РЕШЕНИЕ
№ 18986
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като р*гледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110125363 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е обр*увано по предявени от ЗАД
„АРМЕЕЦ”, ЕИК: ********* против ЗД „Бул Инс“ АД иск с пр. осн. чл. 411
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 415.73 лв.
главница, представляваща изплатено обезщетение по регресна претенция,
както и мораторната лихва върху главницата за период 18.01.2021 г. до
18.01.2024 г. в р*мер на 136.82 лв., ведно със законната лихва за периода от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
датата на окончателно изплащане на сумата. Претендира р*носки.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско“ е
заплатил застрахователна сума в р*мер на 400.73 лв., предсталвяваща
застрахователно обезщетение за нанесени на МПС марка „*“ , модел „*“ с peг.
№***, собственост на Д Д.а П щети, настъпили в резултат от ПТП,
реализирано на 22.09.2019г. около 13:10 часа, в гр. Б, на ул. „Ц.С.“ №1.
Сторени са и 15 лева ликвидационни р*носки, с което общата сума по щетата
възлизала в р*мер на 415,73 лева. Поддържа се, че А. Ю. Р. - водач на лек
автомобил марка „Ф“, модел „*“ с peг. № ***, привързал с помощта на жълто
полиетиленово въже паркирания автомобил марка „*“ , модел „*“ с
peг №**** към своя, подал г*, от което тегления автомобил се засилил, качил
се на тротоара и се ударил в стълб. Твърди се, че след това А. Р. излязъл от
колата и нанесъл удар с крак но лявата шофьорска врата на лек автомобил
марка „*“, марка „*“ с peг. № ****. Излага се, че от инцидента били нанесени
материални щети на лек автомобил марка „*“ , марка „*“ с peг. № ***,
изр*яващи се в счупена предна броня, ляв калник, ляв подкалник и лява
1
предна врата. Изтъква се, че във връзка със събитието било обр*увано НОХД
№14196/2020г., по описа на СРС, за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3
във вр., с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като А. Р. бил осъден с влязла в сила
присъда за деянието си. Твърди се, че виновен за ПТП бил водачът на МПС
Ф“, модел „*“ с peг. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
е застрахована при ответното дружество. Ищецът твърди, че поканил
ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума,
с писмо - покана с изх. № Л-5774 от 01.10.2021г., получено от „Бул Инс“ АД
на 04.10.2021 г. Доколкото се сочи, че в поканата ищецът предоставил 30-
дневен срок за доброволно изпълнение на паричното вземане, длъжникът
следвало да се счита в забава след изтичане на срока. Поради което претендира
мораторна лихва върху главницата в р*мер на 136.82 лв. за периода от
18.01.2021г. до 18.01.2024г. В заключение се моли ответника да бъде осъден да
заплати претендираните суми, както и сторените деловодни р*носки.
Ответникът оспорва частично претенцията по р*мер. Сочи, че по
заведената щета отк*ал да заплати претендираната сума с основание за отк*,
че нанесените щети на МПС „* *“ са причинени при извършване на
престъпление по чл. 325, ал. ал. 3 вр. с ал. 1 от НК от А. Р. и няма допуснати
нарушения по ЗДвП. Излага твърдения, че действително виновен за
настъпване на процесното ПТП е водачът на МПС „Ф *“ с peг. № ***, но
същият при управление на автомобила нанесъл само част от вредите. Счита,
че за вредите, които са нанесени от А. Ю. Р. след като е излязъл от автомобила
и е нанесъл удар с крак по лява шофьорска врата ответникът не отговаря и не
в риск по застраховка „Гражданска отговорност, тъй като деликвента не е
причинил щетите при управление на МПС „Ф *" с per. № ****.
Твърди, че във връзка със събитието било обр*увано НОХД №
14196/2020 г. по описа на СРС, 95 състав, за извършено престъпление по чл.
325, ал. 3 във вр с ал. 2, вр. с. ал. 1 от НК, приключило с влязла в сила Присъда
№ 20138372 от 14.06.2021 г. по описа на СРС - 95 състав, като в нея било
описано, че деецът умишлено е предизвикал пътно транспортното
произшествие, като дори деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост. По т*и причина счита, че са налице предпоставките и
законовите основания за привличане на делинкветна като трето лице помагач
и ангажиране на регресна отговорност спрямо него, тъй като умишлено е
предизвикал пътно транспортното произшествие на 22.09.2019г. ПТП, което
било видно от присъда № 20138372/14.06.2024г., по НОХД № 14196/2020г. по
описа на СРС, като предявява обратен иск срещу него, на осн. чл. 500, ал.1, т.4
КЗ.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск, в срока по чл. 131
ГПК, депозира отговор на искова молба. В нея излага твърдения, че не дължи
на застрахователното дружество претендираната сума, доколкото същата била
платена. Сочи, че сумата в р*мер на 650 лв., била предадена на неговият
процесуален представител по обр*уваното НОХД № 14196/2020 г. по описа на
СРС, а именнот адв. П.Б., който следвало да погаси претендиратана от
пострадалата претенция. Сочи, че за предадената от него сума не му бил
издаден документ. Моли адв. П.Б. да бъде конституиран като трето лице
помагач на негова страна.
С оглед изложеното се моли обратния иск да бъде отхвърлен като
2
недок*ан.
Съдът, като съобр*и правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни док*ателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 66-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно
съединени *жителни, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, и последващо евентуално съединени обратни осъдителни искове с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при
настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно
задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в
правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане
на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу прекия
причинител на имуществените вреди (делинквента) изисква кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, имащо за обект управлявания от делинквента автомобил;
2) причинени вреди, вследствие от виновно и противоправно поведение на
делинквента; 3) застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите да е платил застрахователно обезщетение, лихви и р*носки
във връзка с настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4)
произшествието да е изисквало задължително посещение от органите за
контрол на движение по пътищата и делинквентът да е напуснал мястото на
настъпването на инцидента преди идването им.
Между страните не спори, поради което и с доклада по делото на
3
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно: 1) че към датата на
ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „*“, марка „*“ с peг. №
**** е била застрахована при ответника 2) че МПС „*“, марка „*“ с peг. №
**** е отремонтирано и ищецът е заплатил сума в р*мер на 415.73 лева с
включени ликвидационни р*носки; 3) че относно увреденото МПС „*“, марка
„*“ с peг. № **** е налице валиден договор за застраховка „Каско“ и ПТП е
настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск;
4) че виновен за настъпилото ПТП е А. Ю. Р., водач на лек автомобил марка
„Ф“, модел „*“ с peг. № ***; 5) че ищецът е поканил ответника да заплати
претендираната сума.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените
по делото писмени док*ателствени средства, които съдът кредитира.
От приетата по делото Присъда № 20138372 от 14.06.2021 г. по описа на
СРС - 95 състав, влязла в сила на 30.06.2021г., с която третото лице помагач -
А. Р. е осъден за извършено престъпление по чл. 325, ал. ал. 3 вр. с ал. 1 от НК,
както и от приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, се установява,
че механизмът на ПТП, който е следния – На 22.09.2019 г. около 13:00-13:15 ч.
в град Б л.а. * *, рег.№ ****, бил паркиран от собственика си Д Д.а П на
бул.Цар Освободител на паркинг пред Столична община - район Б. Около
15:30 ч. водачът А. Р. с помощта на полиетиленово въже привързал л.а.* *,
към управлявания от него л.а.Ф * с рег.№ ***, като започнал да тегли
автомобила на П в посока на юг към улица „Ц.С.“. Завивайки на дясно по ул.
„Ц.С.“, водачът Р. подал рязко г* на управлявания от него л.а.Ф, вследствие на
което л.а.* * излязъл извън пътното платно, покачил се върху тротоарната
площ в дясно на платното и се ударил в стълб. Водачът Р., излизайки от своя
автомобил нанесъл удар с крак (ритник) в предната лява врата на л.а.“*“,
модел „*“, нанасяйки допълнително материални щети по същата.
От платежно нареждане от 24.10.2024 г. (л. 38 в кориците на делото) се
изяснява, че на същата дата, ищецът е заплатил на собственика на увредения
автомобил сумата от 400,73 лева.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ се установяват, вредите
причинени с ПТП-то по лек автомобил л.а. „* *“, рег.№ ****, а именно:
облицовка предна броня грунд, ляв калник, лява врата, противоударна
лайстна, предна лява врата, предна лява джанта, външен десен държач, предна
броня, външен ляв държач, предна броня, вертикална конзола, ляв калник,
тониране. Вещото лице е посочило, че към датата на ПТП - 22.09.2019 г.,
р*мерът на щетите по средни п*арни цени, нанесени на процесното МПС * *,
рег.№ ***, възлизат в р*мер на 629.53 лв. с включени 15,00 лв.
ликвидационни р*носки.
В открито съдебно заседание, провело се на 16.10.2024г., вещото лице
уточнява, причинените вреди от А. Р. вследствие на нанесения удар с крак по
л.а. *“, марка „*“ с peг. № *** MX се изр*яват в деформиране на предната
лява врата, а стойността за възстановяване възлиза в р*мер на 42 лв. Вещото
лице посочва още, че стойността на цялата щета без включени 15,00 лв.
ликвидационни, възлиза в р*мер на 614,53 лв. по средни п*арни цени. След
приспадане на труда за ремонта на предната врата, то възстановителната
стойност, вследствие на причинените вреди от удара на автомобила в стълб
4
възлиза в р*мер на 572,53 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобр*но
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е
изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват
док*ателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на
събраните по делото док*ателства поотделно и в тяхната съвкупност намира,
че са налице всички материални предпоставки за уважаване на предявения иск
за заплащане на регресно вземане от ищеца срещу ответника, като с оглед
заключението на САТЕ, настоящият съдебен състав намира, че следва да
уважи претенцията в пълния предявен р*мер. Като в т*и насока съдът счита,
че между страните няма и спор по отношение р*мер на ликвидационните
р*ходи в р*мер на 15,00 лева.
За пълнота трябва да се спомене, че при определяне на стойността на
дължимото регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид
стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни п*арни цени.
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна
стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи р*ходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на
застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания
предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният р*мер на
вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен,
поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната
или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
р*мера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ,
съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобр*но адекватната
стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като п*арната му стойност към същия момент - така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК;
Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК;
Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Предвид обстоятелството, че вещото лице посочва, че към датата на
ПТП – 22.09.2019г., р*мерът на щетите нанесени на процесното МПС „*“ ,
модел „*“ с peг. №****, възлизат в р*мер на 577,53 лв., с включени
ликвидационни р*носки в р*мер на 15,00 лева, която стойност е по – висока от
заявената с исковата молба претенция, то съдът счита, че искът е основателен
до р*мера на платената от ищеца сума в р*мер на 415,73 лв.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, съдът намира следното:
5
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от
представянето на всички док*ателства застрахователят трябва: 1. да определи
и изплати р*мера на своето задължение по предявената претенция, или 2.
мотивирано да откаже плащането. Следователно, веднага след изтичане на
срока за доброволно плащане длъжника изпада в забава.
От писмо (л. 39 в кориците на делото) се установява, че ищецът е
поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, като същото
е връчено на ответника на 04.10.2021 г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава на 05.11.2021 г. Въпреки
това при сп*ване на принципна на диспозитивното начало, който е основен за
българският граждански процес, съдът е длъжен да се произнесе в рамките на
заявеният р*мер на претенцията и в рамките на заявения период (т. к. периода
е част от основанието на иска).
При аритметическото пресмятане на претенцията и при съобр*яване с
правилото на чл. 162 ГПК претенцията е основателна за сумата от 103,35
лева, като за р*ликата до пълния предявен р*мер на 136,82 лева и за периода
от 18.01.2021 г. до 04.11.2021 г. (включително), претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на обратния иск, съдът намира за установеното от
фактическа и правна страна:
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата
цели в едно производство да р*реши евентуално възникналия правен спор с
третото лице-помагач, при *жение, че бъде уважен предявения главен иск.
Тоест, обратният иск срещу третото-лице помагач винаги е под
вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен. Тоест, в
случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главният иск, съдът
намира, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по
предявените обратни искове.
В случая безспорното с оглед изложеното по-горе от фактическа страна
се изяснява наличието на ПТП, при което ответника по обратния иск е имал
виновно и противоправно поведение, като е извършил престъпление по чл.
325, ал. ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, за което бил осъден с влязла в сила Присъда №
20138372 от 14.06.2021 г. по описа на СРС - 95 състав, с която А. Р. бил
освободен от нак*ателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като му е
наложено администратнивно нак*ание „глоба“ в р*мер на 1000 лв.
Съдът намира, че вредите са причинени от делинквента Р. чрез неговото
виновно и противоправно поведение по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Тук
следва да се има предвид, че в съобр*ителната част на т. 15 от Тълкувателно
решение № 6 /06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС е
посочено, че задължителни по см. на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно
това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са само тези актове на нак*ателния съд, с които по
надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно
деяние - с присъда решение по чл. 78а НК или спор*умение в нак*ателния
процес. Съгласно даденото р*решение, решението по чл. 78а НК се
6
приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието
си остава престъпление, а не административно нарушение, като р*ликата с
присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от нак*ателна
отговорност и налагане или не на административно нак*ание. С оглед така
възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий следва да се
отбележи, че Алексадър Р. умишлено е предизвикал настъпването на
процесното пътно транспортно произшествие, за което бил осъден с влязла в
сила присъда.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно са установени
всички материални предпоставки на претенцията по чл. 500 КЗ - предявена
като обратен иск, извън плащането, което е спорно между двамата
застрахователи, но по което съдът е изложил мотиви за основателност на
претенцията. Това обаче не е основание, за да обратните искове да не бъдат
установени. Когато регресните права възникват от изпълнението на
решението, регресният иск се уважава с условен диспозитив. Предметът на
делото по регресния иск са р*личава от предмета на делото по главния, но
между тях същества отношение на преюдициалност или най-малкото на
обусловеност. Затова в исковата молба, с която се предявява обратния иск не е
необходимо да се възпроизвежда съдържанието (основание и петитум) на
исковата молба, с която е предявен главния иск. Достатъчно е в основанието
да бъдат посочени „вътрешните” отношения между главната и подпомагащата
страна (какъв договор е сключен между тях или от кои други факти
произтичат правоотношенията им), а в петитума - съдържанието на спорното
право - така напр. Решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г. по
описа на ВКС, IV Г. О. В случая част от фактическият състав на регресното
вземане на основния ответник по делото включва обстоятелството да се
установи плащане по регресната претенция, за да възникне регресното право
по чл. 500 КЗ. Ето защо, предявените регресни искове следва да бъдат
уважени, но с постановяването на условен диспозитив - до р*мер на
вземанията по уважените основни искове.
По р*носките:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
р*носки р*полагат всички страни.
Ищецът по основната претенцията е поискал присъждането на
деловодни р*носки, като е док*ал, че действително е сторил такива, поради
което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобр*но уважената част от исковете, следва да му
се присъди сумата от 328,80 лева, представляващи деловодни р*носки и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и
93,94 лв. заповедното производство.
Ответник по основните претенции е поискал присъждането на
деловодни р*носки, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, съобр*но
отхвърлената част от претенциите следва да му се присъди сумата от 41,19
лева с ДДС, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответникът по обратният иск не е поискал присъждането на деловодни
р*носки, като не е док*ал, че действително е сторил такива, поради което и на
7
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобр*но отхвърлената част от претенциите не
следва да му се присъждат деловодни р*носки.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ,
във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 415,73 лева, представляващи
регресно вземане и обичайни ликвидационни р*ходи по застрахователна
преписка (именувана „щета“) № *******, за това, че на 22.09.2019 г., около
15:10 ч., в град Б, водачът на л.а.Ф * с рег.№ *** виновно и противоправно
причинил щети по л.а. „* *“, рег.№ ****, за което бил осъден с влязла в сила
Присъда № 20138372 от 14.06.2021 г. по описа на СРС - 95 състав, ведно със
законната лихва от 25.01.2024 г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и
сумата от 103,35 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
периода от 05.11.2021 г. до 18.01.2024г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
мораторна лихва за сумата над 103,35 лева до пълния предявен р*мер от
136,82 лева и за периода от 18.01.2021 г. до 04.11.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.02.2024 г. по ч. гр. д. №
4548/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 66-ти състав.
ОСЪЖДА А. Ю. Р., ЕГН: **********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 415,73 лева, представляващи регресно
вземане и обичайни ликвидационни р*ходи по застрахователна преписка
(именувана „щета“) № *****, за това, че на 22.09.2019 г., около 15:10 ч., в град
Б, водачът на л.а. "Ф *" с рег.№ *** виновно и противоправно причинил щети
по л.а. „* *“, рег.№ ****, за което бил осъден с влязла в сила Присъда №
20138372 от 14.06.2021 г. по описа на СРС - 95 състав, ведно със законната
лихва от 25.01.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 103,35
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
05.11.2021 г. до 18.01.2024г., ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД посочените суми, съобр*но диспозитива на
настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за
сумата над 103,35 лева до пълния предявен р*мер от 136,82 лева и за периода
от 18.01.2021 г. до 04.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********,
8
сумата от 328,80 лева, представляващи деловодни р*носки и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата от
93,94 лева представляващи деловодни р*носки и юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК:
********* да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, сумата от
41,19 лева, представляващи адв. възнаграждение и деловодни р*носки за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението
до страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9