) са вземанията за главница за дялово разпределение, отнасящи се за периода
м.05.2020г.-м.01.2021г. които съдът, на основание чл. 162 ГПК и с оглед заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, определя да възлизат на 16,06 лева. При
това положение остава дължима главница за дялово разпределение от 26,83 лева. От
нея всеки ответник дължи по 1/8 част, т.е. по 3,35 лева. За тази сума предявеният иск за
главница за топлинна енергия срещу всеки ответник е основателен и следва да се
уважи, а за горницата следва да се отхвърли като неоснователен.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, че
дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 11,73 лева за
всеки ответник, за която сума същият иск е основателен, а за горницата подлежи на
отхвърляне. Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност
суми, че дължимата лихва за забава върху главницата за дялово разпределение възлиза на 67
стотинки за всеки ответник, за която сума същият иск е основателен, а за горницата
подлежи на отхвърляне.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
5
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответниците, но последните не са доказали сторени разходи.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
първоинстанционното исково производство в размер на 674,27 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълен
размер от 100,00 лева. От тази сума всеки ответник трябва да заплати по 1/4 част.
По делото са останали недоплатени държавни такси в размер на 100,00 лева. Същите
следва да бъдат разпределени по реда на чл. 77 ГПК между страните, като ищецът заплати
67,00 лева, а ответниците – общо 33,00 лева, от които всеки от тях по 1/4 част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.П., родена на 10.07.1991г., гражданство: Канада, К.П., родена на
04.04.1990г., гражданство: Канада, Г.П.П., роден на 11.05.1993г., гражданство: Канада, М.П.,
родена на 08.10.1957г., гражданство: Съединени американски щати, да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот- апартамент в град С., бул. „***********“ № 40, ет. 4, апартамент, всеки от тях, както
следва:
по 93,85 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.02.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба (08.04.2024г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 93,85 лева до пълния им предявен размер от
281,13 лева за Н.П., К.П. и Г.П.П., съответно от 281,12 лева за М.П., и за периода
м.05.2020г.-м.01.2021г.;
по 11,73 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021г.-06.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ всеки от предявените искове
за горницата над 11,73 лева до пълния им предявен размер от 35,81 лева;
по 3,35 лева за главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба
(08.04.2024г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за горницата над 3,35 лева до пълния им предявен размер от 10,72 лева за К.П.,
Г.П.П. и М.П., съответно 10,73 лева за Н.П., както и за периода м.05.2020г.-
м.01.2021г.;
по 67 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-06.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 67 стотинки до пълния им предявен размер от 2,30 лева за Н.П.,
Г.П.П. и М.П., съответно 2,31 лева за К.П..
ОСЪЖДА Н.П., родена на 10.07.1991г., гражданство: Канада, К.П., родена на
04.04.1990г., гражданство: Канада, Г.П.П., роден на 11.05.1993г., гражданство: Канада, М.П.,
родена на 08.10.1957г., гражданство: Съединени Американски Щати, да заплатят на
6
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 674,27 лева за разноски по делото пред първата инстанция
/гр.д. № 19929/2024г. на СРС/, като всеки от тях заплати по 1/4 част от така посочената сума.
ОСЪЖДА Н.П., родена на 10.07.1991г., гражданство: Канада, К.П., родена на
04.04.1990г., гражданство: Канада, Г.П.П., роден на 11.05.1993г., гражданство: Канада, М.П.,
родена на 08.10.1957г., гражданство: Съединени Американски Щати, да заплатят, на
основание чл. 77 ГПК, В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на
Софийския районен съд сумата от общо 33,00 лева, представляваща недовнесена
държавна такса по делото в първоинстанционното производство /гр.д. №19929/2024г. на
СРС/, като всеки от тях заплати по 1/4 част от нея.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С.,
да заплати, на основание чл. 77 ГПК, В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА
ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд сумата от 67,00 лева, представляваща
недовнесена държавна такса по делото в първоинстанционното производство /гр.д. №
19929/2024г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7