РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Кюстендил, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500527 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въззивна жалба, подадена от адв. Ц. А. Кънева от АК Пловдив, в
качеството й на пълномощник на Д. И. Б., ЕГН ********** от гр. София, жк „***“
№***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Решение №427/14.05.2023 г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д. № 197/2023 г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлен като неоснователен искът на Д. И. Б. срещу „***“ ЕООД, гр*** за връщане
на сумата 19 999 лв. ведно със законната лихва и разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като съдът в
него се е позовал единствено на плоскостта на направените в отговора на исковата
молба твърдения като не е преценил правилно и в цялост събраните по делото писмени
доказателства, както и че същото е постановено при съществени процесуални
нарушения, доколкото първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото
според тълкуванията, дадени в ТР№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск
като основателен и доказан. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна, като в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от нея.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
Съдът счита, че въззивната жалба е допустима,тъй като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Д. И. Б. иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу „***“ ЕООД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 19 999.00 лева, като платена без основание, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
От фактическа страна по делото се установява следното:
По делото няма спор, че ищецът е едноличен собственик на капитала „***“
ЕООД, а на ответното дружество едноличен собственик на капитала е Р. С. Д., което се
установява и от приложените по делото извлечения от Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията.
Видно от платежно нареждане от 19.01.2021 г. ищецът Д. И. Б. е превел на
ответното дружество „***“ ЕООД сумата от 19 999.00 лева, като основание за превода
е отбелязано „захранване на сметка“.
От извлечение от разплащателна сметка на Р. С. Д. се установява, че на
03.12.2012 г. е извършен превод на сумата от 9 000.00 лева от банкова сметка с титуляр
Р. С. Д. към „***“ ЕООД с основание „захранване на сметка“. На 21.01.2013 г. по
сметка на „***“ ЕООД е преведена сума в размер на 18 300.00 лева и сума в размер на
3 000.00 лева, като основанията за превода са „захранване на сметка“.
По делото е разпитан свидетелят . С. Ш., който сочи, че познава страните по
делото повече от 10 години. Р. бил кум на Д.. Д. му се оплакал, че в началото на 2021 г.
превел на Р. сума от 20 000 лева, като впоследствие последния отказвал да я върне. Не
знаел за уговорки между двамата за захранване на сметки. Не са имали договор за
прехвърляне на процесната сума.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с
оглед близките отношения между страните и постигнатата уговорка взаимно да
захранват сметките си, са осъществени имуществени размествания, при което иска за
връщане на недължимо платеното е приет за неоснователен и съдът го е отхвърлил.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна
приема следното:
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС
2
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването
е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало без наличието на някакво правоотношение или пък след погасяване на
задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице
основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане.
По делото не е спорно, че на 19.01.2021 г. ищецът Д. Б. е превел на ответника
„***“ ЕООД сумата от 19 999.00 лева.
Установено е също така, че от разплащателна сметка на Р. С. Д. на 03.12.2012 г.
е извършен превод на сумата от 9 000.00 лева към „***“ ЕООД с основание
„захранване на сметка“, а на 21.01.2013 г. по сметка на „***“ ЕООД е преведена сума в
размер на 18 300.00 лева и сума в размер на 3 000.00 лева, като основанията за превода
също са „захранване на сметка“.
Основният спорен въпрос, относим към основателността на заявената
претенция, е дали извършените имуществени размествания са почивали на договорка
между страните, което изключва приложимостта на института на неоснователното
обогатяване, доколкото последния предполага даване, респ. получаване на нещо без
основание.
Ангажираните в производството писмени и гласни доказателства формират
извод във въззивния съд за липса на основание за превода на процесната сума от 19
999.00 лева. Страни в производството са ищеца Д. Б. и ответното „***“ ЕООД.
Последното е учредено през 2020 г., а извършеното от Р. Д. захранване на сметка на
„***“ ЕООД е осъществено през 2012 г. и 2013 г. Дори да са съществували договорки
за това имуществено разместване, те са били не между страните по спора, а между
представлявано от ищеца търговско дружество и трето за спора лице.
Превеждането на процесната сума по сметка на ответното дружество е
обстоятелство, признато още с отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК с
твърдението, че това не е станало без основание. В този случай в доказателствената
тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно доказване твърдението си, а
именно, че е сумата е получена на правно основание. Ответникът обаче не успя да
проведе доказване на това обстоятелство. Не е установено по делото наличието на
облигационна връзка между страните по делото - основание за плащането на сумата,
респ. за получаването й от ответника. При това положение искът е основателен и
следва да се уважи на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, фактическият състав на
което основание е установен.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззивника – ищец в
първоинстанционното производство. В първонистанционното производство ищецът е
сторил деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 799.96 лева и 2200
лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство се
доказват разноски в размер на 399.98 лева за заплатена държавна такса и 2200 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Общо дължимата сума е в размер на 5599.94
лева при липса на направено от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
По обжалваемостта:
3
Решението подлежи на касационно обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №427/14.05.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено
по гр.д. № 197/2023 г. по описа на същия съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ №***, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И.
Б., ЕГН ***, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.121, сумата от
19 999.00 лева, платена без основание, ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5 599.94
лева, представляваща сторени деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4